Раждането на разумния човек е съпътствано с раждането на мисленето. Поради това разум и мислене са взаимосвързани и неразделни. Не е възможно да има разум без мислене, както е невъзможно да има мислене без разум. Но в света съществува неразумното в количество, което превишава многократно разумното и не се съобразява с него. Всичко това показва, че цялата материя не може да бъде нито разумна, нито мислеща, а може само да се развива като усложнява своите структури и форми. Това води до разбирането, че има най-проста материална субстанция и отвъд нея няма друго съществуване, а след нея има безкрайно развитие. Тази невъзможност за първоначална разумност на материята определя, че преди да се роди разумния и мислещ човек е имало етапи на неразумност, които са предпоставка за развитието на материята: физически, химически, биологически и разумен. Ето защо е възможно да има неразумна материя, и то в много по-голяма част от еволюционното си развитие тя е такава, която да еволюира и на определен етап да роди мислещия разум чрез който тя създава себе си и като мислеща: един път като обективна реалност и втори път като субективна реалност, а осъзнава себе си тетралектично чрез удвояване на двете реалности. Удвояването става чрез мисленето, което води до познанието. Обект – субукт като рефлексия и обект – субект като саморефлексия, което определя тетралектичната цялост на мисленето и което разгледахме като тетралектичен процес в предния постинг. Цялото това развитие на материята и раждането на мислещия човек не е нито безцелно нито самоцелно, но е смислено. Берщайн за това е казал:”Движението е всичко целта е нищо”.Чрез движението, развитието си разума ще разкрива, опознава и доказва истината, защото тя е над всичко. Истината е най-великото нещо, което стои над всичко, защото е същността на съществуването и развитието, но не може да стои над себе си, защото е относителна, за да можем да я откриваме, доказваме, опознаваме и прилагаме за доброто на човека. Ето затова е необходимо да я постигаме, доказваме, уважаваме и защитаваме, защото тя е призвана да служи най-добре на този разума,  който най-много я постигнал. Цялото развитие на човешката цивилизация е преминала в търсене, откриване и доказване на истината, което се оказа най-трудното нещо. Човешкият разум е стигнал до няколко основни теории за истината, които са се утвърдили в теория на познанието: 1. Кореспондентна теория за истина на Аристотел. Според нея: ИСТИНАТА Е СЪОТВЕТСТВИЕ С ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА, УСТАНОВЕНА ЧРЕЗ ОПИТА. Едно твърдение ще бъде истинско, ако проверката и съотнасянето му към действителността /сетивно установена като личен опит/ установи съвпадение. Поднесената от Аристотел в този си вид теория е верна, но не пълна, защото в много случаи личния опит не е достатъчен за установяване на твърдението като истина. За това е било необходимо развитие на философското и научно познание, което определя твърдението като извод от цялостен мисловен процес, който включва сетивния опит като предпоставка, след което следвна експериментално опитно доказване за съществуване на обективна закономерна истина, която изключва личното виждане за истина. Ако спрем процеса с установяването на истината ще спрем и развитието си и вървенето ни към нови истини. Затова завършен вид тази теория получава при приложението на постигнатата истина за технологично развитие, което става основа за ново още по-задълбочено търсене, доказване и приложение на нови закономерни истини. За всичко това е необходимо целостта на мисленето като естественонаучно аналитично логично мислене, което ще е основанието за логичните синтетични философски изводи. Това е истинския завършен процес за търсене, откриване и прилагане на закономерните истини, който е известен като научен. 2. Кохерентна теория за истина – на логичната съгласуваност. Според нея:ИСТИНАТА ВИНАГИ Е ЛОГИЧНО НЕПРОТИВОРЕЧИВА. Това означава, че в една теория не трябва да има противоречия или пропуски, а трябва всичките части на теорията да са взаимносъгласувани, което я довежда до логични доказателства. Без пълната подкрепа на кореспондентната теория логичните доказателства са все още в сверата на неистината. Защото логиката им може да е изведена от предварителни неверни постулати, които при оспорване водят до рухване на теорията. Непротиворечивата истина от тази теория проверена от емпиричния опит и утвърдена като закономерност, коята е приложима в практиката, вече се превръща в съществуваща обективна истина. 3. Консенсусна теория за истина на множеството. Според нея: ИСТИНАТА Е СЪГЛАСИЕ МЕЖДУ ХОРА ЗА НЕЩО, КОЕТО ПОМЕЖДУ СИ ГО ПРИЕМАТ ЗА ИСТИНА. Тази теория е заблуждаваща, релативна, защото отхвърля обективната истина, а приема единното мнение на множествеността за истина. При несъгласие с нея и оспорване с първите две теории, масовата заблуда насаждана от тази теория бързо рухва, но при ниско ниво на познание тази теория е подържала заблуди векове. Тя не съдържа обективната истина, защото се основава само на нещо изказано и повторено от много хора. Народът за това е казъл:”Многократно повтарената лъжа се превръща в истина”. 4. Авторитарна теория за истина. Според нея: ЗА ИСТИНА СЕ ПРИЕМА ОНОВА, КОЕТО Е ПРИЕТО ОТ НЕСЪМНЕН АВТОРИТЕТ – НА ДОВЕРИЕ. Тази теория е основа на мистиката и религията и се обосновава на божествения авторитет и свещените книги. Слабостта и е в противоречивата същност на множеството авторитети: мистични учения и учители и религиазни секти и учители. При тази множественост няма единна истина, поради което се е стигало до множество религиозни войни. Трудно издържа логиката и доказателствата на първите две теории. Затова привържениците на тази теория избягват всякакви дискусии, защото всяка дискусия засяка основата на теорията: божествения авторитет и свещените книги, които апологетите на тази теория ги приемат за неоспорими. При всички теории за истина има вярата. Само че при първите две тази вяра подлежи на проверка за истина и като издържи проверката вярата се превръща в истина, а последните две си остават само с вярата в истината. Най-често първите две теории за истината воюват с другите две дрез доказателство, че те съдържат и разпространяват неистината, а последните две опровергават научно доказаната обективна истина само с вярата без доказателство. На сляпата вяра се подават само доверчивите и невежи хора, за които е много лесно да ги убедиш с празни приказки, че науката съдържа лъжи, а мистиката и религията истини. За да се установи обективно съществуващата истина трябва прекалено много усилие, труд и знание и не на последно място мисъл, а за мистичните и религиозни догми е много лесно – трябва само вяра и нищо повече. Затова заблудата е лесна за усвояване, а за истината трябва усилие.  

