ЕДИН МОДЕЛ НА СВЕТА НАЙ-БЛИЗО ДО ИСТИНАТА ПОЛУЧЕН ПРИ КРИТИКАТА НА НЕРЕШЕНИТЕ ПРОБЛЕМИ, КОИТО ИЗМЪЧВАТ ФИЗИЦИТЕ И СЪВРЕМЕННАТА ФИЗИКА
ЦВЕТАН ПАВЛОВ ИВАНОВ
Да, много са проблемите на съвременната физика. Прекалено много съществени и основни неща не знаем за истинското физическо състояние на материята и следващите етапи на еволюционното и развитие, въпреки че са определени строго пространствените дължини на преходите им. Оттук трябва да се започне, за да се изяснят и разберат натрупаните неясни, но много важни факти за физическото състояние на материята. Това не става с математични уравнения и физични формули, а с нещо друго... Математичните уравнения, физични формули и технологичните апаратури са си свършили работата. Натрупан е огромен, но неразбран емпиричен материал, от който трябва да се направят синтетични изводи. По-нататък само с математичния и физичния подход ще се изпадне в състоянието на пиле в кълчища, което състояние е започнало. Не може да не знаем същността на физиката и да разрешим съкровените загадки на Природата и да разберем физическата първопричина на света. Защото физическото състояние (елементарните частици) на материята свършва до пространствената дължина 10 на минус осма степен, откъдето започва атомното, химично състояние на материята, или вещественото и състояние. Не може без да се изясняват натрупаните факти, за да се правят хипотези върху тях, в противен случай ще се получат тъмни хипотези за тъмна материя и още, кваркова теория, без да се разбира безкрайността, супергравитация, без да е разбрана същността на гравитацията, суперсиметрия, без да е изяснена същността на симетрията, мистична теория на Х - полето (Х - бозона го има, но си е загубил полето някъде, а масата на частиците си съществува и без него), струнна теория, за да се учат физиците на струнни музикални инструменти и какви ли не още фантастични и мистични теории и в края на краищата ще се допитат до Бога, като се подминават необходимите теоретични изводи и реалистични факти, върху, които трябва да се строят хипотезите.
Ще направя критика на съвременното състоянието на физиката, изхождайки от критичната статия на Ричард Уеб "Пет трудни за преглъщате идеи във физиката", за да разберем по-добре физическата обективна реалност и търсене на нейната същност. Към тях може да прибавим Черните дупки, с които започва увода си Р. Уеб, Вакуумът и Гравитацията от мен.
0. Черните дупки.
01. Вакуумът
02. Гравитацията
1. Квантовата Мултивселена.
2. Времето.
3. Космологичната константта.
4. Безкрайността.
5. Топлинната смърт на Вселената.
0. Черните дупки:
Уеб започва с кратък увод за черните дупки предсказани от ОТО на Айнщайн, но много проблематични за физиката. Уеб приема айнщайновата теория за велико постижение на физиката предсказала черните дупки, обекти засмукващи всичко около себе, което е прекалено смущаващ факт за физиците, на които не им остава нищо, освен да си смучат моливите, според него, без да са намерили решението. Черните дупки, не са толкова смущаващ фактор, колкото са смущаващите нелогични, фантастични и мистични хипотези родили се покрай тях: черни и бели дупки като проходи свързващи паралелни вселени, многомерно пространство, квантови мултивселени и се стига до мистичния връх на Ст. Хокинг за излъчване на чиста информация от черните дупки. Физиците дълго още ще си смучат моливите, докато не се научат да правят логични хипотези и с моливите да пишат не само математични уравнения, а да се научат да пишат логични уравнения с думи, за да могат да обясняват нещата и да постигат обобщаващата истина за тях. Защото черните дупки са звездна материя, която минава през различни етапи на раждане, живот и смърт, зависещи от масата на звездата, при което еволюцията преминава в инволюция или смърт на звездата, а нашата Вселена е Звездна, атомна, химическа. Масивните звезди под действието на гравитация се свиват при отслабване на вътрешните противоположни сили подържащи равновесието, и веществото им се уплътнява при колапсиране на звездата. Това е пределно ясно още от закона на Нютон за гравитацията, а айнщайновия гравитационен закон е само гравитационно продължение. Това гравитационно продължение разкрива явленията свързани с гравитацията, действаща на огромни разстояния и породена от огромни маси, където нютоновата теория е безсилна и не дава верни резултати. Става съвсем ясно, че масата на звездната, атомна материя поражда силата на гравитацията, която свива пространството и времето, но не на цялата Вселена и още по не на Космоса. Нагледен пример е "смущаващата" страшна черна дупка, при която пространството и времето се свиват, но не се свива цялото пространство и време на света, а около нея си остават други черни дупки, звезди, планети, галактики, мъглявини и празно пространство. Свива се геометричната структура (геометричното пространство) на атомното химично вещество, което е звездното вещество. Изводът на физиците, че при калапсиралата материя, породила Големия взрив, се е свило цялото пространство и време на света е неверен, защото все пак не са се замислили, какво остава от вън и имали го отвън...
