Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.09.2016 21:41 - Четирите Тетралектични стълба на пространство-време
Автор: begetron426 Категория: Технологии   
Прочетен: 3377 Коментари: 6 Гласове:
28


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
ЧЕТИРИТЕ ТЕТРАЛЕКТИЧНИ СТЪЛБА НА ПРОСТРАНСТВО-ВРЕМЕ
         Към основния повод за написване на "Четирите Тетралектични стълба на пространство-време", може да прибавим и мистичното обяснение и отклонения от научната истина в статиите "Физика на съзнанието" и "Нееднородното пространство" на Н. Левашов.. "Физика на съзнанието" е с окултно-мистичен характер, но главното в нея е вярно, че с мислите можем да повлияем на нашето здраве и в двете посоки. Мистицизма винаги отделя енергията от масата, а Айнщайн е извел най-гениалната формула за тяхната еквивалентност. Няма маса, която да не може да се превърне в енергия и енергия, която да не може да се превърне в маса.
Мистицизмът работи най-често с чиста енергия и отвъд материалното и винаги намесва сърцето, но такава енергия не може да съществува, отвъд материалното е само нищото, а сърцето е поетичен символ и всички обективни и субективни процеси се извършват в мозъка.
         
Клипът обясняваш "Еднородната пространство" на Н. Левашов, започва с най-достоверното положение като обяснява, кое пространство може да бъде еднородно. Еднородно пространство може да бъде само Абсолютното нищо, което означава безкрайна космическа еднородна празнина, която има само едно качество еднородна празнина без свойства и проявления. Тя е арената на съществуването и развитието на всичко без възможност да се намесва. Това е задължителното космическо състояние като празнина на пространство, която да не пречи на съществуването и развитието на материята в нея, за да може да бъде запълнено от първична материя, която е с потенциал за еволюция и която създава в него първичната еднородност. Точно тук е логичното обяснение за несътворимостта на първичното пространство и първичната материална субстанция и смисъла на съществуването и развитието на света. Защото няма такава сила, която може да сътвори безкрайното празно пространство и да го запълни с безкраен брой материални проточастици. Това е същото условие и за тяхната неунищожимост. Няма от къде да се вземат нито нищото нито първичната материя, а са вечно съществуващи, за да се превърнат в относителната нееднородност на съществуването и развитието на света. Отговорът е във въпроса: Може ли някой да сътвори безкрайността? Тези първични състояния трябва да са самото нула (празнината) и близо до нулата (първичната материя). Н. Левашов не е верен с 8 измерения на пространството, защото астрофизиката е обяснило много от процесите на образуването на звездите, черните дупки, галактиките и планетите, което се разминава с неговото обяснение.Измеренията са само 4, което е доказано с четиримерното пространство-време на Минковски и което е началото на съвременната космология.
    image Цветан Иванов 21 часа · 

ЧЕТИРИТЕ ТЕТРАЛЕКТИЧНИ СТЪЛБА НА ПРОСТРАНСТВО-ВРЕМЕ
Цветан Павлов Иванов
Повод за написване на тази статия е търсенето в невярна посока от физиците обяснение на произхода на пространството и времето свързано с гравитацията и структурата на Вселената, отразено в съответната статия, „Произход на пространството и времето“, публикувана от Мегавселена.
Предизвикателството за неправилното търсене се намира в провокиращия въпрос. Кое е първично при това търсене и обвързване между пространството, време и гравитация. Този въпрос усложнява отговора, защото същността на времето е все още идеализирана, за гравитацията, въпреки че е наш ежедневен спътник и се ползваме от нейните закони, не знаем същността и, от което следва неразбирането на връзката и с пространството и времето.
За пространството знаем най-много, защото обективно живеем в него и постоянно го преобразуваме, но и тук малко знаем за неговата същност. Ако усложним още въпроса: За кое пространство знаем повече за пълното или за празното? Като се замислим над въпроса и ще настане едно заплетено оплитане, което днес е модерна физическа величина.
За да не се превърне въпросът във възел и да се стигне до разсичането му, трябва да разнищим примката – пълно и празно пространство. Лао Дзъ е казал: „Пълнотата носи ползата, а празнината полезното“, което съдържа едно велико съзерцателно прозрението на истината за същността на пространството. Следователно това късо изречение съдържа повече истина по въпроса, колкото огромен куп теоретични уравнения на физиците не могат да постигнат. Затова ще проследим това търсене от древността до днес, за да изясним какво е търсено и какво е намерено за пространството, времето и връзката между тях.
