Въпросът е зададен от Симеон Станчев, Враца, при чат с него в скайпа.

                Здрасти Цецо. Наложи ми се да прочета в Уикипедията точното значение на термина ПАРАДИГМА. И понеже "точно" значение няма, защото с развитието на познанието смисъла на термина се променя, то формулирам към теб следния въпрос: Коя е парадигмата на промяната на съвкупността от парадигми в хода на развитие на познанието? Не бързай с отговора, защото ми се струва, че отговора на този въпрос би обяснил и смисъла на съществуването ни, а смятам, че това също е променлива категория.

 

                В добре формулираните въпроси се съдържа половината от отговора, а въпросът на Симеон Станчев съдържа повече от половината на отговора: „Коя е парадигмата на промяната на съвкупността от парадигми в хода на развитие на познанието“?

                Съвременното значение на„парадигма“ е определено и използвано от Т. Кун.

                Всяко закономерно познание съществува като парадигма, получено чрез мисленето и развито от мисленето. Познанието е относително, с възможност за натрупване, и променливо, с възможност за развитие и стигане до ново познание. Натрупването, определя съществуването на старите парадигми като основа за развитие и поява на нови парадигми.

                Следователно старите парадигми определят съществуването, а новитe развитието, или промяна.

                Първобитният човек е формирал своите парадигми от ежедневните практики и нужди в заобикалящи я го свят, за да оцелее и се развива. На по късен етап започнал да си задава въпроси и да обобщава натрупаните практически познания, което ражда философията.

                Философията започва обобщаващо търсене на отговорите за съществуването, развитието, управлението и разбирането на света, но в този начален етап, без научно познание, тя ражда изобилие от съзерцателни и натурфилософски парадигми, предпоставка за зараждане на частните науки. С раждане на частните науки (естествознанието) и отделянето им от философията, тя стеснява своя кръгозор и изпада в криза, а частните науки отнели и почти всички въпроси изучават света на материята във всичките и измерения и форми, без да постигнат отговора на въпроса – Защо?, или да отговорят на въпросите поставени от философията.

                Закономерните постижения в естествознанието довежда до бурно технологично развитие, и света на научното познание е залят от информационен потоп, от който само философията може да го спаси като направи своя синтез върху основата на постиженията от частните науки и така отново да заеме мястото в царствения трон на познанието.

                Следователно от многобройните частни парадигми (частни закони на материята) философията трябва да разкрие оная обобщаваща парадигма като Всеобщ закон на съществуването, развитието, управлението и разбирането на света, която започва да дава отговор на въпроса защо и да обясни съществуването, развитието и управлението на света. В това обяснение се намира смисъла на съществуването ни, което ще се разкрие чрез Всеобщия закон на съществуването, развитието, управлението и разбирането на света.

                Така че чрез промяната, развитието на парадигмите на познанието ще се постигне оная синтетична съвкупност като Всеобщ закон, който са търсили всички философи и всички учени на всички времена. Всеобщият закон трябва да има най-проста систематизация и формулировка и да определя промяната без неговите системи да се променят, или едновременно да бъде непроменлив и променлив, което е отражение при елементарните частици да съществуват едновременно като вълна и частици.

                Такъв е Всеобщият тетрасиметричен (тетралектичен) закон на съществуването, развитието, управлението и разбирането на света. Въпреки тази възможнос на Всеобщия закон, той не е абсолютен, а относителен, с непроменливи системи да се постигат променливи структури и форми на материята като нови качествени парадигми. Ако е абсолютен, законът ще има една замръзнала парадигма с невъзможност света да съществува, а ако неговите системи са променливи ще има абсолютен хаос и съществуването на света също е невъзможен.

                В това е величието на неразумната Природата с този единствено възможен метод света да съществува, да се развива, да бъде управляем и разбираем без богове и демони, а при определено развитие разума може да прави корекции, защото той е най-съвършената част на еволюционното развитие на неразумната Природа, която го е родила.

