Четирите Тетралектични стълба на пространство–време                   Повод за написване на тази статия е търсенето в невярна посока от физиците обяснение на произхода на пространството и времето свързано с гравитацията и структурата на Вселената, отразено в съответната статия, „Произход на пространството и времето“, публикувана от Мегавселена.                 Предизвикателството за неправилното търсене се намира в провокиращия въпрос. Кое е първично при това търсене и обвързване между пространството, време и гравитация. Този въпрос усложнява отговора, защото същността на времето е все още идеализирана, за гравитацията, въпреки че е наш ежедневен спътник и се ползваме от нейните закони, не знаем същността и, от което следва неразбирането на връзката и с пространството и времето.                 За пространството знаем най-много, защото обективно живеем в него и постоянно го преобразуваме, но и тук малко знаем за неговата същност. Ако усложним още въпроса: За кое пространство знаем повече за пълното или за празното? Като се замислим над въпроса и ще настане едно заплетено оплитане, което днес е модерна физическа величина.                 За да не се превърне въпросът във възел и да се стигне до разсичането му, трябва да разнищим примката – пълно и празно пространство. Лао Дзъ е казал: „Пълнотата носи ползата, а празнината полезното“, което съдържа едно велико съзерцателно прозрението на истината за същността на пространството. Следователно това късо изречение съдържа повече истина по въпроса, колкото огромен куп теоретични уравнения на физиците не могат да постигнат. Затова ще проследим това търсене от древността до днес, за да изясним какво е търсено и какво е намерено за пространството, времето и връзката между тях.                 Древните философи при построяване на своите обобщаващи теории при недостиг от научно познание са изказали много верни хипотези като отправна точка за изследване, а съвременните физици строят своите теории при огромен излишък от познание, което ги отклонява в погрешна посока, което непременно ще ги доведе до илюзорната същност на света.                 Учените тръгвайки от обобщен хипотетичен математичен модел, с който е невъзможно да постигнат задоволителен отговор като обобщаващо решение обясняващо техния модел, изпадат в цванг цунг. При това положение те започват да използват най-сложни математически похвати, с които приспособяват законите на света към своя математичен модел без да постигат истината. Физиците трябва да правят точно обратното, чрез математичните уравнения да анализират търсения закономерен хипотетичен модел, за да докажат, че той е верен като съществуване.                 Затова е невъзможно, да се разкрива закономерната истина като се тръгва в началото с обобщен математичен модел. Защото такъв модел е заблуждаващ, поради причината, че математиката е аналитична наука, което я ограничава в постигане познание само за частните закони на Природата, а това са обективните материални структури. Физиците би трябвало да извеждат своите уравнения от частните материални закони на структурите, които са тяхно съдържание и при всяко по-обобщаващо приложение математиката се разлива. Доказателство за това, е съществуването на Менделеевия химичен закон, общ за цялата химия, който няма математично уравнение обхващащо целия закон, и е невъзможно да го има поради частния характер на математическата наука, пък и няма необходимост от такова уравнение.                 Не всяка фантазия може да послужи за отправна хипотеза, а най-подходяща е научна хипотеза предшествана от натрупаното познание, което е възможно най-близо до търсената истина. Древните философи са го постигали без никакво познание и с повече чувствена фантазия и винаги са се стремели към разкриване и обяснение на загадъчното време и неговата връзка с пространството, които са тясно свързани с произхода, съществуването, развитието и разбирането на света. Съвременните учени са облагодетелствани от натрупаното научно познание и имат възможност по пътя на аналогията да изграждат хипотези по-близо до обективната истина, а не от всевъзможни фантазии и божествени теории, но не са го направили.                 От дълбоката древност идва предсказанието на Орфей: "Всичко произхожда от времето".                 В Древна Индия и Древен Китай са издигнати четирите начала на света: Земя, Вода, Въздух и Огън като към тях прибавили петият мистичен елемент – Ефирът, свързан с илюзорността на света. Аристотел създателя на формалната логика чрез подхода на мисловен логичен експеримент се опитал да разреши повдигнатия въпрос за устройството на света. Той предложил състояние на света, при което липсват четирите основни елемента и констатирал, че светът ще се превърне в Абсолютна празнина, Абсолютно нищо, което прибавил към четирите основни елемента и нарекъл петия елемент – Етер.                 Демокрит създава модел за произхода на света от неделими атоми изпълнили празнината, която им осигурява място за движение, за да могат да се съединяват и разединяват и светът да се развива. Б. Паскал и Торичели разкриват съществуването на празното пространство в Природата и опитно го доказват, но същността му остава неразкрита. Същност, в която е потопено всичко и която се съдържа във всичко. А. Айнщайн детронирал Абсолютното нищо – етерът в СТО и ОТО и го заместил с реалното съществуване на физическия материален Вакуум.                 