Системите на тетралектиката са: диади, триади, тетради  /и техните антидвойници/,  хексади, октади и метамерия. За отбелязване е, че елементите на всяка  тетралектична система не надхвърля броя на основните числа /десетичната система/. Този брой определя името на всяка тетралектична система. Метамерните системи, поради големия брой елементи /които са тетралектични/ са получили името си. Важна особеност на тетралектиката, е че тя съдържа две основни системи: противоречива и равновесна, които са системи на развитието и се превръщат една в друга без посредник. Противоречива система - е такава система, при която противоположностите имат относителна свобода, което поражда противоречия. Равновесна система - е такава система, при която противоположностите са свързани в относително равновесие, което ограничава противоречивостта.Равновесното състояние на системата можем да определим още, като нулево, защото имаме относително зануляване на параметрите на системата, което ограничава и затваря системата.И двете системи са системи на съществуването и развитието. Системата се превръща в противоречива при разваляне на равновесието чрез свободата на противоположностите, върви към нови структури и форми.
Равновесната система е противоположна на противоречивата. Тя ограничава свободата на противоположностите в себе си, с което намаля противоречивостта им и те се свързват в равновесие. Това предполага съществуването на целостни системи /структури и форми/, без което е невъзможно съществуването на света. Класиците на диалектиката са отбелязали, че всяка система ражда своя гробокопач, но не са намерили обяснението за това.Обяснението е много просто. Всяка от двете основни системи, заражда в недрата си противоположната система, в която се превръща без посредник. Това е така, защото вътре в системата са назрели  противоположните условия за това превръщане. 

==Равновесната система е противоположна на противоречивата. ==
Всъщност системата за която се говори не са две системи, а е една система в различни състояния. Деленето на "различни", дори и на "противоположна" система , е просто фрагментарно разглеждане. И по този начин не отразява единството на света - между потенциала и проявлението.
Различните състояния на "примерната" система дори са едновременни - защото в известен смисъл тя ги съдържа и проявява относително - поради това, че никоя система не може да е абсолютна. В системологията всяка система се разглежда само като "виртуален пример", който не може да бъде действителен, по простата причина, че никоя система не е отделена от цялото. И че всяка система е сама по себе си "отделена" само поради разглеждането й - от изследователя - за целта на изследването.
Всичко това са просто съждения, но е достатъчно просто да си припомните точната дефиниция на понятието "СИСТЕМА" , както и СИСТЕМОЛОГИЯ

И по този начин не отразява единството на света - между потенциала и проявлението.

Нагледен пример са математическите противоположности от двете страни на математическата нула. Само когато влезнат в строго определено взаимодейстие математическите противоположности могат да се уравновесяват като унищожават противоположните си свойства и се превръщат в нула. Когато не са си взаимодействали те не са в равновесие, а са в свабодно състояние и изразяват противоположните си свойства. Логично е заключението, че такава система не може да се нарече равновесна , а е противоречива поради свободата на противоположностите. Друг пример е химическият процес неутрализация, при който имаме дисоциация /свобода на противоположностите като аниони и катиони/ на взаимодействощите си вещества, но след взаимодействието на различните противоположни вещества се получанат неутралните продукти сол и вода, при които свободата на противоположностите е ограничена поради тяхното свързано състояние в нови структурни системи /вода и сол/. Всички тези процеси са относителни, за да могат системите да се разрушават /като противоположностите получават относителна свобода/ и се получават качествено нови структурни системи като относително равновесие на противоположностите, а системата получава цялостност. Не може една структурна система да бъде в различно състояние, защото при свобода на противоположностите тя веднага се разпада, губи своята цялостност. С това губи качественото си определение на цялостна структура. Точно това е смисъла да съществуват две относителни тетралектични системи: противоречива и равновесна. Равновесната система определя съществуването на света като цялостни относителни системи - структури и форми, а противоречивата система води до свободата на противоположностите, което прави относителното разрушение, за да се разпаднат старите системи и развитието да върви към получаване на качествето нови структури и форми. Относинелното свързване на противоположностите под диктатурата на равновесието, определя съществуването, а относитената свобода на противоположностите в противоречивата система определя развитието на света.
Не може да има две различни състояния на една система или има две различни относителни системи или има само една абсолютна система и мистиците я определят като равновесие, което точно поради абсолюта си изключва съществуватето на противоположната система, а точно поради относителността я предполага. Навсякъде около нас има относително равновесие /равновесни системи/ и относителен хаос /противоречиви системи/, което отрича мистичното едиство на един замръзнал, неразвиващ се свят.