Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.01.2010 21:14 - Светът на противоположностите и противоположностите на света
Автор: begetron426 Категория: Технологии   
Прочетен: 13030 Коментари: 41 Гласове:
50

Последна промяна: 12.06.2011 16:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                Какво са противоположностите, колко са противоположностите и защо са противоположностите. Тетралектика на обективните противоположности.   Още от дълбока древност разумния човек е забелязал, че има противоположности. От шумерите идват първите сведения за противоположностите: като те приемали мъжът за нечетното число едно /1/, а жената противоположна на него за четното число две /2/. Това разбиране на противоположностите е от пред философския период на човечеството. В началото на философския период Лао Дзъ преди около 2600 години ни дава много добра представа за съществуването на противоположностите в своето произведение „Книга за Пътя и Неговата Сила”, където със силата на съзерцателното прозрение, той надхвърля далеч своето време. В Древна Индия също се стига до материалистичното учение за противоположностите, което приема съществуването на Пракрити /материята/ и нейните движещи компоненти трите гуни Сатва /положително/, Раджас /средно/ и Тамас /отрицателно/. Така в тези древни времена се ражда философията и първоучението за съществуването на противоположностите, с което се слага началото на великата борба между двете противоположни философски течения материализъм и идеализъм, при търсене и изясняване на противоположната същност на съществуването, развитието и управлението на света, човекът и обществото, което е все още неизяснено. В Древна Гърция се ражда науката за противоположностите – Диалектиката на Хараклит, а в Европа Хегел открива нейните основни закони /Единство и борба на противоположностите; Количествените натрупвания водят до качествени изменения и Отрицание на отрицанието/, но ги разкрива, предлага и разбира като обективен идеализъм. На Хегел дължим и възраждането на триадата на Прокъл за тристепенното развитие като Теза, Антитеза и Синтеза, но тя остава неразработена и неизяснена в този си първичен вид и до днес. Маркс и Енгелс обличат хегеловата диалектика в материалистична дреха и я превръщат в научна, което ражда научната философия и с това правят съществена крачка към обективната и всеобхватна истина за обяснението на съществуването, развитието и управлението на света от противоположностите. Така чрез научната философия започва триумфа на противоположностите, които в този си първичен вид съдържат много неясни неща, както са неясни като начало всички първични неща, но затова пък на тях им предстои развитие, което ги изяснява и което трябва да направим ние в нашето време претрупано с предостатъчно емпиричен материал. Триадата си остава също неразвита, неизяснена и неразбрана, защото, за да се изясни и разбере нейната същност е необходимо изясняване и разбиране същността на противоположностите. В наши дни особено в България е актуално нейното търсене и определение, което води до поява на много нови научни и философски направления при това търсене, определение, развитие и разбиране на триадата. След откриване на диалектичните закони и особено на количествения диалектичен закон, науката бълваше противоположности, а материалистичната философия се стремеше да ги вкара в диалектичните релси и наблягаше най-много на борбата между тях и количественото им различие като пропусна възможността да разгледа и обясни противоположностите, които са количествено еднакви, но качествено различни и тези, които влизат в равновесие помежду си. Такива противоположности в Природата си съществуват обективно и независимо от нас, но за първи път бяха открити в химията през 19 век от Луи Пастьор и станаха много популярни и актуални в средата на ХХ век след поява на античастиците открити от физиката на елементарните частици. Популярността и необходимостта за изясняване на същността на еднаквите количествено противоположности /антипротивоположностите/ нарасна още повече през втората половина на ХХ век, с разкриване на структурата на белтъчините и структурата на ДНК в биологията, с което стана очевидно всеобхватното съществуване на антипротивоположностите в нашия свят. Защото бяха открити навсякъде антипротивоположности: във физиката, химията, биологията и мн. др., но не се стигна до тяхното обяснение и разбиране поради тяхната диалектичност, а те се оказаха противоположни на диалектичните противоположности и качествено различни от тях, с което се увеличава техния брой. В древността поради недостиг на познание не е имало възможност за обективно откриване, доказване и разбиране съществуването и същността на антипротивоположностите. При това положение на познанието е нормално философи и учени да разглеждат света диалектично, а не тетралектично. Днес след като съществува достатъчно натрупано научно познание имаме възможност да разрешим този проблем като разберем тетралектичната същност на антипротивоположностите в съществуването, развитието и управлението на света като удвояване на диалектичните противоположности /диалектиката/. За да се различават от обикновените противоположности на антипротивоположностите най им подхожда логичната представката анти. Така антипротивоположностите не само се отличават от противоположностите морфологично, но и качествено се различават от тях, защото представката анти означава, че те са техни огледални противоположни двойници съществуващи като качествено различни техни антиподи в обективните структури и форми на всички материални нива. Това качествено различие ги прави противоположни на противоположностите и представката анти не означава само противоположно, а означава точно това, че антипротивоположностите са противоположни на противоположностите, което удвоява диалектичните противоположности и общият им брой става 4 качествено различни противоположни същности /две противоположности и две антипротивоположности/. Така че само при много голямо неразбиране, каккто е било до сега, антипротивоположностите могат да се приемат за нормални диалектични противоположности без особено значение за всеобхватността на нещата. Също така на пръв поглед без разбиране на същността и съществуването на антипротивоположностите в нашия материален свят може да се стигне до повърхностната преценка, че тяхно съществуване противоречи на здравия разум. Това не е така, защото те съществуват като обективна реалност в нашия материален свят на всички нива, противоположни на обикновините противоположности. Затова като ги приемем за нормални противоположности ние ще отречем тяхното съществуване и техния смисъл в реалната материална действителност и особената роля, която изпълняват в съществуването, развитието и управлението на света – именно в разрез със здравия разум. Решението на проблема е в обяснението на съществуването и същността на антипротивоположностите като равностойна необходимост за съществуването, развитието и управлението на света, човекът и обществото. Това решение и обяснение не се постигна от диалектиката и след като вече беше открито обективното съществуване на антипротвоположностите. Диалектиците само влизаха