Определен човек e най-близо до оная голяма любов поставена на изпитание от свободата, която всички желаем, но не смеем да я освободим напълно, за да не я загубим. Но в края на крайщата я губим, защото ограничаваме нейната свобода на действие, която чрез обновяване я прави по-силна. В нашето време ни е трудно, защото свободата ни е наложена от фактори, които не зависят само от нас. Диапазонът на общуването стана прекалено голям и свободата се налага от само себи си, а ние не сме готов да я приемем и да я разберем. Има и много други причини, които усложняват нещата. Всичко това ни води до страданието и извръщенията свързани с любовта. Веригите на ограничението вече падат по всички фронтове на човешката дейност. Мина времето, когата рицарят преди да замине на война е обувал на любимата си железни гащи, които е заключвал и предавал ключа на близка стара жена, която да ги отключва само при нужда. И въпреки тези мерки любимата пак му е изневерявала, като е престъпвала всички забрани наложени и от тогавашното общество. А какво е днес? Има огромни промени, към който трябва да се приспособим. И най-страдащ ще бъде тоя, койта изостава от времето си. Не може със старите обществени принципи да изживяваме любовта си свободно. А тези принципи може да ги разчупим само като се усъвершенствуваме всестранно и станем по-съзнателни, за да участваме по-пълноценно в живота. Тогава ще разберем любовта между мъжът и жената в нашето време и това ще ни направи по-щастливи в обективния живот. Ще разберем свободата, какво е, защото все още не е формулирана добре, и тогава ще се опираме на реални всеобщи принцини, които ще убогатят индивидуалните ни лични изживявания. Общото и частното се преливат едно в друго, отричат се, но не могат едно без друго. Без да се придържаме и зачитаме общи принципи е невъзможто индивидуалното изживяване. Тези принципи не отричат индивидуалното, а го предполагат, както индивидуалното предполага общото. Не можем до разрешаваме усложненията на съвремения живот без да усложняваме себе си. Точно между тези две сложности се намира простото решение на много проблеми. За да обичаш, истински и всеодайно трябва голяма сила, голяма човещина и мн. др.добродетели, който изграждат силна личност, която може да приеме свободата между обичащите се, за да изживее най-възвишено любовта си. А когато свърши да може най-лесно да се справи със страданието си, така че, да е най-малко и страданието на партньорът му в любовта. Оттук нататък ние си оставаме прекалено различни, защото не можем да измерим на кантар нито свободата, нито човещината, нито любовта, но това изглежда е метода, чрез който можем да даваме много любов и да получаваме много любов. Любовта е катализатор. Запалвате, когато се появява и ако се силен довършваш това, което те е запалила, за да ни има и се развиваме.

направили сме екперимент, че имаме свобода за сексулни авантюри...обаче се оказва не е достатъчно за идеалната, стабилната и ненараняващата любов. Наскоро добавихме съгласието, че нямаме право да се ограничява или да се критикува поведението. Ако правят каквото и както се очаква, затова се радват. Дори и да не стане така, да се приема и да се разбира. Чак тогава мога да казвам, че това е любов. Всъщност, това е крайно трудно да се осъществява. Само че върху някаква надежда, така се опитваме,,,за да продължим да сме заедно.

Бъдещето ще го осъществи като ставаме все по човеци, а щом сме разумни същества ще трябва да експериментираме. Паздрав!!!