ГЕОМЕТРИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ 2
Цветан Павлов Иванов
  Периодичен геометричен закон за еволюция на формата (ПГЗЕФ)
Периодична геометрична таблица за еволюция на формата (ПГТЕФ)

Приложение 1

            В следващата осма група геометричното пространство се закривява по аналогия със същата група от по-предният период като се намира под нея. Групата е изградена от елементи със закривено симетрично полуправилно, двумерно геометрично пространство – видовете елипси. Симетрията при полуправилните елипси с яйцевидна и крушовидна и др. форми е от по-нисък разряд и се подчинява на правилото на Асиметричния вертикал и Антисиметрията. Има само един лъч на симетрично преобразуване, който разделя съответната геометрична фигура на две равни части.

            При правилната елипса лъчите на инверсия, които я разделят на по две равни части са безкрайни по брой, но двойките от получените равни половинки са неравни помежду си. Тя не се подчинява на правилото на Асиметричния вертикал и Антисиметрията, а на Огледално-равната симетрия.

            Правилната елипса постига един висок порядък на симетрия при закривяването, но не постига абсолютното закривяване, което определя да има 9 нулева група на абсолютно закривяване на двумерното геометрично пространство и при всички периодични таблици. Това определя като отражение и необходимостта от отделна 9, нулева група и при ПХТ. Защото електронния слой не е завършен в 8 група, а след завършването му, химичния елемент придобива нулева валентност определяща неговата неактивност и необходимост от класификацията му в следваща 9 нулева група.

            В 9, нулева група на четвърти двумерен период на геометричното пространство, логично се намира окръжността, с която завършва периода като абсолютно закривяване и симетрия на двумерното геометрично пространство. Лъчите на симетрия, които разделят окръжността стават изоморфни във всички посоки на двумерното геометрично пространство и безкрайни по брой. Всички получени половинки са равни, което определя най-висшата Огледално равна симетрия за периода и абсолютно закривяване на двумерното геометричното пространство, с което завършва 4 период. Окръжността, с която завършва 4 период има Огледално-равна симетрия и не се подчинява на правилото на Асиметричния вертикал Приложение 1.

            Така 4 период започва с неправилни, несиметрични триъгълни повърхнини, които в 5 група на таблицата са симетрични и периода завършва с най-висша симетрия и абсолютно закривяване на геометричното пространство с ъглова мерност от 360⁰. По този повод Лао Дзъ е прозрял, че: „Идеалният квадрат – окръжността – няма ъгли“, защото сбора от ъглите на квадрата също е равен на 360⁰, което е едно от нулевите ъглово състояние в тетрадата на геометричното пространство.

            Защото геометричното пространство започва своето развитие от 0⁰ при точката и преминало през равновесните нулеви състояния от 90⁰ на правия ъгъл, 180⁰ на изправения ъгъл и с безкрайно нарастващ сбор от 180⁰ (сборът на ъглите в триъгълника) като безкрайно приближаване на ъгъла до 180⁰ при многоъгълниците, прехода към закривяване, за да формира абсолютната мерност от 360⁰ на безъгловата окръжност. След окръжността не може да има по-висше двумерно пространство, което предполага периодичен скок и започване на нов период от най-нисшо остроъгълно-триъгълно състояние на геометричното пространство.

            За да се убедим и разберем по добре съвършенството на абсолютното закривяване на двумерното геометрично пространство – окръжността, вземаме един конец с определена дължина и го ползваме като периметър. Ограждаме с него пространство във вид на равностранен триъгълник и изчисляваме повърхността му, след това във вид на квадрат и изчисляваме повърхността, във вид на правилен петоъгълник и изчисляваме повърхността му и накрая заграждаме кръгово пространство и го изчисляваме. Като сравним резултатите на заградените повърхнини ще видим, че триъгълната повърхнина е най-малка, квадратната малко по-голяма, петоъгълната по-голяма от квадратната и постоянно нараства при останалите многоъгълници, но винаги остава по-малка от заградената кръгова повърхнина.

            Преданието, е че тази задача практически за първи път е решена още в древността от основателката на Картаген – Дидона, която получила разрешение за заселване на това място при условие, че големината му ще бъде, колкото се разпростре кожата на един бик.

