Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
30.11.2016 16:49 - СНЕЖНАТА ЦАРИЦА
Автор: malchaniaotnadejda7 Категория: Поезия   
Прочетен: 11140 Коментари: 30 Гласове:
37

Последна промяна: 30.11.2016 16:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 СНЕЖНАТА ЦАРИЦА

Пророците замлъкнаха,

Когато те срещнах,

но не можеш да промениш

съдбата ми.

 
И ето ме по новолуние –

същото дете,

втренчено в снега

с корона от сняг.

 
Аз съм книгата,

която оживява

като отраженията на света отвън

по стените на къщите.

 

Някой някога измисли приказките,

за да живея в тях –

толкова е хубаво,

не мечтая да се събудя.

 

Ще ти кажа тайната –

цариците не искат

да бъдат царици –

копнеят да са снежинки.

29. 11. 2016.

image

image

 image






Гласувай:
37



Следващ постинг
Предишен постинг

1. donchevav - Познато чувство - да се спотайваме в ...
30.11.2016 17:41
Познато чувство - да се спотайваме в книгите, мечтаейки да сме снежинки. Те поне гарантират нашата царствена същност... Някога -в онова приказно време на изгряващо новолуние... И днес - далеч от суетата на сбъдващи пророчества срещи. Затрогващо искрено, дълбоко преживяно! Поздрави, Наде!
цитирай
2. malchaniaotnadejda7 - 1. donchevav - Познато чувство - да се спотайваме в ...
30.11.2016 17:52
donchevav написа:
Познато чувство - да се спотайваме в книгите, мечтаейки да сме снежинки. Те поне гарантират нашата царствена същност... Някога -в онова приказно време на изгряващо новолуние... И днес - далеч от суетата на сбъдващи пророчества срещи. Затрогващо искрено, дълбоко преживяно! Поздрави, Наде!

Здравей, мила Вени, благодаря ти! Когато бях петгодишна, мама, светла й памет..., ме водеше на английска "забавачка" :) Помня, беше Нова година и ме бяха избрали да бъда царица, а всички останали момиченца бяха снежинки. Имах хартиена корона, която мама и татко направиха с дълги сребърни коси и различна от другите момиченца рокля. Помня, че плаках, защото толкова много исках да съм Снежинка! Снежинките имаха на главите си нещо като шапчици, изработени от памук и обсипани с блестящи като слюда звезди. А аз - корона! Бях тъжна. :) Живеехме в една стая, в Обеля, в къщата на леля, сестра на мама. Помня, по залез, дърветата отвън се отразяваха по стените на стаята и аз си представях какво ли не :) Беше прекрасно! Помня и библиотеката, когато отивахме с мама да вземем книжки за вкъщи. Беше в читалишето, на площада, качвахме се с мама по една вита стълба - тесничка и от тъмно дърво... После си тръгвахме с приказките на Андерсен или Шарл Перо, но първта книга, която истински прочетох сама бе "Робинзон Крузо". :) В тази стая се случи всичко - научих часовника, често бърках стрелките и времето, разбрах, защо земята е кръгла и защо, когато се върти ние не падаме, и... започнах да измислям. :) Обичах да рисувам! Родителите ми бяха безкрайно търпеливи хора! Беше времето на приказките.
цитирай
3. anin - Една тайна ти казвам...
30.11.2016 18:03
Цариците искат да са Богини! :)
цитирай
4. emi1ts - Красиво!
30.11.2016 18:18
Ценно е да съхраним детето в себе си!Така по -лесно успяваме да поддържаме вдъхновението и вярата си в осъществяването на това за което мечтаем да реализираме в живота си!Танцът от видеото е прекрасен!Благодаря!
С пожелание за хубава вечер!
цитирай
5. malchaniaotnadejda7 - 3. anin - Една тайна ти казвам...
30.11.2016 18:23
anin написа:
Цариците искат да са Богини! :)

:) Виж ти! Не ми беше хрумвало, мила Ани, благодаря ти! Това е друго стихотворение, наистина. Дължа ти едно истински приказно стихотворение, но кой би се осмелил да пише за боговете :) Ще опитам, обещавам, и когато съм готова, ще ти го посветя. Хубава вечер от мен и благодаря за тайната, прегръдки! :)
цитирай
6. milady - ами, кой ни пречи, бе анкей;))))
30.11.2016 18:48
anin написа:
Цариците искат да са Богини! :)


