Постинг
03.02.2008 17:46 -
За художествено-образното и логичното мислене в изкуството, литературата, науката и философията 6
Автор: begetron426
Категория: Технологии
Прочетен: 2609 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 15.02.2008 01:02
Прочетен: 2609 Коментари: 1 Гласове:
1
Последна промяна: 15.02.2008 01:02
Наука и мислене
Появата и развитието на художествено-образното, чувствено мислене като изкуство и литература е основата върху, която разумният човек ще направи както крачка към частнонаучното аналитично мислене чрез логика на символите, така и към синтетичното философско мислене чрез логика на думите. Недостатъкът на първичното образно мислене, е че то не решава въпроса с откриването на обективните материални закони, които са предпоставка за практическата дейност на човека, но то поставя началото на мисловни творчески процеси при човека обвързани с образи и чувства. Силата на образното мислене се изразява в това, че чрез него се постига първичния контакт на сетивата със заобикалящата обективна действителност, което позволява отразяването на действителността и изработване на термини и понятия, с които обектитивната реалност получава определение и възможност за поява и развитие на мисленето. За разкриване на частните и общите материални закони и Всеобщият закон на съществуването и развитието на света, художественото-образно и чувствено мислене не е достатъчно, а се появява необходимост от логично мислене. За логичното мислене като първа необходимост е задължително изработвоне на термини, понятията и категориите, след което са необходими символи /откриване на цифрите и буквите/, които вече водят до възможността за аналитичното математично и синтетично философско логично мислене. Понеже статията ще има като изложение аналитичното логично мислене, което е свързано с математическата логика и естествознанието ние ще насочим нашето виждане и разяснение именно в тази посока. Математическата логика или символната логика е прилагане на формалните методи на математиката към областта на логиката. Основите на формалната логика са поставени от Аристотел, логическото смятане е формулирано от Г. Лайбниц, И Нютон открива диференциалното и интегралното смятане, от Дж. Бул започва развитието на алгебра на логиката. Голям принос за развитие на математическата логика имат Г.Фреге, Б. Ръсел, Д. Хилберт и мн.др. Основното, което ще засегнем е връзката на математиката чрез аналитичната логика с естествознанието, което води до обективната действителност и главно до научно и техническо приложение, което позволява на човека да разкрива природните закони, да ги доказва и да ги прилага за преобразуване на средата, в която живее. Всичко това ще допринесе за развитие на обществото и на самия човек като най-частна обществена единица. Частния аналитичен метод води до разкриване на реалните структури и форми на действителността /физически, химически и биологически/ и опитното им доказване, че са материални реалности на действителността. Доказани като закономерни истини на съществуващата материална реалност, те претърпяват развитие чрез човека, който ги прилага за технологично развитие, с което логичното мисленето достига своя аналитичен връх. Така че човек чрез аналитичното логично мислене открива същността на закономерната материална действителност, доказва я чрез опита и я прилага в практиката. Това е методът на мислене, който има възможност да разкрие същността на частните структури и форми на материята, да ги докаже и да ги приложи в практиката. Този аналитичен метод позволява разлагането на относителните структури и форми и подробното изучаване на съществуващата материална реалност както като структури и форми, така и като елементи на тези структури и форми. Това е научният метод за разкриване, доказване, изучаване на обективната материална реалност с приложение в практиката. Научният метод е доказателствен метод за разкриване доказване, изучаване и прилагане на закономерните частни истини в практиката. Чрез него се натрулва огромен фактологически материал, който може да се използва от философията за намиране на всеобщата закономерна връзка между структурите и формите на материята. Това е данъкът, който трябва да върне естествазнанието на философията, от която се е отделило.
Появата и развитието на художествено-образното, чувствено мислене като изкуство и литература е основата върху, която разумният човек ще направи както крачка към частнонаучното аналитично мислене чрез логика на символите, така и към синтетичното философско мислене чрез логика на думите. Недостатъкът на първичното образно мислене, е че то не решава въпроса с откриването на обективните материални закони, които са предпоставка за практическата дейност на човека, но то поставя началото на мисловни творчески процеси при човека обвързани с образи и чувства. Силата на образното мислене се изразява в това, че чрез него се постига първичния контакт на сетивата със заобикалящата обективна действителност, което позволява отразяването на действителността и изработване на термини и понятия, с които обектитивната реалност получава определение и възможност за поява и развитие на мисленето. За разкриване на частните и общите материални закони и Всеобщият закон на съществуването и развитието на света, художественото-образно и чувствено мислене не е достатъчно, а се появява необходимост от логично мислене. За логичното мислене като първа необходимост е задължително изработвоне на термини, понятията и категориите, след което са необходими символи /откриване на цифрите и буквите/, които вече водят до възможността за аналитичното математично и синтетично философско логично мислене. Понеже статията ще има като изложение аналитичното логично мислене, което е свързано с математическата логика и естествознанието ние ще насочим нашето виждане и разяснение именно в тази посока. Математическата логика или символната логика е прилагане на формалните методи на математиката към областта на логиката. Основите на формалната логика са поставени от Аристотел, логическото смятане е формулирано от Г. Лайбниц, И Нютон открива диференциалното и интегралното смятане, от Дж. Бул започва развитието на алгебра на логиката. Голям принос за развитие на математическата логика имат Г.Фреге, Б. Ръсел, Д. Хилберт и мн.др. Основното, което ще засегнем е връзката на математиката чрез аналитичната логика с естествознанието, което води до обективната действителност и главно до научно и техническо приложение, което позволява на човека да разкрива природните закони, да ги доказва и да ги прилага за преобразуване на средата, в която живее. Всичко това ще допринесе за развитие на обществото и на самия човек като най-частна обществена единица. Частния аналитичен метод води до разкриване на реалните структури и форми на действителността /физически, химически и биологически/ и опитното им доказване, че са материални реалности на действителността. Доказани като закономерни истини на съществуващата материална реалност, те претърпяват развитие чрез човека, който ги прилага за технологично развитие, с което логичното мисленето достига своя аналитичен връх. Така че човек чрез аналитичното логично мислене открива същността на закономерната материална действителност, доказва я чрез опита и я прилага в практиката. Това е методът на мислене, който има възможност да разкрие същността на частните структури и форми на материята, да ги докаже и да ги приложи в практиката. Този аналитичен метод позволява разлагането на относителните структури и форми и подробното изучаване на съществуващата материална реалност както като структури и форми, така и като елементи на тези структури и форми. Това е научният метод за разкриване, доказване, изучаване на обективната материална реалност с приложение в практиката. Научният метод е доказателствен метод за разкриване доказване, изучаване и прилагане на закономерните частни истини в практиката. Чрез него се натрулва огромен фактологически материал, който може да се използва от философията за намиране на всеобщата закономерна връзка между структурите и формите на материята. Това е данъкът, който трябва да върне естествазнанието на философията, от която се е отделило.
За художествено-образното и логичното ми...
За художествено-образното и логичното ми...
За художествено-образното и логичното ми...
За художествено-образното и логичното ми...
За художествено-образното и логичното ми...
Търсене
За този блог
Гласове: 87751