в противоречиви безконечни спорове по този въпрос без да могат да обяснят появата на новото качество без количествени промени, както е при антипротивоположностите. Стигна се само до там, че се разклатиха всеобхватните основи на диалектиката, защото извън нейните закони на развитието се появява ново качество, което няма обяснение. До обяснението стига Тетралектиката, което обяснение го има в по-обширна форма в книгата „Тетралектика на природата”, а всестранни разяснения, приложения, коментари и критики се намират в публикуваните постинги и коментари от автора на книгата в Блог бг. и мн. др. сайтове на интернет. Разширено и допълнително изясняване същността на антипротивоположностите ще постигнем с тази статия. Ще започнем обяснението като тръгнем от разясненето на количественото различие и количествената еднаквост на противоположностите, стоящо в основата на тяхното качествено различие. Особено актуално е излизащото извън обхвата на диалектиката качествено различие без промяна на количеството, което изобщо е неизяснено и неразбрано. При обективните противоположности, които са количествено различни като протона /+/ и електрона /–/ и всички останали обикновени диалектични противоположности, няма проблем свързан с тяхното качествено различие, защото те се подчиняват на диалектиката и на нейния количествен закон, а това прави лесно разбираемо и обяснимо тяхното различие и съществуване в нашия материален свят. Проблемът възниква при съществуването на противоположностите, които са количествено еднакви, но различни по качество: като: електрон /–/ и позитрон /+/; протон /+/ и антипротон /–/; неутрон /о/ и антинеутрон /о/;леви и десни химически молекули; леви и десни аминокиселини; леви и десни белтъци; лява и дясна функционалност на мозъчните полукълба при мъжа и жената и мн. др., които не се подчиняват на количествения диалектичен закон, което прави неразбираемо и излишно тяхното присъствие в нашия материален свят. Въпреки това голямо противоречие, нашия свят, както и антисвета са невъзможни без едно такова съвместно съществуване и развитие на противоположностите и антипротивоположностите в техните вътрешни структури и форми. Защото това не е забранено от природните закони, а осъществено именно като Всеобхватен закон определящ удвояването на противоположностите /диалектиката/ със съществуването на антипротивоположностите. Нещата са равнозначни и за антисвета, защото там антипротивоположностите помежду си са в диалектично отношение като нашите противоположности помежду си, но подчинявайки се на относителността в антисвета те ще се приемат за противоположности, а противоположностите от нашия свят ще бъдат за тях антипротивоположности. Изводът, е че взети поотделно един спрямо друг света на материята и света на антиматерията външно са диалектични и могат да съществуват и се развиват безпроблемно само разделени. Взети заедно светът и антисвета са тетралектични поради вещественото удвояване на противоположностите им, което единно съществуване на веществото и антивеществото е забранено от материалните закони поради унщожителната енергийност на анихилацията при среща между тях, при което става пълно превръщане на масата в енергия с невъзможност за съществуването на какъвто и да е обективен свят или антисвят. Тази забрана също доказва, че антипротивоположностите са качествено различни и противоположни на противоположностите поради бурното унищожително привличане и взаимодействие между тях, което определя броя на противоположностите на 4 качествено различни същности /2 противоположности и 2 антипротивоположности/. Така различието между веществото и антивеществото ги прави антипротивоположни, като това обективно се носи и изразява от атома и антиатома, което определя също обективния брой 4 на противоположните същности: две противоположности /протон и електрон/ структурират атома, а две антипротивоположности /антипротон и антиелектрон/ изграждат структурната цялост на антиатома. Забраната за съвместното съществуване на веществото и антивеществото не забранява Тетралектиката, защото въпреки разделеното съществуване на света от антисвета те си остават тетралектични антиподи. Забраната е само ограничение за съвместното съществуване на веществото и антивеществото в една Вселена, какъвто е случая с нашата Вселена, което обрича на неуспех търсенето на антивещество от физиците в нея. Тетралектичният отговор по този въпрос, е че съществуването на антивеществото е равностойно на съществуването на веществото в Космоса, но то е извън нашата Вселена, което предполага съществуването на Антивселени. Така възгледа на Демокрит за безкраен брой съществуващи светове в единния Космос е верен, но допълнен с тетралектичния възглед става пълен. Защото Тетралектиката само уточнява: в единния, безкраен и вечен Космос съществуват безкраен брой Вселени и безкраен брой Антивселени и така разрешава проблема за съществуването на антивещество и неговото търсене, което води и до обяснение на въпроса, какво има извън нашата Вселена. Затова в нашата Вселена не съществуват нито галактики, нито звезди, нито планети, нито живи и разумни същества от антивещество, а съществуването на античастици в нея си има своето закономерно, смислено и логично обяснение, което тепърва ще бъде разгадавано от астрофизиците, физика на елементарните частици и атомната физика. Вътрешната структура на съществуване и развитие както на света, така и на антисвета също е тетралектично, което е възможност за съвместно съществуване и взаимодействие между антиподи подвластни на Антисиметрията. Защото в тези вътрешни структури е пренесен като отражение само Всеобщия тетралектичен закономерен принцип за съществуване, развитие и удвояване на веществените противоположностите, но без участието на антивещество, поради което се ограничава първичната висока енергийност предизвикваща анихилация, което изисква разделяне на веществото от антивеществото. Така в живия свят на нашата планета е предпочетена само едната антиформа от двете веществени енантиоморфи – при структурирането му – за да съществтвува и се развива, защото другата е по-неактивна и вредна. Това разрешава възможността за съществуване на противоположности в тези вътрешни структури, които са количествено еднакви /антипротивоположности/, което описахме по-горе за антипротивоположностите в нашия материален свят. Въпреки че във вътрешните структури на света има антипротивоположности във всички материални нива, анихилация не настъпва поради техния веаществен произход предполагащ по-ниска енергийност при взаимодействие, която все пак им позволява една „тиха анихилация”. При взаимодействие с противоположностите те влизат в относително равновесие, което е лесно разрушимо и което е възможност за относително съществуване, развитие и управление на структурите и формите в света ни като тетралектични системи. Така тази по-ниска енергийност от първичната позволява на обективните структурни системи при взаимодействие поради слабата закономерна връзка целоста на антипротивоположностите да се запазва, а не да се унищожава цялата им маса като се превърне в енергия – както е при анихилацията. При разпадане на слабата енергийна връзка на антиподите в нашия свят освободената