Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.10 23:33 - КРИТИКА НА НЕОБОСНОВАНИ ФИЗИЧЕСКИ ТЕОРИИ. ПРОДЪЛЖЕНИЕ.
Автор: begetron426 Категория: Технологии   
Прочетен: 950 Коментари: 2 Гласове:
25

Последна промяна: 13.10 23:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

ЕДИН МОДЕЛ НА СВЕТА НАЙ-БЛИЗО ДО ИСТИНАТА ПОЛУЧЕН ПРИ КРИТИКАТА НА НЕРЕШЕНИТЕ ПРОБЛЕМИ, КОИТО ИЗМЪЧВАТ ФИЗИЦИТЕ И СЪВРЕМЕННАТА ФИЗИКА. ПРОДЪЛЖЕНИЕ.
ЦВЕТАН ПАВЛОВ ИВАНОВ
02. Гравитацията: 
Хипотезата за носителя на гравитацията – гравитонът е издигната отдавна и е започнало търсене на гравитационни вълни, което продължава и днес, но до сега не доказани напълно. След като А. Айнщайн изведе ОТО, се ражда и хипотезата за съществуване на гравитационни вълни и логичния извод за корпускулярния носител на гравитацията, частицата гравитон. Физиците веднага се заеха да изчисляват хипотетичната маса и време на живот на гравитона. Така хипотетичния гравитон се появи на бял свят като бозон с маса 10 на минус 65 степен, гр., време на на живот 10 на минус 43 степен, сек., и целочислен спин 2. Изглежда до тук всичко е вярно, защото ОТО е гравитационна теория на Вселената, но нито гравитона, нито гравитационните вълни са открити и опитно напълно доказани, че съществуват. Така че най-трудна и неприятна идея за преглъщане от физиката си остава идеята за съществуване и обединение на основните сили, управляващи микро, макро и мегасвета на Вселената, в която се намират тайните и загадките на света. Не случайно научния процес свързан с тях се е проточил близо 100 години до днес, като е постигнат минимален успех. Защото постигане на "електро-слабото" обединение е почти нищо за тези 100 години научно търсене, от истините за основните сили на материята, а 40 години от живота на Айнщайн също е преминал в това търсене, без успех. 
Понеже слабата сила, е ядрена сила, която се проявява на повърхността на основната ядрена сила като разпад, който подготвя системата за преобразуване. Най-логично е тогава да допуснем, че вълновия енергиен носител на ядрените сили на повърхността на ядрото намалява своята сила, а извън него спира действието си, за да не пречи със своето свръх енергийно разрушително въздействие на следващия еволюционен етап при образуване на химическите атомни структури. За да не се появи над ядрото на атома като енергиен разрушител ядрената сила закономерно прави преход и се превръща в слаба сила на разпада или това е слабото ядрено взаимодействие, което от друга страна подготвя системите за преструктуриране. При това положение носителя на ядрените сили не намалява своята вълнова сила, за да си остане слаба вълна. Логично е да допуснем, че тя се превръща в най-слабо взаимодействаща частица, която съпровожда винаги този процес. Затова отрицателния и положителния бета разпади са съпроводени винаги с неутрино и антинеутрино, които са най-вероятния носители на ядрените сили. При превръщанията в ядрото на атома между протоните и неутроните процесът е същия с отделяне на антинеутрино и електрон при разпад на неутрона, а при обратния процес на превръщате се отделя антиелектрон и неутрино. Всички тези процеси при слабото взаимодействие са съпроводени с неутрино и антинеутрино, на което учените главно е трябвало да обърнат внимание. Друго особено важно нещо, е защо никой не повдигна въпроса за вълновото свойство на неутриното, познато само като частица, с което се нарушава закона на вълново-корпускулярния дуализъм. Физиците са пропуснали обяснението на тези две важни положения, а са обърнали внимание само на силата на взаимодействие, което ги е объркало и те са причислили към основните сили и слабото ядрено взаимодействие. Въпреки че те са наясно, че това е разновидност на ядрените сили и не може самостоятелно да представлява основно взаимодействие, но са тръгнали в тази погрешна посока. 
Вълновото свойство на основните носители на взаимодействията е свойството осъществяващо връзката, която държи в относително цяло структурите на микро, макро и мегасвета и непрекъснатата връзка между тях, а прекъснатата е корпускулярната връзка. Най-енергетична е ядрената силата носена от най-къса вълна, държаща в цяло и управляваща микросвета. Гравитацията управлява мегасвета с най-дългата и най-слаба вълна. Средно положение между ядрената къса и енергична вълна и гравитационната най-слаба и най-дълга вълна, заема електромагнитната вълна носена от фотона и управляваща средния макро, химически, атомен свят. 
Електромагнитната вълна се проявява и действа от 10 на минус 8 степен пространствена дължина, което е границата с микросвета, и достига до стотици километри при дългите радиовълни, а гравитационните вълни достигат дължина светлинни години. Рязка, абсолютна граница от микросвета към мегасвета няма, а в обратна посока вълновия прехода е още по-плавен, почти сливащ се, което също е съдействало за объркването на физиците, защото този преход е само вълнов.