01. Вакуумът:
Свиването на веществото означава при всички процеси показва, че в материалните структури има празно пространство и празно пространство между формите на материята, за да е възможно съществуването и развитието им, а впоследствие и свиването им - още Демокрит го е прозрял това нещо. Следователно това празно пространство се свива и се уплътнява, като съдържание на веществената химическа материя, но извън него си остава безкрайното космическото празно пространство. Логичен е изводът, че празното пространство между структурите и формите на материята е възможност за свиване на Вселената и вървене към нов Голям взрив, а космическото празно пространство е възможност за разширение на Вселената след Големият взрив. Така че това е възможност за съществуване на пулсираща Вселена, а празното пространство си остава и вътре в нея, и вън от нея. Въпросът е, какво е празното пространство...? Това че не знаем същността на празното пространство, нямаме право да правим фантастични мистични измислици за Тъмна материя и Тъмна енергия, и още по нямаме право да издигаме налудничава хипотеза за свиване на цялото пространство и време на света при свиване на Вселената, което е его на физиците. Физиците би трябвало да се досетят, че това което остава като празнина вътре във Вселената и вън от нея, е вакуумът, който се разкрива като реален материален континиум от айнщайновата теория, а по-късно П. Дирак го узаконява със своите уравнения, което води до реални физични ефекти в него. Дори физиците са изчислили, че вакуумът е най-плътната материя. Ако не се досетят за това, не само материята ще е тъмна, но и цялата физика ще се затъмни. Защото вакуумът няма място в техния модел за свиване на цялото пространство и време на света, но той съществува както в мегаструктурите, макроструктурите, така и в микроструктурите на материята. Логично е тогава той да е обединяващата връзка между квантовата физика и космологията. Може ли най-плътната материя, вакуума да бъде призрачна, което да измести неговата реална същност? Може, разбира се като някой учени, поради невежество и неразбиране, вече са готови да го заменят с илюзорния етер, дори да му припишат статут на първия химичен елемент в Менделеевата периодична таблица.
Черните дупки не са единствената концепция, с която физиците си имат неприятности, а неприятните и нерешени неща във физиката на елементарните частици и космологията са прекалено много и Уеб предлага 5 основни смущаващи физиците проблеми, към които прибавих Вакуумът и Гравитацията. Вакуумът и Гравитацията са прекалено смущаващи за физиците, защото са обвързани с всички процеси на Вселената, а неразбирането им е близо до нула.
1. Квантова мултивселена.
2. Времето.
3. Космологичната константа.
4. Безкрайността.
5. Топлинната смърт на Вселената.