енергия не може да се превърне в унищожителен хаос, който да разруши относително целостните системи или свободните елементи на системите необходими за по-нататъшното развитие и изграждане на качествено нови системи. Такива са противоположностите и антипротивоположностите в нашия относителен свят, което позволява съществуването, развитието и управлението на структурите и формите в него без опасност от анихилация. По-горе като обективен равновесен пример взехме неутрона и антинеутрона, които са неутрални частици, но се отнасят помежду си като антипротивоположности и при среща анихилират. Защото не само са огледални двойници подчинени на Антисиметрията – както се подчиняват на нея и електро натоваренте антипротивоположности – но са от вещество и антивещество. Тук е уместно да направим едно съществено пояснение, което ще изясни не само, защо електронеутрални частици – което увеличава сродството при тях поради неутралитета им – са антидвойници, но и същността на всички антипротивоположности подвластни на Антисиметрията. За да постигнем задоволително обяснение на повдигнатия въпрос е необходимо изясняване същността на Антисиметрията, която не е Огледално-равна симетрия, а е само една от шестте основни видове симетрия, което Тетралектиката също е определила и обяснила добре и което обяснява появата на новото качество без количествени промени. Идеята за всеобща симетрия е прозрение на много философи, учени и писатели. В. Келер е изказал мнение по този повод като пише: „Изследванията на елементарните частици довеждат до мисълта за всеобща симетрия съществуваща в природата” Тетралектиката е разкрила и обяснила възможността за съществуване само на шест основни вида симетрия като възможни комбинации на симетричност и асиметричност между основните четири категории: качество, количество, форма и посока, което е валидно за естествознанието, философията и целия материален свят. Представянето и обяснението на другите основни видове симетрия ще направим в друг отделен постинг. Сега само ще изясним какво е Антисиметрия и Огледално-равна симетрия и разликата между тях, което ще ни даде отговора, какво са антипротивоположностите, защото всички антипротивоположности се подчиняват на Антисиметрията. При Огледално-равната симетрия, двете половинки на нещото са симетрични, т. е. еднакви, изоморфни по качество, количество, форма и посока, което ще рече, че са симетрични по качество, количество и форма, а са асиметрични по посока. Защото посоката, когато е изоморфна, обратно на останалите категории е асиметрична – няма определение на ляво и дясно, което е нейно особено състояние и положение спрямо другите категории и което съдържа най-голямата загадка на Природата. Това е причината двете огледални половинки да са взаимозаменими и неразличими една от друга при тази най-висша симетрия – Огледално-равната, защото са еднакви, а всички категории /качество, количество, форма и посока/, които определят тази еднаквост са изоморфни, което определя непроменено симетрично качеството. В този основен вид симетрия само посоката като е изоморфна, е асиметрична, което е забрана за съществуването на абсолютна симетрия, абсолютно равновесие, абсолютна хармония и абсолютно съвършенство. Това особено различие на посоката от другите категории не само, че не е получило определение и обяснение, но и не е забелязано дори от философи и учени. Докато всички останали категории когато са изоморфни е съвсем ясно, че са симетрични, но недостатъчни без симетрия на посоката – която когато е изоморфна е асиметрична – да осъществят съществуването на абсолютно съвършената симетрия. Затова стане ли посоката симетрична също се забранява абсолютната симетрия, защото за тази симетричност е необходимо някоя от другите категории да е асиметрчна като се преминава към нови основни видове симетрия, една от които е Антисиметрията. При нея е асиметрично само качеството, което именно определя тетралектичността на противоположностите и различието им. При Антисиметрията се появява ново качество/асиметрия на качеството/ при еднаквост /симетрия/ на количеството, еднаквост /симетрия/ на формата и различие /симетрия/ на посоката. По тази причина двете половини не са взаимозаменими, защото пооделно са асиметрични и са огледални антиподи получени при огледалната инверсия определяща асиметрия на качеството. Ето защо този вид симетрия не е Огледално-равна симетрия, а Антисиметрия, която определя промяна на качеството и превръща двете половини една в друга само чрез огледалната инверсия, което най-често се бърка с Огледално-равната симетрия, при която няма промяна на качеството и двете половини са неразличими една от друга, точно поради това не подлежат на огледално преобразуване. Така при този основен вид симетрия /Антисиметрия/ асиметрично е само качеството, което се определя като ново и различно, а всички останали категории са симетрични. Главен виновник за появата на новото качество /асиметрия на качеството/ се явява симетрията/ляво и дясно/ на посоката, което води до определението за Антисиметрия и до нов симетричен закон като количествения: Закон на посоката обясняващ появата на новото качество без количествена промяна. Във физиката на елементарните частици се стигна до един парадоксален и загадъчен момент, който е свързан именно с Антисиметрията, която не е изяснена нито от философите, нито от физиците, както не е изяснена и същността на посоката. Физиците опитно установяват нарушение на закона на четността /пространствената симетрия/ при слабите взаимодействия и приемат този факт едва ли не за срив на природните закони, защото в Природата получава обективно определение лявото и дясното прието от тях за нарушение на симетрията, което именно се опрделя от симетрия на посоката /Антисиметрията/, но всъщност това означава, че няма нарушение на симетрията, а има поява на нов вид основна симетрия или нов вид закономерност. В случая нещата отразяват най-нормално развитие и движение на симетрията към асиметрия във физическото състояние на материята, но поради неразбиране същността на симетрията и посоката, това се приема за нарушение на природните закони. При това движение се появява ново качество, което е продукт на движението на симетрията от Огледално-равната симетрия към Антисиметрията, която е виновна за наблюдавания ефект, но което озадачава физиците поради неразбиране на същността на симетрията и по специалната роля на посоката. Затова разбирането на тетралектичната същност на противоположностите, ще доведе до разбирането същността на симетрията и посоката, което ще определи появата и същността на природните закони, тяхно по-добро разбиране и прилагането им в практиката от човека. Такова прогресивно движение към намаляване на симетрията е характерно като съществуване и развитие във всички материални нива както е характерен и обратния процес на движение от асиметрия към симетрия при инволюцията /змията/. Например в биологията процеса на развитие от по-нисшите към по-висшите форми на живот /от едноклетъчните към многоклетъчните и мн. др./ преминава също през намаляване на симетрията и от сферична /Огледално-равна, която е изоморфна симетрия/ се върви към двустранната /билатерална/, Антисиметрия, в