При търсенето на Всеобщ закон на материалното съществуване и развитие най-добър се оказа системния подход, защото всичко е система. В средата на ХХ век се появи едно ново научно направление Теория на системите, която биолога Лудвиг фон Берталанфи издига до Обща теория на системите, а неговият последовател неврофизиолога У.Матурана разви по-нататък като въведе новото понятие самоорганизация. Така Общата теория на системите обхваща не само цялата обективна действителност на Природата, но и познанието за тази обективна действителност като постепенно системната теория навлиза във всички науки. Това ще рече, че всички постановки на Общата теория на системите валидни за обективните структури и форми, касаят и субективното знание. Общата теория на системите оправдава своето име, защото се явява като събирателна на описателното многообразие на множествеността на системите, но точно този факт на теорията на системите и придава структуроопределящ оттенък, а не всеобхващащо обобщение. К. Томов в РИП го е определил още по-добре това становище като е казал:”Тази универсиализация се дължи на разбирането, че всяка цялостност е система, че всеки обект на науката е система”, а цялостното се определя от материалните структури и форми. Към това разбиране можем само да допълним, че всяка система съдържа законовата функция на целостта. Друго много важно нещо за системите и за Тетралектиката, което намираме в РИП това е, че „системата от два елемента е основен тип система”, което стои в универсалното единство на Природата и което предполага универсално единство  в науката. Така че универсилизацията на Природата по необходимост трябва да бъде отразена като единна, универсална и всеобхватна наука. Тук може да отворим скобата и да поясним, че такава всеобхватна универсилизация съдържа Тетралектика на природата, защото отговаря на това, че всичко е система, но система от противоположности, която съдържа както основният тип система съставена от две противоположности, така основния тип система съставени от четири противоположнасти. Излиза че основните елементи на системата са противоположностите, което определя Тетралектиката като Всеобща теория на системите, защото от крайния и определен брой противоположности /4/ може да бъдат получени всички тетралектични системи съставени от противоположности, които са строго определен брой, но универсални както за обективната материална Природа, така и за субективното познание. Така устроена Природата, системно е дълбоко белязана от универсалността на обективната и субективната тетралектичност. Научното начало за вървене към Всеобщ, универсален закон на материята е поставено с преодоляване на обективния идеализъм на Хегел от Маркс и Енгелс. С това преодоляване те поставят диалектиката на научна основа като прокарват пътя към Тетралектиката, която като системно познание е продължения на диалектиката. Така научната диалектика след Маркс и Енгелс е начало на научната философия, която трябва да превърне философията от абстрактна наука в обективна доказателствена наука, която да обясни и изясни същността на Природата, човека обществото и познанието. Поради непълнотата на диалектиката при този първичен научен стадии в нея се появиха много неразрешими противоречия, които чрез Тетралектиката като развитие на диалектиката се разрешават напълно. Другото, което попречи превръщането на диалектиката във всеобщ закон на материалното съществуване и развитие е страхът на диалектиците да не ги обвинят в идеализъм, затова те не посмяха да разработят по-нататък диалектиката, за да я превърнат в Тетралектика. Така стигнаха до много неправилни изводи и противоречия. Например пренебрегнаха равновесието, а същевременно искаха да построят равновесно общество на социалното равенство. Приемаха антипротивоположностите само като противоположности, а те се оказаха противоположни на противоположностите, с което противоположностите стават не 2, а 4 на брой, което означава четири противоположни качества, което много лесно може да се докаже и обясни. Другото, което диалектиката не можа да обясни, е че съществуват явления и процеси, които водят до ново качество без да има количествени изменения, което Тетралектиката обясни напълно и премахна тези противоречия в диалектиката. Диалектиката не разреши и проблема с протоотражението, симетрията, противоречията, превръщанията и взаимодействията между противоположностите и мн. др. Тези и още много други недостатъци попречиха на диалектиката да бъде Всеобщ материален закон на съществуването и развитието. Тетралектиката след като разреши и отстрани всички тези противоречия в диалектиката се превърна в този така дълго търсен Всеобщ закон на материалното съществуване и развитие от всички философи и учени на всички времена, което обективизира философията като я направи доказателствена наука. Затова тетралектичното системно познание е извлечено от цялото естествознание, доказано е чрез него и може да бъде приложено във всички области на научното познание, с което абстрактната философия се превърна в доказателствена наука, а Тетралектиката успя да систематизира противоположностите в конкретни определени системи важащи за всичко съществуващо и развиващо се. Точно това обобщено систематизиране на определен брой системи образувани от противоположностите се оказа и Всеобща теория на системите, която е тетралектична и която определя и доказва самоорганизацията на материалните системи. Обща теория на системите не в този си вид, разграничаваш се от диалектиката, не е постигнала необходимата обобщаваща всеобхватност, с която може да се обосноват и докажат всички процеси и явления в Природата, човека, обществото и научното познание. Затова диалектиците са прави, че това което се предлага като Обща теория на системите е все още на конкретно ниво и не може да обхване и обобщи всичко, въпреки че всичко е система. С Тетралектиката нещата са съвсем други, защото тя може да обхване всичко, да се доказва от всичко, да обяснява всичко и да се прилага във всичко чрез тетралектичните си системи образувани от противоположностите и антипротивоположностите. При това положение Тетралектиката е тази Всеобща теория на системите, защото нейната най-кратка формулировка гласи: Всичко е противоположности, които се раздвояват, за да се удвоят, а като се знае, че всичко е система, но системи от противоположности, може да си извадим извод както за системите, диалектиката, така и за Тетралектиката. През 2007 год. излезе книгата "Тетралектика на природата", в която е добре обосновано гореказаното чрез цялото човешко научно и философско познание и практика. В блог бг. прилагам Тетралектиката за обяснение и изясняване на проблеми от всички области на научното и философско познание чрез синтетично логическо мислене подкрепено винаги с обективни примери. Мисля, че такъв подход и такава методология, която обвързва естествознанието с философията, системите с противоположностите вече не може да се нарече абстракция както искат някой хора да припишат на Тетралектиката. Такава абстракция може да бъдат всички съвременни празнословия и диалектиката на Хегел, която с чиста съвест може да я приемем за обективен идеализъм. Така че системното познание чрез Тетралектиката постига своята завършеност и всеобхватност, но без да се стига до край на познанието, а напротив открива се безкраен хоризонт на познанието, което чрез Тетралектиката ще става все повече подвластно на разума и все по-малко подвластно на случайността.