Древните философи при построяване на своите обобщаващи теории при недостиг от научно познание са изказали много верни хипотези като отправна точка за изследване, а съвременните физици строят своите теории при огромен излишък от познание, което ги отклонява в погрешна посока, което непременно ще ги доведе до илюзорната същност на света.
Учените тръгвайки от обобщен хипотетичен математичен модел, с който е невъзможно да постигнат задоволителен отговор като обобщаващо решение обясняващо техния модел, изпадат в цунг цванг. При това положение те започват да използват най-сложни математически похвати, с които приспособяват законите на света към своя математичен модел без да постигат истината. Физиците трябва да правят точно обратното, чрез математичните уравнения да анализират търсения закономерен хипотетичен модел, за да докажат, че той е верен като съществуване.
Затова е невъзможно, да се разкрива закономерната истина като се тръгва в началото с обобщен математичен модел. Защото такъв модел е заблуждаващ, поради причината, че математиката е аналитична наука, което я ограничава в постигане познание само за частните закони на Природата, а това са обективните материални структури. Физиците би трябвало да извеждат своите уравнения от частните материални закони на структурите, които са тяхно съдържание и при всяко по-обобщаващо приложение математиката се разлива. Доказателство за това, е съществуването на Менделеевия химичен закон, общ за цялата химия, който няма математично уравнение обхващащо целия закон, и е невъзможно да го има поради частния характер на математическата наука, пък и няма необходимост от такова уравнение.
Не всяка фантазия може да послужи за отправна хипотеза, а най-подходяща е научна хипотеза предшествана от натрупаното познание, което е възможно най-близо до търсената истина. Древните философи са го постигали без никакво познание и с повече чувствена фантазия и винаги са се стремели към разкриване и обяснение на загадъчното време и неговата връзка с пространството, които са тясно свързани с произхода, съществуването, развитието и разбирането на света. Съвременните учени са облагодетелствани от натрупаното научно познание и имат възможност по пътя на аналогията да изграждат хипотези по-близо до обективната истина, а не от всевъзможни фантазии и божествени теории, но не са го направили.
От дълбоката древност идва предсказанието на Орфей: "Всичко произхожда от времето".
В Древна Индия и Древен Китай са издигнати четирите начала на света: Земя, Вода, Въздух и Огън като към тях прибавили петият мистичен елемент – Ефирът, свързан с илюзорността на света. Аристотел създателя на формалната логика чрез подхода на мисловен логичен експеримент се опитал да разреши повдигнатия въпрос за устройството на света. Той предложил състояние на света, при което липсват четирите основни елемента и констатирал, че светът ще се превърне в Абсолютна празнина, Абсолютно нищо, което прибавил към четирите основни елемента и нарекъл петия елемент – Етерът.
Демокрит създава модел за произхода на света от неделими атоми изпълнили празнината, която им осигурява място за движение, за да могат да се съединяват и разединяват и светът да се развива. Б. Паскал и Торичели разкриват съществуването на празното пространство в Природата и опитно го доказват, но същността му остава неразкрита. Същност, в която е потопено всичко и която се съдържа във всичко. А. Айнщайн детронирал Абсолютното нищо – етерът в СТО и ОТО и го заместил с реалното съществуване на физическия материален Вакуум.
Вярната посока на уравненията в теорията на П. Дирак определя Вакуумът като празнина запълнен с електрони, с което тя получава прозвището „морето на Дирак“. Неговото уравнение от частен характер предсказа антиелектрона, който впоследствие е открит и доведе до обобщаващи резултати за съществуване на антиматерия. Така теорията му променя гледището за Абсолютното нищо и разкрива вакуумното видоизменение, при което протича процесът флуктуация – раждане на виртуални, частици и античастици, когато Вакуумът е под въздействието на силни електромагнитни(енергийни фотони) и гравитационни полета.
В микросвета Лембовото изместване и взаимодействието на фотоните помежду си доказват съществуването на флуктуацията. Полученият ефект при опитите на Х. Казимир, през 1956 година доказва, че флуктуацията на Вакуума поражда сили на привличане, свързани с виртуални фотони, и между макрообектите.