1. Квантовата мултивселена: Тази концепцията обезсмисля микросвета и го прави илюзорен за радост на мистиците и религиите. Какво ще стане по-нататък, ако робуваме на такива концептуални хипотези, защото логиката води до съществуването на още по-малък субфизичен свят, който може да разкрие протоматерията или оная точковидна, наистина елементарна частица, която е първопричина за възникване и развитие на света. Изглежда в основата на този субсвят стои вакуумът като физическа субмикро реалност, а физиците направиха света илюзорен още при микросвета, който не разбират, или подстъпите към вакуумния континиум. Процесите в микросвета имат логично обяснение и вместо да го превръщаме в илюзорна нереалност на квантовото размиване на материята, просто ще попитам физиците, къде ще се намира една микрочастица в структурата на микросвета, обвързана с другите с огромна енергия и от какво зависи, когато се движи в пространствена дължина милионна част от милиметъра със скоростта на светлината. Тожгава с какви измервателни уреди може да се докаже къде се намира всеки миг. Какъв ще е отговора на въпроса, когато знаем толкова малко за микросвета и при това тези малко знания гъмжат от сбъркани хипотези. Толкова ли е важно, къде се намира в момента всяка частица, което е невъзможно да се установи със сигурност, а не е ли по-важно при това положение причината за квантовата стабилност на системите в микросвета, което наистина трябва да разкрием и разберем. Много е важно изопъчаването като се придаде на материята квантово размиване зависещо от измерването, за да се мистифицира и се създаде работа и за Бог. Като не може да се установи същността и докажат процесите в микросвета, се стига до погрешния извод за квантовото размиване на материята докато не се измери, за да се успокои, а през това време какво става със стабилността на света, съществува или не, или Господ клечи и постоянно измерва микросвета, за да осъществи съществуването му. Защото дадените смущаващи физиците условности, все пак продуцират реалното му съществуване, развитие, управление и разбиране, което не се дължи на квантовото му размиване, а по-вероятно се дължи на квантовата му стабилност, която не разбираме. Това изглежда е единствената възможност за стабилност, която определя следващата еволюционна възможност и т. н., докато се постигне най-сложната материална същност, човешкия мозък. Мозъкът е прекалено сложна, или най-сложната микроскопична и относителна стабилна материална разумна същност. Също така с много проблематична микроструктура и функционалната субективност на мисловната дейност. Защото такива са реалностите в микросвета, който съдържа потенциала на еволюционното развитие на материята, а до къде ще се стигне в субмикросвета, за сега човешкия мозък и Бог са безсилни да разкрият, но човешкият ум може да го разгадае. Какво ще стане с физическия микросвят, ако към всичко това прибавим и миниатюрната маса, огромната енергия на свързване (ядрените сили) на частиците... Всичко това образува относително стабилна равновесна система, която е в основата на системната цялост и стабилността на нашия свят, миниран от огромни ядрени сили, без да му вредят. А какво е мястото и ролята на античастиците в този свят, защото ги има...? При посочените логични реалности и не решени проблеми, може ли микросвета да се разлива като се превръща в илюзорен и да зависи от нашето измерване и от погледа ни, и тази стабилност да се пренася в други мултивселени, които не виждаме. Абсурдно е, налудничаво е, но е възможно според хипотезата за Квантовата мултивселена. Цялата тази физична теория е погрешна, защото колкото по-дълбоко навлизаме в микросвета, толкова повече нарастват енергийните сили, като дефект на масата, които го държат в стабилно цяло и го управляват. Затова е абсурдно ние с поглед или с някакъв измерителен уред да може да му влияем като го разрушаваме, сътворяваме, управляваме и фиксираме. Погрешният магьоснечески подход на физиците, увеличава грешните ходове по-нататък с отдалечаване от истината, а верния подход би действал обратното, увеличавайки верните ходове ги приближава до истината и до разбиране на физическото микросъстояние на материята. Шахматистите го знаят това много добре, защото всеки верен ход увеличава шансовете за победа като предопределя верни ходове напред, а физиците правят обратното, което ги отдалечава от истината и разбирането на микросвета. Така физиците стигат до абсурда на Квантовата мултивселена, където измерените процеси съществуват в замръзнало състояние в паралелни светове, които са невидими за нас, а не измерените и не погледнати с човешко око се разливат. Добра идея за фантастика, но налудничава за наука. Дори да допуснем такава възможност за съществуването на мултивселени, какво обяснява това? Само размиване, но научно размиване, а не квантово... Запълва се постепенно вакуума, според тях, но само с илюзии, като нашата Вселена си остава единствена, а космическата вакуумна пустош си остава необятна, празна, неразкрита и не позната...В края на краищата има ли смисъл от хвърчащи теории със сложни математични уравнения, които не обясняват света, защото не отразяват и не доказват природните закони, които съдържат разбирането на неговото съществуване, развитие и управление, а ги изкривяват. Физикът Джовани - Камелия е казал, че такъв подход по скоро е метод на религията, а не науката: „Ако теорията не може да бъде проверена, то науката за мен не съществува. Тя се превръща в религиозни убеждения, които не представляват никакъв интерес за мен“.