защо много учени, и то от областта на физиката, химията, астрономията, за които не може да се каже, че са доверчиви и невежи, са били вярващи християни?

не е от невежество. С техните знания са стигнали до този етап на "пиралата на познанието" от който се вижда необятността на непознатото , множеството необясними природни, физични,астрономични и биологични факти! И това води до вярата в свръхестественото. Когато някой невеж вярва в бог, го прави от първичен страх и преклонение, а учените от страх и безсилие.

Имам ДОГМА, че истината е все едно обещание между хората, които споделят своите интереси. Невидими конспирации.

Вечната и абсолютната относителност...

е търсене на мисълта. Има два етапа във вярата, първият е съмнението, ти гледаш на света през очите на материализма, но ако продължиш напред и се опиташ да направиш един по сериозен анализ на материята изпадаш в едно недоумение. Това, което за мен преди няколко години бяха глупости, сега се променя и започва да придобива смисъл.
И четирите твърдения за истината могат да бъдат вярни, но могат да бъдат и манипулирани. Има поговорка: ако една лъжа се каже сто пъти, тя става истина, така, че кое е истината?

На друго място съм ти отговорил по-обширно, но тука мога само да допълня, че невежеството на времето го прави поради малкото знания, а не невежеството на самия учен.
Затова мога само да допълня, че характера на времето най-много го прави. Цялато познание в началото е било в ръцете на религията, а несъгласието с нея води до смъртно наказание. Много от еретиците, които са унищожени от религията през средновековието са били учени, но същевременно са имали и религиозен сан.
Другато допълнение viovioi го е направила много вярно и точно. Поздрав!!!

Предположението ти е много вярно. Може само да прибавим и фактора човешки страсти за власт, пари, жени и мн. др. Поздрав!!!

Вечността на относителността я прави абсолютния атрибут на материалното съществуване и развитие на света като обективни структури и форми. Поздрав!!!

Първите две определения за истината не могат да бъдат маниполирани, защото предполагат доказателство, което ги обвързва. Манипулациите чрез тях са възможни само тогава, когато се скрива доказаната истина или си замества с лъжа. Другите две могат не само да бъдат маниполирани по всевъзможен начин, но и с тяхна помощ и помоща на невежеството могат да се извършват всевъзможни маниполации.
Истина може да бъде само нещо което е даказано, че действително съществува, затова проверката на истината изисква опитното доказателство. Лъжата най-много се страхува от проверката на доказателството и по всевъзможен начин изопъчава истината, която може да бъде само една за едно нещо, което лъжата иска да представи за друго. Затова науката е невъзможна без логичните теории, които опитно се доказва и се прилагат за преобразуване на света от човека. Всички останали похвати са задължителни за мистиката и религията, за да замажат очите на истината като гримира лъжата и и я представи за истина. Поздрав!!!

Доста неграмотно е написано :X

Всичко което си мислим са само едни мисловни матрици. Защо, четете тук -

http://research.zonebg.com/pubs.htm

Това е най-сериозното нещо което съм намерил досега за разума, мисленето, мисловните процеси и модели.