Тетралектика на природата :: Тетралектичната зависимост на човешкото в човека от любовта и обичта

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.09.2007 21:46 - Тетралектичната зависимост на човешкото в човека от любовта и обичта

Автор: begetron426 Категория: Технологии

Прочетен: 1178 Коментари: 0 Гласове:

Необходимостта от появата на човешкото в човека или човешкото лице е продиктувано от неговата минимална стойност при първичния човек. Защото при този първичен човек егоизма е бил максимален заради неговото оцеляване, след което може да има развитие. Развитието му към човешкото е изисквало изместване на егоизма от човещината, защото индивидуалната човешка личност е могла да оцелява и се развива по-нататък само чрез човешко общество. Съществуването на човешкото общество е възможно само чрез намаляване на животинския егоизъм, което е предпоставката за раждане на разума. Но пък развитието на общестното е продиктувано от противоречията в частната противоречива обществена система, където егоизма надминава първичния си животински връх. Съвременият човек все още живее в противоречивата обществена система и е зареден с голяма доза егоизъм, който от необходимост за оцеляването му, може да се превърне във фактор за неговото унищожение. Човешката любов е оня двигател на еволюцията както за развитието на човешкото в човека, така и неговата обществена проява. Но това не е праволинеен процес, това е сложен обемен процес, при който, както при наличието на любов, така и при нейното отсъствие се стига и до положителното и до отрицателното. Защото самата любав се подчинява на законите на Тетралектиката, чрез които се удвояват нейни положителни и отрицателни стойности. Любовта е катализирала много човешки постижения, но знаем, че най-големите постижения на човечеството са постигната поради липсата на любов от гениите на човечеството, които са достигнали върха на човешкото щастие чре откритията, които са направили. Противоположното, което прави любовта, че тя носи онова разрушително спкойствие, което не води към развитие. Другото, отрицателното, което се проявява при липсата на любов е довело до най-страшните злодеяния на човека. Поезията също подчертава тази двойствена положителна и отрицателна роля на любовта, защото много стиховете са написани под напора на любовните преживявания или копнежа за тях, но прекалено много са тезе стихове, които са възникнали при загубата на любовта или при липса на любов. Това е така, защото човешката любов е свързана с половата същност на мъжът и жената, а обичта е оная многостранна величина, от която зависи оформяне на човешкото в човека или човешкото лице. Човешкото в човека е най-зависимо от обичта на човека съм всичко заобикалящо го, в това число и взаимоотвошенията в човешкото обшество. Тази обич трябва да е първостепенна към човека и тогава към всичко останало. В противен случай ще се получи изкривяване в посока на нечовешкото. Когато постигнем хармоничната обич към заобикалящият ни свят, тогава вече можем да се обърнем към себе си по най-човешки. Това означава минимум човешки егоизъм и максимум човешка обич. Затова ще е необходимо да определиме както същността на любовта, така и същността на обичта, защото те са две различни, но взаимно допълващи се неща.

Нагоре