която лявото и дясното получават определение, което определя също така предно и задно. Също такова намаляване на симетрията имаме при прехода от функционалната симетрия на животинския мозък към функционалната асиметрия на човешкия мозък, при което се получава най-сложното качество плод на развитието и се появява разумът . Това намаляване и увеличаване на симетрията е всеобщ материален закономерен тетралектчен принцип проявяващ се във всичко като съществуване и развитие, а не някакво отклонение като нарушение на природните закони. Парадоксалното е, че с намаляване на симетрията намалява хармонията, а развитието върви към по-съвършени еволюционни структури и форми, защото хармонията /равновесието между противоположностите/ е необходмо за съществуване на целостни системи като структури и форми, а развалянето им е необходимо за тяхното развите. Загадка на загадките, която е заблудила физиците, но е разрешена от Тетралектиката, защото самия Всеобщ тетралектичен закон е закон на симетрията и преди да бъде създаден е решен въпроса за съществуването на минимален брой основни видове симетрия, които са само 6 вида /хексада/. От тях три водят до промяна в качеството, за да има развитие, а другите три не го променят, за да има съществуване което ги определя като тетралектични. Така че не би имало по-добро оръжие за разкриване, обясняване и разясняване на симетрията от самия Всеобщ тетрасиметричен закон на съществуването, развитието и управлението на материята. Затова разрешаването на тази загадка е много лесно, защо хармонията е симетрия, равновесие, което е призвано да съхрани качествата на материалните структури и форми достигнати от еволюционното развитие. Това е необходимото изискване за тяхната относителна неизменност, която се наблюдава при Огледално-равната симетрия, за да могат структурите и формите на материята да съществуват като цялостни обективни системи. Обратният процес е разрушаване на равновесието, симетрията, който води до дисхармония и асиметрия или до Противоречива тетралектична система, което физиците са изтълкували като нарушение на природните закони. Защото това е намаляване на симетрията и хармонията, но с възможност за прогресивно движение и в крайна сметка за поява на ново качество или асиметрия на качеството, плод на развитието, което наблюдаваме като движение от Огледално-равната симетрия към Антисиметрията. При това движение на симетрията към асиметрия противоположностите стават относително свободни /противоречиви системи/, които при своето взаимодействие се развиват и постигат ново качество като стабилни обективни структури и форми, надстройка над старото, но винаги различни от него. Ето защо появата на новото качество описано като Антисиметрия определя вървене към асиметрията, което е прогресивно развитие чрез дисхармонията. Върви се към различие, нарушаване на симетрията и хармонията, за да се постигне нова симетрична хармония на по-високо качествено ниво като равновесие. Много отдавна философи и учени са забелязали, че асиметрията е характерна за движението, красотата и новото, но не са намерили обяснение за това. Погрешен е и възгледа, че хармонията съдържа винаги само добро – което Тетралектиката опровергава – но много философи и учени развиват само хармонични /равновесни/ едностранчиви теории за хармоничното добро, което приемат за единствена възможност да се противопоставим на злото, но това е погрешно. Тетралектиката разкрива и обяснява, че само добро без развитие се изражда в зло поради застой, а хармонията е застой, който е необходим за съществуването на целостта на обективните структури и форми на материята и се разваля, за да се развиват. Така че хармонията е необходимост за съществуването на нещата, а нейното разрушаване е необходимост за развитието на нещата, за да има съществуващ и развиващ се свят. Затова светът е тетралектичен и относителен, за да съществува хармония и дисхармония необходимост за съществуването и развитието му. Ще подкрепим казаното с още един съществен обективен пример. Двете полукълба на главния мозък при бозайниците са функционално еднакви /чувствени/, симетрични, равновесни и хармонични, което позволява на бозайниците да вземат само ограничени, но бързи диалектични решения подвластни на инстинктите. Затова те разбират доброто само за добро, а злото само като зло без никакви други нюанси, поради което липсва мисленето при тези най-висшите животни, но съществува чувствеността при тях. При развитието на мозъка на човекоподобната маймуна, от която сме произлезли тази еднаква чувствена функционалност на мозъчните полукълба се разваля като се върви към асиметрията им, което намалява функционалната хармония междуе тях. При това положение се появява ново функционално качесво като едното полукълбо става логично противоположно на чувственото, а неразумната маймуна се превръща в разумен човек и се появява мисленето. Така че функционалната асиметрия като дисхармония е виновник за поява на разум при човека, което му позволява да разшири диалектичното функционално действие на противоположностите и разбере тяхното удвояване като тетралектично с възможност за логично мислене /аналитично и синтетично/ и действие, което изключва еднаквата функционална симетрия на полукълбата. Така че хармонията е двойствена съдържа добро и зло. Добро, за да имат нещата относителна цялост, стабилност, защото целостта на системите е необходимост за съществуването, а зло – точно поради тази стабилност нещата не се развиват и се обречени поради застой. Върху основата за увеличаване на сходството може да направим нови изводи и хипотези по повдигнатия въпрос и изясним същността както на противоположностите, така и на антипротивоположностите, какъвто е случая с неутрона и антинеутрона. Убедихме се, че това различие е свързано с Антисиметрията, която разрешава въпроса с появата на новото качество без количествена промяна или осветлява въпроса свързан с еднаквостта и различието. Затова неутрални частици като неутрона и антинеутрона с увеличаване на сходството, при уеднаквяване на много от параметрите им, си остават огледални антиподи, които при среща анихилират, защото са частица и античастица и се подчиняват на Антисиметрията. Главен закономерен арбитър за различието между тях е посоката определена от противоположното им спиново въртене /ляво и дясно/, за което е необходимо еднаквост на дробен спин от Ѕ, за да има и противоположен такъв. Същото е при неутриното и антинеутриното, които са неутрални частици със спин Ѕ. Физиците са установили, че неутрината имат свойство на лявовинтова спиралност, т. е. техният спин е ориентиран обратно на посоката на разпространението им. При антинеутрината е обратно, притежават свойството на дясновинтова спиралност и спина е ориентиран по посока на движението им. Другият, втори много важен вид при елемнтарните частици е с още по-голямо сродство, породено от еднаквостта и на другите параметри, което им придава още по-голямо сходство от това на разгледаните протвоположности и антипротивоположности /неутрона и антинеутрона/ и др. т. Така се постига най-голямо относително зануляване на противоположните свойства, определящо тяхното средно положение между противоположностите и