стихото ти е като от дантела, наде..
весели празници и прегърни морето от мен..
гуш....
цитирай
7. nalia - ..като дантела от скреж по прозореца,
30.11.2016 19:43
която аз помня от моето детство.
Благодаря ти, Надежда!
цитирай
8. flymore - Блика от топлота!
30.11.2016 21:27
Благодаря за поднесеното, Наде!!!
Нежни и топли в душата дни!:)
цитирай
9. usmivka99 - Хубаво е да си снежинка, която се ...
30.11.2016 21:40
Хубаво е да си снежинка, която се стопля от нечия обич! Благодаря ти за стиха и чудната музка! :)
цитирай
10. rosiela - Прекрасно!
30.11.2016 22:48
Толкова те търсих да прочета нещо от теб, но дълго ти е потребителското име и все не ми излизаше. Успехи!
цитирай
11. malchaniaotnadejda7 - 4. emi1ts - Красиво!
30.11.2016 22:51
emi1ts написа:
Ценно е да съхраним детето в себе си!Така по -лесно успяваме да поддържаме вдъхновението и вярата си в осъществяването на това за което мечтаем да реализираме в живота си!Танцът от видеото е прекрасен!Благодаря!
С пожелание за хубава вечер!

Аз благодаря, мила Еми! Щастлива съм, че съм се докоснала до детето в нас, до изворчето на мечтите, което толкова искам никога да не изчезва. Само така бихме могли да вървим по пътя на сърцето, на любовта, която движи световете и да оставим след нас един истински свят. Танцът от видеото наистина е прекрасен, дължа го на моята братовчедка и приятелка от Копривщица - журналистката Марияна Панчева. При нея го видях. Вълшебен е! Радвам се, че поспря, светла вечер, честит Андреевден и нека мечтите бъдат вечно! :)
цитирай
12. malchaniaotnadejda7 - 6. milady - ами, кой ни пречи, бе анкей;))))
30.11.2016 22:58
milady написа:
anin написа:
Цариците искат да са Богини! :)


стихото ти е като от дантела, Наде..
весели празници и прегърни морето от мен..
гуш....

Ti ringrazio, cara Milady! Che sii sana e salva, tanti baci ed abbracci! :) Прегръщам те и светъл Андреевден! От днес денят надделява над мрака с едно зрънце време! А това е достатъчно, за да празнуваме :) Buona sera! Сега съм в снежна София, но ти обещавам, че тези дни ще публикувам тук едно несподелено стихотворение от морето и от това лято :) Обожавам Морето, толкова ми липсва!
цитирай
13. malchaniaotnadejda7 - 7. nalia - ..като дантела от скреж по прозореца,
30.11.2016 23:04
nalia написа:
която аз помня от моето детство.
Благодаря ти, Надежда!

Благодаря ти, мила Наталия! Радвам се... Честит Андреевден, желая ти светла и щастлива зима, вдъхновение и радости!
цитирай
14. malchaniaotnadejda7 - 8. flymore - Блика от топлота!
01.12.2016 00:38
flymore написа:
Благодаря за поднесеното, Наде!!!
Нежни и топли в душата дни!:)

Благодаря, мила Флай за пожеланието, за музиката в него! Висока, чак до звездите! Явно там летиш ти, като снежинките. Иначе, как ще го изречеш. Светът е свят, само с приятели, със сродни в светостта, благодаря ти, бъди щастлива! :)
цитирай
15. malchaniaotnadejda7 - 9. usmivka99 - Хубаво е да си снежинка, която се ...
01.12.2016 00:46
usmivka99 написа:
Хубаво е да си снежинка, която се стопля от нечия обич! Благодаря ти за стиха и чудната музка! :)

Привет, Усмивчице, благодаря ти, че спря при мен! Щастлива съм, защото съм благословена с приятели, които събуждат усмивката като светлинка в душата, която расте и провиделява! Прегръдки!:)
цитирай
16. malchaniaotnadejda7 - 10. rosiela - Прекрасно!
01.12.2016 00:59
rosiela написа:
Толкова те търсих да прочета нещо от теб, но дълго ти е потребителското име и все не ми излизаше. Успехи!