според човека, но това е само начало

всичко това можеш да кажеш и на обратно. Например, че обективна система не съществува, тя винаги е субективен продукт на конкретно съзнание

Не мога да проумея / или да възприема / Вашата теория за Тетралектиката, защото си задавам следните въпроси:
Говорите за противоположности и антипротивоположности. Противоположностите се удвояват , за да се превърнат в антипротивоположности. ...И в съзнанието ми изниква третия закон на Диалектиката-Отрицание на отрицанието. Както и да го разглеждаме , отрицанието на отрицанието води до положително /изходно/понятие, т.е. теза-антитеза-антитеза на антитезата = теза. С една дума, не може да има подобно понятие-антипротивоположност. Ако има, обяснете ми го чрез елементарен пример, но нека да не е от рода на теорията Ви за „Мъжът и жената като тетралектично различие и единство”. Колкото и да съм атеист, все пак не пренебрегвам истинни постановки на Библията , а там е казано :” И сътвори Бог човека ....мъж и жена ги сътвори.” Което идва да ни каже ,че въпреки половите различия, човекът е един-същество, което може да разсъждава и да действа според своите избори. Дайте ми друг пример, от някоя малка и лесно смилаема система- нека ясно видя що е противоположност , на какво е противоположност и какво е нейната антипротивоположност.
Говорите за Тетралектиката като единствената теория, която обяснява Общата теория на системите. Аз не познавам основно тази теория, само съм попрочела тук-там нещичко, но според Анохин система е взаимодействие и взаимосъдействие на елементи, при които резултатът от дейността на системата е нейният системообразуващ фактор. При цялото ми уважение към труда Ви , но системност без диалектика не може да съществува. Всяка система се развива , защото самия процес на движение се обуславя от Първия закон на Диалектиката . Система, която е постигнала равновесие загива , ако не възникне ново движение в следствие на Втория закон на Диалектиката, а Третия закон на Диалектиката обуславя по следния начин теорията за система от тетралектичен тип-антипротивоположност на противоположност е равно на изходно понятие, т.е. движението, развитието на системата се обуславя от предните два закона. И сам го казвате: „
Динамичният модел на развитие на света е възможен точно обратно на съществуването, защото развитието е движение, динамика. Затова е необходимо относително разрушаване на относителното равновесие на структурите и формите, за да се освободят елементите им за ново обвързване, което всъщност е новото качество. Това може да се нарече динамичен модел на развитието, при който противоположностите са в относителна свобода, а в равновесния модел са свързани в относително равновесие. Това са двете основни системи на Тетралектиката: равновесна на свързаните противоположности и противоречива на свободните противоположности.”
Най- характерното при системата е това, че тя няма само свързани елементи или свободни елементи. Може би имате в предвид това,че някои елементи на системата образуват нови взаимодействия с нови ситемни структури, а други са в йерархична зависимост. Това ли разбирате под израза свободни противоположности и свързани противоположности? Обаче системата ,/ даже да вземем когнитивната структура като система / няма линеен характер . Йерархията се изразява преди всичко във взаимосъдействие и при всеки елемент на системата е възможно осъществяване на нови структурни връзки. Това достатъчно ясно и разбираемо се онагледява чрез рефлексивните умения на всеки индивид в процеса на усвояване на нова информация.
Поздрав!

Много лесно тетралектиката стана ОТС?!
Ще бъда много критичен, защото претенциите Ви са твърде големи, а големите претенции трябва да се защитят!
Ще следвам Вашия текст и ще отбелязвам груби грешки!
Още в първото изречение – “защото всичко е система”. Не всичко е система. Едно произволно множество, което обективно съществува в света не е система. Примерно: звездата Вега, кътният зъб на слончето Мина и авторът на тетралектиката съществуват обективно, но не са система. Нещо повече, не всички взаимодействуващи съвкупности от елементи са система. Взаимодействието е необходимо, но недостатъчно условие за система! ( Подробно доказано от системолозите, ако е необходимо ще посоча аргументи и трудове.)
В продължение на половин век се води дълъг и затегнат спор за основанията на обща теория на системите. Разбирането за обща теория на системите като “събирателна” на многообразието от системни теории ( примерно изследванията на В.Н.Садовский и А.И.Уьомов) не постигнаха желания резултат и само замъглиха и размиха началния замисъл на Л.фон Берталанфи за построяване на обща теория на системите. За съжаление един прекрасен замисъл, който предизвика мощен отклик и заедно с това огромен “шум”, в който се загуби идеята... Когато се правят събирателни обобщения се получава следното – колкото е по-широко понятието, толкова по-бедно е неговото съдържание, а за всеобщите понятия то става толкова бедно, че казваме нищо за всичко. Това е толкова голям проблем, че той не може да се преодолее с две-три фокуснически фрази, затова на него са посветени десетки монографии с обем от няколкостотин страници.
За да преодолее същия проблем Хегел разработва специален метод, който по-късно ползуват и Маркс и Енгелс, но първоизточникът е Хегел.
Позоваването на резонансно-изоморфния принцип на К.Томов ( мой личен приятел!) е нелепо. К.Томов винаги е работил в околонаучните среди и без да отричам находките му в цитираното произведение ( предсказването на синергетиката, дори опит тя да бъде построена) считам, че той не успя да превърне своите идеи в наука. Идеите са много ценно нещо, но в науката те се проверяват, прилагат и се установява недвусмислено, че те работят или просто са красиво логичеко построение, което не може да се приложи.
Оставям настрана текста в средата на постинга и го оценям като минути за реклама, защото са декларации. Бихте ли ми отговорили коя конкретна наука ползува тералектиката, къде се ползува, в кое конкретно изследване?! Бихте ли ми посочили в кои конкретни изследвания, публикувани в научно списание са Ви цитирали и са стъпили на тералектиката?
Проблемът за обща теория на системите е толкова сериозен, че след като се работи по него в продължение на половин век от хиляди системолози по целия свят и се демонстрира цяло ветрило от подходи и концепции, накрая много изследователи дигнаха ръце и го обявиха за нерешим. А какво се получи?! Вие с две три изречения обявихте, че “Тералектиката е тази Веобща теория на системите” и “системното познание чрез Тетралектиката постига своята завършеност и всеобхватност”. И всичко това, защото единството и борбата на противоложностите на диалектиката стана единство и борба на противоложностите и антипротивополжностите ( т.е. четири).
Много искам да попитам: какво основание имате понятията от физиката “вещество и антивещество” да бъдат обобщени и да получат философски статус – противоположност и антипротивоположност (при това, ако не се вложи някакъв специален смисъл в това обощение то води до терминологична безсмислица).
Отправената критика към материалистичеката диалектика не е коректна, защото както проблема за “протоотражението”, така и проблема за “равновесието” са подробно разработени от философска гледна точка в стотици трудове, които мога да Ви цитирам, ако проявите желание. Нещо повече, преди години проблемът беше, че се предлагаха твърде много натурфилософски идеи в материалитичеста философия, докато науката извърши движение по своите реални пътища – кибернетиката, обща теория на системите, синергетиката и философите редовно оставаха на опашката... и реагираха постфактум. А за истинската философия това е просто недопустимо!

