Цялото търсене  на съществуването на Всеобщ закон за съществуването и развитието на света е било проблематично. Защото философите са започнали неговото търсене и построяване  без да имат основа, на каквото и да  систематизирано познание. Така всеки философ е издигал своя идея и концепция за за всеобщ  закон и е провъзгласявал, че това е самата истина за съществуването,  устройството и развитието на света. Така зараждането на философията е невъзможна без мистика и религия, но тя е предпоставката и за  зараждане на естествознанието, което по-късно се е отделило от нея. Този път на  развитие е минал през много противоречия, а естествознанието е било призвано да  сабира познание в дълбочина и ширина.  Със своята частвонаучна методология естествените науки са проникнали в такива дълбини, където само с думи не може да се проникне. Частнонаучната методология на естествознанието чрез анализ на материалнити структури и форми е събирало храна за обобщанащият зинтез на философията. Чрез тази синтетична методология философията ще разкрива общите материалните закони, за да стигне до всеобщият материален закон. Така тя ще разреши много от своите проблемии и ще стигне до решение на основния философски въпрос за първичността на материята и съзнанието. С това тя ще премахне много от своите противоречия и ще се превърне в истинска наука.