Тетралектика на природата :: Практицизмът като хуманен екзистенциализъм и Тетралектика

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.11.2007 00:17 - Практицизмът като хуманен екзистенциализъм и Тетралектика

Автор: begetron426 Категория: Технологии

Прочетен: 1259 Коментари: 0 Гласове:

Този тип изложение /тетралектичния/ върви преди науката, а като се докаже напълно ще стане научна философия и не отхвърля всичко съществуващо, защото тава му е основната методология да стъпи на здравите основи на предшестващото го познание, а да отхвърля онова, което прави основата рехава като няма доказателства, а не като онова другото, което не познава и не признава никакво познание, но се напъва да бъде истина без доказателство. Ако схваща добре човек, в цялото представяне на Тетралектиката се излага основния мотив, че тя е философия, която е продължение на диалектиката, а диалектиката в класическия си вид има много недостатъци, които обосновано са посочени. Затова тя не може да бъде всеобхващащо философско познание, което да разреши научните и философските проблеми свързани със съществуването и развитието на неживата и живата природа, човека и неговото общество. Основният закон на диалектиката е единство и борба на противоположностите. От казаното се вижда, че противоположностите са само две. Тетралектиката е получила главно своето име, защото постановява и установява, че противоположностите са четири на брой и то четири противоположности с различни качества. Това означава, че всички съществуващи противоположности се раздвояват и удвояват, което означава удвояване на диалектиката. Така че тази класическа диалектика се превръща в Тетралектика. Защо се подмина точно това, а си измисля нещо друго, което се използва за дискредитиране на Тетралектиката. Това е невъзможно, защото допълнителните две антипротивоположности с различно качество няма какво да се правят и не могат да получат обяснение от диалектиката. Затова по необходимост се появява новото познание, което не отхвърля диалектиката, а само я продължава и допълва, като се превръща в Всеобщ закон на съществуването и развитието на материята, което означава, че той е единствен и всеобхватен, а не като диалектиката да съществува като няколко закона. Точно това диференцирано съществуване на диалектиката води до невъзможността тя да бъде всеобщ закон. В дискусията ни досега използваш неправомерно диалектиката, когато ти е изгодно, а когато не ти е изгодна я игнорираш, като постоянно излизаш с АЗ съм направил новата философия "Практицизма като хуманен екзистенциализъм", а ми приписваш, че се пъча, но ако си забелязал почти не използвам АЗ, защото това го изисква научната и философска етика. Щом разработваш "Практицизма като хуманен екзистенциализъм"като нова и вседесъща философия, изложи същността на тази философия както съм го направил с Тетралектиката и ще я дискутираме. Досега не си изложил тази философска същност, а това открива възможност за манипулиране Изложи я и като я дискутираме, ако е вярна в своята всеобщност и възможност за разрешаване на научните, философските и човешките проблеми, тя само ще се докаже като истина, която по необходимост ще приемем. Но има и обратната страна на медала същността на тази философия да не може да се докаже както е ставало с болшинството философии. Покажи я като цялостно произведение, а не разпокъсано като казусите, защото така може да се използва за манипулиране. Тетралектиката съм изложил накратко нейната същност като статиите са логично взаимосвързани и ти пак намираш начин да я манипулираш като неистина, а с казусите е още по лесна манипулацията, защото те са с по няколко изречения. Коментирал съм първите 25 казуси на Маркс и на Хегел, всеки с обширна статия и нямам отговор на нито един в твоя сайт, защо?! От коментарите става ясно, че повечето от тях не съдържат истината, а ти ги изказваш, за да ги приспособиш към твоята истина, която се оказва неистина. Само при неверността на един казус цялата истина рухва, а в повечето случай те са неверни. Казаното ти, че от едно знание не се достига до друго е пълна безсмислица и неистина, защото всяко знание е свързано с преходното и без тази връзка няма да има знание. А привилегията на новото знание е да обясни противоречията в старото знание и да отсее новото, което ще доведе до нови научни хипотези. Всичко това, ако е във възможностите на новото познание - то е истина, ако не е в неговите възможности - то е неистина. Чрез Тетралектиката се стига до нови периодични закони и нови хипотетични структури, които подлежат на доказателство и затова можем да предположим, че тя са истина.

Нагоре

Тагове: хуманен,