Разбирам желанието Ви да помогнете на автора на постинга, но тезата му е толкова неясна и хлъзгава, че дори така наречената от Вас материалистична философия ( ЗА МЕН ТАКОВА ЖИВОТНО, КАТО ДЪРВЕНО ЖЕЛЯЗО - НЯМА!!!) няма да помогне! Красотата на философията е че тя няма предмет. Всички опит да се използват "постиженията" на философията в ежедневната ни практика са обречени винаги на провал...примери в историята дал Господ.
За хората, които десетки години са отдали на търсене на "истината" е напълно ясно, че философията (философстването) е интелектуално занимание само за много тесен елитарен кръг от хора. Тези хора не са написали нито ред, защото много добре са разбирали, че световния ред е създаден със Сътворението и от нас се иска само да го следваме. Тези хора са търсили и търсят, отговор на въпроса, не кой е Сътворил света и порядъка, който виждаме, а защо го е Сътворил.

да не се съглася напълно с strianakiev

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Тетралектиката не е станала лесно ОТС, защото тя през цялото време си е била такава. Ако сте се запознали с началните постинги, където в резюмирана форма се обяснява Тетралектиката, ще забележите, че навсякъде се говори за тетралектични системи съставени от най-малко от 2 и най-много от 4 противоположни качествени същности. Фундамента на Тетралектиката са 4 противоположности, от които могат да се построят две основни системи: противоречива и равновесна, едната е с относителна свобода на противоположностите, а другата е с относително равновесие на противоположностите. В същността и на двете основни противоположни, тетралектични системи влизат диади, триади, тетради, хексади и октади като обективни и субективни системи, което е добре обосновано чрез физика, химия, биология, човек общество и мн. др. Всичко това показва тенденция на обединяване на философията с естествознанието, процес обратен на отделянето на частните науки от философията. Тази тенденция е всеобхватна, защото си има своите фундаментални елементи /противоположностите и антипротивоположностите/, от които строи определен брой основни системи способни да обхванат всичко съществуващо и развиващо се. Според теб това не може да бъде ОТС, но според всеобщността си тези системи си прав, че не могат да бъдат ОТС, защото те принципиално са ВТС /Всеобща теория на системите/.
За да бъдат по-нататък ясни нещата ще трябва да определим какво е система, защото определението на система е на фаза като определението на философията, диалектиката и информацията. Всички те /система, философия, диалектика и информация/ имат стотици определения, които съдържат частици от истината за тях, но цялата истина за тях се разлива.
Система това е динамична или статична съвкупност от елементи. Това означава, че не може да има система от един елемент, което са подчертали класиците на ОТС и К. Томов. Затова всичко в съществуващия и развиващ се свят е система, поради което примерите със звездата Вега, зъбчето на слончето Мина и автора на Тетралектиката са неверни. Защото звездата Вега, кътника на слончето
Мина и автора на Тетралектиката са сложни образования или сложни системи, на които елементите са други подсистеми и които могат да си взаимодействат с други системи. За да опровергаеш казаното, че всичко е система, трябва да намериш, посочиш и докажеш нещо, най-просто, без структура и форма, нещо, което само по себе си ще представлява само един елемент. Докажеш ли съществуването на това нещо, ще се съглася, че не всичко е система. Ако системолозите не са доказали това, въпреки подробните си доказателства, нищо не са доказали.
От казаното до тук личи, че не съм обявил с две, три изречения ВТС, а с този постинг само съм обобщил Тетралектиката като ВТС, но тя самата го е казала с много повече думи и много преди това. Въпреки количественото многообразие от научни трудове проблемите на ОТС, диалектиката и философията си останаха нерешени, защото позицията, от която се търсят решенията е неправилна, което отклонява в погрешна посока търсенето. Това означава, че голямото количество написани научни трудове не е гаранция за съдържане на истината. ОТО на А. Айщайн е написана само на 14 страници, но не само преобърна възгледите във физиката, но преобърна възгледите и за света.
Понятието от физиката вещество и антивещества неизменно водят до философията, която разглежда Вселената, но антивеществото предполага съществуване на антивселени, което води до закономерна употреба на категориите с представка анти от философията. Като се има предвид, че прекалено много едни и същи категории се използват и от естествознанието и от философията, всичко е в реда на нещата. Специалният смисъл е вложен вече като основание във възможността за съществуването на 4 противоположни същности, където антипротивоположностите са противоположни на противоположностите и всичко това има всеобщ характер
Отправената критика към материалистическата диалектика не само, че е много коректна, но е прекалено малко в този постинг. В книгата "Тетралектика на природата"тази критика вече е по-пълна, но това не означава, че диалектиката е невярна или излишна, а означава, че не е разработена като и предстои продължение, което е направено чрез Тетралектиката.
Протоотражението така е разработено, че си е останало на ниво хипотеза изказано от Ленин, а равновесието е пренебрегнато от диалектиците като не съществено мимолетно нещо, но разработено от "научните мистици" като единствено нещо, което не остава място за противоречията.
За да ме опровергаеш, че критикувам неправилно диалектиката обясни ми какво е обективната същност на протоотражението и в какво се състои разработката на равновесието. Друго опровержение можеш да направиш като обясниш, защо има явления и процеси, които водят до поява на ново качество без количествени изменения, а при други които има количествени натрупвания, защо също не водят до ново качество и мн. др. неща. Това обяснение е необходимо, защото такива процеси и явления отричат количествения закон на диалектиката. Обясни ми как се преобразуват противоположностите една в друга, защо диалектиката не го е направила, а Тетралектиката го прави.
И последно да се позоваваш и на казаното от дявала щом е истина, е полезно и необходимо, а да се позоваваш на нещо, защото много е цитирано, но я няма истината в него е погрешно и води само до трупане на трудове като баласт, който баласт опровергава също количествения диалектичен закон като не води до ново качество.
Книгата "Тетралектика на природата" е само на година и нещо. Тепърва и предстои разгръщането, за да изгони неистината по-всички направления.
Препоръчам да не робувате на старите парадигми, за да спазите диалектичния закон Отрицание на отрицанието, защото няма не само да стигнете до новото, но няма и да го разберете като не спазвате закона. Поздрав!!!

