Постинг
15.11.2007 18:42 -
За буквите, думите, изреченията и целостта на интелектуалните производения
С появата си Разумният човек е започнал да използва втората сигнална система, речта. А с натрупването на знания се появява необходимостта за записване на това знание, което да бъде ползвано от следващите поколения, а не те отново да го преоткриват. За тази цел човекът измислил различните азбуки, които съдържат определени знаци, буквите. От буквите се раждат думи, с които човек дава определение на обектите на материалната действителност. Търсейки връзката между тях разумният човек започнал да строи изречения Заедно с това обективно определение се е родила и мистичната престава за заобикалящият го свят, поради незнанието и страха. На определен етап се ражда и философията, която започна да обединява изреченията в теоретични изводи. Тук няма да правим подробен и обширен анализ на появата на буквите, думите, изреченията и произведенията , а ще се опитаме да изясним тяхната същност чрез тетралектиката.
За съчетанието на буквите човек е измислил много правила. Първо ги е разделил на два вида главни, големи и малки – диада. Второто основно разделение, което е направил е: гласни и съгласни, и такива, които нито са гласни нито са съгласни, което дава определение на тетралектичната триада. Само буквите все още не означават нещо определено, а получава определение само диференциацията на тяхната графология и звукова тоналност, с което стават различни. Така от различните буквени съчетания /по тоналност и знак/ по определени правила се стига до смислени думи, чрез които хората общуват помежду си чрез говорене, писане като стигат така до определение на заобикалящия ги свят.
Първото необходимо условие е различието на буквите, което води до възможност да се определят различни думи. Второто условие е правилата за буквените съчетания, чрез които думата придобива различен смисъл и може да даде определение на нещата. Ако липсват тези две условия: различие и правила, смисленото съществуване на думите е невъзможно. В първият случай ще имаме еднообразна безсмислена редица от букви, чрез която нещата не могат да получат определение, а във вторият случай ще получим разнообразна буквена редица от хаотично смесване на различните букви, без съдържание за смислено определение. Необходимостта от различие се явява като страна на развитието, а необходимостта от правила се явява като страна на съществуването. В случая различието /графологично и фонетично/ дава възможност да се развиват думите, а чрез правилата /граматичната морфология/ думите получават определена цялост. Така различието и правилата определят съществуването и развитието на цялата Природа, което е носено от тетралектиката.
Следващият етап на развитие, е построяване на смислени изречения от думите. Пак влизат в действието различието и закономерните правила. Изречението е вече ново стъпало на развитие, в което са включени не само информационните процеси /паметта/, а започна мисловно съчетание от думи, които прибавят към различието и закономерните правила нов елемент – логиката. Така вече смисленото съдържание на изречението не зависи само от различните думи и граматичните правила, а има за главна зависимост логиката. Изречение, което е без логика, е безсмислено.
С логични изреченията можем да изразим концентрирани смислени истини /къса форма на истината/ като, мисли, афоризми, пословици и др., но с това не можем напълно да изразим и определим сложното многообразие в нашия свят и многообразието на нашите интелектуални произведения.
Затова е наложително да определим и последния мисловен процес, който дава цялост и завършеност на нашите произведения. Ясно е, че в този процес влиза многообразието от логични изречения. Но парадокса тук е, че само от логични изречения не можем да придадем завършена и логична смислена цялост на едно произведение. Възможността такова произведение да се превърне в безсмислица е най-голяма. При това положение на нещата е наложително да намерим логичната връзка между изреченията при построяване на нашето произведение, което ще им придаде цялостен, завършен и смислен вид, а логиката ще достигне своя връх. Достигане на такова мисловно ниво е свързано със системите на тетралектиката. Тръгнахме от най-частния тетралектичен елемент на триадата, буквите и по сложния среден член – думите, за да стигнем до третия най-сложен член на триадата – изречението. Целостта на завършена тетралектична система е тетрадата /произведението/, която съдържа триадата /букви, думи и изречения/ и издига логиката на най-високо ниво, четвърто състояние на системата. Получава се един завършен творчески цикъл. Затова тази тетрада на тетралектиката е наречена циклична.
От разгледаното можем да видим как противоположностите самостоятелно могат да съществуват и като алогизми, а логиката на цялостнота произведение им придава смислена цялост, която се превръща в най-късия път /тетралектичния/ за постигане на истината, която се доказва чрез реалната материална действителност, при която субективната логика се превръща в обективна относителна истина.
Следващ постинг
Предишен постинг
Интересни разсъждения за създаването на интелектуалният продукт "книга".
Настроен съм да мисля диалектически. Вие познавате диалектиката и знаете, че тя не се занимава с такива подробни процеси. Въпросът е, дали това е поради несъвършенствата й или по други причини. Постингите ви представляват огромен материал, който не може да се прочете и още по-малко разбере за кратко време.
цитирайНастроен съм да мисля диалектически. Вие познавате диалектиката и знаете, че тя не се занимава с такива подробни процеси. Въпросът е, дали това е поради несъвършенствата й или по други причини. Постингите ви представляват огромен материал, който не може да се прочете и още по-малко разбере за кратко време.
Търсене
За този блог
Гласове: 87748