2. Времето:
Най-загадъчната и най-неразбираема същност на света, ефимерна, изплъзваща се, Панта рей, а без нея светът ще замръзне и няма да го има. Времето, то е навсякъде и никъде, то е вътре в нас и вън от нас, и не случайно е толкова трудно за преглъщане от физиците, особено когато вървят без посока, а то има само две посоки. Логично е да предположим, че колко едно нещо е по-загадъчно и по-неразбираемо, то толкова е по дълбоко в микроструктурата на материята, а неговите корени са свързани с физическите субмикроструктури и протоматерията. Такива са още: вакуума и основните носители на силите (неутриното, гравитона и фотона), за които все знаем по нещо, къде опитно, къде теоретично, а времето си остана призрачно, ефимерно, най-загадъчно и най-непознато. Тази логика води до истината, защото най-добре е подчертано от фотона, който носи електромагнитните взаимодействия в нашия макросвят и е причина за неговата видимост. Фотонът най-добре го познаваме, защото е най-близо до нас и нашето всекидневие като изгражда и управлява нашия атомен, електромагнитен, химически, веществен свят. Въпреки това, неговата същност си остава неясна и загадъчна, защо ли... Защото като основен носител на сила корените му са дълбоко в материята, както и другите носители на основните сили, а като насител в средния свят, изглежда прави връзката между световете, материята и антиматерията. За да може да има изобщо цялостни структури на материята и антиматерията, логично е носителите на силите осъществяващи връзките в структурите да бъдат първични, което е задължително за тях. За сега не са уточнени истинските 4 носители и тяхната същност, как тогава ще ги обединяваме, когато не знаем какво ще обединяваме, но физиците си пишат формули и за 100 години успяха да обединят слабите ядрени сили със електромагнитните... А силните ядрени сили, а гравитацията кога ще ги прибавят закономерно към това обединение, а силите в субмикросвета...Кога ще ги обединят като за слабите и силните ядрени взаимодействия имат различни носители, но не реалните, защото те би трябвало да бъда с една и съща природа и с близки свойства, в противен случай само се увеличава техния брой, което увеличава неразбирането. А би трябвало носителя за всяка основна сила да бъде само един или с единна природа, но да се проявява различно в определените нива както при електромагнетизма. Всичко казано до тук показва, че физиката на елементарните частици е пълна с противоречия, загадки и не решени проблеми. Затова ще премина към осветляването на най-загадъчния феномен - Времето.