            Първата хитрина, която направила Дидона, за да заобиколи условието, е като нарязва кожата на тънки нишки и ги навръзва. Получило се километрично въже, с което заградила територията необходима за заселването. За да получи максималната стойност на земната повърхност тя я заградила във вид на кръг. Така Дидона постигнала правилното решение и получила възможно най-голяма територия за заселване като спазила условието.

            От тогава задачата носи нейното име „Изопериметричната задача на Дидона“. Накрая умната Дидона избрала окръжността да бъде отворена към морето, с което получила излаз на море и увеличила максимално възможно територията си. Тази задача определя по висшето състояние на закривяването на геометричното пространство.

            Най-характерното за 4 период, е че той се явява граница между първите три нисши сродни периоди, при които търпи развитие линията (едномерното геометрично пространство) и вторите три сродни периоди по-висши от него, при които търпи развитие третото измерение. Тази роля на 4 период да бъде граничен, между първите три и последните три периода определя максималния брой на периодите на 7 за всички периодични таблици.

            Със започването на новия пети период се прави преход от двумерното геометрично пространство към тримерното, или еволюционното периодично развитие започнало от нулевата мерност на точката в първа група на първи период, минава през едномерната дължина на линията, двумерната ширина на затвореното геометрично пространство, за да стигне до третото измерение – височината.

            Изграждането на третото измерение в пети период, също се подчинява на принципа за започване на измерението от най-нисшо геометрично свойство, остроъгълно-триъгълното. Така третото измерение, при пирамидите в целия 5 период, е изградено само от триъгълни стени, стъпили на двумерна основа. Пирамидите в пети период се подчиняват на Правилото на вертикалната асиметрия и Антисиметрията, като пирамидите от асиметричната половина на периода се подчиняват тотално, а пирамидите от симетрична половина се подчиняват отчасти поради наличие на вертикална симетрия и липса хоризонтална.

            При изграждане на първа група на пети период се спазват аналогичните периодични принципи за започване изграждането на нов период от най-простото геометрично ъглово свойство – остроъгълно-триъгълното. Неправилните, асиметрични триъгълници, от по-предния период служат за основа, върху която е стъпило третото измерение с остроъгълно-триъгълно свойство. Така продължава да се спазва приемствеността за изграждане на телата, влизащи в периода, от по-предните геометрични елементи (триъгълниците) на двумерното геометрично пространство, което определя лявата несиметрична половина на ПГТ. В първа група основите и стените са триъгълни, с което нисшо свойство започват периодите.

            В първа група на 5 период се намират неправилните несиметрични пирамиди с остър връх и основи неправилни, несиметрични триъгълници с три стени също от неправилни, несиметрични триъгълници със събрани върхове образуващи остроъгълния пирамидален връх. Когато този връх не е перпендикулярен на центъра на основата, пирамидата е наклонена и увеличава ентропийната асиметричност. Най добре се наблюдава при полуправилните и правилните пирамиди от симетричната половина на таблицата.

            Втора правоъгълна група на 5 период е изградена от неправилни, асиметрични пирамиди с основи неправилни четириъгълници, несиметрични геометрични елементи от втора група на 4 период. Третото измерение си остава със стени неправилни триъгълници, но броят им нараства на 4, определен от четириъгълните пирамидални основи. В следващата, трета група се спазва аналогията и приемствеността на влизащите в нея неправилни пирамиди с основа неправилни многоъгълници и нарастващ брой стени асиметрични триъгълници, определен от вида на многоъгълника. Така групата започва с неправилната петоъгълна пирамида и продължава с шестоъгълна, седмоъгълна, осмоъгълна и така до безкрайност.

            В четвърта група на закривяване на геометричното пространство, се намират неправилните и несиметрични многообразни конусовидни тела с остър връх и асиметрична закривена двумерна основа, с което завършва несиметричната половина на периода. До 4 група периода тотално се подчиняват на Правилото на Асиметричния вертикал и Антисиметрията, при всички положения на телата

            От пета група започва симетричната противоположна половина на периода като тя отразява сродното триъгълно геометрично свойство на 5 група от четвърти период. Също така имаме приемствено повторение на същото триъгълно свойства от по-предните групи, но на по-високо еволюционно, симетрично ниво, което определя изграждане на групите до края на периода от видовете полуправилни и правилни пирамиди и полуправилни и правилни конусовидни тела.