                Всичко това води до смисъла на нашето съществуване да се развиваме като овладяваме все повече закони на Природата, за да оцеляваме, а най-сигурния метод за оцеляваме е коригиране на заобикалящата ни закономерна материална действителност, което зависи от нивото на нашето развитие. Тези корекции сме започнали да правим още след раждането на разума, с което се отличаваме от животните, защото те се приспособяват към средата, а ние приспособяваме средата към себе си. Например запалили сме собствен огън и сме стигнали до днешното НТР и атомния огън, което ни изправя пред въпроса да бъдем или да не бъдем. Защото невежото променяне на средата, която правим и което може да стане много бързо при една световна война ще бъде гибелно за нашата цивилизация.

                Това го предполага тетралектичността на света: Всичко е противоположности, които се раздвояват, за да се удвоят.

                Затова не са виновни откритията, защото те съдържат спасението и унищожението, а са виновни хората, които ги използват за унищожение, защото всяко нещо или всяка противоположност има и обратната страна на медала. От нас зависи, от коя страна ще се възползваме.

                Изводът, е че от всичко това може да ни спаси пак само развитието, но към научното и технологично развитие да помислим и за развитието на човека. Защото след раждането на разума това развитие е замръзнало. Как да го размразим и в коя посока да го насочим, защото човекът си е останал с преобладаващо първично чувствено мислене и роб на половите и стомашни удоволствия, с което е по близо до животните и още далеч от истинското логично мислене, поради което постоянно се правят извращенията гибелни за него и за цивилизацията ни.

Вярно е, реално погледнато няма развитие, интелектуално при човека, поне в последните 2 000 години! Може би защото хората през всички епохи в огромната си част са консуматори. Загова е забележимо развитието в технологиите, но те не се създават от консуматори, а от незначителен процент от тях, хората -1 максимум 2!

1. leonleonovpom 2 - написа - Вярно е, реално погледнато няма развитие, интелектуално при човека, поне в последните 2 000 години! Може би защото хората през всички епохи в огромната си част са консуматори. Затова е забележимо развитието в технологиите, но те не се създават от консуматори, а от незначителен процент от тях, хората -1 максимум 2!

Това е факт, установен от науката. След появата на разума при него не е протекло развитие за преминаване на по-високо интелектуално и телесно ниво. Докато появата на разума е превърнало четириногото животно в двуного и функционалната симетрия на 2 животински чувствени мозъчни полукълба във функционална асиметрия, което превръща едното чувствено животинско полукълбо в логично - човешко. С това превръщане се появява логичното мислене, което измества животинските чувствени инстинкти и се появява разумното същество човек. Всичко това се получава в първобитно-общинния строй. След появата на разума при човека, не е протекло революционно развитие подобно на появата на разума и поява на ново качество на мислене и телесно преобразуване, а се е разпаднал първобитното социално равновесно общество и е започнало социално противоречиво развитие с определените три стадии: робовладелски, феодален и тече последния капиталистически. През тези три стадии на противоречиво социално развитие, индивидуалния човек е потиснат и принуден да се бори за физическото си оцеляване или се превръща в консуматор, но през това време се развива обществото и стига до днешното НТР с 2% обществен интелект. На определен етап от това развитие ще се премине отново към социално равновесно общество, което ще бъде предпоставка за революционен еволюционен скок при човека, с преобразуване на тялото и нарастване на обществения интелектуален процент. През цялото противоречиво развитие на обществото са се натрупвали фактори при човека, подобно на предразумния период, които ще доведат до телесно и интелектуално преобразуване. Затова е необходимо преминаване на обществото от противоречиво социално развитие към равновесно, което ще освободи човека от грижата за физическото му оцеляване, за да му предостави време за интелектуално развитие и скок в мисленето, което ще превърне разумния човек, комсуматор в умен мислещ човек, а обществото без войни и пари. Поздрав!!!