Вярната посока на уравненията в теорията на П. Дирак определя Вакуумът като празнина запълнен с електрони, с което тя получава прозвището „морето на Дирак“. Неговото уравнение от частен характер предсказа антиелектрона, който впоследствие е открит и доведе до обобщаващи резултати за съществуване на антиматерия. Така теорията му променя гледището за Абсолютното нищо и разкрива вакуумното видоизменение, при което протича процесът флуктуация – раждане на виртуални, частици и античастици, когато Вакуумът е под въздействието на силни електромагнитни(енергийни фотони) и гравитационни полета.                 В микросвета Лембовото изместване и взаимодействието на фотоните помежду си доказват съществуването на флуктуацията. Полученият ефект при опитите на Х. Казимир, през 1956 година доказва, че флуктуацията на Вакуума поражда сили на привличане, свързани с виртуални фотони, и между макрообектите.                 Всичките тези доводи довеждат до предположението, че Вакуумът има структура и е най-загадъчната първична организирана материална същност. Физиците изчисляват хипотетично, че той е най-плътната материя, 1093 гр/см. Набраната инерция за Вакуума като наследник на Абсолютното нищо – Етерът, води до парадоксалното му прозвище – нещо като нищо.                 По-надолу е предложен логичен модел за хипотетичната нишковидна електромагнитна структура на Вакуума, с която могат да се обяснят много от неговите загадки или защо той е нищо, което е нещо. Носителят на силите на електромагнитната му структура не е свързана с атомния електромагнетизъм. Тази различна електромагнитна природа на Вакуума е свързана със съществуването на първичен електромагнетизъм, защото атомната структура все още я няма, а електромагнетизъм има. Доказателство за това, е че при флуктуацията се раждат леки частици и античастици, а не протон – антипротонни двойки, които изграждат ядрената структура на атома и антиатома.                 Показаната хипотетична структура разкрива, че вакуумните нишки са изградени от електронеутрални  магнитни диполи, частици на Вакуума, Вакуумон В⁰ и античастици, Антивакуумон В҄⁰, получени от първичната електронатоварена материална субстанция, свързани с магнитни диполни лоренцови сили, което електродинамиката не само допуска, но съдържащи и определено развитие. Така се получава най-неутралната и неактивна равновесна организация в Природата, запълнила безкрайното празно космическо пространство с безкрайни по брой едномерни Вакуумни нишки.  
                                     СТРУКТУРА НА ВАКУУМА ∞←- --S–B⁰–NS–B̄⁰–NS–B⁰–NS–B̄⁰–NS–B⁰–NS–B̄⁰–NS–B⁰–NS–B̄⁰–N---←∞ ∞→- --N–B̄⁰–SN–B⁰–SN–B̄⁰–SN–B⁰–SN–B̄⁰–SN–B⁰–SN–B̄⁰–SN–B⁰–S---→∞ ∞←-- -S–B⁰–NS–B̄̄⁰–NS–B⁰–NS–B̄⁰–NS–B⁰–NS–B̄̄⁰–NS–B⁰–NS–B̄⁰–N--- ∞→- -N–B̄⁰–SN–B⁰–SN–B̄⁰–SN–B⁰–SN–B̄⁰–SN–B⁰–SN–B̄⁰–SN–B⁰–S---→∞ ∞←---S–B⁰–NS–B̄⁰–NS–B⁰–NS–B̄⁰–NS–B⁰–NS–B̄⁰–NS–B⁰–NS–B̄⁰–N---←∞ ∞→---N–B̄⁰–SN–B⁰–SN–B̄⁰–SN–B⁰–SN–B̄⁰–SN–B⁰–SN–B̄⁰–SN–B⁰–S---→∞                           Постигнахме запълване на космическата празнина с едномерни вакуумни нишки, което е геометричното пространство съдържащо ползата на Лао Дзъ. Защото от него ще се структурират всички елементарни частици и другите две измерения на геометричното пространство. Космическата празнина играе ролята на полезното на Лао Дзъ. Постигнахме два вида пространство – Празно и Геометрично равновесно, едномерно – Вакуумът. За да определим тези два вида пространство нямахме нужда от гравитация. Празното пространство е безмасово, и не може да я създаде, а при вакуума структурата не допуска създаването и, защото цялата маса е отишла във връзката изграждаща неговата равновесна структура и не остават излишни сили за да се породи гравитацията.                 Така двата фундаментални стълба на пространството се оказаха с неутрализирани свойства. Абсолютната празнина или Абсолютното нищо са Абсолютно неутрални,бездействени и притежават само едно нематериално свойство – празнина, без възможност за влияние на каквото и да е, но с възможност да бъде запълвана с движеща се физически и еволюционно материя. Обяснението е просто и логично, ако Абсолютната празнина я заменим с Абсолютна материална плътност няма да има физическо движение и развитието става невъзможно, което е прозрение на Демокрит, и света не може да съществува и да се развива. Ако допуснем все пак, че празнината на нищото я заменим с някаква относителна плътност на нещо, то ще има свойства и ще ги проявява,което ще пречат на физическото еволюционното движение на материята, необходима за образуване на Вселената в сега съществуващия вид. Вакуумът при това положение става излишен, което е невъзможно, защото е доказано неговото съществуване с раждане на виртуални частици и античастици, които не могат да бъдат породени от Абсолютната празнина.                 