Едно от основните неща е взаимодействията между противоположностите и преминаването им едни в други, което диалектиката също не можа да изясни. Друга важна страна също остана неизяснена. Вземат ли участие противоположностите като елементи на материалните структури и форми или са само субективният фактор. За да можем да изясним тези две главни, но неясни направления при съществуването и взаимодействията на противоположностит, ще се възползваме от тетралектичния подход. Първо ще ги разделим на два основни вида: обективни противоположности, които вземат участие в процесите водещи до структури и форми на материята и стават елементи на тези структури и форми, което прави действителността реална. Другия вид са субективните противоположности, които определят процесите протичащи при структурирането на материята, без което определение няма да знаем за тези процеси и не може да ги изучаваме. Обективни противоположности са: протон – електрон; жена – мъж, а субективни са: привличане – взаимодействие, отблъскване – не взаимодействие. Друга класификация, на противоположностите, която е възможно да направим е според възможността да образуват и да не образуват триади. Обективните и абстрактните противоположности, които описахме могат да образуват триади. Например обективни те са: протон – неутрон – електрон; мъж – дете – жена, а субективните са: привличане – контакт – взаимодействие, отблъскване – не контакт не взаимодействие. Както обективните противоположности, така и субективните могат да образуват циклични тетради или да преминават в четвъртото състояниеи, което отразява един тетралектичен цикъл на развитието с преобразуване на противоположностите. Те са; мъж – дете – жена – семейство, обективни противоположности и су бективните са: привличане – контакт взаимодействие – Бездействие, защото системата става цялостна и спира действието на нейното образуване; отблъскване – разконтактуване – не взаимодействие – Действие, което е породено от разпадане на системата и свободата на противоположностите. Имаме тетрада на съзиданието и антитетрада на разпадането. Двете заедно правят октадата. Другия вид са противоположности, които не могат да образуват триада, а директно се превръщат една в друга. Това са основните противоположни системи, противоречива и равновесна и техните производни: свобода и диктатура; асиметрия и симетрия; частно и общо и мн.др. Характерното за тях, е че нямат общо трето, с което да образуват триада, но са четвъртото състояние, което е новото качествено ниво след преобразуването на триадата. За да изясним докрай нещата с разновидностите на противоположностите и тяхното преобразуване, ще проследим едно най-достъпно, почти нагледно преобразуване. Имаме противоположностите мъж и жена като теза и антитеза. При любовта между тях се получава продукта на синтезата – детето, което е синтез от една верига на мъжката ДНК и една верига от женската ДНК. Така се получава двойната спирала ДНК на детето, което няма още полово определение и затова се явява равновесното /нулево/ състояние между мъжът и жената. Детето се развива и на определена възраст се появяват вторични полови белези и от равновесното състояние дете се раждат отново противоположностите мъж и жена и т.н. и т. н.чрез семейството се продължава човешкия род. Тези превръщания са добре отразени на Тетралектичната схема на закона.