Г-н Бегетрон, Вашия всеобщ тетралектичен закон наистина управлява света! Видно е как постинга Тетралектика и парадигма публикуван на 22.06. в 22:25часа се раздвоява на 22.06 в 22:28 часа, т.е. след 3(три) минути и почти удвоява прочитите от 87 до 165, коментарите от един до два, а положителните гласове тройно (от 7 до 21), като в "триада" ! Как и ЗАЩО, ако можеш обясни?!

Интересен е казуса за прогреса. Имаше един български филм (не се го спомням добре, но един пасаж ми се е запазил). Спор между баща и син. Бащата казва нещо в смисъл - ще намерим връзки, хубава работа да започнеш, да не бачкаш много, а да изкарваш, да прогресираш, кола, вила и т.н. Синът е идеалист - не този прогрес ме интересува, а оня другия, духовния... Бащата - то няма сто прогреса бе мойто момче, прогреса е един. На практика този филм правен през социализма обясняваше защо не може да се построи комунизъм:)
И да, сякаш за разлика от техническия прогрес, духовен такъв в човешкото развитие липсва. Заменяме религия с друга религия, или идеология, но резултат няма не можем да стигнем божия промисъл, не можем да го променим, да го разберем. Но постоянно се опитваме, може и да успеем някой ден. Ако пък не успеем и загинем унищожени от продуктите на техническия си гении, то може пък друга земна живинка да създаде нова цивилизация, която да успее. Скорпионите казват били много устойчиви на радиацията, следващите милион-два години ще покажат дали могат и да се научат да мислят:)

Парадигма - натрупано познание, което придвижва напред развитието на обществото.

В постинга и в коментарите има доста интересни и верни мисли, но като цяло той е симптом на определено заболяване: мерак (merak – тур. любопитство, любознателност; интерес, влечение; охота желание беспокойктво, опасение тревога) за създаване на нови, понякога световно-растърсващи, теории и парадигми. Примери: проф. Карл Ойген Дюринг с неговата теория на насилието или, да речем, д-р Желю Желев с опита му да обори разбирането на Ленин за материята. Подобни примери вероятно съществуват с хиляди. Разкриването на причините и същността на този феномен от Карл Маркс е важна съставна част от материалистическото разбиране на историята. Аз си позволих да нарека този феномен ЧАСТИЧНА ИНТЕЛЕКТУАЛНА СЛЕПОТА (ЧИС), по подобие на частичната цветова слепота (далтонизъм).
За какво, освен за ЧИС, говори първото изречение от заключителния абзац: „Изводът, е че от всичко това може да ни спаси пак само развитието, но към научното и технологично развитие да помислим и за развитието на човека.” Тук липсва елементарна логика. Ако твърдим че колосалното научно-техническо развитие е дело на Човека, как бихме могли да си го обясним, когато приемаме, че той е останал на равнището на неоантропа, появил се преди 100 хил. години. Цялата тази неразбория се дължи на заблудата на интелектуалеца, че съзнанието е единствената и истинска човешка същност. Приели тази заблуда за истина, едни интелeктуалци го отъждествяват с разума (ума, разсъдъка), други – с вярата, трети – с волята (ничшеанство). И за трите типа интелектуалци звучи кощунствено истината, че РЪЦЕТЕ, предметната дейност са истинските творци на самото съзнание (духа, душата).

всъщност си прав и заедно с това - не си прав. Ако приемем, че разума и съзнанието при човека са се оформили в следствие на ръцете, следва да приемем, че най-разумни са тези чийто двигателни функции са най-добре координирани, това обаче не е вярно. Всъщност малцина философи използват ръцете си за друго освен за писане. Получава се нещо интересно ми се струва - имаме технически прогрес, който създава инженерната мисъл и се базира на двете човешки ръце, но от друга страна имаме един друг прогрес, който можем да го определим като синдром на двете леви ръце. При този прогрес, който също е трудно да се нарече прогрес на съзнанието (разбира се зависи какъв смисъл се влага в тази дума) имаме напредък основан на това, че когато човек не може, или не иска да работи с ръцете си, той измислил теорията на управлението.