антипротивоположностите, различни и еднакви по количество. Това голямо сродство при тези обективно съществуващи частици, които се припокриват със своя огледален двойник е устаоновено от физиците. С припокриването на лявото и дясното при тези най-занулени частици, се постига действеност от тях както в света на веществото, така и в антивеществения свят, защото не предизвикват анихилацията, с което премахват абсолютната граница между свят и антисвят . Затова тези елементарни частици с най-голям неутралтет са призвани да осъществяват закономерната връзка на посредници между свят и антисвят без да предизвикват анихилация. По-голямото сходство е определено главно от по-голямата неутралност на спина при тези частици, който при тях е цяло число или нула, което го неутрализира или неутрализира лявото и дясното. Неутрализирайки посоката /лявото и дясното/ чрез неутрализирането на спина припокриващите се частици могат да си взаимодействат както с веществото, така и с антивеществото без проблемно осъществяващи връзката между тях. Това са: неутралния пион, фотон, етаон, хипотетичния гравитон и хипотетичния вакуумон. Фотонът и гравитона са с целочислен спин, а останалите частици са с нулеви. Затова тези частици се припокриват с антидвойника си, защото при тях лявото и дясното се припокрива и те получават определен изоморфизъм на спина, което им позволява да влизат в ролята както на частица, така и на античастица, за да осъществят връзката между свят и антисвят, което е логично и нормално да съществува като възможност. Точно тука трябва да се очакват фундаментални открития свързано с раждането на Вселените и Антивселените. Защото една част от тези частици с това голямо сходство /зануляване/ изглежда определят четирите сили на Природата /субмикросила – първичен електромагнетизъм; микросила – ядрена сила; макросила – електромагнетизъм и мегасилата – гравитацията/, които са единни за Вселените и Антивселените и преходите между тях, а други са посредници при превръщането на Вселените в Антивселени и обратно като всички те са едни и същи както за Вселените, така и за Антивселените, за да могат да ги управляват и осъществяват преходите между тях като се неутрализира унищожителното привличане на противоположнстите и антипротивоположностите водещо до анихилация. Третият вид сходство е пълната еднополярна еднаквост осъществена само от едни и същи частици или античастици, което е много важно при структурирането както на света, така и на антисвета поотделно, с което става възможно съществувнето на обективни структурни системи само от едната полярна противоположна страна на диалектичните противоположности. При тези частици няма занулявяне на електрамагнитния заряд и е характерно отблъскването породено от еднаквите заряди. Например, съвместно съществуване и образуване на системата на протоните в ядрото на атома и на електроните в електронния атомен слой е възможно именно поради посредничеството на съществуващите междинни неутрални частици носещи основните сили в Природата. Тези неутрални частици осъществяват връзката между еднородни елементарни частици с еднакъв електричен заряд като неутрализират отблъскването, а при посредничеството си между веществото и антивеществото неутрализират привличането. Системи само от едната антипротивоположност са и белтъчините изградени само от леви аминокиселини и мн. др. Общности само от мъже или само от жени и др. При тази едностранчива еднаквост, най-характерно е отблъскването, което се неутрализира от посредника между тях, за да ги държи в цялостни системи при структуриране на материята в нашата Вселена и антиматерята в Антивселените. Първият вид еднаквост, което придава определено сходство е характерна за антипротивоположностите без количествена промяна определящи новото различно качество, с което са противоположни на противоположностите и противоположните качествени същности стават 4 /2 противоположности и 2 антипротивоположности/. Между тях съществува най-голямо привличане и най-силното взаимодействие изразено от процеса анихилация, което определя най-голямото различие между тях, порад което не трябва да ги приравняваме с диалектичните противоположности. Вторият вид еднаквост определяща най-голямо сходство са противоположностите с най-занулени параметри заемащи междинно състояние между противоположностите и антипротивоположностите. Така е осъществена връзката и ограниченията в самите тях и връзката и ограниченията между тях, в което се намира може би отговора, защо в нашата Вселена въпреки забраната за съвместно съществуване на веществото и антивеществото все пак има античастици, а няма антивещество. Откъде се вземат те? Отговорът е че разделението не е абсолютно, а е относително, за която относителност залог са описаните съществуващи видове противоположности, което позволява участие на античастици в материалните структури и частици в антиматериалните. Тези с най-занулените параметри могат да осъществяват безпрепятствено връзката както между различно натоварени частици, така и между еднакво електрически натоварени и неутралние частици. Такъв е случая в електронния слой и в ядрото на атома, между протоните и неутроните, само между протоните, само между неутроните и между електронния слой и протоните в ядрото на атома. Невъзможно е тези припокриващите се с голямо сходство частици да не стоят в основата на преходите между Вселените и Антивселените особено е вероятно тази роля да изпълняват още при раждането на Вселените или Антивселените след Големия взрив, където се обръща знака на Вселената или на Антивселената. Прекалено важна е ролята на занулените елементарни частици в съществуването, развитието и управлението на света, а диалектиката пренебрегвайки равновесието подмина това зануляване. Третият вид еднаквост е пълното сходство на еднополюсните частици или античастици произхождащи от двуполюсните диалектични противоположности с разлика в количеството, което определя и качествената разлика между тези двуполюсни частици. Взети поотделно като еднополюсни без посредник между тях най-характерно е отблъскването им, но с възможност за образуване на обективни структурни системи чрез неутрален посредник носител на свързваща сила между тях. Тази едностранчива и най-пълна еднаквост на диалектичните противоположности и посредника между тях обвързана с противоположното им полюсно различие е триада. Това позволява свързването им в целостни системи без анихилация, както е при атома или антиатома, което е най-добрата възможност за обективното съществуване на структурите и формите както в света, така и в антисвета като раждане и развитие на химическия свят – светът, в който живеем. Едно обобщаващо определение за обективните противоположности ще гласи: Обективните противоположности са отражение в човешката глава на реалната материална противоположна действителност съществуваща извън човекът и независимо от него, която Хегел превърна в обективен идеализъм. Така обективните противоположности са първоначалната основа за контакт и общуване както между хората, така и за определение на материалната обективна действителност чрез първичното Художествено-образно, чувствено мислене необходимо за формиране на символи, термини, понятия и