Понеже си поставила много въпроси ще ти отговоря на всички, но за такъв отговор се иска обем, време, всестранно и точно познание особено в случаите с Тетралектиката.
Във физиката на елементарните частици са открити античастици на всичките елементарни частици. А елементарните частици влизат в основата на всичко съществуващо и развиващо, което е пренесло антито чрез отражението и еволюцията във всичко напред. Ето ти един обективен пример за противоположностите и антипротивоположности като различни противоположни качество. Имаме протон /+/, електрон /- / и антипротон /- / и антиелектрон /+/. При среща на различните частици с противоположен товар /протон и електрон/ се стига до волтова дъга, което често се проявява в бита като късо съединение, съдържащо унищожение. При среща на еднакви частици, но с различни заряди, електрон с антиелектрон и протон с антипротон също се стига до унищожение и процес много по-силен от волтовота електрическа дъга наречен анихелация, което значи пълно унищожение и превръщането на частиците във фотони. Фотонът е синтезът получил се от двете противоположни теза и антитези. От казаното можем да изясним тезата - синтезата и антитезата на Хегел. Така поднесени от Хегел означават процеса на анихелация, който е синтез, а тезата и антитезата /електрона и антиелектрона/ вече ги няма, а има синтезът фотона. Затова така поднесено от Хегел важи за среща на света и антисвета. Тази триада не е разработено изобщо след Хегел, а използването от него антиеза е неуместно за нашия свят. Тетралектиката е разрешила проблема с триадата.
Правилното за нашия свят е теза - синтеза и противотеза /противоположна теза/, а за антисвета ще бъде антитеза - антисинтеза и противоположна антитеза. Всичко това с антито е така, защото то се подчинява на антисиметрията, което означава, че антипротивоположностите са противоположни на противоположностите. Това обяснява броя на протгивоположните качества да станат 4 две противоположности и две антипротивоположности /протон, електрон и антипротон, антиелектрон/. Тези антипротивоположности ги има и в химията. Въртенето на поляризования лъч от молекули с еднакъв количествен състав, но с различни противоположни качества обяснява липсата на количествено различие, което е необяснимо от диалектиката именно поради причината, че взема антипротивополжностите само за обикновени противоположности. Този процес се управлява от антисиметрията, което определя закон като количествения, водещ до ново качество чрез промяна на посоката.
До тук обясних много малко от въпросите, които си задала, ако искаш да продължа пиши. Защото, за да го завърша ще трябва да направя коментара няколко пъти по-дълъг от постинга. Другият начин е с магическата пръчка, но той не е научен. За научният метод трябва много точни знания и много логична мисъл. Поздрав!!!

редицата е формата в която нарастват противоположностите по брой, а евентуално това може да доведе и до извеждането на брой уникални формирования от множество, извеждане на системност в хаоса. това ли имаш предвид?!?

до begetron426 : Ще ми е интересно да завършите коментара си,все пак се интересувам от Вашата гледна точка. Обичам да проверявам всяка теория ,докато се убедя в нейната истинност или я отхвърля.
Поздрав!

Откритото от човека не е малко, но неоткритото си остава прекалено много. Права си, че това е само начало, зощото ние сме цивилизация все още на най-ниското разумно еволюционно стъпало. Предстои в нашето време да се открият много същности на много неща като се обяснят много загадки на Природата и се разрешат много от проблемите на науката, философията, човека и обществото. Тетралектиката само ще помогне да се ускори този процес. Поздрав!!!

Не може да се обърнат нещата обратно, защото обективното си е съществувало и без субективното и това съществуване е преобладаващо във Вселената, което е родило субективното, защото разума не е така често срещано явление. Не може също така да се обърнат нещата обратно, защото съществуването на света става невъзможно, а ние съществуваме, поради това, че всичко около нас и вътре в нас съществува и сме материален обект със субективни функции. Затова още Аристотел е казал, че е "Смешно да се доказва съществуването на света", поради нагледността на това съществуване. Можем само да допълним, че е още по-смешно доказването, че света не съществува. Така определени нещата правят невъзможно да ги кажа обратно, защото няма да бъдат истина. Поздрав!!!

Да се помага на нещо се иска много разбиране и на това, с което помагаш и на това на което помогаш. В противен случай помощта става не само безпомощна, но и вредна. Тетралектичната тезата изисква всестранни познания и мисъл, тогава става много проста за разбиране, а вярваш ли само в едно как ще разбереш, че има и други числа.
Казаното от теб за философията е вярно само до някъде, до там където тя се превръща в доказателствена наука като борави с обективното познание родено от естествознанието, което я прави напълно материалистична. В това се състои нейната красота, че борави с истината и иска да разбере, защо съществува и се развива света и кой го управлява. Прав си, но само, че за другата идеалистична, илюзорна и догматична философия, която не може да има ежедневна практика поради това, че нещата, с които борави не съществуват. В това се състои нейното нищожество, че борави с неистината и иска да замени съществуването на света с неговото несъществуване.
Ако световния ред е създаден от сътворението, то възниква въпроса, а кой е създал световното безредие и за какво го е създал? Сътворението можеш да го приемеш, само ако сляпо вярваш в него, защото няма нищо за разбиране в магическата пръчка, но най-лесно може да бъде заблуден слепецът.
Най-пълен е отговора на всички въпроси, а Защо? е най-главния въпрос. Затова отговора на въпроса Защо? е такъв света, за да съдържа добро и зло, и ред и безредие, което не е привилегия само на човека. Злото и доброто, редът и безредието са привелегия на целия свят, което го прави жесток, защото в него всяко по-слабо нещо служи за храна на по-силното, което го убива. За този жесток свят човека няма вина, но има само страдание за него, а вина има създателя.
Ако света е създаден от неразумната еволюция проблема за неговата жестокост и безредие отпада. Затова ако следваме познанието може да намалим тази eволюционна жестокост и безредие, което бжествения създател не може да направи, а еволюцията създаде разум, който ще го направи. Поздрав!!!

Всяка редица е формирование, в което противоположностите нарастват по брой, прекалено вярно. Може само да се допълни, че редиците са два основни вида: с подредени закономерно елементи и с безредни елементи. Такива са редиците от правилни и неправилни многоъгълници и мн. др такива редици. Така всички редици изразяват полилектичност, множественост, но подредените са метамерни, което определя прехода от неподреденото, хаотично състояние на елементите на редицата да се премине към подредено състояние. Оттук нататък системното състояние усложнява закономерно подредеността чрез специфична диференциация на метамерната система като се постига ред от различни подсистемни елементи на усложнена вече система, при което се понижава симетрията, но се увеличава разнообразието на функционалността на подсистемите, което придава многофункционалност на усложнената нова система. С това дълго изречение се обяснява част от действието на тетралектичния механизъм на еволюцията. Затова пак много вярно си прозрел прехода от неподредената хаотична система към подредената като си казал,"а евентуално това може да доведе и до извеждането на брой уникални формирования от множество, извеждане на системност в хаоса". Точно това имам предвид, че еволюционния механизъм е тетралектичен, който привежда в ред относителния хаос и разрушава относителния ред, за да се появи новото качество. Такъв процес протича и при прехода от едноклетъчни към многоклетъчните организми. Другото, което имам предвид е пряко свързано с числото 1618, което е навсякъде в материалната действителност, както навсякъде са тетралектичните системи. 1618 е навсякъде, защото съдържа в себе си всички системи на Тетралектиката. Затова не случайно първите две числа съдържат тетрадата 4х4=16, а вторите две хексадата 3х6=18. Имайки предвид, че това число произлизаот полилектична редица, тетралектичната картина става пълна. Така 1618 се явява твоето уникално формирование извличено от множеството. Поздрав за отличното разсъждение.