"Затова не са виновни откритията, защото те съдържат спасението и унищожението, а са виновни хората, които ги използват за унищожение, защото всяко нещо или всяка противоположност има и обратната страна на медала. От нас зависи, от коя страна ще се възползваме."
----------------------------
защото още от малко детето руши. То унищожава играчките си. Съзнателно злобата го принуждава да руши всичко, което е около него създадено от другите за неговото благо. Не разбира (защото е още дете) че, по този начин разрушава живота си.

В коментара ви има доста чисто логически грешки. В съждението „Ако приемем, че разума и съзнанието при човека са се оформили в следствие на ръцете, следва да приемем, че най-разумни са тези чийто двигателни функции са най-добре координирани, това обаче не е вярно.” В Логиката това се определя като „грешка в изводите”, която често се илюстрира със следния пример: ако в театралната зала един зрител стане прав, сигурно е , че ще вижда по-добре действието на сцената. Ако обаче всички станат – какво ще се случи? Според вашата логика, всички ще виждат по-добре, а това е грешка. Ще ви перифразирам: ако приемем, че разума и съзнанието при човека НЕ са се оформили в следствие на ръцете, следва да потърсим ПРИЧИНАТА другаде. Къде? Религиозните люде я търсят и намират в божественто начало и не обичат да си спомнят, че Исус Христос е бил дърводелец, а не философ. Страдащите от ЧИС интелектуалци изповядват догмата за саморазвитието на знанието (Абсолютната идея), саморазвитие, независимо от практически-предметната дейност на неспособните да мислят човеци.

възможно е да имам логически грешки, но не мога да се съглася с примера който даваш и смяташ, че ги илюстрира. Ако един човек в залата стане, той ще вижда по-добре, ако всички станат, най-добре ще вижда този който е най-висок, а той и седнал вижда най-добре. И тук в този пример виждаме едно друго зараждане на разум, не чрез ръцете. Този който става пръв за да вижда по-добре, очевидно не е виждал седнал, пред него е седял по-висок човек. Разума се заражда за да компенсира физически недостатък в случая. Това може да е отговор и на твоя въпрос, какво, ако не ръцете:) Не казвам, че това е отговора, но е логически възможен и не само логически, той е и еволюционно обоснован - в еволюцията всяко живо същество се променя за да се приспособи по-добре - разума е еволюция компенсираща недостига на физическа сила.

Не съм сигурен, че от нас зависи коя страна на медала ще използваме. В следния смисъл - обществото е сбор от множество индивиди , в някой от тях е заложено повече съзиданието, в други - разрушението. Според мен, едното не може без другото, за да създадеш нещо ново, ти рушиш старото. Както е казал поета: Война - начало на всяко начало. Дано да не е прав, защото ако приемем това за вярно, то нашето време изтича, следващата война има всички шансове да бъде и последна за нас. Но това е проблем единствено за нас, на природата с нейната безкрайност за нас едва ли и пука. Ще дойдат други видове и вечните закони ще продължат да сменят съзидание и разрушение. Сега казват, че скорпионите били гадинки изключително издръжливи на радиация, орехите също е възможно да оцелеят. И ето бъдещата интрига се заформя - скорпионите трябва да се научат да ядат орехи, а милион години по-късно да пишат поезия и да воюват помежду си с оръжия за масово поразяване.

А общият знаменател и събирателен център,на всички тия философски съждения и гимнастики за ума,е титулярът на оригинала на термина,който е и сакралната етимология на думата:
ПАРАДИГМА=ПАГ МАДАРА=Богиня Мадара=Богиня Диана Мария

Човек май си остава на развитието само на стомашно-чревния тракт и половата система.