Всичките тези доводи довеждат до предположението, че Вакуумът има структура и е най-загадъчната първична организирана материална същност. Физиците изчисляват хипотетично, че той е най-плътната материя, 1093 гр/см. Набраната инерция за Вакуума като наследник на Абсолютното нищо – Етерът, води до парадоксалното му прозвище – нещо като нищо.
По-надолу е предложен логичен модел за хипотетичната нишковидна електромагнитна структура на Вакуума, с която могат да се обяснят много от неговите загадки или защо той е нищо, което е нещо. Носителят на силите на електромагнитната му структура не е свързана с атомния електромагнетизъм. Тази различна електромагнитна природа на Вакуума е свързана със съществуването на първичен електромагнетизъм, защото атомната структура все още я няма, а електромагнетизъм има. Доказателство за това, е че при флуктуацията се раждат леки частици и античастици, а не протон – антипротонни двойки, които изграждат ядрената структура на атома и антиатома.
Показаната хипотетична структура разкрива, че вакуумните нишки са изградени от електронеутрални магнитни диполи, частици на Вакуума, Вакуумон В0 и античастици, Антивакуумон В҄0, получени от първичната електронатоварена материална субстанция, свързани с магнитни диполни лоренцови сили, което електродинамиката не само допуска, но съдържащи и определено развитие. Така се получава най-неутралната и неактивна равновесна организация в Природата, запълнила безкрайното празно космическо пространство с безкрайни по брой едномерни Вакуумни нишки.

СТРУКТУРА НА ВАКУУМА

∞←-S–B0–NS–B̄0–NS–B0–NS–B̄0–NS–B0–NS–B̄0–NS–B0–N---←∞ 
∞→--N–B̄0–SN–B0–SN–B̄0–SN–B0–SN–B̄0–SN–B0–SN–B̄0–S---→∞ ∞

Постигнахме запълване на космическата празнина с едномерни вакуумни нишки, което е геометричното пространство съдържащо ползата на Лао Дзъ. Защото от него ще се структурират всички елементарни частици и другите две измерения на геометричното пространство. Космическата празнина играе ролята на полезното на Лао Дзъ. Постигнахме два вида пространство – Празно и Геометрично равновесно, едномерно – Вакуумът. За да определим тези два вида пространство нямахме нужда от гравитация. Празното пространство е безмасово, и не може да я създаде, а при вакуума структурата не допуска създаването и, защото цялата маса е отишла във връзката изграждаща неговата равновесна структура и не остават излишни сили за да се породи гравитацията.
Така двата фундаментални стълба на пространството се оказаха с неутрализирани свойства. Абсолютната празнина или Абсолютното нищо са Абсолютно неутрални,бездействени и притежават само едно нематериално свойство – празнина, без възможност за влияние на каквото и да е, но с възможност да бъде запълвана с движеща се физически и еволюционно материя. Обяснението е просто и логично, ако Абсолютната празнина я заменим с Абсолютна материална плътност няма да има физическо движение и развитието става невъзможно, което е прозрение на Демокрит, и света не може да съществува и да се развива. Ако допуснем все пак, че празнината на нищото я заменим с някаква относителна плътност на нещо, то ще има свойства и ще ги проявява,което ще пречат на физическото еволюционното движение на материята, необходима за образуване на Вселената в сега съществуващия вид. Вакуумът при това положение става излишен, което е невъзможно, защото е доказано неговото съществуване с раждане на виртуални частици и античастици, които не могат да бъдат породени от Абсолютната празнина.
Следователно Вакуумните безкрайни неутрални нишки запълват цялата Абсолютна празнина, но с възможност да родят началото на всички елементарни частици и античастици, от които да се образуват атомната, веществена материя и антиатомната, антивеществена антиматерия. Така се получава безкраен, неизчерпаем метамерен океан от неунищожима едномерна материя и антиматерия с най-равновесната Тетралектична организация, без съдържание на гравитация. Съществуването на организацията на Вакуумът като най-висше равновесие, което го превръща в нещо като нищо, за да не пречи на съществуващите и развиващите се в него веществени Вселени и антивеществени Антивселени, а само да ги подхранва.