От отговора който давате на krivoshapkova се вижда -
"Ето ти един обективен пример за противоположностите и антипротивоположности като различни противоположни качество. Имаме протон /+/, електрон /- / и антипротон /- / и антиелектрон /+" и какво от това?! Това не е тералектика, а диалектика! Защото протона и електрона могат да се разглеждат като противоположности, но антипротона и антиелектрона са също противоположности, а не не антипротивоположности!!! Освен това какво ще правим ако влезем още малко по-дълбоко в микросвета - там има кварки и глюони и какво ли не ... чак до хипотетичните фридмони. Как изглеждат кварките и глюоните от" тетралектична гледна точака "?! Ами струните?!

дано живееш хубаво,след като си толко умен.

Желая ти много здраве, радост и късмет!

Тетралектиката, както и много други теории, се стреми да даде обяснение на света. Задавам си въпроса какво е психика.Можете ли да ми дадете определение за психика от гледна точка на Вашата теория?

какво е психика - психиката е характеристика на човешкото същество, идентична с тази характеристика която наричаме ръка, лява или дясна няма значение :)
или ще отречете че животните имат чувства

не Ви разбирам. Не мога да приема, че психиката е характеристика, идентична с тази на ръката или друг крайник. Моля,това просто не е сериозно. Продължавам да очаквам отговор...

психиката е "чувство" сетиво за околния свят, също като ръката; тя не е нещо само по себе си инплантирано от извънземни - лельо!, а сами сме си го култивирали - приеми че няма кой да ти помогне, няма кой да оправдае деянията ти - те са си твоя отговорност, колкото и да се мъчиш да ги припишеш на някой друг Всевиждащо око, Извечна сила, психика, характер, цигания и прочие.

моля, за извинение begetron426,
ако съм нарушил по някакъв начин
Добрия тон
намествайки се в чужди разговори

O sancta simplicitas!

Анохин не е прав, ако е казал това, защото приема за система едностранчиво само взаимодействието между елементите на системите, което не му позволява да намери истинската системна същност. Същото правят и другите теоретици на системното познание при търсене на Обща теория на системите, което е довело това търсене до задънена улица. Тетралектиката може да бъде Всеобща теория на системите, защото тя е системно познание на всичко съществуващо и развиващо се като Веобщ тетрасиметричен закон.
Погрешния подход на Анохин и другите системни теоретици може да изясним чрез Менделеевия химичен закон. Химичната периодична таблица е обща система на химичните елементи, но в нея химичните елементи не си взаимодействат, въпреки че периодичния закон може да обяснява взаимодействието между тях. Самата таблица е субективна абстрактна система построена върху реално съществуващи химични елементи, за да намери взаимовръзката между тях. Така построена Химичната периодична система на Менделеев, не съществува обективно в Природата, а нейните елементи съществуват реално в обективната действителност на света. Таблицата на химичните елементи е цялостна абстрактна система, а химичните елементи съществуват обективно в Природата, но всеки елемент представлява частна цялостна система от общата периодична система. Така че основните видове системи са два вида: субективно абстрактни и обективно реални, но и двата вида могат да бъдат системи с относително равновесие между свързаните елементите, относителен покой и системи в процес на изграждане с взаимодействие между елементите, относителна свобода между тях. Така описани системите ги има навсякъде и във всичко, което подробно се описва и доказва от Тетралектиката посредством 4 противоположности. Затова Анохин и другите търсачи на Обща теория на системите са на неправилна позиция, която не води към Обща теория на системите.
Никъде не съм казал, че може да съществува системност без диалектиката, а съм подчертал точно тази невъзможност като съм искал от Ссатик да намери нещо само от един елемент, което да не е система. Такова разграничение между система и диалектика правят точно системните теоретици.
Така че законите на диалектиката водят до системното познание, но като се достигне до относително равновесие системата не загива, напротив, а съществува най-дълго, което определя същността на съществуването или системата е в относителен покой. За да се стигне до равновесие различните диалектични противоположности с относителна свобода/елементи на системите/ си взаимодействат. Всичко това описва и доказва Тетралектиката, само че при взаимодействието се включват и тетралектичните противоположности, като достига до истинската същност на равновесието, което диалектиката пренебрегва. С тетралектичният подход се разширява хоризонта на диалектиката и се отстраняват многобройните противоречия в нея като се стига до Всеобщ закон на съществуването и развитието на материята. Затова в края на краищата съществуват два вида системи: с относително равновесие между елементите /противоположностите/, покой - статичен модел на съществуването и с относителна свобода между елементите /противоположностите/, движение - динамичен модел на развитието. Диалектиката прие само динамичния модел на развитието като борба на противоположностите и пренебрегна тяхното единство като равновесие, което обяснява съществуването. Защото развитие може да има само съществуващото и може да съществува само развиващото се. Всичко се оказа много по-сложно от диалектичния подход, което не превърна диалектиката във Всеобщ закон на съществуването и развитието.
Елементите /противоположностите/ на системите са в относително равновесие при свързване, за да могат да се разрушават и развиват, а елементите /противоположностите/ при взаимодействие преди свързването са в относителна свобода, за да могат да контактуват и да се свързват. Всичко това означава, че няма абсолютно съвършени системи, защото няма абсолютна свобода, както няма и абсолютно равновесие, за да съществува и се развива света.
Вярно е, че Тетралектиката се стреми да обясни всичко в света, но и другото е вярно, че такова обяснение може да направи само теория, на която системите са във всичко, извлечени от всичко, доказани от всичко и приложени във всичко. Почти всички философи и учени са искали да построят такова Всеобща система, която управлява всичко и обяснява всичко, но не са отговаряли на посочените по-горе условия. Тетралектиката отговаря точно на тези условия.
Тетралектиката е дала определение на разум като тетралектична система: Информация, чувство, въображение /фантазия/ и мисъл като системна цялост на човешкия мозък. Без което и да е от тях е невъзможно да съществува разум, а последните две са истинските атрибути на разума.
Психиката е функция от системната същност на разума. Затова всяко отклонение от системната същност на разума нарушава неговата функционалност, психика. Въпреки това не всички отклонения са болестни състояния, но са близо до тях. Например при догматизирането, идеологизирането, схоластиката, лъжата, глупостта дори. Всички те са навредили толкова много на човечеството, но са го развили и са го накарали да търси правилния път на мислене, който изключва посочените по горе категории. Това е научното мислене, за което е необходима здрава психика, за да борави с атрибутите на разума при търсене и намиране на истината.
Поздрав!!!