Следователно Вакуумните безкрайни неутрални нишки запълват цялата Абсолютна празнина, но с възможност да родят началото на всички елементарни частици и античастици, от които да се образуват атомната, веществена материя и антиатомната, антивеществена антиматерия. Така се получава безкраен, неизчерпаем метамерен океан от неунищожима едномерна материя и антиматерия с най-равновесната Тетралектична организация, без съдържание на гравитация. Съществуването на организацията на Вакуумът като най-висше равновесие, което го превръща в нещо като нищо, за да не пречи на съществуващите и развиващите се в него веществени Вселени и антивеществени Антивселени, а само да ги подхранва.                 Вакуумът е разрушим, но е неунищожим, защото е неизчерпаем за да може да ражда материя и антиматерия, като е подвластен само на себе си и първичните закони на материята и антиматерията, съдържащи потенциал за съществуване и развитие. При това устройство на Вакуума, никой не може да си играе със съществуването и развитието на световете и антисветовете като ги създава и унищожава, защото никой не може да сътвори и унищожи безкрайността му.                 Всички тези хипотетични доводи, определят че физиката няма да има край, защото винаги ще се отваря нова вратичка на познанието за законите на Природата. И тук извода на физиците е погрешен като предсказват краят на физиката и то при условие, че днес в нея има огромен брой нерешени въпроси, при положение, че се ползват най-скъпите и съвременни технологии, и най-новите физико-математически методи.                 Вече 100 години физиците работят върху обединението на основните сили на света и не са го постигнали, като не са постигнали и една единна приемлива картина на света, както не го постигнаха и философите. Изглежда, че на отделното самостоятелно търсене и съществуване на физиката и философията, идва краят, предизвикващ необходимостта за тяхното обединение, за да стигнат до правилни решение и постигане на единен световен мироглед.                 На съвременния етап се стигна само до натрупване на много противоречиви фактори, които обреминиха физиката със стотици нови неизвестни, зад които се отварят нови вратички на физическото познание. Затова на физиката и престои едно прекалено дълго развитие. Ние сме още в началото и не само изкривяваме посоката на търсене, а вече я обричаме физиката на завършена.                 Много пъти в науката се е случвало това отрицание на най-необходимото нещо, след което идва скока на новото свързано с него, но този път отрицанието е най-мащабно с обричането на физиката на завършена и философията за ненужна. Това е предпоставка, че следва огромен скок в познанието ни за света, който ще изиграе най-положителната роля в по-нататъшното съществуване и развитие на човечеството.                 Следователно много е важно философи и учени да внимават със своите изводи, защото с грешните изводи са предизвикали много човешка кръв и сълзи в човешката история. Вече нямаме право на грешка, защото днес тя може да бъде фатална.                 След като стигнахме до обяснението за необходимостта от съществуване на Абсолютно празно пространство или нематериалното нищо и Вакуумът като едномерно абсолютно геометрично пространство без необходимост от гравитация, е време за хипотетично обяснение на най-загадъчното – Времето.                 Физическата същност на Времето като начало на всички геометрични структури и форми, логично се намира преди Вакуума, или то е Първичната най-простата неделима субстанция на света, съдържаща потенциални свойства за развитието му, раждащи Вакуума изпълващ Абсолютната празнина.                 Първата необходимост е съществуването на безсвойствената и безструктурна, нематериална празнина Абсолютното празно пространство, най-празното нищо запълнено от най-простото действащо нещо – Първичната субстанция, която ражда Вакуума без нуждата от гравитация. На по-късен етап се раждат гравитоните, носители на мегасилата на Вселената, а нейното вълново проявление възниква на още по късен етап, след раждането на първия химичен атом, водорода сложил началото на атомния електромагнетизъм и звездообразуването чрез натрупване на веществена материя, която излъчва гравитационни вълни осъществяващи първичните закони на гравитацията. Това означава, че гравитацията е следствие от химическата еволюцията на веществото.                 Времето обединено с геометричното пространство от Х. Минковски като четвърто негово измерение, оформя четиримерна система Пространство–време на Минковски от трите геометрични измерение и четвъртото Времето. Четиримерното пространство–време е основата върху която А. Айнщайн изгради ОТО като теория на гравитацията, продължение на гравитационната теория на Нютон. Това Тетралектично обединение като система е вярно. Затова ОТО и много други теории работещи с него, постигнаха верен модел на Вселената и много открития в астрофизиката, но не стигнаха да обективно доказателство за физическата същност на Времето и взаимовръзката му с пространството.                 Създаването на вярна научна хипотеза, която да бъде отправна точка за по-нататъшни изследвания, е свързано с Четиримерното пространство–време, или това са трите геометрични измерения (дължина – едномерно, ширина – двумерно и височина – тримерно) и четвъртото Времето.                 Само в геометричен аспект се съдържа същата четворна система на Тетралектиката – трите измерения (едномерно, двумерно и тримерно) и четвъртото нулево геометрично измерение – геометричната точка.                 