Вакуумът е разрушим, но е неунищожим, защото е неизчерпаем за да може да ражда материя и антиматерия, като е подвластен само на себе си и първичните закони на материята и антиматерията, съдържащи потенциал за съществуване и развитие. При това устройство на Вакуума, никой не може да си играе със съществуването и развитието на световете и антисветовете като ги създава и унищожава, защото никой не може да сътвори и унищожи безкрайността му.
Всички тези хипотетични доводи, определят че физиката няма да има край, защото винаги ще се отваря нова вратичка на познанието за законите на Природата. И тук извода на физиците е погрешен като предсказват краят на физиката и то при условие, че днес в нея има огромен брой нерешени въпроси, при положение, че се ползват най-скъпите и съвременни технологии, и най-новите физико-математически методи.
Вече 100 години физиците работят върху обединението на основните сили на света и не са го постигнали, като не са постигнали и една единна приемлива картина на света, както не го постигнаха и философите. Изглежда, че на отделното самостоятелно търсене и съществуване на физиката и философията, идва краят, предизвикващ необходимостта за тяхното обединение, за да стигнат до правилни решение и постигане на единен световен мироглед.
На съвременния етап се стигна само до натрупване на много противоречиви фактори, които обреминиха физиката със стотици нови неизвестни, зад които се отварят нови вратички на физическото познание. Затова на физиката и престои едно прекалено дълго развитие. Ние сме още в началото и не само изкривяваме посоката на търсене, а вече я обричаме физиката на завършена.
Много пъти в науката се е случвало това отрицание на най-необходимото нещо, след което идва скока на новото свързано с него, но този път отрицанието е най-мащабно с обричането на физиката на завършена и философията за ненужна. Това е предпоставка, че следва огромен скок в познанието ни за света, който ще изиграе най-положителната роля в по-нататъшното съществуване и развитие на човечеството.
Следователно много е важно философи и учени да внимават със своите изводи, защото с грешните изводи са предизвикали много човешка кръв и сълзи в човешката история. Вече нямаме право на грешка, защото днес тя може да бъде фатална.
След като стигнахме до обяснението за необходимостта от съществуване на Абсолютно празно пространство или нематериалното нищо и Вакуумът като едномерно абсолютно геометрично пространство без необходимост от гравитация, е време за хипотетично обяснение на най-загадъчното – Времето.
Физическата същност на Времето като начало на всички геометрични структури и форми, логично се намира преди Вакуума, или то е Първичната най-простата неделима субстанция на света, съдържаща потенциални свойства за развитието му, раждащи Вакуума изпълващ Абсолютната празнина.
Първата необходимост е съществуването на безсвойствената и безструктурна, нематериална празнина Абсолютното празно пространство, най-празното нищо запълнено от най-простото действащо нещо – Първичната субстанция, която ражда Вакуума без нуждата от гравитация. На по-късен етап се раждат гравитоните, носители на мегасилата на Вселената, а нейното вълново проявление възниква на още по късен етап, след раждането на първия химичен атом, водорода сложил началото на атомния електромагнетизъм и звездообразуването чрез натрупване на веществена материя, която излъчва гравитационни вълни осъществяващи първичните закони на гравитацията. Това означава, че гравитацията е следствие от химическата еволюцията на веществото.
Времето обединено с геометричното пространство от Х. Минковски като четвърто негово измерение, оформя четиримерна система Пространство–време на Минковски от трите геометрични измерение и четвъртото Времето. Четиримерното пространство–време е основата върху която А. Айнщайн изгради ОТО като теория на гравитацията, продължение на гравитационната теория на Нютон. Това Тетралектично обединение като система е вярно. Затова ОТО и много други теории работещи с него, постигнаха верен модел на Вселената и много открития в астрофизиката, но не стигнаха да обективно доказателство за физическата същност на Времето и взаимовръзката му с пространството.
Създаването на вярна научна хипотеза, която да бъде отправна точка за по-нататъшни изследвания, е свързано с Четиримерното пространство–време, или това са трите геометрични измерения (дължина – едномерно, ширина – двумерно и височина – тримерно) и четвъртото Времето.
Само в геометричен аспект се съдържа същата четворна система на Тетралектиката – трите измерения (едномерно, двумерно и тримерно) и четвъртото нулево геометрично измерение – геометричната точка.
Евклид е дал една най-вярна и кратка формулировка на геометричната точката, която съдържа същността и като субективна абстракция: „Точка е онова, което няма части”. Като няма части, тя е началото и съдържанието на всички геометрични елементи, защото пред нея няма друг геометричен елемент, а след нея всички са изградени от точки и я съдържат. 
