Тетралектика на природата :: За художествено-образното и логичното мислене в изкуството, литературата, науката и ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.02.2008 00:37 - За художествено-образното и логичното мислене в изкуството, литературата, науката и философията 7

Автор: begetron426 Категория: Технологии

Прочетен: 1272 Коментари: 0 Гласове:

Философия и мислене След като разгледахме същността и проявата на художествено-образното и логичното мислене в изкуството, литературата и науката, остана да определим тяхната същност и проява във философията. Досега при разглеждането и изясняването на мисленето вървяхме от първичността на сетивното отражение, за да стигнем до определинието на художествено-образното мислене и неговата изява и роля в изкуството и литературата. По нататъшнато развитие на мисленето ни отвежда до аналитичното математично мислене чрез логиката на символите, което е свързано с частното обективно познани за материалната действителност, която с това мислене се разкрива и определя възможността за започване практическо преобразуване на реалната материална действителност в полза на човека. Последният обобщаваш етап на логическото мислене е свързан с философията, която стига върха на логическото мислене като всеобхватност на мисленето чрез логиката на думите с философския синтез. Това предполага доказване на философските изводи и разкриване на всеобщия закони на съществуването и развитието, с което философията се превръща в наука, която доказва изказаните от нея изводи. С раждането си философията е започнала да прави обобщаващи изводи, с които е искала да разкрие същността на съществуването и развитието на света, но и до днес тази същност си остава най-голямата световна загадка. Какво е попречило на философията да разкрие същността на съществуването и развитието, след като тя се е опирала на правилния метод на обощението, което е нейната същност? Всички философи са провъзгласявали своята обобщаваща система за истина, но голямата загадка за същността на съществуването и развитието си оставала. Първичната философия е започнала със съзерцателни обобщаващи изводи да търси онова всеобщо нещо, което стои в основата на съществуването и развитието на света, но не го е намерила, защото съзърцателния философски метод се указъл недостатъчен. Тази първична съзерцателна философия не се е опирала на обективната материална действителност, която изразява реалността на света, но е породила какви ли не философски идеи и направления без възможност да ги докаже поради огромната празнина в познанието. Следващата прогресивна крачка е направена от древногръцките натурфилософи, които също съзерцавали, но това съзерцание вече е свързано с наблюденията на заобикалящия ги свят. Така те обвързали съзерцанието с обективната материална действителност /натурфилософия/, но и тази връзка се указала недостатъчна за разрешаване на въпросите повдигнати от философията. Философията при развитието си натрупва определени познания за света и човека, които стават предпоставка за отделяне на естествознанието от нея. Родила се математиката, астраномията, физиката, химията и се започва първична систематизация на растителния и животински свя. Слага се началото на диалектиката, формалната логика, разработва се категоралния апарат на философията, но самата философия въпреки, че ражда естествознанието, което се заема с разкриването и доказването на обективната материална действителност, нямала доказателства за своите изводи. Затова тя остава извън доказателствените естествени науки, което довежда до многобройните всеобхватни идеи за съществуването и развитието на света, които водели към размиването на философската истина. Поради това размиване на философската истина се стигнало и до многобрайните определения и за самата философия, в които се загубила нейната същност.

Нагоре