Евклид е дал една най-вярна и кратка формулировка на геометричната точката, която съдържа същността и като субективна абстракция: „Точка е онова, което няма части”. Като няма части, тя е началото и съдържанието на всички геометрични елементи, защото пред нея няма друг геометричен елемент, а след нея всички са изградени от точки и я съдържат.                 Това определя точката като първичен най-прост геометричен елемент, който няма структура, защото няма части, но нещо, което няма структура е безформено. Така геометричната точка представлява най-неопределения, геометричен елемент, който се приближава към нищото, но за да не се превърне в Абсолютно нищо тя е неделима и притежава само едно свойство да се развива като осъществява изграждането всички геометрични елементи до най-висшия сферата.                 На определено ниво на развитие, след едномерната линията, геометрично пространство получава по-голямо определение и съществува като двумерно и тримерно. Всичко това добре се наблюдава в Периодичния геометричен закон за еволюция на формата и съответната Периодична геометрична таблица за еволюция на формата, аналогична на Менделеевата химична таблица. Периодичният геометричен закон в най-скоро време му предстои публикация. Много от обясненията ги има в Периодичния закон на елементарните частици и съответната таблица.                 Айнщайн, който най-много допринесе за обединението на геометрията и физиката, многократно е апелирал за тяхното разграничаване като казва: „Под точка и права в аксиоматичната геометрия трябва да се разбират понятия, лишени от съдържание. Това, което може да им даде съдържание, лежи вън от математиката“.                 Точката – е най-простия, несъвършен, абстрактен, неопределен, относителен, безформен, неделим и най закривен геометричен елемент с нулево измерение, нулева симетрия, начало на всички геометрични елементи.                 Следователно Времето като четвърто измерение на геометричното пространство, логично се явява като отражение на четвъртото нулево негово измерение или Времето е нулево пространство.                 От неделимата, нулевата и неразумна Идеална физическа точка – Времето се ражда света. Времето това е Демокритовият неделим атом, Магнитен монопол на Дирак, поради разделението на магнитните полюси съществува като електромагнитни, първични неделими елементарна частица и античастица начало на геометричното пространство. На първо место е Вакуумът и всички елементарни частици, материята и античастици, антиматерията, Веществените Вселени и Антивеществените Антивселени.             Първичният електромагнетизъм на Времето, ражда останалите три сили: ядрена – микросила; електромагнитна – макросила и гравитацията мегасилата. При нулевото геометрично пространство Времето също отсъства гравитация, но я поражда на определено еволюционно ниво.                 Може да направи генерален извод, че Всичко е пространство: Абсолютно празно пространство – нищото; Нулево пространство, Времето – нещото; Абсолютното едномерно пространство, Вакуумът – нещо като нищо и Геометричното пространство на еволюционно развиващи се структури и форми на материята и антиматерията. Това са четирите Тетралектични стълба на пространството като тетрадна система.                 При раждането и натрупването на веществената атомна материя започва звездообразуването и планетообразуването и действието на гравитацията. Затова обратния инволюционен процес смъртта на звездите води до колосални натрупвания и колосално действие на гравитацията, чрез уплътняване на веществената материя при неутронните звезди и черните дупки което ще спре разширението на Вселената и ще почне нейното свиване, подготовка за нов Голям взрив. При тези процеси на Вселената, извън действието на гравитацията, или вън от Вселената, остават трите първични вида пространство: Абсолютното празно пространство, Нулевото пространство – Времето и Абсолютното едномерно пространство – Вакуумът.                 Щом извън Вселената остават трите фундаментални вида пространство е логичен извода, че тя не е единствена и не става свиване или унищожаване на цялото пространство и времена света, а само на структурираното относително геометрично пространство с определено време на живот. Извън нея има възможност за множественост от такива процеси като Вселени и Антивселени.                 Следователно гравитацията е следствие от съществуването на фундаменталното пространство–време, а не причина за тяхното раждане и унищожение. Тя дори е следствие от натрупването на вещественото геометрично пространство. Затова разгадаването на фундаменталната същност на пространството и времето е извън същността на гравитацията, която непознаваме добре.                 Физиците търсят фундаменталността на пространството и времето само във Вселената, а тя е следствие от тяхното развитие като разширяващо и свиващо се вещество под действието на гравитацията. Докато не надникнат извън Вселената, където се намират фундаменталните загадки на първопричината, на съществуването и развитието на света няма, да разрият фундаменталната същност на света. Тя е извън Вселената, а Вселената е следствие от нея.  

