Всичко в света е относително, включително и законите от всякакъв род. Това е така, защото в противен случай ще съществува само един абсолютно съвършенен закон, който ще остави света без проблеми.Тоава значи без съществуване и развитие. Може да зададем въпроса: Възможно ли е да съществува такъв свят? Отговорът е не, защото е безсмислен! Виновник за относителността на законите е случайността, която ограничава закономерността и я превръща в относителна. В същото време законите ограничават случайността и тя не може да се превърне в абсолютна. Затова е относителна. В противен случай в света ще се развихри абсолютен хаос, при който е невъзможно целостта на обективните структури и форми. Случайността ограничава закономерността, за да не се превърне в абсолют и това я прави относителна, а закономерността ограничава случайността, за да го няма абсолютния хаос, което я прави относителна. Така относителността е балансьора между закономерността и случайността, и не позволява да съществуват отделно и абсолютно. Така те заедно ограничават възможността за предопределението на света. Взаимоотношенията между случайността и закономерността определят възможността светът да съществува и да се развива. Закономерността създава целостните системи на структурите и формите, за да е възможно съществуването на света, а случайността ги разрушава, за да може да има развитие като се появяват нови еволюционни структури и форми на материята. Отрицателите на ролята на случайността най-често злоупотребяват като казват, че сложни системи като живите и особено човешкия мозък е невъзможно да са случаен продукт на развитието. Дори правят пресмятания, за да го докажат. Така те допускат прекалено груба грешка като умишлено или от неразбиране правят своите опити само със чистата случайност като така и приписват абсолютни свойства и пренебрегват закономерността. Когато се обвържат двете чрез своята относителност е възможно съществуване и развитие на света, но се появява парадокс обратен на този при боравенето с чистата случайност. Времето за което е протекла еволюцията от първичната жива клетка до човешкия мозък не само е предостатъчно, но за това време би трябвало да се получи още по-сложна система от човешкия мозък. Този парадоксален извод си има своето обяснение чрез Тетралектиката. Материята се развива тетралектично и чрез пробата и грешката, където доминира случайността, но при достигане на определен системен тетралектичен връх, започва да доминира определена тетралектична система, чрез която се появява не само нови структури и форми, но те вече са прогресивни. Това е обяснението за забавената еволюция, което е предизвикано от случайността, чрез пробата и грешката, докато се изгради прогресивната тетралектична система. Така че, колкото и да спазваме законите, случайността ще ни пречи, а можем да намаляваме нейното влияние само като разкриваме законите на материалната реалност и особено, когато разкрием Всеобщият материален закон на съществуването и развитието, за да се развиваме безкрайно и вечно да гоним съвършенството, но никога да не го достигнем, в което има смисъл да съществуваме, за да се развиваме.

"Za da se razvivame"...... tova, ako ne samo ivolyuciq, kakvo moje da bade...razvitieto?

Duhovno razvitie moje bi.

За развитието има три рзлични постановки.
1. Да няма развитие.
2. Развитието да върви от по сложното към по-простото или от по-високото ниво към по-ниското - инволюция.
3. Развитието да върви от по-простото към по сложното или от по-ниското ниво към по-високото - еволюция.
Така че развитие означава еволюция.
Първата постановка е верую на религиите. Бог е построил света един път и за винаги, неизменен като го е обрекъл на не развитие. Тази постановка е не издържана, защото нагледна истина е, че всичко се променя. Още в древността Хераклит е провъзгласил "Панта рей - Всичко тече", променя се и се развива. Излиза, че съвършеното е създало не съвършеното /човека/ без възможност да се развива. Защо?
Втората теза е мнение на научните мистици, които също постановяват, че развитието е тръгнало от разумната материя към "неразумния" човек, но това вече го отнасят към развитието. Високото качествено ниво "свръх разума" е родило разумната карикатура - човек. Това означава, че развитието е обърнато и сградата на света се строи от покрива към основите. Възможен ли е такъв строеж, такова развитее? Мисля, че това не може да се нарече строеж и развитие, по му би подхождало да се казва ,разграждане, разрушение. Въпреки, че в света е известно такова връщане назад - инволюция. Инволюцията внася само качествено разнообразие, но няма ново прогресивно качество.
Третата теза е най-логична, възможна и проверима, защото нагледна истина е, че не само има развитие, но и то върви от по-простото към по сложното. Науката е открила и доказала много от законите и обектите на това развитие и го е приложило в практиката. Такова прогресивно развитие, при което се получава по-сложното ново качество се нарича еволюция.
Първите две постановки не отговарят на реалната действителност, защото нито са доказали идеите, които предлагат за истина, нито пък съществуват в реалната материална действителност.
Затова остава единствено вярна постановката за развитието наречена еволюция, която върви от по-простото към по-сложното, по-ниското качествено ниво към по високото и носи прогресивно развитие на нещата и света.
Следващата крачка в развитието на човека ще бъде предимно в духовната сфера определяна от човешкия мозък, който прогресивно ще се услужнява и ще придобива нови еволюционни
качества. Такова развитие на духа е възможно само при разумно същество. Това ще стане възможно, само ако научно-техническия прогрес освободи човека от борбата за физическото му оцеляване като преобразува обществото.

Съвсем закономерно попадам в този блог , имам нужда от точно такова четиво , много ми е интересно .

Закономерно съм се постарал интересното да бъде истинско. Затова е толкова интересно. Поздрав!!!

IMHO you've got the right asnewr!

Wonderful document, I enjoy that this websites appearances! The style is extremely good!