Преди години стигнах до една идея, че всичко родено от човешкото съзнание съществува някъде във времето и пространството. Остава да установим как, къде, какво и защо съществува, за да го опознаем и се движим към съвършеното като се развиваме. Точно науката доказва и запазва доверието към вярната хипотеза и открива истината за нея приемайки я за вярна като теоретично познание, но след като мине и последната проверка, опитното доказване, може да я определи за реална обективна закономерна истина, която се прибавя към научното познание. В такъв случай старата истина се запазва като основа, върху която е стъпила новата истина,  която разширява хоризонта на познанието. Ето в този смисъл имаме отрицание на старата парадигма. Този процес ще продължава по принцип безкрайно или докато съществува земният разум. По този път на реалното развитие човек ще търси безмъртието и така ще увеличава времето на своя живот, но без мистика и религия, защото те му отнемат обективната реалнаст, в която има смисъл физическото продължение на човешкия живота Опитното доказване премахва в случая грешките, които могат да изкривят истината. Безсмъртие разбира се има и то на всичко съществувало във времето и пространството, но то не е нито физическо, нито духовно. Можем да допуснем, че то е информацианно, което не означава нито обективно нито разумно, а означава само вечната памет на материята. Затова можем да изкажем хипотезата, че на определено структурно ниво на материята се съхранява цялата информация за съществуването и развитието на всеки отрязак във времето и на всяко кътче от пространството. Това информационно съхранение вече можем да го наречем вечната и безкрайна памет на материята, което не е разум, но разума роден от еволюционното развитие на материята един ден ще борави с тази информация, само ако оцелее и достигне определено ниво на развитие. Тук вече можем да потърсим великия смисъл на съществуването и развитието на нашата цивилизация чрез познанието, с което ще вървим към вечността, но не с иреалното, а с реалното и обективно, действително познание, което ще и позволи да се развива и да оцелява. Вечна е само безкрайността и безкрайна е само вечността, което дава реални измерения на предположението ми, че всичко радено от човешкия разум не само може да съществува някъде във времето и пространството, но и всичко съществувало във вечността на времето и в безкрайността на пространството се запазва. Такова запазване дава смисъл за съществуване на вечността и безкрайността, които имат неограничени възможности за запълване с информация, а в разчитането на тази информация се намира великия смисъл за нас, един ден да я разчетем, но само като се развиваме, което отчасти е развито в постинга „За най-великият смисъл”. Това е смисъл за всички разумни цивилизации, но първото, което трябва да направят е да съществуват, за да се развиват, което не е толкова лесно, защото в развитието на разума се стига винаги до откриване на сили не само за продължаване на неговия живот, но и с които можем да се самоунищожи, но само ако не стане хуманен и не открие гореизложения смисъл за себе си Накратко ще направим изложение, кое определя такива възможности за материята и за разумния човек. Лаогично е да предположим, че съществуването на вечността е невъзможна без обективното наличие на времето. Другият логичен извод, е че без наличността на пространство е невъзможно наличието на обективна безкрайност. Тези две всеобщи, абсолютни качества на материята позволяват да има обективно относително разви и абсолютно информационно запазване на всичко съществувало и развивало се във времето и пространството. Единствената важна необходимост за съществуването и развитие на света е реално материално съществуване на времето като първична неразумна, неунищожима и несътворима субстанция на материята, която да роди вторичните обективни, смъртни, относитилни структури и форми на пространството. Това са реални безструктурни частици на времето с тетралектични електромагнитни свойства наречени от автора на „Тетралектика на природата” бегетрон и /-/ антибегетрон/+/ с потенциални свойства за вечно съществуване и безкрайно развитие. Така първичните частици на електромагнитното време запълват безкрайната пустота на пространството като правят нищото относително даващо възможност в него да се ражда и развива структурна организация на матеирията. Първата такава организация са неутралните частици на вакуума: вакуумон и антивакуумон, които като се навръзват с магнитните си свойства се получават безкрайните вакуумни нишки със зануляване на всички тетралектични свойства на времето, за да се получи най-великото равновесие в Природата като най-неактивна, но организирана неразумна материя с определени възможности. Така безкрайния брой и безкрайната дължина на вакуумните нишки е с безкрайни възможности за записване, а като най-голямо равновесие е с възможности за вечно съхранение на тази информация стигао ние да оцелеием и при определенож ниво на развитие ще можем да я разчитаме и да боравим с нея. Вакуумът и сега си взаимодейства с мозъка на човека, при което произлизат загадъчните психотронични явления: като разгадаване на минали и бъдещи събития. Случаят с Ванга е такъв. Такива са възможностите на вакуума при взаимодействие с разумната материя, защото неговите частици влизат във всички структури и форми на материята и са потопени в нас на най-неското субструктурно ниво, а всичко е потопено във вакуума. Най-важното е, че този низ от логични хипотези за обясняване на първичната субстанция на материята, нейната първична оганизация и нейното проявление се опират на научното познание и Тетралектиката, а не е догматично знание, в което трябва сама да се вярва. Поради това тези хипотези подлежат на доказателства като се започне от структурата на вакуума, неговото проявление и взаимодействие с останалата материя, особено важно е разкриването на нейното взаимодействие с човека.