Това определя точката като първичен най-прост геометричен елемент, който няма структура, защото няма части, но нещо, което няма структура е безформено. Така геометричната точка представлява най-неопределения, геометричен елемент, който се приближава към нищото, но за да не се превърне в Абсолютно нищо тя е неделима и притежава само едно свойство да се развива като осъществява изграждането всички геометрични елементи до най-висшия сферата.
На определено ниво на развитие, след едномерната линията, геометрично пространство получава по-голямо определение и съществува като двумерно и тримерно. Всичко това добре се наблюдава в Периодичния геометричен закон за еволюция на формата и съответната Периодична геометрична таблица за еволюция на формата, аналогична на Менделеевата химична таблица. Периодичният геометричен закон в най-скоро време му предстои публикация. Много от обясненията ги има в Периодичния закон на елементарните частици и съответната таблица.
Айнщайн, който най-много допринесе за обединението на геометрията и физиката, многократно е апелирал за тяхното разграничаване като казва: „Под точка и права в аксиоматичната геометрия трябва да се разбират понятия, лишени от съдържание. Това, което може да им даде съдържание, лежи вън от математиката“.
Точката – е най-простия, несъвършен, абстрактен, неопределен, относителен, безформен, неделим и най закривен геометричен елемент с нулево измерение, нулева симетрия, начало на всички геометрични елементи.
Следователно Времето като четвърто измерение на геометричното пространство, логично се явява като отражение на четвъртото нулево негово измерение или Времето е нулево пространство.
От неделимата, нулевата и неразумна Идеална физическа точка – Времето се ражда света. Времето това е Демокритовият неделим атом, Магнитен монопол на Дирак, поради разделението на магнитните полюси съществува като електромагнитни, първични неделими елементарна частица и античастица начало на геометричното пространство. На първо место е Вакуумът и всички елементарни частици, материята и античастици, антиматерията, Веществените Вселени и Антивеществените Антивселени. Първичният електромагнетизъм на Времето, ражда останалите три сили: ядрена – микросила; електромагнитна – макросила и гравитацията мегасилата. При нулевото геометрично пространство Времето също отсъства гравитация, но я поражда на определено еволюционно ниво.
Може да направи генерален извод, че Всичко е пространство: Абсолютно празно пространство – нищото; Нулево пространство, Времето – нещото; Абсолютното едномерно пространство, Вакуумът – нещо като нищо и Геометричното пространство на еволюционно развиващи се структури и форми на материята и антиматерията. Това са четирите Тетралектични стълба на пространството като тетрадна система.
При раждането и натрупването на веществената атомна материя започва звездообразуването и планетообразуването и действието на гравитацията. Затова обратния инволюционен процес смъртта на звездите води до колосални натрупвания и колосално действие на гравитацията, чрез уплътняване на веществената материя при неутронните звезди и черните дупки което ще спре разширението на Вселената и ще почне нейното свиване, подготовка за нов Голям взрив. При тези процеси на Вселената, извън действието на гравитацията, или вън от Вселената, остават трите първични вида пространство: Абсолютното празно пространство, Нулевото пространство – Времето и Абсолютното едномерно пространство – Вакуумът.
Щом извън Вселената остават трите фундаментални вида пространство е логичен извода, че тя не е единствена и не става свиване или унищожаване на цялото пространство и времена света, а само на структурираното относително геометрично пространство с определено време на живот. Извън нея има възможност за множественост от такива процеси като Вселени и Антивселени.
Следователно гравитацията е следствие от съществуването на фундаменталното пространство–време, а не причина за тяхното раждане и унищожение. Тя дори е следствие от натрупването на вещественото геометрично пространство. Затова разгадаването на фундаменталната същност на пространството и времето е извън същността на гравитацията, която непознаваме добре.
Физиците търсят фундаменталността на пространството и времето само във Вселената, а тя е следствие от тяхното развитие като разширяващо и свиващо се вещество под действието на гравитацията. Докато не надникнат извън Вселената, където се намират фундаменталните загадки на първопричината, на съществуването и развитието на света няма, да разрият фундаменталната същност на света. Тя е извън Вселената, а Вселената е следствие от нея.




Гласувай:
28



1. mariniki - уникално...