            Третото измерение на симетричната половина на 5 период се подчинява на Правилото на Асиметричния вертикал при промяна на положението на телата. При нормален стоеж върху основата си имат симетричен вертикал и не се подчиняват на закономерното правило, но при промяна на положението си или стоенето на телата на някоя от страните си, се подчиняват на Асиметричния вертикал и имат огледален антидвойник.

            Симетрията при третото измерение в 5 група е възможна само по вертикал и се определя от полуправилните и правилните триъгълни основи. По хоризонтал третото измерение е асиметрично.

            Граница на симетрия вече е двумерната плоскост (равнина), която разделя полуправилните и правилни пирамиди на по две равни части. При полуправилните изправени пирамиди с основа равнобедрени триъгълници имаме само една плоскост на симетрия по вертикал, а при правилните пирамиди с основа равностранен триъгълник плоскостите на симетрия са 3. Броят на плоскостите на симетрия е адекватен на броя на линиите при същата група на двумерното пространство, която равностойност на развитието, се запазва и при следващите групи до края на периода, защото геометричните елементи от 4 период служат за основа на пирамидите.

            В 6 група симетрията зависи от полуправилната или правилна четириъгълна основа. Започва с една равнина на симетрия при основа равнобедрен трапец, която разделя пирамидата на две равни части, и стига максимумът при пирамидата с квадратна основа, четири равнини на вертикална симетрия, които разделят пирамидата на равни половини.

            В седма група равнините на симетрия нарастват пропорционално на броя на страните или ъглите на правилните многоълни основи, адекватно на броя на лъчите на симетрия на многоъгълниците от същата група на 4 период. В осма група геометричното пространство се закривява с възможност за образуване на полуправилни конусовидни тела с основа различните видове елипси. Това предопределя закривяването на третото измерение и нарастването на симетрията до безкрайност по вертикал, но с неравенство между отделните двойки. Броят на равнините на симетрия е отражение на броя на лъчите на симетрия при елипсите от същата група на 4 период. Елипсовидната основа въпреки възможността за постигане на безкраен брой равнини на симетрия не стига до абсолютното закривяване за периода, което предполага възможност за съществуване на следваща 9, нулева група, където се постига абсолютната симетрия и закривяване за периода.

            Логичната приемственост за основа на третото измерение на геометричния елемент в нулевата група на 5 период е кръговата основа, окръжността от нулевата група на 4 период. Така се постига образуването на правилния конус, с който завършва периода с абсолютно закривяване и абсолютна симетрия на третото измерение по вертикал, определено от кръговата основа, и липса на симетрия по хоризонтал. Кръговата основа отразява възможността не само за безкраен брой  равнини на симетрия, но и еднаквост при всички получени половинки на конуса. След конусът не може да има по-висше островърхо закривено тяло, което предполага завършване на пети период и нов периодичен скок към следващия шести период. Правилният конус е с Огледално-равна симетрия, но се подчинява на правилото на Асиметричния вертикал при смяна на положението му. Приложение 1.

            В шести период геометричното пространство продължава еволюционното си развитие като се появява нов елемент – втората основа, морфологично адекватна на първата, при формиране на телата влизащи в периода. Втората основа позволява превръщане на пирамидалното геометрично пространство на третото измерение в призматично, с четириъгълни свойства, а конусовидното в цилиндрично. Втората основа е възможност за поява на хоризонтална равнина на симетрия, което увеличава симетричната посочност.

            Диференцирането на групите се пренася като отражение в шести период в съответствие с основните геометрични свойства: остроъгълно-триъгълното, правоъгълно-четириъгълното, тъпоъгълно-многоъгълно и закривяване. На тази диференциация се подчинява и втората основа на телата в периода.