Идеята за ноосферата (виж Вернадски - преди и след него) е много интересна от гледна точка на хора, които не приемат идеите за богове и т.п., а търсят обяснение на съществуващото и ставащото около нас, преди и след нас в разумни конструкции, въпреки че - що е Разум и има ли го на Земята (та дори и в обозримата Вселена)?!
В повечето хипотетични конструкции за обяснение на Света, времето е иманентен фактор. Известно е, че има хипотези, които отхвърлят обективното му съществуване и го приемат за привнесено от човешкия ум за обяснение и онагледяване на някои човешки дейности и представи. Въпреки, че досега не ми е известен сполучлив опит то да бъде игнорирано, аз съм повече склонен да не приемам времето като природна даденост. Както се казва - опитите продължават и само времето :) ще покаже кой е бил прав.
Третото, но не по важност - както се казва, което ми прави впечатление във Вашите постинги по темата, е самото безсмъртие като термин. Мисля, че го използвате по-скоро за драматичност в изказа, тъй като тезите, които искате да защитите, според мен, изключват смъртта, като елемент на съществуването. Мисля, че в случая може да се говори за елемент от процеса на натрупване на информация.
Все пак, поне за мен, големият въпрос е - кой систематизира, анализира и използва натрупаната където и да е и както и да е информация?
Поздрави!

само две хвърковати забележки :-

Времето не може да има каквито и да било структурни частици - по дефиниция времето е единствено и само мерило за увеличаването на хаоса в една система. толкоз. то е феномен, следствие на други механизми под него, а не е нянаква изградена субстанция.

второ - много ми допадна идеята за връзката между разума и материята. все пак - как по дяволите, се поражда разума? ще ми е интересна такава дискусия, даже имам няколко идейки в една-две работи ;-)

Така предложената хипотеза за обективността на времето черпи ипулса си от много фактори. Главният фактор, който все пак ме е накарал да приема времето за обективна материална реалност в хипотезата си е един много прост експеримент с жироскоп, направен още преди около 40 години от съветският физик Козирев. С този експеримент Козирев доказва, че времето е реална материална същност, която има скорост и други свойства. Учените подминават този факт именно поради причината, че времето е прието като иманентен фактор и тоpи опит остава в забвение. Така че сполучлив опит за обективността на времето има, но за игнорирането му както си отбелязал до сега е неуспешно.
От постинга е ясно, че всичко съществувало и развивало се, се запазва за вечността. Само че продилжителността на човешкия живот с жалките 70 години има нужда от стимулиращата дума безсмъртие, повече като движение с цел увеличаване продължителността на човешкия живот тук и сега, без което няма да можем, да разкрием и използваме информационното безсмъртие. Информацията само се записва и съхранява, а нейното систематизиране, анализиране и използване ще се занимават раземните цивилизации достигнали до определено развитие. Това е така, защото информация не означава разум, който е еволюционен продукт на първичната иформационна материя на определен етап от нейното развитие. Затова материята и информацията са неразделни. Няма безинформационна материя, както няма и нематериална информация. Всичко това е още много далеч от нашата разумна цивилизация, защото сме на най-ниското стъпало на разума, но трябва да осъзнаем смисъла на тази идея за необходимостта на развитието ни. Поздрав!!!
Physnews от по-горния отговор се разбира, че времето може да бъде материална същност, за което има опитна постановка като доказателство за това, което ни дава възможност да търсим в тази посока. Въпреки това изложеното в постинга ми за времето си остава хипотеза, но тя може да се превърне в работна хипотеза.
Другото, което ти допада произлиза от логиката, че ние сме потопени в безкрайния океан на вакуума, а неговите частици изграждат най-ниското ниво на всичко съществуващо и развиващо се. Тази логична постановка улеснява взаимодействието на мисълта с вакуума /разума с материята/ и може да обясни много от психотроничните феномени и мн. др. неща. Поздрав!!!

запазил съм спомен за този експеримент (на Козирев). Мисля, бе споменат в сп. "Космос" или "Техника молодежи", но тогава съм бил 10-тина годишен и е възможно да ми е убягнала същността. Моля да ми изпратите информация къде мога да прочета повече за него.
Предварително благодаря!

Добре развита теория, но почиваща на набедени за такива фундаменти.

Изявление по памет:
"Бях на 20 години, когато ме вълнуваха въпросите с ВРЕМЕТО, ПРОСТРАНСТВОТО, ЕНЕРГИЯТА, МАТЕРИЯТА, РАЗУМА, ЗНАНИЕТО, ИНФОРМАЦИЯТА, БОГ и следствието, което ТЕ създават. Работих денонощно. На 60 години открих връзката между ТЯХ, и видях СВЕТА по различен начин. Ако вие, днес сте на повече от 35 години, считайте, че сте закъсняли да извървите този път. Мога да ви помогна с точната литература, за да не се лутате, за да попаднете на точното знание."