Х. Минковски е определил Времето като четвърто измерение на геометричното пространство, с което измеренията стават 4, или Четиримерно пространство-време на Минковски. Трите геометрични измерения (дължина, ширина и височина) и четвъртото времето, което макар и ефимерно е физична величина. Върху тази основа А. Айнщайн изгражда своята относителна теория, което обвързва геометрия и физика. Забележително е, че в аксиоматичната евклидова геометрия измеренията също са 4: нулево - точката; едномерно, дължина - линията; двумерно, ширина - плоскост, повърхнина и тримерно, височина - тяло, обем. Като прибавим към измеренията на геометричната триада и нулевото геометрично измерение - точката, получаваме тетрасистемата на геометричните измерения: нулево - дължина, ширина и височина. Асоциативната системна аналогия ни навежда на мисълта, че Нулевото геометрично пространство - Точката, като четвърто измерение е аналогично на четвъртото измерение, на Минковски - времето, което прави връзката време-геометрия тясно обвързани. Логична хипотеза за търсене същността на времето, с която Х. Минковски е обвързал физика и геометрия. Логиката става желязна, защото физиците се стремят към откриване на точковидна, истинска елементарна частица, без структура. Най-добрият кандидат за тази точковидна първична елементарна частица е времето, което превръща геометричната точка в реална физична величина с потенциални свойства за еволюция като Четиримерно пространство-време на Минковски. Тъй-като частицата на Времето е безструктурна, то се превръща в несътворима и неунищожима първична материална субстанция, която ограничава движението към безкрайно малкото, за да може да съществува начало. Така че физиците в ЦЕРН са прекалено далеч от точковидната частица, но я търсят, а Времето още дълго ще остане трудно за преглъщане от тях. Защото то като най-просто безструктурно начало създава структурата на всички носители на силите и на всички частици и античастици. За да може да прави това, Времето трябва да е носител на тази сила в субмикросвета, която е още по голяма загадка от Времето, защото е самото време и е свързана с първичния електромагнетизъм, но не атомният. Така че изказаните няколко хипотези от мен, които са взаимосвърани с доказаното познание като са обвързани с него. За сега най-реалното и голямо постижение на ЦЕРН е синтезирането на антивеществото - антиводорода, което ни задължава всичко описано за материята автоматично да се прилага и при антиматерията а не да и се приписват мистични свойства.
За Времето в началото на 20 век се е считало, че не тече и минало, настояще и бъдеще не съществуват, а тихомълком относителността и квантовата теория са го описвали различно - спрямо Уеб. Реално минало и настояще съществуват, защото са оставили своя отпечатък на преобразуване на обективния материален свят, което означава, че времето тече като настоящето е само миг, а миналото е изтекъл миг или всяко настояще се превръща в протяженост на миналото. Само бъдещето е мечта за сега. Времето е движение: физическо и еволюционно, в противен случай светът е невъзможен. Винаги ще има умове, които искат да узнаят истината за времето. "За една малка група от тях обаче, включително Лий Смолин (Lee Smolin) от Института Периметър в Ватерло, Канада, това положение не ги е задоволявало. Те казват, че просто се нуждаем от по-добра физическа дефиниция на това какво представлява минало, настояще и бъдеще..."
С изказана хипотеза по-горе се стремя, именно времето да придобие материална физическа обективна реалност като ефимерната геометрична точка се превърне във физическа материална точка с потенциални определени свойства за съществуване и развитие на света. Съществуващите периодични закони в геометрията и физика на елементарните частици логично водят към такава същност на Времето.
3. Космологичната константа:
"Историята на космологичната константа е истинско "иди ми - дойди ми" - Уеб. Всяка константа е точна и постоянна величина за нещо на определен закономерен етап от материалната еволюция, но не абсолютно съвършена, защото константата не е една за всичко, а са много и всяка е за определен етап и за определено закономерно нещо. Константите са постоянната, неизменна същност на законите на Природата, родени от тези закони. Самите закони определят променливата същност на условията като се проявяват различно в тези условията, в които протичат процесите и явленията, родени от тях. Законите на Природата формират една константна постоянна величина за стабилност на съществуването и променливи величини за условия при протичане на процесите и явленията, за да бъде възможно развитието. Например Нютоновият закон за гравитацията води до различни резултати на нейната сила в зависимост от условията, които на Земята, Луната и Марс са различни, а гравитационната константа е една и съща при всички условия след раждането на гравитационното взаимодействие и неговия носител или законите на гравитацията. Така неразумната материя постига целенасоченост при развитието си в многообразието на закономерните процеси и явления, и стабилност на съществуването. В обратният смисъл, при константна нестабилност ще настъпи хаос, без възможност за съществуване на цялостни системи и съществуването на света е невъзможно, а при абсолютна стабилност на законите ще се получат неизменни условия, които забраняват развитието и такъв свят е невъзможен. Разумът на човека разкрива законите и константите като търси смисъла им при обяснение на света. Тъй-като материалната неразумна еволюция се осъществява чрез пробата и грешката докато постигне определена прогресивна закономерност, а човешкото познание е отражение на тази еволюция, което при постигането на истинското познание, върви по-същия път - проба грешка при разкриване законите на Природата и съответните константи. Затова много от нещата свързани с константите, а и не само с тях се развиват като "иди ми - дойди ми" - докато се разкрие обективната истина за тях.