:) Това е цяла история, Роси, ще отнеме време, но ще ти я разкажа. Когато дойдох тук, в Блог.бг и открих този блог, нямах нито фейсбук, нито LinkedIn или Twitter, не познавах социалните мрежи и "третата литература" - литературата на XXI век бе за мен напълно несъществуваща. Но попаднах във водовъртежа й и реших, че за да изплувам от лудите й магнетични води, бих могла само със собственото си име. Речено - сторено. Открих този блог. Но системата отказваше, отхвърляше името ми, поиска латиница, искаше цифри... На петия час дълготърпеливостта ми се изпари и изстрелях сюрреалното malchaniaotnadejda - мълчания от надежда. "Искам цифри, дай ми цифри", настояваше платформата. Тогава добавих числото 7. Моето име, Надежда, е от седем букви. Родена съм в седмия ден на седмицата - в неделя. :) Ето как се появи това дълго име Мълчания от Надежда 7, което даде и името на новата ми поетична книга. Излезе в издателство "СИЕЛА" през февруари, т.г. Всъщност, мълчах буквално (непубликувах поезия) не седем, а 17 години. Но Блог.бг и приятелите тук ми помогнахте да се завърна. Това е :) Друг път напиши Надежда Искрова и блогът ми веднага ще се появи. Благодаря сърдечно!

ps :) Накратко - знаците наистина имат своя собствена воля. Но повече за това тук, в този мой разговор с проф. Винфрид Ньот:

http://www/showwork3?AuID=479&WorkID=17505&Level=3
цитирай
17. sande - Поздрави, Надежда, в първия ден на Декември!
01.12.2016 11:39
Малко преди това пристигнаха вълшебните снежинки.

А след това пристигна и Ти - усмихната, царствена!

Празникът , и Той пристъпва.

Бъди здрава, щастлива и вдъхновена!
цитирай
18. malchaniaotnadejda7 - 17. sande - Поздрави, Надежда, в първия ден на Декември!
01.12.2016 12:19
sande написа:
Малко преди това пристигнахе вълшебните снежинки.

А след това пристигна и Ти - усмихната, царствена!

Празникът и Той пристъпва.

Бъде здрава щастлива и вдъхновена!

Здравей, Сашо, благодаря ти от сърце! Честит първи ден на Декември, Бъди - вдъхновен и щастлив! Да, Празникът пристъпва! Толкова бих искала някой да ми нарисува Празник! :) Вярвам в приказките! Поздрав с "Разменна монета" -

http://malchaniaotnadejda7/poezia/2010/12/19/razmenna-moneta.653346

РАЗМЕННА МОНЕТА

От ореховата черупка
изваждам роклята,
с която ще отида
до морето
за сол и вятър -
да замеся питка
за вечерта на чудесата.
Луната в нея
да търкулна
като монета,
с която някога
ме размениха.

19. XII. 2010.

цитирай
19. vesever - И при мен е вълшебна приказка, в г...
01.12.2016 12:21
И при мен е вълшебна приказка, в градината ми снежинките блестят на слънцето и заледените растения са неузмаваеми. Утре вечер ще ги покажа в снимки, мисля, че биха паснали към стиха ти :)
А за снежинките...когато падне втори сняг, ще изтанцувам танц на снежинка, ще бъда в бяло и ще се сливам със снега, ех че хубаво ще бъде!
Прекрасно е човек да "вплита" приказките в реалността, и аз много обичам така.
Поздрави, Надежда!
цитирай
20. eliana - "копнеят да са снежинки",
01.12.2016 13:07
защото снежинките са символ за вечност, дори за прераждане,но в друга форма.
А освен това са красиви,палави и наслада за сетивата ,предизвикват усмивки,
а полета им предизвиква ... възторг и при малки,и при възрастните :)
Обичам - без чадър в снеговалеж,заради досега и заради съзерцанието...
прекрасно е :)

Щастлив декември,Надя!
цитирай
21. malchaniaotnadejda7 - 19. vesever - И при мен е вълшебна приказка, в г...
01.12.2016 13:55
vesever написа:
И при мен е вълшебна приказка, в градината ми снежинките блестят на слънцето и заледените растения са неузмаваеми. Утре вечер ще ги покажа в снимки, мисля, че биха паснали към стиха ти :)
А за снежинките...когато падне втори сняг, ще изтанцувам танц на снежинка, ще бъда в бяло и ще се сливам със снега, ех че хубаво ще бъде!
Прекрасно е човек да "вплита" приказките в реалността, и аз много обичам така.
Поздрави, Надежда!

