Постинг
14.11.2007 18:27 -
Истината, добрината, красотата и любовта 1
Истината в нашият свят е относителна, защото целия този свят на обективната и субектевната реалност е относителен. Това не означава, че няма истина или истината за нещата е различна за всеки от нас, поради нейната относителност. Точно тази относителност е единствената възможност за съществуването и развитието на света и определянето на неговата конкретна обективностчрез истината. Тази относителна възможност за съществуването и развитието, определя истината само като относителна, но доказуема. Чрез относителната истина може да опознаваме конкретността на обективната материална действителност и да докажем реалното и съществуване. Главен извод, е че относителната истината е основен атрибут на съществуването, развитието и опознаването на света. Няма да бъде пълно разбирането ни за истина, ако не разгледаме и противоположната страна на относителното – абсолютното. Абсолютното макар и забранено като обективно съществуване има място в разбирането ни за света. Това място не е обективно, но е най-важно, защото абсолютно може да бъде само самото съществуване, без което света нямаше да го има. Затова за относителната истина остава да определя обективната материална дейстнителност в нейното конкретно, крайно относително съществуване и развитие, за да го има това съществуване и развитие вечно.
Злото също е относително, което предполага относителна победа над него, в което точно има смисъл за развитието ни. Постигането на определена победа над злото, означава не абсолютно премахване на противоречията и злото, а достигане до относително равновесие, след което ще се появат противоречия от друг характер. Премахваме определено зло, но пред нас се изправя друго. Процесът е тетралектичен! То става неунищожимо чрез превръщанията си. Въпреки появата на новото зло вече сме направили крачка напред към доброто. Така че истината в света съществува като относителна, но конкретна за всяко нещо, за да не бъде абсолютна.
Съществуват и други абсолютни неща: вечността на времето и безкрайността на пространството, но те не могат да бъдат обективизирани. Двете категории са незавършени системи и затова са абсолютни, но не съвършени. Та затова има вечни и безкрайни неща, но не и съвършени. Такава вечност и безкрайност може да има само първичната материята, за да бъде неунищожима и несътворима като така осигурява съществуването. За да може, да се развива тя има най-прост потенциал от свойства /тетралектични, разбира се/, които я обективизират, като най-просто нещо, което е безструктурна, неделима и неразумна материална субстанция, която предполага безкрайността и вечността на съществеването си и развитието си.
Ако приемем, че бог е съвършенен абсолют. Тогава и истините му, и неистните му ще бъдат съвършени /няма да има нито истина, нито лъжа/и неоткриваеми за нас, но ние ги откриваме като относителни, защото света е относителен. Значи, че такъв съвършенен абсолют не съществува, за да можес вета и ние да съществуваме и да се развиваме като постоянно усвояваме и прибавяме нови истини към познатите ни чрез научното познание. Този процес е вечен, а броя на истините безкраен, което е отрицание на абсолютно съвършенната истина.
Изводът, е че на първо място трябва да има истина, за да може да съществуват света, добрината, красотата и любовта като истини, които да се развиват, а човека и обществото ни да се хуманизират.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 87751