"Вакуумът има структура и е най-загадъчната първична организирана материална същност. Физиците изчисляват хипотетично, че той е най-плътната материя, 1093 гр/см"

Разбирам, че до сега съм употребявала в грешен смисъл думата "вакуум" :)
Вместо презираното "нищо" се оказа , че е обратното.

Може ли някой да изрече всичко това, без да чете...

Знаех си, че където е било минус, слагаш плюс и се раждат революционни теории :)

Ще се върна пак да чета, когато имам нужда нещо да ме удивлява.

Тези тези не доказват същността. Във вселената няма празно пространство и материя
и време са преплетени.Всяко нещо е живо и изпълнява своите предназначения, което е закон за запазване съществуването на вселената. Всяко статично движение довежда до самоунищожение,което разумността във вселената не допуска.Лошото е,че хората не осъзнават това и с бързи темпове унищожават живота във вселената.

https://www.youtube/watch?v=hVR8pJ-rYu4

Авторът е запознат с достиженията на физиката в изследването структурата на материята. Изтъква се ролята на философията като методология на останалите науки и в частност на природните и физиката. Дава се нова представа за вакуума като източник на материята и антиматерията. Представен е нагледен модел на структурата на вакуума. Гравитацията не е първопричина, а резултат от структурираната по определен начин материя. Опровергава, че е настъпил краят на науката физика. Напротив. Говори за обединяване на философията и физиката за да се постигне обща картина за света. Досега физиката даваше емпирична информация за философските обобщения. Мисля, че да могат физиците да насочат научните си усилия в правилната посока, трябва да се запознаят с марксистко-ленинската философия и продължението на диалектиката в тетралектика. Обяснена е четиримерната система Пространство - Време. Трите вида пространство и времето са определени като четирите тетралектични стълба на пространството като тетрадна система. Говори се за свиване и разширяване (пулсация) на вселената, което се споделя и от физиците. Поставя се въпросът, дали видимата от нас вселена е единствената и единнствено възможната.
Полезно четиво за интересуващите се от произхода на света.

Напълно съм спокойна, че не всички умни българи са емигрирали! Благодаря, за това че сте тук!