Здарвей, мила Веселина, радвам се, че ми гостуваш, поздрави на Велико Търново, една от моите родини - на родовете ми по майчина линия, Торомановите (моминското име на моята баба)... Родина, която не познавам, не помня, нишката е отдавна загубена, но какво пък! :) Остава Копривщица. Един ден ще живея там, ще се върна в тази моя къща, в този дом. Мама, светла й памет, все казваше: "Да видим къщицата, тя ни чака...", говореше за нея като нещо живо и сега се чувствам виновна. Но аз съм напуснала родния си град много малка, тригодишна. Така, без да бъда прокудена оттам, Копривщица за мен остава недостижима, сън, друг, неживян живот. Дворът със сигурност е потънал в сняг! :) Чакаме твоите снимчици и танца, поздрав от мен с нещо отколешно:

ТАЗИ ЖЕНА

По-бяла, отколкото е,
тази жена има достатъчно цвят,
за да отразява луната.

Каже ли "а"
вече
казва и "я"

Всички e, всичко е -
мъжът, който беше роб
робът, който пази свободата.

25. XII. 2014.

http://malchaniaotnadejda7/poezia/2014/12/26/koledno.1325712
цитирай
22. malchaniaotnadejda7 - 20. eliana - "копнеят да са снежинки",
01.12.2016 14:21
eliana написа:
защото снежинките са символ за вечност, дори за прераждане,но в друга форма.
А освен това са красиви,палави и наслада за сетивата ,предизвикват усмивки,
а полета им предизвиква ... възторг и при малки,и при възрастните :)
Обичам - без чадър в снеговалеж,заради досега и заради съзерцанието...
прекрасно е :)

Щастлив декември,Надя!


Да, снежинките са самата вечност, мила Елиана! Те са бисери в короната на вечността, безкрайни са не само в ефирността на неизчерпаемата си кристаличност, изтъкани са от синия спектър на светлината, който сее ситото си над светa не само в седемцветност, но издига катедралните структури на духа. Снежинките са необясними, така вечни в своята ефимерност. Природата не може да бъде отразена в думи, може би в цвят и звук... Честит и щастлив Декември, бъди щастлива! :)

http://malchaniaotnadejda7/poezia/2010/12/23/srebyrni-chorapi.655582

СРЕБЪРНИ ЧОРАПИ

Заплетох сребърни чорапи
с нишки от звезди
и снежна вълна -
за празника ще са готови.
И ето, вече ги доплитам
с червени птици и с надежда,
че мога да запаля огън,
да избродирам две мечти,
детето ми да се засмее,
децата свои да роди
и те към мен да се затичат...
С всички вас да проговоря
по Рождество добрите думи
от позабравени езици,
запяли в стихналата къща.

23. XII. 2010.
цитирай
23. tota - Прекрасна, Надя, мечтана Надежда!
01.12.2016 14:57
Отново си ни изненадала с нещо много хубаво, докосващо, минаващо като нишка през целия жизнен път.Нека да ги има приказките и снежните царици в тях. За да е по - хубав и светът.
Декември, с много толлина и празничност в душата ти желая!
Прегръдка, мило момиче!
цитирай
24. malchaniaotnadejda7 - 23. tota - Прекрасна, Надя, мечтана Надежда!
01.12.2016 15:22
tota написа:
Отново си ни изненадала с нещо много хубаво, докосващо, минаващо като нишка през целия жизнен път.Нека да ги има приказките и снежните царици в тях. За да е по - хубав и светът.
Декември, с много толлина и празничност в душата ти желая!
Прегръдка, мило момиче!

Здравей, мила Ати, толкова се радвам, че ми гостуваш! Пловдив със сигурност е неизказано красив. Имам една единствена тракийска нишка - от баба Надежда, майката на моя баща, която не познавам, но нося името й. Отива си твърде рано - изключителна жена! Ето как животът ни свързва, живият живот, за който любимият ми Маркес казва: "Животът е по-безкраен от смъртта". Прегрърни от мен стария град, Ати и бъди щастлива! В топлинка, любов и закрила, светъл и вдъхновен Декември! :) Поздрав, прегръщам те!