Гравитационната вълна е най-дълга и най-слаба и управлява мегасвета, ядрената най-къса и силна, а електромагнитната стои между тях. Във отношението и взаимоотношението на този вълнов парадокс е загадката на пъзела, където най-слабата гравитационна вълна управлява огромните маси на огромни разстояния, за което е необходима най-голяма вълнова дължина , но как го прави с такава малка сила на вълната зависеща от масата... Обратното е при енергийната къса вълна на ядрените сили, където късата вълна е нормална за микросвета, но малката и енергийност е необходимост извън ядрото, а голямата при прекалено малки пространствени дължини и малките. Точно на границата на 10 на минус 8 степен пространствена дължина, където свършва електромагнитния свят с най-къса и енергийна вълна, ядрените и електромагнитните вълнови сили си разменят щафетата в различни противоположни посоки с различни противоположни величини. Ядрените намаляват силата си, а електромагнитните постигат максималната. Извън ядрото на атома ядрената сила не проявява своето действие, а в ядрото става все по-къса и енергийна вълна като продължение на късата енергийна електромагнитна вълна, но носителя е друг. Затова точно на тази граница се появява парадоксалната заблуда на физиците да приемат слабото взаимодействие като основна сила и възможната връзка с електромагнетизма, която са разкрили. Това фактически е връзката на основната ядрена сила и електромагнетизма. Защото, ако тръгнем от най-дългата гравитационна вълна и вървим към микросвета нейната дължина намаля, а енергията и се увеличава и в структурата на микросвета вълната става най-къса и най-енергийна. А слабото взаимодействие е вървеж в обратна посока, в която дължината на вълната се увеличава, а енергията и намалява. На граничните преходи се появяват парадоксални отношения, които зависят от същността на носителя на взаимодействие. Затова не случайно слабото взаимодействие се проявява при разпад и е гранично, а не се намира навътре в ядрените структури, за да осъществява тяхната цялост, където се изисква енергийна мощ. 
Парадоксалната същност на носителите на ядрените сили и гравитацията в техните вълнови и корпускулярни свойства вървят в противоположни посоки. Носителят на ядрените сили вътре в ядрото е енергетична къса вълна, а извън ядрото е с нулево вълново свойство, което я превръща в слабо взаимодействаща частица, която прекратява силовото си ядрено взаимодействие. При това положение как физиците ще познаят, че тази частица е именно носителя на ядрените сили. Малко е трудничко да се досетят като се ровят само в математическите уравнения, но не невъзможно. По посочената причина най-подходящ кандидат за носител на ядрените сили се явява неутриното, което придружава винаги бета разпада, което ще разбули неговата загадъчност и ще внесе новото необходимо разбиране за микросвета и основните видове взаимодействия. 
Обратно е с гравитацията в ядрото и по точно в структурата на нуклоните и антинуклоните се намира частицата на гравитацията - гравитон, а извън ядрото неговото вълново свойство като центроустремителна сила. Затова принципно носителя на гравитацията никога няма да бъде регистриран като частица, а гравитационни вълни ще бъдат открити. Понеже гравитацията е центроустремителна сила и обяснението на тази центроустремителност идва от мястото на гравитона в структурата на нуклоните и антинуклоните намиращ се в техния център където късата и енергийна вълна се превръща в частицата - гравитон. Между микро и меганосителя се намира макроносителя -фотона, който е едновременно вълна и частица. Така системата на носителите се превръща в истинска триада, система на Тетралектиката, двата противоположни носителя: гравитон и неутрино имащи противоположни вълнови и корпускулярни свойства и средното положение на фотона в триадата - едновременно вълна и частица. Това удовлетворява възможността за вълновото свойство при неутриното и корпускулярното съществуване на гравитана. Тетралектиката в действие за обяснение и разбиране на микросвета и еволюционните преходи, се явява конкурентна на математическите модели. Защото неразумната еволюция чрез своите Тетралектични системи като механизъм на еволюцията, сътворява законите на структурите и формите, които математическите уравнения само разкриват. 
Неизвестните в микросвета си остават още прекалено много и ще бъдат изяснени и разбрани само при построяване на Структурен системен модел на нуклоните и антинуклоните с носител на ядрените сили от трите вида неутрина (електронно, мюонно и тауонно ) и трите вида антинеутрина (антиелектронно, антимюонно и антитауонно). Подобно, но на по-просто структурно системно ниво е направено от Н. Бор при модела на атома, което довежда до Научно-технически бум на цивилизацията ни. Трудностите с дълбоката структура на ядрото на атома и носителя на ядрените сили, продължаващи в структурата на нуклоните и антинуклоните е поради голямата системна сложност на тези структури, в които влизат около 2/3 от основните елементарни частици. Комбинативната сложност между толкова много частици и античастици в структурата на нуклоните и антинуклоните е огромна в сравнение с 4 частици на атома, но не невъзможна. В тези структури се намира обяснението и разбирането като на квантовата, така и на космологичната теория, пълното обединение на основните сили и тяхното обвързване. В тези структури се открива огромно поле за математиците за прилагане на на сложните си уравнения, което ще донесе огромна полза на човечеството, както е станало с атома. Това е пътят към новата физика, пътят към разбиране на света, в който живеем, но е възможен само за една хуманна цивилизация, не хуманните се самоунищожават.