категории като основа за развитие на мисленето. Всичко това е предпоставка за развитие на мисленето при човека и поява на абстрактното логично мислене: символно аналитично, математично мислене необходимо за разкриване, доказване и разбиране на частните природни закони и синтетичното философско мислене с думи, необходимо за разкриване, доказване и разбиране на общите закони и Всеобщия закон на Природата. Такива са нещата при обективните противоположности и антипротивоположности, но същото е и при субективните, с което противоположностите получават ново видово разделение като различие. Затова всичко описано до тук отнасящо се за обективните видове противоположности по принцип важи и за техните антиподи, субективните противоположности, което ще разгледаме и изясним в следващата статия. В следващата статия ще разгледаме и как си взаимодействат помежду си различните видове противоположности при образуване или разрушаване на системи, особено ще наблегнем пак на антипротивоположностите в нашия свят, за да ги изясним и разберем по-пълно не само като съществуване, но и като участие в развитието и управлението на света. Най-важното следствие от всяка нова теория е нейната възможност за научни предсказания и разрешаване на загадъчни и наболели проблеми, което Тетралектиката прави с лекота чрез своите четири противоположности /2 противоположности и 2 антпротивоположности/ във всички области на познанието.                                                                        Summary   Objective opposites feature this reflection in man’s mind of the nature of material reality, existing outside of it and independent of it, as an aggregate of structures and forms of matter. Objective opposites make up the basis for contacts and communication among people and for the characterisation of material reality by means of i – figurative and perceptive thinking, defining processes of thinking – a prereguisite for the rise of logical thinking (Analitical – mathematical – symbolic – and synthetic thinking, via the use of words (speech), necessary for finding, proving and understanding general laws and the universal Law of matter.                                                                            Литература   1. Болгар Б. Преди разклона. С.,1984 2. Бърнев П. Информация и управление. С.,1978 3. Гановски С. Кратка история на философията. С.,1978 4. Гинзбург В. Л. За физиката и астрофизикат. С.,1977 5. Градинаров П. Класическа индийска философия. С.,1995 6. Динев В. Определение на категориите структура и функция и тяхното зачение. С.,1985 7. Енгелс Фр. Диалектика на природата. С., 1975 8. Иванов Ц. П. Тетралектика на природата. Противоположно на противоположностите. Механизъм на еволюцията. С.,2007 9. Келер В. На прага на незнайното. С., 1961 10. Кътов А. Ядрото на диалектиката. С.,1974 11. Лао Дзъ. Тау Те Кинг. Книга за Пътя и Неговата Сила. С.,2006 12. Лекторски В. А. Субект, обект, познание. С.,1983 13. Манолов Н. Контактът, книга първа. С.,1995 14. Михайлова П. Генетика и еволюция. С.,1981 15. Ненов Н. Срещу хаоса. С.,1998 16. Николов Т. Г. Дългият път на живота. С.,1983 17. Павлов Т. Теория на отражението. С.,1962 18. Парнов Е.,Глушченко Е. Прозорец към антисвета. С., 1964 19. Подолин Р. Нищо наречено нещо. С.,1988 20. Поликаров А. Проблеми на научното познание от методологична гледна точка. С.,1987 21. Поликаров А. Физика на ХХ век. С.,1977 22. Проданов В. Бъдещето на философията. С.,2005 23. Радев Р. История на античната философия. С.,1981 24. Райдер Р. Элементарные частицы и симметрии. М.,1983 25. Рузавин Г. Н. За природата на математическото знание. С.,1981 26. Рубинщайн С. Л. Битие и съзнание. С., 1977 27. Сивилов Л. Системното познание. С., 1980 28. Сивилов Л. Философията, философите, философстването. С., 1987 29. Смоленов Х. Парадокси и евристики. С., 1985 30. Станков Г. Универсалният закон. П., 1992 31. Тодоров И. Физика, геометрия, симетрия. С.,1985 32. Томов К. Теория на качеството. С., 1992 33. Хокинг С. Теория на всичко. С.,2003 34. Цонев В. Картината на света и нейната светогледна и методологческа роля. С., 1987 35. Шейков Н. Живот и симетрия. С., 1976 36. Шкловски И. С. Вселена, живот, разум. С., 1976 37. Шкловски И. С. Проблемы на современной астрофизики. С., 1988 38. Древноиндийски мислители. С., 1980 39. Древнокитайски мислители. С., 1980 40. Европейска философия ХVІІ – ХVІІІ в., том 1. С., 1994 41. Европейска философия ХVІІІ – ХІХ в., том 2. С., 1996 42. Элементарные частицы. М., 1973 43. Проблеми на съвременната физика. С., 1976 44. Система, симетрия, гармония. М., 1988 45. Теория на отражението и съвременността. С., 1978                                



Гласувай:
50



1. razkazvachka - В общи линии съм запозната с привлекателността
31.01.2010 23:38
на проблема със симетриите. Миналата година четох - мисля че в българско списание по физика за нобеловата награда по физика за 2008 - свързана с развитие на въпроса за несиметричността на огледалните образи - всъщност, може и да бъркам терминологията - но вие може би имате по-общото обяснение чрез "тетралектиката" - какво, обаче, би се получило при конкретизации по отношение на кривите огледала - както при огледалата на МПС-та, или миражите, или холограмните проекции - може би?, или при изкривяване на предполагаемо огледално-равна симетричност, или при усукване на ляво-дясно?

А също - по въпроса за картите - например картата на Лондон, която в центъра представя обектите и разстоянията по различен начин, отколкото в периферията - т.е. явно е използван методът на изпъкналата повърхност -
е, това приучава съзнанието да гледа на нещата по изкривен начин и всяка съпротива тогава, от страна на съзнанието, всъщност, май се явява опит да се възстанови идеалната симетрия?
цитирай
2. begetron426 - Re: 1. razkazvachka
01.02.2010 20:10
Определение на симетрията:Симетрия – това означава съизмеримост на две части, половини, които имат пълно съответствие и пропорционалност, което определя реда на правилното, стабилно разположение на елементите на системата. Обратното на това определение се казва Асиметрия /несиметрия/.
Писателят фантаст, Н. Кесаровски е много близо до същността на симетрията като я издига над природните закони с казаното:”...явленията се управляват от природните закони, а симетрията управлява природните закони".
Физик С. Уайнбърг е още по-близо до симетричната същност като е проследил веригата на въпросите ”Защо”? ”Простотата на природата много често се проявява чрез принципите на симетрия, чрез симетрия на природните закони.” Уайнбърг продължава: ”Принципите на симетрия са известни отдавна. Те са много важни, защото диктуват формата на природните закони. Имам предвид, че ако непрекъснато задаваме въпроса”Защо”, стигаме в края на краищата до принципите на симетрия.” И накрая Уайнбърг обобщава: ”...това е наистина възможността ние да се доберем до края на веригата от ”Защо” – та и да открием няколко прости принципа, на които се подчинява всичко в природата”. Някалкото прости принципа са 6 основни видове симетрия съществуващи, проявяващи се и управляващи цялата природа, а Тетралектиката е всеобщия симетричен принцип на това съществуване, проявление и управление на света.