Формиране на константите се извършва на определен етап на еволюционното развитие при формиране на природните закони но този етап. Константите се раждат от неразумната еволюция и без нея ги няма, както ги няма и природните закони. Например на Земята при първичният стадий на развитие е започнала само химическата еволюция и раждането на законите и и съответните константи, не е имало биологическа и разумна еволюция и техните закони, а има потенциални условия, предопределени от константите и определени от законите на химическата еволюция. Затова учените са разкрили връзката между константите на различни етапи като Антропен принцип, че те са точно такива неизменни величини на определените етапи, за да се появи разумът - Човекът, на по-висш еволюционен етап. Еволюцията при малки отклонения в стойността на константите няма да постигне формиране на разум. Затова те са постоянни и определят целенасочено вървене към разум, което е константна, неразумна целенасоченост или Антропен принцип родена от пробата и грешката на неразумното еволюционно развитие формирало законите създаващи условия и родени от условията, за да родят константите. Протоматерията или Материалната субстанция има такъв константен потенциален набор от свойства, които предопределят не само еволюционното развитие от по-простото към по-сложното, но и целенасочено вървене към Разум. Тези първични свойства са константни вечни и неизменни, защото са несътворими и неунищожими. Нещата с Космологичната константа са неопределени, защото прекалено малко знаем за космологичните закони и законите на елементарните частици и още по-малко знаем за взаимовръзката между тях. Невъзможно без познаването на законите на Вселената да определим точната стойност на космологичната константа. Защото вървим по пътя на налучкването или чрез пробата и грешката - нормално е докато не излезем на правилния закономерен път и разберем голяма част от законите на Вселената нещата с космологичната константа да бъдат "иди ми - дойди ми".
4. Безкрайността:
Ще започна с една мисъл за безкрайността родена в средата на 70 години на 20 век. Безкрайна е само вечността и вечна е само безкрайността. Мисълта е логична и вярна, и ще помоля математиците и физиците да я формулират с апарата на математиката и физиката. Особено математиците, които вярват, че безкрайността съществува, но не я разбират като са приели, че има много видове безкрайност. По-голям парадокс от самата безкрайност няма и едва ли се подава на формулировка. По принцип светът е парадоксален, оксимороничен - защото е Тетралектичен, а най-парадоксална е Безкрайността.
Субективният идеалист, Кант, който не признава съществуването на обективния свят, а го вкарва в човешката глава, като свят на мисленето, свят на "чистия разум" - друг свят за него не съществува. Така той отделя битието от съзнанието, а Хегел ги отъждествява. Кантовата философска противоположност, обективния идеалист Хегел, отъждествява битието и съзнанието като извежда обективния свят от човешката глава с връх най-съвършената идея Бог. И двамата заедно с Платон, са допринесли най-много за утвърждаването на религията, а не за научното познание.
