Постинг
11.01.2008 23:51 -
Тетралектични предпоставки за раждането и развитието на философията 2 /продължение 37/
Хегел: “Идеята открива себе си като простота на самотъждественото мислене и заедно с това като дейност, състояща се в това, че мисленето се противопоставя на себе си за това, за да бъде за себе си и в това друго все пак да бъде само за себе си”.
Мисленето като дейност разкрива себе си чрез раждането на идеята, с което излиза извън себе си като спре дейността си по отношение на достигнатата идея, която вече е негов продукт. Спирането на дейността на мисленето по определен въпрос след неговото решаване е възможност мислещия човек да започне да обмисля търсенето на нова идея, за да започне нов мисловен процес. Така мисленето не може да бъде затворено само за себе си, защото то създава идеята като продукт на дейноста си, с което излиза извън себе си, за да освободи себе си за нов мисловен процес.
Идеята се ражда от мисленето, като разкрива и доказва себе си чрез опита, за да се превърне в обективна относителна истина, която забранява нейната абсолютност, а разрешава на мисленето да достига до други относителни идеи като обеактивниотносителни истини. Мисленето може да бъде само за себе си, когато родената идея от него остане празна абстракция, която не съдържа съществуващото.
Мисленето се противопоставя на себе си при постигане на идеята, която подлежи на доказателство, защото процеса на мислене е завършил, но голямото противопаставяне срещу себе си мисленето получава, когато достигнатата идея остава недоказуема абстакция, която създава омагьосания противоречив кръг на догмата – мислене за себе си. При първият случай мисленето е станало излишно поради раждането на идеята, продукт на неговата дейност, с което завършва процеса. При вторият случай мисленето е ограничено и забранено от догмата, която не позволява доказателство, което да освободи мисленето за нови мисловни процеси. В този случай мислене няма, което е най-голямото противопоставяне на мисленето срещу себе си, защото догмата довежда мисленето до самоотричане.
Затова мисленето е дейност, която не може да бъде сама за себе си, а дейност създаваща идеята като продук, който има продължение опита като доказателство за верността на идеята и практиката като нейно приложение. За да можем да изясним взаимоотношението мислене, идея, опит и практика, като системно тетралектично развитие, е необходимо да намерим обединяващото общо и специфичното, което ги различава.
Общият обединяваш принцип е дейността, защото мисленето е дейност, а продукта на тази дейност – идеята става действие чрез опита и приложението и в практиката, които също са дейност. Мисленето, идеята, опита и практиката се различават помежду си: мисленето е процес раждащ идея; идеята е продукт на този процес; а практиката е приложение на идеята. Обединяващият елемент като дейност на мисленето, опита и практиката е идеята, която се изявява чрез тях. Изводът, е че дейността, която е всеобщ принцип не е практицизъм или прагматизъм, които са свързани само с приложението на идеята като дейност, за извличане на полза, а самата дейност може да бъде не практична и не прагматична. Това положение води до невъзможност практицизма и прагматизма да бъдат всеобщи принципи, но води до необходимостта те да превърнат мисленето, идеята и опита в полезно решение.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 87751