Как може да се критикува П.К.Анохин за подход или твърдение, на което той пръв се противопоставя: “Анохин не е прав, защото приема за система едностранчиво само взаимодействието между елементите на системите, което не му позволява да намери истинската системна същност.» (цитат по begetron426. )
Ето какво пише Анохин “Преди всичко ще поставим пред себе си въпроса: може ли въобще “взаимодействието на компонентите” да бъде основа на някакъв системен процес? Ние даваме съвършено определн отговор: не, не може. И този отговор е леко да се аргументира на произволен пример на взаимодействие.” ( цитат по Анохин, “Принципиальные вопросы общей теории функциональных систем, М.,1973г.,стр.22.) и още един цитат по Анохин на стр.24. “ И така ние дойдохме до много важен извод: взаимодействието в неговия общ вид не може да формира система от множеството компоненти.” И след това въвежда понятието “системообразуващ фактор”, както и условията за една системна теория да стане обща теория на системите.
От това,което чета ми е ясно, че самата идея за обща теория на системите е сериозно убягнала на begetron426, затова толкова бързо и лесно обяви тетралектиката за системна теория. Един важен въпрос, който е отнел на Хегел значително време и място, за да му намери решение – как да се преодолее противоречието между съдържателността на едно понятие и неговата общност. Ако понятието «система» е всеобщо, то тогава то е безкрайно бедно на съдържание... За какво ни е такова понятие?! Неговата методологическа ефективност е нула. Всеки опит за обща теория на системите преодолява това противоречие. Тогава как тетралектиката го решава? Би следвало да е на лице ясен и убедителен отговор?!

Имам един въпрос- възможно ли е психиката да е функция от системната същност на разума? Според мен разум е синоним на интелект- умствена познавателна способност у човека/ способност за наблюдение, анализ ,съждение, предвиждане- построяване на модели/...Следователно разумът е следствие на психиката,нейно производно. И така, аз така и не получих от Вас отговор на въпроса си какво е психика. ..и ако тя притежава някаква системност ,ще ми е безкрайно любопитно да разбера какво визирате под това понятие.
Поздрав!

Няма неправомерно приравняване на философските категории с тези от естествознанието, защото един бегъл поглед върху Диалектика на природата на Ф. Енгелс ни доказва, че той е започнал да прави точно това: да философства върху естествознанието още преди 150 години. Затова повдигане на такъв въпрос е изобщо неправомерно и не уместно.
С какво се занимава философията, какъв е основния философски въпрос? Философията открай време иска да разгадае същността на съществуването, развитието и управлението на света и да намери отговора за първичността на материята или съзнанието. Според теб как ще ги разреши тези въпроси като философията си тананика чалга или се кланя на Бог? Според мен и според същността на научното познание, тя трябва да намери обективни доказателства затова. С това мисля, че се занимават естествените науки, което са прозрели Маркс и Енгелс и което води до ползване на едни и същи категории и от естествознанието и от философията. Мисля, че ти го обясних и преди за частиците и античастиците.
Това което казваш за противоположностите е вярно само донякъде. Помежду си и противоположностите и антипротивоположностите се отнасят диалектично, в което няма нищо лошо, защото диалектиката е по-нисък етап от, който влиза в Тетралектиката. Другото, което трябваше да забележиш и което го обяснявам по няколко пъти в много от тетралектичните постинги. Това е, че противоположностите спрямо антипротивоположностите се отнасят с ново противоположно качество, което излиза от рамките на диалектиката и обхваща цялата Природа. Защото протона спрямо антипротона и електрона спрямо антиелектрона вече са антипротивоположности, понеже тези частици са огледални двойници и се подчиняват на антисиметрията, докато диалектичните противоположности не са такъв вид противоположности. Това определя атипротивоположностите като нова качествена противоположна същност, различаваща се от диалектичната такава, с което броя на противоположностите става тетралектичен, 4.
Какво можем да правим, ако навлезем още по-дълбоко в микросвета, ми ще преминем към субмикросвета. Тетралектиката и тава го е направила. Кварки и глюони за Тетралектиката не съществуват, защото кварките станаха многобройно семейство, а заедно с глюоните надхвърлят двадесет частици, което е 1/2 от броя на основните елементарни частици, които трябва да бъдат съставени от тях.Защото възможността за системообразуване на света е възможно само най-малко от два елемента, още по-хубаво е от един, но се оказа, че това е невъзможно, а кварките са прекалено много, за да бъдат основа на каквото и да било. Вече и физиката на елементарните частици се съмнява в тяхното съществуване, както се съмнява и в носителя на ядрените сили - пи-мезона и в четвъртото слабо взаимодействие и др. За другите хипотетични частици няма смисъл да се говори. Например фридмоните са много стара хипотеза, която отдавна е забравена, а в струните има вярно, но не е изяснено напълно, точно какво е вярното. Тетралектиката води до възможността за направа на Периодичен закон на елементарните частици и разкриване по-нататък на тяхната структура, както е станало при Менделеевия закон. Тетралектиката е направила струнен модел на вакуума и можеш да поразмишляваш, какво може да прави една безкрайна вакуумна струна и безкрайния брой на такива струни запълнили пустотата. Така че Тетралектиката е още бебе и е разрешила вече много неразрешими загадки от баба диалектика.
Поздрав!!!

Благодаря за пожеланието!
Минал съм и през най-лошото и през най-хубавото, което осъзнах по-късно, че е необходимост за развитието на нещата. Сега живея нормално, но това нормално не е така контрастно, защото вече мога да балансирам между крайностите. Този нормален живот е необходимост за всички хора на нашата изстрадала Земя. Невъзможно е да бъдеш щастлив, дори когато си много богат материално, ако покрай теб се шири материалната бедност, а можеш само да се заблуждаваш, че си качествен човек. Материалното е страшна необходимост, но можеш да се ползваш правилно от тази необходимост, само когато си духовно богат и имаш високо човешко хуманно съзнание. Във всички останали случай ще приемеш кривотата за правота, което е правено досега и продължава да се прави и което е допринесло най-големите страдания на човечеството. Невежеството стои в основата на всичко това. Време е да се отървем от невежеството, като разкрием истината за съществуването, развитието и управлението на света и го приложим за доброто на човека. Оттук нататък също няма да ние лесно, но не ни трябва лесното, защото то е края на всичко. Поздрав!!!

Благодаря за пожеланията.
Весели празници и на теб и много творчески процеси след празниците. Защото творчеството е призвано да спаси света, като запази и развие създаденото от любовта. Поздрав!!!

Нека ни носи здраве и мир!:)

Благодаря. Ч Н Г и на теб. Много радост и творчески успехи. Нека 2009 година бъде годината на истината.