Познавах този уникален български учен, световноизвестен и неизвестен за българите. И без значение как ще ви прозвучи, той ме потърси. Преди две години почина, недочака Нобелова награда, беше номиниран .

С уважение към Вас и търсенията Ви, защо имам чувството, че търсите да открието нещо, което вече е открито, и то по толкова усложнен начин?
-------------------------------------
"може да обясни много от психотроничните феномени"
-----------------------------------
Личностите от това съсловие са осъждани като невежи, неграмотни или глупаци.
Второ парадоксално осъждане, че знаят много, но крият знанията си.
Трето парадоксално осъждане. Неспециалисти им правят психоанализ, психопортрети, в който не се отчита фактор Време, Пространство, Енергия и други, и без да правят разлика между ЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИЯ, и отново осъждане.

Отделям ви време, защото заслужавате.
Успех!!!!

Благодаря ти! Времето е най-загадъчна същност на Природата, точно за това то е там в началото, за да вървим дълго и трудно да го достигнем, но когато стигнем до него ще разберем неговата същност и много от същностите на света.
Кой е учения, понеже трябва да го познавам, защото той е от моето време, но не от това, което дискутираме, а от онова, в което живеем. Поздрав!!!

ВРЕМЕТО, ПРОСТРАНСТВОТО, ЕНЕРГИЯТА, МАТЕРИЯТА, РАЗУМА, ЗНАНИЕТО, ИНФОРМАЦИЯТА, БОГ и следствието, -
--------------------------------------------------------
Те, всичките са загадката, защото създават задачи с хиляди, милиони неизвестни. Въпреки това задачите са решими, малцина решават подобни задачи.

Кажете Вашето име, защото и аз може да Ви познавам, щом считате, че "трябва да го познавате."
Не е коректно да ви запознавам с труда на учен, когото може би познавате, или да Ви информирам за името му.
На колко години сте, че е от вашето време???

Търсете съдържанието, така по-лесно ще стигнете до отговорите, които търсите.
Успех!!!

Физически безсмъртни са нашите хромозоми.
Ние не можем да измислим нещо ново -всичко и без това си съществува

Нашите хромозоми не са физически безсмъртни, защото те умират с тялото, но иформационно безсмъртие имат. Един път чрез поколенията и втори път като запис в паметта на материята, за което е написан този постинг.

Паметта е също безсмъртна, притежава качества(справедливост) да съгласува с енергията, с материалните частици на енергията, да променя, изменя избирателно "умирането" или съживяването на конкретно знание(мисъл, информация, отношение, позиция, индивидуалности).
Безсмъртието е в Абсолюта, няма да открием нищо ново. Имаме възможност да научим само за себе си кои Закони на Безкрайността са Вечни(безсмъртни). Вероятността граничи с комбинативността, как ще употребим безсмъртието, Вечните закони. Избора, и .....

Кои са временните, непостоянни закони????

Анжък де.
"Един път чрез поколенията..." и в същност ,чрез услугите на информационното поле.
За хромозомите сме заставени да се грижим ние -в противен случай няма да видим повече земята.

Когато четох поста ти ме зарадва факта, че и други хора мислят по въпросите, които винаги са ме вълнували, а именно онези най-мъчните за осмисляне и даване на адекватни отговори. Причината да не сме в състояние да осмислим понятия, като безкрайността се крие в твърде "крайните" размери на нашите малки мозъци.

От по-горния отговор се разбира, че времето може да бъде материална същност, за което има опитна постановка като доказателство за това, което ни дава възможност да търсим в тази посока. Въпреки това изложеното в постинга ми за времето си остава хипотеза, но тя може да се превърне в работна хипотеза.
Другото, което ти допада произлиза от логиката, че ние сме потопени в безкрайния океан на вакуума, а неговите частици изграждат най-ниското ниво на всичко съществуващо и развиващо се. Тази логична постановка улеснява взаимодействието на мисълта с вакуума /разума с материята/ и може да обясни много от психотроничните феномени и мн. др. неща. Поздрав!!!

Времето е назряло за разрешаване на най-въпросите. Научно познание се е натрупало достатъчно, противоречия също имаме достатъчно, остава решението, от което зависи нашето бъдеще.
Мозъкът на човека е прекалено краен, но съществува обективно, а безкрайността е най-голямото нещо, което не свършва, но пък не е обективно и зависи от относителните обективни структури и форми, защото те са нейния пълнеж, но те пък зависят от нея.
Човешкият мозък има прекалено огромни възможности, но ние стоим на първото най-ниско стъпало на разума, а ни предстои безкрайно и вечно развитие, за което ни е нужно безкрайността на пространството и вечността на времето. Полъхът на разумния човек ще съживи безкрайността и вечността като им вдъхне живот и разум със своето съществуване и развитие. Поздрав!!!