02.09.2016 23:51
От неделимата, нулевата и неразумна Идеална физическа точка – Времето се ражда света.
цитирай
2. jelezov - Изключително интересна теория ни ...
04.09.2016 01:06
Изключително интересна теория ни предлага г. Ц. Иванов, но аз нямам време за опити да схвана същността й. Вече преполовявам 83-тата си година и затова времето което ми остава съм посветил на нещо по-„земно” - философия на историята. Все пак ще коментирам заключителните три съждения.
В първото: приемам определението „разширяващо и свиващо се”, т. е. пулсиращо. Съгласен съм с учените, които с пулсацията оспорват факта на „големия взрив”. Феномените, които породиха тази теория, според тях, са проява именно на пулсацията, като един от АТРИБУТИТЕ на „СУБСТАНЦИЯТА”. Тук осъзнато използвам вместо „материя”, категорията „субстанция”, в смисъла с който гениалният Спиноза я вкара в научния оборот. А с ограничаване на пулсацията, само като свойство на веществото, авторът вероятно плаща дан на химическото си образование.

Второто съждение: може да се помисли, дали е необходима запетаята след думата „първопричината” и как би се изменил смисълът без нея.
С последното съждение съм абсолютно несъгласен, защото отрича МОНИЗМА. Аз съм привърженик на Марксовия монизъм, който е принципно различен от монизма на домарксовите материализъм и идеализъм, както и от материалистическия монизъм на сегашната марксистко-ленинска философия.
цитирай
3. begetron426 - Re: 1. mariniki
06.09.2016 15:38
mariniki написа - уникално...
От неделимата, нулевата и неразумна Идеална физическа точка – Времето се ражда света.

Времето е първична материална вечна субстанция, несътворима и неунищожима с потенциал за еволюция. От него се раждат структурите на геометричното пространство, фактически се ражда смъртта. Защото само безструктурното, неделимо и безформено време е безсмъртно. То е истинския неделим атом на Демокрит. Поздрав!!!
цитирай
4. begetron426 - Re: 2. jelezov
06.09.2016 16:50
jelezov написа – Изключително интересна теория ни предлага г. Ц. Иванов, но аз нямам време за опити да схвана същността й. Вече преполовявам 83-тата си година и затова времето което ми остава съм посветил на нещо по-„земно” – философия на историята. Все пак ще коментирам заключителните три съждения.
В първото: приемам определението „разширяващо и свиващо се”, т. е. пулсиращо. Съгласен съм с учените, които с пулсацията оспорват факта на „големия взрив”. Феномените, които породиха тази теория, според тях, са проява именно на пулсацията, като един от АТРИБУТИТЕ на „СУБСТАНЦИЯТА”. Тук осъзнато използвам вместо „материя”, категорията „субстанция”, в смисъла с който гениалният Спиноза я вкара в научния оборот. А с ограничаване на пулсацията, само като свойство на веществото, авторът вероятно плаща дан на химическото си образование.
Второто съждение: може да се помисли, дали е необходима запетаята след думата „първопричината” и как би се изменил смисълът без нея.
С последното съждение съм абсолютно несъгласен, защото отрича МОНИЗМА. Аз съм привърженик на Марксовия монизъм, който е принципно различен от монизма на домарксовите материализъм и идеализъм, както и от материалистическия монизъм на сегашната марксистко-ленинска философия.