С казаното от Анохин, което е цитирано от теб, също не е прав поради отричане на системообразуването, защото взаимодействието заедно със елементите /"взаимодействие на компонентите"/ на системообразуването е основа на системен процес. Ако Анохин е казал, че самото взаимодействие само по себе си е система също не е прав, с което отговарям на коментар 3, но ако беше казал, че взаимодействието само по себе си не е система, той вече е прав. Така че, ако предположим липсата на взаимодействия между елементите няма да има изобщо процеси на системообразуване, няма да има противоположности, няма да го има реда в света, а ще има абсолютен хаос, в който вече няма системи, защото го няма системообразуващия фактор взаимодействието. Тук е редно да поставим въпроса, а може ли да съществува взаимодействие без да съществуват елементи / противополаожности/. Отговора е не може! Затова е необходимо да се изясни, какво е взаимодействие и какво са елементи, противоположности. Анохин и другите философи първо е трябвало да се заемат с решаването на тази задача, което е предпоставка не само за направа на Обща теория на системите, а е предпоставка и за Всеобща теория на системите. Тетралектиката го е разрешила този въпрос.
Общата теория на системите така ми е убягнала, че като я стигнах, я превърнах във Всеобща теория на системите, която според теб не мога да постигна, защото е безкрайна. Изглежда, че и безкрайността не може да сложи ръка върху постиженията на крайното, затова се справям и с нея.
Хегел не го е разрешил този въпрос, защото се е ползвал само от диалектиката, както Кант ни представя неразрешимите диалектични антиномии.
Решението идва от Тетралектиката, което е съдържание на нейното определение: Всичко е противоположности, които се раздвояват, за да се удвоят. Какво ще рече това за системите? Според теб всеки опит за Обща теория на системите преодолява това противоречие, а според мен така го преодолява, че се стигна до там да се изостават всякакви опити за построяване на Обща теория на системите.
Този въпрос Тетралектиката го решава с лекота, защото тя може да построи със своите 4 противоположности всички обективни и субективни, равновесни и противоречиви системи, което я прави всеобща без да се наруши принципността на съществуването, развитието и управлението на света. Тук вече стигаме до разрешаването на противоречието, което се приписва на Всеобщото. Понятието система е крайно и съдържателно, но поради тетралектичния характер на всичко съществуващо и развиващо се, то може да бъде безкрайно по брой, без да загуби съдържателната си крайна вътрешна характеристика. В първият случай се дава полилектичната, всеобща характеристика на понятието състема, а във втория крайната, единична и съдържателна. Изводът, е че Всеобщата теория на системите ще обхване полилектичната характеристика и няма да засегне съдържателната характеристика на понятието система, защото тая характеристика не е всеобща, а е строго специфична. Тогава Всеобща теория на системите е призвана да намери оная субективна характеристика, която да бъде всеобща за всички обективни, крайни и съдържателни системи/обективните структури и форми на материята/. Такава субективна характеристика е Тетралектичната схема, която е всеобхватна на базата на 4 противоположности и крайния брой тетралектични системи получени от тях. Така със субективното крайно можем да обхванем полилилектичноста на на обективното крайно и намерим взаимовръзката между всички системи, което прави Тетралектиката Всеобща теория на системите, което означава Единна теория на всички системи. Тетралектичния подход не само, че не е безсмислен като всеобхватен метод, но той е оня голям смисъл на съществуването и развитието на материята. Пример може да ни бъде Периодичния Менделеев закон, който намира периодичната връзка между множеството на химичните елементи изразено в субективна абстрактна система. Тетралектичният закон е всеобхватен, защото намира взаимовръзката между всички системи на света .Поздрав!!!

Не можем да влезем в диалог, защото не ме разбрахте и не познавате и работите на Анохин:
1. Анохин счита, че ззаимодействието е необходимо но недостатъчно условие за появата на система,т.е. освен взаимодействието трябва да има и нещо друго, което той нарича системообразуващ фактор. Системообразуващият фактор отсейва произволните взаимодействия и оставя само тези, които водят до определен резултат... А Вие го разбрахте като липса на всякакво взаимодействие!?
2. Лошото е че ако се върви по тривиални пътеки взаимодействието е твърде силно условие за системност и тази идея не може да се обобщи и да се превърне в всеобща. Т.е. понятието система не може да придобие категориален статус. Това е коментирано и изследвано твърде подробно за да се спираме по-подробно на него.
3. Вие не ми давате отговор какъв е Вашият подход за да избегнете противоречието между общност(всеобщност) - съдържателност на понятието( примерно "система") и то да се превърне в категория. Моите уважения, но Хегел го е направил това в явна форма и се е справил блестящо..., поне на мен не ми е известен друг автор, който така ясно и точно да е извел категориалния статус на понятията.
4. Категориите не стават по поръчка, те се защитават от духа на епохата, от научно-практическата дейност на хората. Понятието "система" е категория заради това, и ние само се опитваме да осмислим неговото съдържание във връзка с другите категории.Опитваме се да намерим логически издържана форма.Вие сочите всеобщия тералектичен закон - бихте ли го формулирали просто с едно две изречения, кой е този закон.
Къде се прилага този закон в кои науки, защо да е всеобщ?!
Това е! Поздравявам Ви и очаквам действителен диалог!

на мен ми трябваше малко време докато навляза в терминологията, щото не съм свикнала с този начин на изразяване, но ми допада :)))
наскоро един приятел ми даде да чета за торсионните полета, една статия, ама много неясна ми се видя, не схванах. :(
ако имаш информация, която да бъде представена на достъпен език, по тази тема, ще се радвам да прочета.
хубава вечер!

разумът е под система от прости програми и е следствие от съществуването на вселената.Никакви нови хоризонти не могат да се разкрият от разума.Човек ще разкрива само същестуващи неща.Все пак ние не сме Богове.Само те могат да разделят нищото или всичкото на части

хихихихи

формулата на Файгенбаум през призмата на тетралектиката???

Прочетох изложението на автора и коментарите. Признавам си, това не е в моята сфера на мислене. Пожелавам постигането на консенсус между подръжниците на Дуализма и привържениците на Тетралектиката :)
За себе си бих казал, че по ми приляга Тройното начало и знанието, че живея в триизмерението. Лек ден.

"Теория на системите" - откриване на топлата вода през 20 век...хората са врътнали кранчето към отваряне още преди 10 000 години...

Дуалния свят не проиворечи на тетралектикатаи и на осноите приципи т-ст,вл-с
За да мога да се проявят на физическо ниво посочените различни дуалности е необходимо да се намират на оси ,който са взаимно перпендикулярни .
Тройното начало също не противоречи на казаното.Без негое неъзможно дасе решат проблемите надиадата или както казват от 3 произлизавсичко останало.
Костадин

поздрав

Така е!Природата винаги използва най- простото.
Първото е да осъзнаем какво всъшност знае човечеството в нашата епоха и какво не.
Морето от натрупани факти и гения на инженерната мисъл сапричиназа теологическиат и напредък/за обро или за лошо/Но науката и теориите са изградени на базата на модели от времето преди Аритотел.
Това все по осезателно се усеща от предният фронт на точните науки.

