Постинг
04.01.2008 23:56 -
Тетралектични предпоставки за раждането и развитието на философията 2 /продължение 33/
Хегел: Научната философия е “система, защото истинното като конкретно е разгръщащо се и съхраняващо се единство, т.е. тоталност и само чрез различието и определянето на различието може да съществува нейната необходимост и свободата на цялото”.
Научната философия по принцип е система, защото всичко е система образувана от противоположности. Но кога, и коя философия можем да наречем научна, и защо? Хегел е пропуснал да изясни, или ако е дал някакво обяснение, то не може да е валидно за съвременния етап на съществуването и развитието на философията като наука, защото по негово време не е възможно философията да бъде научна. Нашето време, времето на НТП съдържа тази възможност: да превърне философията в наука, която да доказва своите изводи.
Философията, за да се превърне в наука, трябва като всяка наука да разкрива и изучава света именно чрез себе си. Обективните истини /структурите и формите/ на определена наука от естествознанието е определено и изучавано от съответната наука, а субективното се носи и определя от математиката като абстрактна теоретична предпоставка за обективно познание. При философията нещата стоят по особено друг начин. Защото нейните системи образувани от противоположности не са обективните, частни системи, с които работи всяка естествена наука, като конкретни обекти, които се различават, за да бъдат именно обекти. Философските системи изцяло носят субективен характер, а тетралектиката е уловила онази свързваща нишка между обективното и субективното, която прави философията доказателствена наука. Тетралектичното разделение на философските системи образувани от противоположности: на обективни и субективни е вече възможност хем да бъде всеобхватна, хем да доказва тази всеобхватност чрез конкретни философски системи . Например триадата съществува и като обективна триада и като субективна триада, изтъкаваща нишката на всеобщото. Това ще рече, че в естествознанието има разделителна граница, а за философската триада такава разделителна граница няма, защото тя е всеобща, но конкретна като триада.
Ето в това се изразява философската конкретност, която се налага като тотална всеобхватност. Тук също е уместен примера с триадата на Хегел:теза, антитеза и синтеза. Тя като тоталност обхващат цялото познание, но като конкретност си остават абстрактна субективна триада, която Хегел не е разработил и която си остава на хегелово ниво и до днес. Така философската система съдържа обективното като субективна абстракция, което я различава от естествознанието, при което има разделение на обективно и субективно носено от отделни науки. Това позволява на философията да бъде всеобхватна наука чрез своите конкретни обективни и субективни системи образувани от противоположности, а различието го определя естествознанието, което носи свободата на философското цяло като обективни структури и форми.
Точно в тая свобода на материалните структури и форми носена от разнообразието, философията е призвана да намери всеобщата връзка на материалното съществуване и развитие, и да я докаже чрез тях с конкретните си тетралектични системи, за да се превърне тя в наука със свои принципи и методи на доказване. Така философията разкрива всеобщата връзка между обективните системи на структурите и формите чрез своите системи, които не са обект на естествознанието.
Научната философията не може да си позволи свободата на естествознанието съдържаща се в многообразието на структурите и формите, защото нейна позиция ще бъде истинската същност на философията, а многообразието на мнения за философията само е внасяла неопределеност в нея. Истинската същност на философията са тетралектичните системи изградени от четири противоположности, с които може да се обхване голямото разнообразие от материални структури и форми и да се разкрие механизма на еволюцията като определен всеобщ закон.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 87750
