В природата след като е закономерна необходимостта трудно да бъде нашето съществуване, а още по-трудно нашето развитие, се е получило така, че по този труден път да има удоволствия. Без трудността съпътствана от удоволствия едва ли можеще да се роди живот и разум на нашата планета.
Основните удоволствия, без които е невъзможно нашето съществуване и развитие са четири: въздух - който с най-голямо удоволствие да го дишаме, вода - също с удоволствие да я пием, храна - която с удоволствие да ядем и секс, който е върхът на удоволствието, което  е необходимост за продължение на рода.
Без въздух можем да бъдем най-малко. Затова той е навсякъде.
Без вода можем за оцелеем няколко дни. Затова тя е на второ място по разпространение след въздуха.
Без храна можем да изкараме около месец. Затова за нея трябва да се потрудим, защото имаме и време за това.
Без секс можем да издържим най-дълго. Затова проблемите с него са най-сложни, защото имаме достатъчно време да ги усложняваме и решаваме.
Така тази четворка от удоволствия се оформи като тяхна циклична тетрада на тетралектиката на живия свят на нашата планета.
Първите три /триада/ са свързани с фическото ни оцеляване, а последното /секса/ с физическото ни възпроизводство. За да можем да осъществим нашето възпроизводство, трябва да задоволим нуждите си от първите три удоволствия. Особено проблематично е снабдяването с храната, което е свърдано с най-големите превратности в съществуването и развитието на човека и обществото му.
Резултата и целта на тази тетралектична постановка, е чрез удоволствието да може, да съществува и се развива човека и  неговото общество. 

Когато трудът стане удоволствие за всички индивиди,
тогава и прехраната няма да е проблем.