колко сте умни...
чувствам се пълен профан :))))))))))

Причината , за да ти допадат нещата свързани с Тетралектиката, е че всичко казано за нея и обяснено с нея се подчинява на логични изводи и се намира както в теб, така и навсякъде около теб и можеш да го наблюдаваш и сверяваш с истината носена от структурите и формите на материята. Докато теорията за торсионното поле няма никакво доказателство и се опира на всички логични извращения: схоластика, догматика, идеология и пълен алогизъм, затова тя не може да има каквато и да е яснота, а, за да се превърне в истина трябва да се подчинява на логични обективни доказателства, които липсват при нея като са заменени с магическата пръчка на Бога. В книгата "Тетралектика на природата" съм отделил място за обширна критика на торсионното поле и книгите "Физика на Бога" на Б. Палюшев, идеалог на торсионното поле в България. Ще се постарая да има специален постинг за критика и опровержение на торсионното поле като несъстоятелна теория. Поздрав!!!

Когато е неободимо да се излее течност от шише по възможност по- бърже ,то завъртаме бутилката ,за да се завърти вътре течноста и обръщаме гърлото към съда ,в който желаем да излеем съдържанието .Образува се водовъртеж.При товаможе да се засече време и се вижда ,че шишето с водовъртежа се изпразва по -бързо.
Тетралектиката как ще обясни този факт?
Костадин

Появата на разума става на определено стъпало на материалната еволюция, което стъпало е надстройка на неорганичния и животинския неразумен стадий на развитие. Към само информационният неорганичен стадий и формирания чувствен животинския стадий на развитие еволюцията прибавя надстройката от въображение /фантазия/ и мисъл, които са истинските атрибути на разума. Така системата придобива тетралектичния си характер: информация, чувство, въображение и мисъл, които определят системната цялост на разума, а психиката е следствие от функционалността на тази системност. Например при най-примитивния разум психическата дейност е ограничена в границите на този примитивизъм, който съдържа неизменната тетралектична системност, която претърпява качествено психическо развитие със засилване системните елементи на разума: информацията като памет, силно развито чувство, силно развито въображение и накрая се стига до прехода от разумен към мислещ човек. При цялото това качествено развитие и преход, както е станало при прехода от неразумно животно към разумен човек, тетралектичната система си остава неизменна, но се стига до поява на ново качество, което е същността на Тетралектиката да се получава безкрайно качествено разнообразие от единното еднообразие на тетралектичните системи. Така че психиката е производна на системната същност на разума като негова духовна дейност позволяваща му да разкрива истината за заобикалящата го среда и да я преобразува, с което се различава от животното. При това разкриване и преобразуване на средата се формира познавателен процес като функционалната психическа дейност на разума. Разумът е тетралектична системна същност на човека, а психиката е действие на тази системна тетралектична същност. Поздрав!!!

Разумът е най-сложната система съставена от всички подсистеми преди него. Затова еволюцията върви от по-простото към по-сложното, тя е безкрайно развитие, за да няма съвършенство. В това безкрайно развитие разума ще открива все нови и нови неща. Не само ще ги открива, но ще вземе участие и в тяхното създаване, докато в един момент, когато разкрие същността на материалното съществуване и развитие ще започне и умно да го управлява. Защото до сега света, нито съществува, нито се развива разумно, а за умно управление дори не може и да се говори.
Никой не може да раздели нищото на части, а нещото, развитието го разделя на части като разнообразие. Поздрав!!!

Хуморът съдържа глупости поднисени по умен начин, а науката отстранява глупостта по умен начин. Затова и хумора и науката без ум не могат да съществуват. Поздрав!!!

Изложи накратко същността на формулата на Файгенбаум и ще потърся връзката и с Тетралектиката. Трябва да има връзка по две причини: първата е, че Таттралектиката е всеобщ закон, а втората е свързана с теб, защото щом предлагаш тази формула нещо си забелязал. Поздрав!!!

Консенсусът Природата го е направила, защото съдържа и диалектичното и тетралектичното.
Триадата е една от важните системи на Тетралектиката, но нейния произход е диалектичен и не случайно е предложена от Хегел /открива диалектичните закони/ като теза - антитеза и синтеза.
Тетралектиката е удвоена диалектика /диада и антидиада = тетрада/, което предполага удвояване и на триадата чрез нейната антиполовинка /антитриадата/, за да се получи тетралектичната хексада от триада и антитриада. Диалектиката не борави с тетради и хексади и дори пропусна да изясни и обясни същността на триадата, която се среща също навсякъде в нашия свят. Тетрадите и хексадите са същност на Тетралектиката, където диалектиката се удвоява.
Сложността на простото се състои в това, че то е единствено съдържание на всичко сложно и да се стигне до него трябва да се познава сложното, за да се извлече от него и да се докаже чрез него. Гениалността на Природата се състои в това, че ни го поднася навсякъде и във всичко, но го е маскирала между сложното, така че 15 хиляди години разума го търси и не може да го намери. Поздрав!!!

Обективната материална реалност си съществува преди още да създаде по необходимост субекта от реалната материална действителност, който да я узакони като я разкрие и докаже нейното реално съществуване.
Хората са врътнали кранчето на топлата вода преди 10 000 години, но през ХХ век се появява необходимостта да вкараме топлата вода в "Общата теория на системите", а в 21 век ще я вкараме във "Всеобщата теория на системите", за да я изясни като я загрее. Така че субекта постоянно открива и узаконява нови качествени характеристики на своят създател - обективната материална действителност. Поздрав!!!

Всеки може да бъде умен. Най-прекият път към поумняването е всестранното развитие. Поздрав!!!

Този ефект отдавна е известен на физиците. Движението съдържа гравитационен ефект. Например при движещия се асансьор. Бъдещите орбитални станции ще използват този ефект за да се противопоставят на безтегловността. Особено е важно въртелевото движение, поради което планетните орбити са постоянни и планетите не могат да паднат върху Слънцето. Въртеливото движение има антигравитационен /отблъскваш/ ефект. На този принцип е направен въртящ се кръг за забавление. Ако се намираш в центъра на кръга оставаш на него, а ако си в края изпадаш от него, защото въртеливото движение те изхвърля.
Течността в бутилката изтича по бърже поради увеличен гравитационен ефект при вихровото въртене на течността в бутилката. Има и един друг опит с обратен резултат, намалява се гравитационния ефект. Пълна кафа с вода при бърза въртене, задържа водата и при обърната кофа, не се излива.
Тетралектиката прекалено лесно обяснява този факт, защото то е същността на нейния основен принцип и той е всеобщ, че всички противоположности се раздвояват, за да се удвоят. Гравитацията, поради която изтича по бързо течността или не изтича, при определени условия може да се увеличи или да се намали - раздвоява се. Поздрав!!!