Кривите огледала са проява на Асиметрията. Огледалата на МПС отразяват и двата вида симетрия при движението. Защото се отразяват преминаващите симетрични и асиметрични обекти. Затова новия шофьор без навици е прекалено затруднен с огледалото поради различните обекти. Миражите са Антисиметрия отразяваща множество симетрични и несиметрични предмети като цялостна система, а холограмите могат да бъдат и двете. Разликите при картографирането е възможност по бързо да се ориентираме и намираме търсените обекти. Нашето съзнание отразява и двете, но разбира нещата чрез качествената разликата - Асиметрията. Поздрав!!!
цитирай
3. razkazvachka - Благодаря!
03.02.2010 19:20
Поздрави и от мен!
цитирай
4. viovioi - противоположностите може да са единствения начин за изграждане на всякакви системи
21.02.2010 16:51
от най-простите до най-сложните. Бих онагледила своето разсъждение: Добри хора vs лоши хора, това е просто на пръв поглед, но като се замислим това е цяла система от анализи и оценки. Кои са добри и по какви критерии ги класифицираме като такива и обратно кои са лошите и какви условности ги поставят в тази категория? И точно това противопоставяне на противоположностите, прави възможна всякаква оценка. Как бихме разбрали за добротата, ако я няма лошотията. Едната система не би имала "Име" в случая добро, ако не съществува базата за сравнение. А тя е възможна ако има друга крайност. Как бихме имали яснота кое е "правилно", ако не знаехме кое не е??? Поздрави за темата!! Виолета.
цитирай
5. begetron426 - Re: 4. viovioi
21.02.2010 18:57
Прекалено вярно е, за да може да бъде оспорвано казаното от теб за доброто и лошото, че те не могат да съществуват едно без друго. Чрез тетралектичното съществуване и развитие на противоположностите само се стига до правилното и пълно обяснение, че доброто както и злото не могат да бъдат абсолютни. Те са относителни, защото и при най-добрия човек съществуват недостатъци, които не са добри, а при най-лошия човек има и добри качества, което удвоява тези противоположности, каккто е при всички противоположности. Точно относителността се появява по-тази причина: раздвояване на противоположностите, за да се удвоят. Затова нашия свят е свят на противоположности, които са относителни, а не абсолютни. Поздрав!!!
цитирай
6. wonder - Светът е...
23.02.2010 09:48
... недуален!
цитирай
7. begetron426 - Re: 6. wonder
23.02.2010 17:10
Да, света не дуален, защото всички противоположности се раздвояват, за да са тетралектични като се удвоят и станат 4. Поздрав!!!
цитирай
8. demiraa - Бе удоволствие да прочета горното. ...
25.02.2010 14:50
Бе удоволствие да прочета горното. Благодаря. Обогати ме и ме накара да се замисля. Все пак разгледано по-абстрактно, за мен противоположности няма. В основата говорим за едни и същи неща. Противоположно е по нататък развтието на нещата, а не базисната им характеристика. Извини ме, ако звуча некомпетентно и незряло. Просто мнение. :))
цитирай
9. kostadin - Противоположностите са само вн...
09.03.2010 21:34
Противоположностите са само внашето съзнание т. е .те са плод на нашата гледна точка.Тязависи от нашето място разположение спрямо оста на диадата.Може да сме в някой отполюсите ,аможе и да сме извън тази ос.
Погрешният превод на началата на Нютон и тълкуването им от Ойлер са ни вкарали в тупик .Науката е изпуснала възможността да изучава трансмуационните процеси ,които съществуват при всеки преход между явленията.
цитирай
10. thewizard - Много добре
10.03.2010 19:55
Много се радвам , че попаднах на тази статия . Хареса ми много !!!
цитирай
11. begetron426 - Re: 8. demiraa
21.05.2010 14:57
Противоположнстите наистина са абстракция, защото са идеалната, субективна същност/термини, понятия и категории като думи/ на човека, с която общува, мисли и опознава структурите и формите, явленията и процесите в света, без която абстракция той едва ли би бил разумен. Тази абстракция, противоположностите е изведена от обективната материална реалност на света, с която човек може да разкрива не само тази реалност, но и своята субективна идеалност, за да ги опознава и развива заради съществуването и развитието си . Това съществуване и развитие се казва научно познание. Затова термините, понятията, категориите и думите съществуват винаги като противоположности - от възникването им до използването им. Поздрав!!!
цитирай
12. begetron426 - Re: 10. thewizard
21.05.2010 15:07
Благодаря за оценката! Най-хубавото на твоята възраст, е че ти харесват такива неща, което е пътя към всестранното развитие. Ти вече си тръгнал по този път, който ще те изведе към висините на развитието, което ти пожелавам от сърце. Поздрав!!!
цитирай
13. begetron426 - Re: 9. kostadin
21.05.2010 15:33
Прав си Костадин, че противоположностите са в нашето съзнание, но си пропусна да отбележиш, откъде са дошли в нашата глава. Защото те са взети от обективната материална реалност на структурите, формите, процесите и явленията в света. Точно тези, които не са взети от материалната реалност, а са само нашата гледна точка на фантазията ни, се превръщат най-лесно в илюзия като догматична иреалност за заблуждение на хората от мистиката и религията.
Науката не е сгрешила с преводите на Нютон и Ойлер и затова имаме днес НТР, но тя не е открила всичко, в което се състои нейния смисъл и бъдеще. Много от преходите е открила и ще открива, докато разбере истинската същност на света, за да спаси разума от илюзорната, догматична иреалност на мистиката и религията, с което разумния човек ще направи прехода към мислещ, умен човек с високо развито съзнание. Поздрав!!!
цитирай
14. liliyanaandreeva - Не мислите ли, че докато умните се наумуват, то ...
29.08.2010 19:06
лудите всячески се налудуват.
цитирай
15. анонимен - tUTFGdJbSwdmySpUW
25.05.2011 02:00
And I thought I was the sensible one. Thanks for setting me srtaghit.
цитирай
16. анонимен - uYUBLSdbvRLFR
25.05.2011 04:53
YouВ’ve got it in one. CouldnВ’t have put it betetr.
цитирай
17. анонимен - YcjeQgRPGorgWLTqk
25.05.2011 09:37
That's 2 cvleer by half and 2x2 clever 4 me. Thanks!