За годините ти е уникално, че познаваш добре историята на философията и добре я представяш, но това е история като всяка друга история, само с тая разлика, че ни показва какво са търсили, какво са намерили и какво са променили философите. Но това не е достатъчно, за да разберем първопричината на съществуването, развитието и разбирането на света. Защото не са намерили и обяснили тези неща и не са си решили основния философски въпрос. Вярно остава само, че са ги търсили и са прибавяли зрънце истина, но и да днес нямаме един мироглед за света, което е главната причина за всички съвременни кризи. Маркс и Енгелс са поставили началото на научната философия, но нито един от въпросите, които е повдигнала философията не е решен напълно. Затова техните постижения си остават на историята, което не е достатъчно за решаване на въпросите на философията, науката, човека и обществото. Тяхната правилна, но недостатъчна линия трябва да бъде продължена, развита, така че да стигне да истинските решения. Това означава да изградим нова философия като продължение на научната диалектика. Това е Тетралектичната философия, която е родена от цялото човешко познание и обединява естествознанието с философията, за да стане тя доказуема наука и да реши всички наболели проблеми чрез логични доказателства. За това тук няма място само за химическа наука или историческа наука, а цялостно обединение с естествознанието, защото то доказва законите на обективната действителност. За да може да се направи добре, точно и вярно това трябва да се познава постиженията на естествознанието и търсенията на философията, където историята вече е полезна. Затова не мога да бъда роб на химическото си образование, а мога да бъда роб само на обективната истина. Защото нашата Вселена е химическа като започнеш от звезди, галактики и завършиш с планети, на които продължава химическата еволюция, за да се превърне в биологична, а биологичната в разумна. Всичко това го е търсила философията, но без съвременните постижения на естествознанието е невъзможно да го намери. Затова изводът ти за пулсираща Вселена не ти е верен, защото в основата на пулсиращата Вселена стои веществената химическа материя, нейното натрупване създава силата на гравитацията, която е причината за свиването, Големия взрив и разбягването на веществените галактики. Субстанцията е първопричината на всичко, несътворима и неунищожима тя не Вселенски атрибут, Космически, защото я има и извън Вселената и вътре във Вселената, а Космосът е запълнен с безкраен брой Вселени и Антивселени. Субстанцията е родила материята и антиматерията, а Вселената ражда веществото на химическия атом, развива се чрез него и се преобразува и пулсира чрез него. Затова не мога да завися от каквото и да е образувание, а само от обективната истина. Третият ти абзец е абсолютно неверен, защото си противоречиш, че предпочиташ марксовия монизъм, а ми приписват, че аз съм роб на химическото си образувание. Трябва да бъдем роби не на определени автори, а на обективната истина. Това може да го направим с всестранно познание и правилно аналитично и синтетично мислене. Нашето време ни е затрупало с богат обективно доказан фактологически материал и имаме най-добрата възможност да разрешим въпросите и натрупаните проблеми. Всички предшевстващи философи не са имали тази възможност в своето време, а философията се е родила и повдигнало всички тези въпроси върху празнината на познанието. Поздрав!!!
цитирай
5. jelezov - Господин Иванов, Аз не познавам ...
07.09.2016 03:27
Господин Иванов,
Аз не познавам историята на философията добре, както твърдите. Не я познавам, защото нямам философско образование и не съм имал възможност (време) да я усвоя в необходима и достатъчна степен. Но, доколкото я познавам, съм забелязал трайна хилядолетна тенденция: множество умни, талантливи и гениални мислители, с основание недоволни от състоянието на философското знание, са се захващали да създават НОВА ФИЛОСОФИЯ, като един единствен и вечен мироглед за човечеството. Най-типичен пример в това отношение е гениалният Г. Ф. В. Хегел. К. Маркс е първият философ, осъзнал и доказал невъзможността за създаване на такава нова и вечна философска система. С гениалното си откритие, което днес наричаме „материалистическо разбиране на историята” (вместо по-неточното „исторически материализъм), той решава „основният въпрос на философията” – въпросът за първичността на битието или съзнанието, на материята или духа. С това по-нататъшното съществуване на философията става проблем. Той му дава отрицателен отговор и от този момент престава да се подписва като „доктор по философия”. Според мен тук Маркс е сгрешил. Историята го доказва. Но причините, поради които е сгрешил са интересни и по-късно, и все още с тях се занимават много видни философи, като Луи Алтюсер например.
Боя се, г. Христов, че и вие сте един от тези учени – обсебени от идеята да създадат принципно невъзможното. Според моите скромни разбирания тетралектиката, диалектиката, триалектиката и другите n-лектики имат право на съществуване и могат плодотворно да се развиват само като Логика. Смесването им с гносеологията и онтологията е задънена улица за познанието.
Пиша това съвсем добронамерено! Как вие ще го приемете – не знам, но си струва да помислите.
цитирай
6. jelezov - На читателите, които чувствуват ...
13.09.2016 01:50
На читателите, които чувствуват някакъв интерес към проблемите - предмет на диалога между г. Иванов и мен, предлагам интересно четиво ето тук:
https://snob/profile/30651/blog/113404#comment_838138
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: begetron426
Категория: Технологии
Прочетен: 2898826
Постинги: 370
Коментари: 4166
Гласове: 87745
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031