НЕВЪЗВРАТИМА

Отива си годината,
а аз оставам -
когато аз си тръгна,
тя ще бъде -
в разцъфнали бадеми
и в захарни петлета,
червени като залеза
по снежни покриви -
ще пее надеждата
за сняг и зима,
за смях и вино
за възкръсване,
и вино за забрава
в цъфнали дворове,
в които кокичета
проглеждат слънцето,
и пролетните ветрове
целуват белите пранета
на Великдена,
преди да ги докоснат.

30. XII. 2010.

http://malchaniaotnadejda7/poezia/2010/12/30/nevyzvratima.659363
цитирай
25. vesever - Благодаря ти, Надежа, много чар...
01.12.2016 18:42
Благодаря ти, Надежа, много чаровно стихотворение!
Хареса ми. И ми напомня за мен, особено с "каже ли "а", казва и "я", понеже и аз обикновено съм много темпераментна и бърза :)))

И на мен ми липсва родния град, но аз съм от "дивия запад", както някои мои бивши роднини го наричат.
Перник.
А от доста години живея в Търново.

цитирай
26. malchaniaotnadejda7 - 25. vesever - Благодаря ти, Надежа, много чар...
02.12.2016 01:17
vesever написа:
Благодаря ти, Надежа, много чаровно стихотворение!
Хареса ми. И ми напомня за мен, особено с "каже ли "а", казва и "я", понеже и аз обикновено съм много темпераментна и бърза :)))

И на мен ми липсва родния град, но аз съм от "дивия запад", както някои мои бивши роднини го наричат.
Перник.
А от доста години живея в Търново.


Радвам се, мила Веселина, благодаря ти! Дивият Запад значи... :) Родом оттам е моя скъпа приятелка и невероятна писателка - Здравка Евтимова. Страхотен разказвач. Тази година минах оттам, на път за едно езеро в Сърбия и видях стари, хубави сгради в центъра. Всеки къс земя е ценно място и тежи на мястото си. Градовете са като нас, хората. А България е една от най-красивите страни на света! За мен е най-красивата. Поздрав -

http://www.youtube/watch?v=fv2kmFZTDeY&feature=related


МАЙКАТА НА НЕЩАТА

Някъде в нощта
има сън за всекиго -
чака като огън
някой да го запали
и да го кръсти
с очи и с пръсти,
за да засвети
по-високо от ветровете
и от всички комини
на градовете ...
Някъде има огън за всеки -
чака под стряха
от небе и надежда
някой да запреде
звездната прежда -
Майката на нещата
тихо плете
до чекръка на времето
като сянка
вградена.

14. VIII. 2011.

http://malchaniaotnadejda7/poezia/2011/08/14/maikata-na-neshtata.801328
цитирай
27. marrta - много хубав стихотворения, Наде,
03.12.2016 09:53
почти антология декември - удоволствие е, снежинке :)
цитирай
28. malchaniaotnadejda7 - 27. marrta - много хубав стихотворения, Наде,
03.12.2016 18:18
marrta написа:
почти антология декември - удоволствие е, снежинке :)

Доре, много ти благодаря, зарадва ме! Извини ме, че чак сега ти отговарям, някаква въртележка ме грабна днес :) Новолунна. Като онези от детството. Не искаш да се пуснеш, а и не можеш :) Прегръдки, поздрави и хубава, радостна вечер, светъл декември, до скоро!
цитирай
29. elineli - Като
08.12.2016 21:24
нарисувана снежинка в прозореца на детенце - така се почувствах след думичките, Наде. Много ми хареса!
цитирай
30. malchaniaotnadejda7 - 29. elineli - Като
08.12.2016 23:58
elineli написа:
нарисувана снежинка в прозореца на детенце - така се почувствах след думичките, Наде. Много ми хареса!

Здравей, мила Ели, благодаря ти сърдечно, радвам се, че ти харесва. Прегърни Моренцето от мен и щастливи празници! :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 3268406
Постинги: 434
Коментари: 8064
Гласове: 43566