            В шести период се намират неправилните, полуправилните и правилни призми и цилиндри, като геометрията разглежда и изучава част от тях, като пресечени пирамиди и конуси при неравни или подобни основи. Затова условно, ако пресечем пирамидите и конусите от по-предния период, ще получим геометричните елементи на шестия период, което показва, че разглеждането и изучаването на геометричните тела е правилно да се извършва в съответствие на мястото им ПГТЕФ.

            Друго характерно за шести период, е че той се явява среден период в триадата на третото измерение, което определя приоритета на правоъгълно-четириъгълното геометрично свойство на призмите за изграждане трето измерение от четириъгълни стени. Така триадното геометрично свойство лежи в основата на диференцирането, не само на видовете групи, но и на периодите. Това показва верността на Тетралектичните системност и нейното приложение при разкриване и систематизиране на всички циклични и периодични класификации.

            Третото измерение отразява тетрадната систематизацията на групите пренесено в периодите като видове основи, а трите периода на измерението са триада. В 5 период то е остроъгълно-триъгълно с една основа, отразяваща съответните свойства на групата, в шести е правоъгълно-четириъгъэлно с две основи, отразяващи свойствата в съответствие с групата. В седми период всяка страна е основа отразяваща диференциацията на съответната група като се появява тъпоъгълно-многоъгълната основа в седма група или многоъгълни стени.

            Шести период започва с неправилните и несиметрични призми с две основи от неправилни и несиметрични триъгълници свързани с три неправилни и несиметрични четириъгълни страни, което е най-нисшо призматично свойство. В първа група се намират неправилните триъгълни асиметрични призми с две неравностойни триъгълни основи и три неравностойни четириъгълни стени и на наклонените триъгълни призми. Във втора група по аналогична традиция влизат видовете неправилните и несиметрични призми образувани от две неправилни и несиметрични четириъгълни основи, заградени от 4 неправилни несиметрични четириъгълни стени. В трета група закономерно се намират неправилните и несиметрични видове призми с две многоъгълни основи (петоъгълни, шестоъгълни, седмоъгълни, осмоъгълни и т. н.).

            В 4 група на шести период, геометричното пространство се закривява около кривината на две двумерни неправилни несиметрични повърхнини, при което се получават видовете неправилни и несиметрични цилиндрични тела, с което завършва неправилната и несиметрична лява половина на шести период. Така със завършване на неправилната и несиметрична половина на периода се образуват групи ,в които попадат неправилни и несиметрични тела с аналогични свойства от същите групи на по-горния период. Може да отбележим, че Правилото на вертикална асиметрия важи с пълна сила за несиметричните призми и закривени тела до 4 група. След появата на вертикална симетрия и една хоризонтална плоскост на симетрия при полуправилните и правилни призми, на това закономерно правило се подчиняват само симетричните тела с подобни основи. Защото при тях се губи хоризонталната плоскост на симетрия и при промяна на положението им се появява Асиметричния вертикал и се подчиняват на Антисиметрията като получават хиралност.

            От пета група започва противоположната симетрична половина на 6 период, изградена от видовете полуправилни и правилни призми и закривени тела. В групата влизат полуправилните и правилни симетрични призми с 2 полуправилни или правилни триъгълни основи. Вертикалните плоскости на симетрия на третото измерение са аналогични на симетричните равнини при пирамидите от същата група на 5 период.

            Разликата се състои в това, че плоскостите на симетрия минават на адекватни места през двете основи и се появява възможност за хоризонтална симетрична равнина, която разделя телата на две огледално равни части. Двете основи дават възможност за запазване на симетрията по вертикал при призмите с подобни правилни триъгълни основи, но се губи хоризонталната симетрия, което ги определя като полуправилни и хирални при завъртане. При призмите с основи, различните видове равнобедрени триъгълници, симетричната равнина на третото измерение е само една, адекватна на симетрията от същата група на пирамидалния период, което ги определя като полуправилни. Защото при тях получените симетрични двойки са 3 и са различни поради неравните страни и ъгли.

            Хоризонталната равнена при всички видове призми с еднакви основи е само една, а с подобните основи липса, което ги прави хирални при завъртане, като се подчиняват на Вертикалното асиметрично правило. Най-висша е симетрията на призми с две еднакви основи равностранни триъгълници, което е аналогично отражение на симетрията от същата група на по-горния период, защо тя се определя от двете еднакви основи – правилни триъгълници.