  image Цветан Иванов сподели връзка във вашия Дневник. 31 юли ·        image Пет трудни за преглъщане идеи във физиката (видео) Физиката не е просто трудна - тя може да бъде и неприятна. Ричард Уеб (Richard Webb) от NewScientist представя... NAUKA.OFFNEWS.BG



Гласувай:
25
0



1. zaw12929 - Неизвестните в микросвета си ос...
14.10 15:50
Неизвестните в микросвета си остават още прекалено много и...
Поздрав за усилията да ни информирате!
цитирай
2. kvg55 - begetron426,
15.10 11:13
За интересуващите се е ясно, че физиците са в безизходица при обясняването структурата на микрочастиците и вселената. Терминът елементарни частици е неправилен, защото тези градивни части на материята те са никак елементарни. Авторът ни представя сложна за разбиране материя, както се подразбира сложна и за самите учени-физици, които имат методологически проблеми при обясняването на натрупаните емпирични материали.
"Физиците дълго още ще си смучат моливите, докато не се научат да правят логични хипотези и с моливите да пишат не само математични уравнения, а да се научат да пишат логични уравнения с думи, за да могат да обясняват нещата и да постигат обобщаващата истина за тях."
"Необходимостта от философия за решение на повдигнатия въпрос за самоорганизацията на системите свързано с ентропията е подкрепена от двама големи физици на 20 век: Е. Шрьодингер и Н. Бор. Н. Бор е бил убеден за тясното обвързване на физическите с философските закони като формулира Принципът за допълнителност и поставя началото на обединителната методология между естествознание и философия."
Философията е методология за изследване на природата и обществото.
"Неизвестните в микросвета си остават още прекалено много и ще бъдат изяснени и разбрани само при построяване на Структурен системен модел на нуклоните и антинуклоните с носител на ядрените сили от трите вида неутрина (електронно, мюонно и тауонно ) и трите вида антинеутрина (антиелектронно, антимюонно и антитауонно)."
Авторът дава и конкретна методология за микросвета.
За да излязат от безизходицата физиците трябва да ревизират своите микро и макро теории за вселената от създаването на термоядрената бомба, която е практическо потвърждение за физическите теории дотогава, насам. Но май още не се е родил физикът, който ще се осмели на такава ревизия.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: begetron426
Категория: Технологии
Прочетен: 1640017
Постинги: 311
Коментари: 4028
Гласове: 83676
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930