Остана да разгледаме последният елемен на тетралектиката – симетрията – преди да формулираме всеобщия закон на съществуването и развитието. Симетрията която е най- важния тетралектичен елемен е определена от много автори също като такава. Н. Кесаровски я приема за управляваща света и цитира: „Природните закони управляват природните явления; симетрията пък управлява природните закони...”. С. Уайбърг, един от големите физици на нашето време го поткрепя: „Принципите на симетрия са известни отдавна. Те са много важни, защото диктуват формата на природните закони”. В. Келер прозира също голямата важност на симетрията: ”Изследванията на симетрията на елементарните частици довежда мисълта за всеобща симетрия, съществуваща в природата”. От казаното можем да си извадим изводи, че самият Всеобщ закон на същеиствуването и развитието на материята е симетричен закон. Това предполага намиране на една всеобща законова форма на симетрията, която В. Келер прозира, че съществува. Но имайки хилядите видове симетрия в Природата: в математиката; във физиката; в химията; в биологията; в творчеството на художници, поети и музиканти; в народното творчество и мн.др. Във всички области на съществуването и развитието на света. Тази разнообразна многобройност на симетрията е голямата трудност, която не е позволила тя да се приведе в единна, всеобхватна законова форма, която да управлява всичко съществуващо и развиващо се. Методологията за всеобхватност се състои в обвързване на естествознанието с философията. За това обвързване е необходимо всеобщност на категориите, които с еднаква сила да важат както за естествознанието, така и за философията. Такива всеобщи категории са: качеството, количеството, формата и посоката. Обвързвайки тези категории на познанието със симетрията можем да сведем цялото многообразие от симетрии до няколко основни вида. Това са шест основни вида симетрия, които включват и асиметрията. Защото движението от симетрия към асиметрия и обратното движение от асиметрия към симетрия, определя съществуването и развитието на структурните форми на материята. Видовете симетрия са: 1. Огледално-равна, 2. Антисиметрия, 3. Преходна, 4. Огледално-неравна, 5. Междинна и 6. Дисиметрия. Огледално-равна симетрия, е такава симетрия, при която качеството, количеството и формата са симетрични, а посоката е асиметрична. Антисиметрия, е така симетрия, при която качеството е асиметрично, а количеството, формата и посоката са симетрични. Преходна симетрия, е такава симетрия, при която качеството и количеството са асиметрични, а формата и посоката са симетрични. Огледално-неравна симетрия, е такава симетрия, при която качеството и посоката са симетрични, а количеството и формата са асиметрични. Междинна симетрия, е такава симетрия, при която качеството и формата са асиметрични, а количеството и посоката са симетрични. Дисиметрия, е такава симетрия, при която качеството, количеството и формата са асиметрични, а посоката е симетрична. Съществуването на шестте основни вида симетрия е забрана за съществуването както на абсолютната симетрия, така и на обсолютната асиметрия. Тези основни видове симетрия са гръбнака на тетралектиката, защото придават обективируемост на тетралектичните системи и обедининяват естествознанието с философията.