            В шеста и седма група всички закономерности свързани с триадното свойство (правоъгълно-четириъгълно и тъпоъгълно-многоъгълно) и аналогичното нарастване на симетрията при видовете призми се запазва като отражение на по-предните групи от по-горните периоди. Така видовете призми попадат в съответната група със сродни свойства. В четвърта група най-висша е симетрията при паралелепипеда, където при симетричните половинки се появява Огледално равна симетрия.

            При многоъгълните призми равнините на симетрия нарастват с безкрайно приближение на тъпия ъгъл до 180⁰, което предполага прехода към закривяване. В осма група геометричното пространство се закривява като също е с две еднакви или подобни елипсовидни основи като се получават полуправилните цилиндрични тела, с аналогична вертикална симетрия при видовете елипсовидни основи и една хоризонтална равнина на огледална симетрия.

            В девета група се намира правилния цилиндър с две кръгови основи определящи Огледално равната му симетрия с което шести период завършва с най-висше закривяване и най-висша вертикална симетрия с безкраен брой равнини разделящи цилиндъра на по две еднакви половини. Появява се и възможност само за една хоризонтална равнина на симетрия на третото измерение, детерминирана от двете еднакви и успоредни кръгови основи, като се получават два еднакви цилиндъра подчинявайки се на Огледално равната симетрия, при която посоката е изоморфна, асиметрична (няма определение на ляво и дясно). Всички правилни и полуправилни геометрични елементи (фигури и тела), без промяна на нормалното положение, имат най-висша – Огледално равна симетрия, една от шестте основни вида най-висша симетрия, нямат Асиметричен вертикал и огледален антидвойник.

            Асиметричните геометрични фигури и тела могат да имат симетрия само когато са хирални, имат еднакви симетрични количествени и морфологични параметри и симетрична посока определяща ляво и дясно. Така те имат огледален антидвойник с противоположно асиметрично качество и се подчиняват на Антисиметрията, при която посоката е симетрична с определение на ляво и дясно, изразено добре при спиралите.

            При шести период може да се наблюдава как комплекса от геометрични свойства: нулевост, остроъгълно-триъгълно, правоъгълно-четириъгълно, тъпоъгълно-многоъгълно, закривяване, успоредност, перпендикулярност, подобие и еднаквост, равнобедреност и равностранност, влияят върху прогресивното периодично развитие на мерността, симетрията, ориентацията на посоката, закривяването и класифицирането на геометричните елементи (фигури и тела) кaто неправилни, полуправилни и правилни. Приложение 1.

            Седми период на ПГТЕФ, е последен, пълен и най-интересен поради съдържащ петте правилни многостена и безкрайни редици от полуправилни многостени с триъгълни стени. Изграден по аналогия с по-предните периоди като продължава периодично развитие на третото измерение и нарастване на насочеността във всички посоки на измерението. Оформят се девет групи с две противоположни половини на периода и всяко геометрично тяло попада в сродна група със съответните геометрични свойства.

            Изграждането на периода от първа до 4 група е от неправилните несиметрични многостенни, при които всяка страна може да служи за основа и могат да имат огледален антидвойник. Това е предпоставка в първа група на 7 период да влизат многостени изградени от четири неравностойни, несиметрични, неправилни триъгълни стени, като всяка може да бъдат основа. Така се получава най-несъвършените изпъкнали четиристени, изградени от различните видове неправилни, разностранни триъгълници.

            Триъгълните пирамиди от пирамидалния период също са изградени от такива 4 неравностойни триъгълни стени, но една от тях е с приоритет за основа. В първа група на седми период се намират безкрайния брой редици, всяка изградена от безкраен брой неправилни изпъкнали многостени с триъгълни стени, отразяващи основните геометрични свойства, диференциращи групите. Появата на тези редици е ново геометрично непознато и неизучено свойство, което е предпоставка за съществуване на три от платонови тела (правилни многостени) изградени от еднакви триъгълни стени в пета група на периода отразяващи също геометричните свойства определящи групите. Приложение 1 и 3.