Това малко необходимо отклонение го направих, защото Първата антиномия на Кант е свързана с безкрайността и парадоксалността и гласи: "Светът има начало във времето и е ограничен в пространството - Светът няма начало във времето и е неограничен в пространството". Две противоречиви съждения на Кант, които се изключват взаимно, но са верни и доказуеми. Светът разгледан като Вселена има начало във времето, и е ограничена в пространството като пулсираща Вселена. Родена от Големия взрив Вселената се разширява и в един момент ще започне свиването и вървене към нов Голям взрив. Този свят съдържа Вселенската материя, в противен случай пространство и време ще си останат само ялова безсмислена абстракция, без материята. Втората противоположна половина на антиномията на Кант също е вярна, но за Космическото безкрайно пространство и време което е несътворимо неунищожимо, но запълнено с материя и антиматерия, което води до логичния извод, че няма начало във времето и край в пространството. Какво излезе, че Антиномиите на Кант не са никакви Антиномии, а съществуващ ограничен и и неограничен развиващ се свят, който е парадоксален и оксимороничен, защото е Тетралектичен. Кант поради неразбиране на света и липса на съвременните научни знания е построил неверни философски системи, както са го правили и правят всички философи, а физиците са тръгнали по техния път като издигат нелогични, изкривени хипотези. Без да разбират същността на безкрайността и същността на математическото знание, физиците много ясно ще имат неприятности с безкрайността. Математиката е аналитична наука и уравненията и дават верни резултати само за крайното, относителното, ограниченото конкретно, а такива са структурите и формите на материята. В математиката има теория на вероятностите, която включва статистиката и поради безкрайността дава само приближени вероятности резултати, а обективния свят ги изключва защото е относителен, краен и конкретен. С него се занимава естествознанието и е необходим математическия анализ, защото той съдържа в материалните структури и форми математичните уравнения. Затова математичния анализ и уравнения са неприложими извън структурите и формите на материята или извън рамките на естествените науки. Те са приложими само в частните закони, а в общите и всеобщият закон няма място за тях. Ето пак една непосилна и нерешима задача за математици и физици, да изведат уравнение описващо Менделеевия периодичен закон. Невъзможно е да се направи математичен модел на една наука
Безкрайността тормози математици и физици, защото може да се формулира не с уравнения, а само с логиката на думите, с което работи философията или да се опишат модели на безкрайността с нея.
Определение: Безкрайното е Абсолютно, а Абсолютното е Безкрайно.
Безкрайна е само Вечността и Вечна е само Безкрайността - обвързване на Пространство и Време
Има само два вида безкрайност - безкрайно малко и безкрайно голямо и много важен нулеви преход между тях. Алгебричната ос с отрицателните и положителни числа, и нулата между тях, е нагледен модел за това. В геометрията ъгъла отразява същия принцип.
Безкрайно голямото и безкрайно малкото са еднакво дълги, само че в различни посоки.
При безкрайно голямото скоростта губи смисъл, защото не може да го надмине, а при безкрайно малкото губи смисъл, защото го надминава, което прави парадоксална скоростта и в двете посоки. При безкрайно малкото е в излишък, а при безкрайно голямото в недостиг.
Надбягване с безкрайността е тъпчене на място, при голямата безкрайност и изпреварване на малката - Парадоксът на Зенон и костенурката.
Безкрайното, Абсолютното съдържа всичко в себе, но прибавя и онова извън себе си в движение, а съвършеното съдържа всичко в себе си като не прибавя нищо, и е без движение, което ги прави несъвместими помежду си и обрича съвършеното на несъществуване.
В безкрайността няма място за съвършенството, защото тя го забранява, а в съвършенството няма място за безкрайността, защото то я забранява.
Вратите на развитието в безкрайността са винаги отворени, а при съвършенството няма врати.
Съвършенството притежава само замръзнало съдържание, което му пречи да съществува, а Абсолютното /Безкрайното/ лишено от съдържание е възможност за запълване и развитието на относителната материя.
Безкрайността е неизчерпаема с всички възможности, а съвършенството изчерпило всички възможности, обрича себе си на невъзможност.
Абсолютното, Безкрайното е възможност за развитие на света, а Относителното, Крайното е възможност за съществуване на света.