цитирай
18. анонимен - bGjxCeUmvhk
25.05.2011 15:03
qKVWzJ <a href="http://awkzcpnhzrom.com/">awkzcpnhzrom</a>
цитирай
19. анонимен - klyEuvXXlWkHmtDyj
25.05.2011 15:04
t4no5w <a href="http://fjydfcpincjc.com/">fjydfcpincjc</a>
цитирай
20. анонимен - hWtNpGvNmVu
25.05.2011 15:57
Ppl like you get all the brains. I just get to say thanks for he aneswr.
цитирай
21. анонимен - ZMmlRATEnMiavHpFD
25.05.2011 15:59
This has made my day. I wish all pstoings were this good.
цитирай
22. анонимен - uqTrhHKGrAupTyA
25.05.2011 19:30
THX that's a great aswenr!
цитирай
23. анонимен - DnNcWoInVHHLBqMGO
25.05.2011 20:01
sWjrwC , [url=http://njfewbzmhqzu.com/]njfewbzmhqzu[/url], [link=http://prbrlmniijih.com/]prbrlmniijih[/link], http://vqefcluerpdh.com/
цитирай
24. анонимен - OwkzStjPImDd
25.05.2011 22:45
Good to see a tnaelt at work. I canВ’t match that.
цитирай
25. анонимен - rXeBsXUJoSg
26.05.2011 13:36
dC6XVP <a href="http://hevyotvliubq.com/">hevyotvliubq</a>
цитирай
26. анонимен - mBWCarVIRDhx
26.05.2011 19:06
RlBQ3u , [url=http://kjbdeqdsezzc.com/]kjbdeqdsezzc[/url], [link=http://xqmdcxsycvla.com/]xqmdcxsycvla[/link], http://zxhytcphvvef.com/
цитирай
27. анонимен - UhnKxNJwQhhMQrx
26.05.2011 20:35
SuOgwm , [url=http://erzcmmryfvlq.com/]erzcmmryfvlq[/url], [link=http://zsybtqjknrnu.com/]zsybtqjknrnu[/link], http://rcycrggvtrza.com/
цитирай
28. анонимен - IumOXMephCSIwl
26.05.2011 20:46
mYPhhu , [url=http://jfucfzafncjx.com/]jfucfzafncjx[/url], [link=http://kgkgkvitcsfl.com/]kgkgkvitcsfl[/link], http://vqfsnqmvrndp.com/
цитирай
29. анонимен - iSeOKYITDRjJS
28.05.2011 16:51
bRmtCE <a href="http://cipiohtkpwmn.com/">cipiohtkpwmn</a>
цитирай
30. анонимен - IXZJaYSfGuLQzLqse
28.05.2011 17:44
7eiGEY <a href="http://ooeprrechfqr.com/">ooeprrechfqr</a>
цитирай
31. анонимен - pYEpLGrPCXstrdlXA
28.05.2011 17:47
V4jB1P <a href="http://kxvgbdemofcw.com/">kxvgbdemofcw</a>
цитирай
32. анонимен - XVAOBWLowqp
28.05.2011 18:55
HwgCzB <a href="http://iihzzszavnif.com/">iihzzszavnif</a>
цитирай
33. анонимен - FHmamkwUwUOsmU
28.05.2011 19:10
pAKMfi <a href="http://nmgtbxgsxobt.com/">nmgtbxgsxobt</a>
цитирай
34. анонимен - qyEjopynVYjxFhYHF
31.05.2011 19:12
5ZBleE , [url=http://ddlttyuwywsi.com/]ddlttyuwywsi[/url], [link=http://jbevhfcdsqhc.com/]jbevhfcdsqhc[/link], http://tqqzkybnithc.com/
цитирай
35. анонимен - SmyOFfLbRmU
31.05.2011 19:50
Oyv8Fm , [url=http://llbelfmmaikb.com/]llbelfmmaikb[/url], [link=http://qeuamrmruiqa.com/]qeuamrmruiqa[/link], http://arzahammhrix.com/
цитирай
36. анонимен - SmyOFfLbRmU
31.05.2011 19:51
Oyv8Fm , [url=http://llbelfmmaikb.com/]llbelfmmaikb[/url], [link=http://qeuamrmruiqa.com/]qeuamrmruiqa[/link], http://arzahammhrix.com/
цитирай
37. анонимен - IMEkDWTHQoF
31.05.2011 20:22
NazbIB , [url=http://mduljgaqbqpv.com/]mduljgaqbqpv[/url], [link=http://fulneakictij.com/]fulneakictij[/link], http://doymkoehwwtp.com/
цитирай
38. анонимен - usENGceLAXBj
31.05.2011 20:22
AF4BUh , [url=http://oazznieuosbl.com/]oazznieuosbl[/url], [link=http://jggsoiqicoqy.com/]jggsoiqicoqy[/link], http://dqbrggwngghj.com/
цитирай
39. анонимен - YfDtkcxrRxQALb
01.06.2011 13:47
CjLFX7 , [url=http://unhrtkhhjboy.com/]unhrtkhhjboy[/url], [link=http://vncyoobmpmdb.com/]vncyoobmpmdb[/link], http://vblgxuxybjwx.com/
цитирай
40. анонимен - &#1055;&#1086;&#1079;&#1085;&#1072;&#1085;&#1080;&#1077;&#1090;&#1086; &#1085;&#1072; &#1080;&#1089;&
21.10.2012 09:40
&#1055;&#1086;&#1079;&#1085;&#1072;&#1085;&#1080;&#1077;&#1090;&#1086; &#1085;&#1072; &#1080;&#1089;&#1090;&#1080;&#1085;&#1072;&#1090;&#1072; &#1079;&#1072;&#1087;&#1086;&#1095;&#1074;&#1072; &#1090;&#1091;&#1082; : http://okdoor.narod.ru
цитирай
41. анонимен - &#1042;&#1088;&#1072;&#1090;&#1080; &#1082;&#1098;&#1084; &#1080;&#1089;&#1090;&#1080;&#1085;&#1072;&
25.10.2012 11:58
http://oktrue.narod.ru
http://oktruth.narod.ru
http://ontruth.narod.ru
http://pathfor.narod.ru
http://roadfor.narod.ru
http://roadtrue.narod.ru
http://trueenter.narod.ru
http://truthto.narod.ru
http://waytrue.narod.ru
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: begetron426
Категория: Технологии
Прочетен: 2898497
Постинги: 370
Коментари: 4166
Гласове: 87745
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031