            Във втора група влизат неправилните, несиметрични изпъкнали шестстенни многостени, изградени от шест неравностранни, несиметрични различни видове четириъгълни стени, като всяка една може да бъде потенциална основа. Както в първа група на периода съществува аналогия с първа група на пирамидалния период, така втора група на 7 период е аналогична на втора група на призматичния период, но с тая разлика, че 2 от основи не са приоритетни, а всяка четириъгълна страна може да бъде основа.

            Следващата трета група е изградена от тела със стени неправилни многоъгълници – петоъгълни, шестоъгълни, седмоъгълни, осмоъгълни и т. н., като отражение на свойство на тъпоъгълно-многоъгълната група, от по-предните периоди. При трета многоъгълна група такава аналогия както на първа група с пирамидите и на втора група с призмите липсва, защото в третото измерение на тази група от 7 период за първи път се появяват многоъгълни стени и всяка е с приоритет за основа. Тази възможност за изграждане на многостени, само от един вид многоъгълни стени, е поради това, че тези стени са неправилни, несиметрични многоъгълници.

            В 4 група неправилните изпъкнали многостени се закривяват и се получават видовете неправилни и несиметрични овали, с което завършва противоположната несиметрична лява половина на седми период като всички групи са изградени от несиметрични тела.

            Аналогията за периодичното закономерно изграждане на симетричната половина на ПГТЕФ, започващо от 5 група на периода продължава с полуправилните и правилните многостени. В 5 група е правилният изпъкнал симетричен многостен – тетраедърът. В групата се намират безкраен брой редици производни на тетраедъра, в които се намират две от платоновите тела – октаедърът и икосаедърът. Всяка от редиците съдържа безкраен брой симетрични многостени с триъгълни стени, като полуправилните не са архимедови тела, защото са изградени само от триъгълни стени. Приложение 1 и 3.
            В моделите на първата и втората редица се намират две от платоновите тела (октаедър и икосаедър) изградени от равностранни триъгълни стени. Приложение 2, 3, 6, и 15.

            Многостените образуващи редиците в приложенията, са едни и същи, но са завъртени в различни положения, за да може нагледно да се наблюдава еволюционното им развитие и изграждането им един от друг. Само Приложение 3 е по различно от останалите, защото в тях се намират трите групообразуващи основни правилни многостена (тетраедър, хексаедър и додекаедър). В Приложение 3, е само тетраедъра, с което се подчертава, че той е начало на всички безкрайни редици от правилни и полуправилни многостени изградени от триъгълни стени (еднакви равностранни и равнобедрени триъгълници).

            Първата безкрайна редица от изпъкнали многостени, след тетраедъра, е изградена от 2 правилни пирамиди допрени с основите си: първият член е от 2 пирамиди с триъгълни основи, вторият от 2 пирамида с четириъгълна основа, третия с 2 петоъгълни, четвъртият с 2 шестоъгълни и т. н. до безкрайност. Тетраедърът, който е началото на редицата на многостените и редиците изградени от тях, се различава от първия член и от всички останали тела на редицата, че той самия е пирамида и не е съставен от две пирамиди. Това е така, защото той е основен член на остроъгълно-триъгълната група, а многостените от редиците са негови производни, защото всички тела от редиците са изградени от триъгълни стени, които до петия член на редиците са равностранни триъгълници, а след това са възможни само многостени със стени равнобедрени триъгълници. Приложение 1, 3, 19.
Таблица на редиците от многостени. Прил.19

№ ред.	Елементи	Многостени	0	1	2	3	4	5	6	7	8	n
	Вър. - В		4	5	6	7	8	9	10	11	12	n
1	Стени - С		4	6	8	10	12	14	16	18	20	2n
	Ръб. - Р		6	9	12	15	18	21	24	27	30	3n
	Вър. - В			8	10	12	14	16	18	20	22	n+1
2	Стени - С			12	16	20	24	28	32	36	40	2n.2
	Ръб. - Р			18	24	30	36	42	48	54	60	3n.2
	Вър. - В			11	14	17	20	23	26	29	32	n+2
3	Стени -С			18	24	30	36	42	48	54	60	2n.3
	Ръб. - Р			27	36	45	54	63	72	81	90	3n.3
	Вър. - В			14	18	22	26	30	34	38	42	n+3
4	Стени - С			24	32	40	48	56	64	72	80	2n.4
	Ръб. - Р			36	48	60	72	84	96	108	120	3n.4
	Вър.- В			17	22	27	32	37	42	47	52	n+4
5	Стени - С			30	40	50	60	70	80	90	100	2n.5
	Ръб. - Р			45	60	75	90	105	120	135	150	3n,5

Ти си ми редовен посетител, а това се знае от тези,които тук манипулират блоговете на такива,като мене-
Тук ти пиша,защото на лични ми се отговаря ,като изтрия писмото си до теб ,че нямало такова писмо-демек кво трия,при други потребители опитах не е така.
Значи с хората ,които ме ценят и уважават нямам право на контакт камоли пък телефон и скайп.Това ако не е цензура какво е ,а за мене имало оплаквания много ,но моите оплаквания като това НЕ СЕ ЧУВАТ?


Pisah i na adminite ne za sefte
i klip pusnah za nego i pak
qvno vsi4ko e koordinirano s modovete admina
vij vse takiva mi pishe

06:09 - Нещо друго трябва да е В

от: apostapostoloff За постинг: С ЦВЕТЕТО ВЪВ МЕН И С ПЕСЕН ! ЧЕСТИТА ЦВЕТНИЦА!
теб!
Одобри | Изтрий

Поздрави!...

Ех, Цецо, един голям коментар ми изчезна. Нямам нерви да го възстановя, но два пункта бяха най-важни:
1. Ако имах твоите знания и памет, щях да започна от кълбото, от Началото на Големия взрив...
2. Бих обърнал внимание и на Златното сечение...

Бъди жив и здрав! И светли Великденски празници!
П и е р

но ,много ми хареса ...
прилича ми на ..„Меркаба “ ?
Хубави празници,приятел!

pvdaskalov написа - * ! * Ех, Цецо, един голям коментар ми изчезна. Нямам нерви да го възстановя, но два пункта бяха най-важни:
1. Ако имах твоите знания и памет, щях да започна от кълбото, от Началото на Големия взрив...
2. Бих обърнал внимание и на Златното сечение...
Бъди жив и здрав! И светли Великденски празници!
П и е р

Хубаво, е че си разбрал едно важно приложение на Геометричния закон. Началото на геометричната периодична таблица е сингулярното смачкване на цялата материална Вселена, а не на целия Космос, и нейно начало като Голям взрив, след което се развива сферично. Темата, която е ПГТЕФ, е нова периодична основна закономерност предполагаща всички периодични закони изисква точно описание и доказване на нейната същност. Приложението е с безкрайни възможности като е валидо за всичко. Приложил съм я във създаване на още два периодични закони във физиката и органичната химия и изясняване на основните видове симетрия. Част от приложенията ги има описани във следващия последен постинг, който е най-интересен. След него ще има около 30 приложени снимки, с които нагледно се обяснява и се разбира по-добре геометричната таблица, но имам проблем с няколко от най-важните при качването им в блога. Златното сечение е свързано с Тетралектичността на Природата и симетрията, защото Тетралектиката е всеобщ симетричен закон, а симетрията трябва да я разбираме, че тя управлява природните закони. За златното сечение имам постинг в блога преди около десетина години в общи линии, но не стига времето да се върна към него, защото има много по-важни и точни решения, които трябва да изложа. Самото златно число е ирационално, но изглежда е най-доброто приближение до хармонична и устойчива пропорция. Весело изкарване на всички майски празници. Поздрав!!!

milady написа - Ехх,цецо...нищо не разбирам..
но ,много ми хареса ...
прилича ми на ..„Меркаба “ ?
Хубави празници,приятел!

Разбирането идва след харесването, но не е толкова трудно. Това е периодичен закон като Менделеевия, само че е основен и преполага всички други периодични закони. Маркаба е тяло съставено от два преплетени тетраедъра, едно от основните тела на геометричната таблица. Получила се е звездообразна красива фигура, която се използва от мистицизма за обяснение на всевъзможни неща, които в края на краищата си остават без обяснение. Весели празници и на теб. Поздрав!!!