За Крайното е необходимо да съществува Безкрайност, за да го превърне в Абсолютно, а за Безкрайността е необходимо да съществува Крайно, за да го превърне в Относително.
Безкрайността е възможност за Крайното, а крайното възможност за Безкрайността. Безкрайността е място за Крайното, а то я определя. Крайното не може да съществува без Безкрайността, а тя без него. Безкрайността е празнина, която Крайното запълва.
Безкрайността, няма външна страна, поради което съдържа възможност за развитие, Неделимото крайно, няма вътрешна страна, поради което съдържа възможност за начало, а Относителното, Делимото крайно има и вътрешна и външна страна, за да съществува обективно и да се развива.
Безкрайността, няма форма поради неограничението, Неделимото крайно, няма форма и структура поради ограничението, а Относителното, Конкретно крайно има форма и структура, за да бъде неограничено в развитието и ограничено в целостта.
Всяка точка в Безкрайността е център еднакво отдалечен от нея, което я прави неограничена. Безкрайността няма външни стени.Безкрайността няма цялост. Никой не може да обхване, победи, извърви, сътвори и унищожи Безкрайността. Безкрайността е незавършена система. Безкрайността е без начало и край. Безкрайността е нещо, което не започва и не свършва. Безкрайността е ненаситна. В Безкрайността винаги има място за още нещо. Безкрайността е винаги в процес на развитие и движение. Безкрайността е неограничена. Безкрайността е парадоксална и всичко в нея е Безкрайно.
Безкрайността е несъвършена възможност, която не е всичко. Всичкото е над Безкрайността.
Убеждението на математиците, че съществува безкрайност, но да твърдят, че има безкраен брой безкрайности с различни размери е най-голямата глупост. Защото безкрайността може да има само един размер - Безкраен. При това положение е ясно, защо нямат успех, не само срещу безкрайността. Защото искат да облекат своята болна фантазия с уравнения изразяващи различни размери безкрайност. Безкрайността има само един размер и един знак, един символ, с който се бележи, което е аналогично на числовите символи. Една числова редица гонейки безкрайността може да има различни размери при прекъсване, но като безкрайно прибавяне на числа има само един размер. Парадоксалното при числовата редица, е че чрез относителността на различния размер на отделните числа може да се върви към абсолютното, безкрайното. Другия парадокс, е че относителното и абсолютното имат само по един размер отбелязан само с един знак. Само че относителните неща са многобройни и това е възможност да вървят към абсолютното, а безкрайността е само с един знак, един размер и така тя самата е абсолютното. Тетралектичния парадокс, е че абсолютно и относителното могат да се превръщат едно в друго, което математиката е невъзможно да докаже, а с думите може да се опише, да се разбере и докаже. Изводът, е че математиката е ограничена в рамките на математичния частен анализ, а думите са неограничени във философския синтез. Физиците обаче не отстъпват по глупост на математиците като казват: "Стига вече, казват някои физици. Вселената вероятно не е безкрайна - тя е просто много, много голяма." А замисляли са се физиците, къде е мястото на това "много много голямо" нещо Вселената, че тя да може, да бъде някъде, това някъде трябва да бъде по-голяма от нея. Най-подходящо голямо е Безкрайността. Като съществува Безкрайността, какъв е смисълът в нея да съществува една единствена Вселена като възможностите на безкрайността са безкраен брой Вселени. Всичко това означава, че извън нашата Вселена има и друго нещо с възможност за издигане на по-логични и реалистични научни хипотези от физиците, а не тези които издигат, че Вселената макар крайна, но и приписват безкрайност и пригаждат към нея своите уравнения без за разбират безкрайността.
Как ще покорим, това което не разбираме. Затова безкрайността не е виновна за единната теория на силите в света, защото и тук бъркотията е голяма. Защото слабата ядрена сила не е основна, а елемент от основната ядрена сила и действително е довела до някой обяснения над нивото на атомното ядро, след 100 години мъки. Истинските обяснения, които търсят физиците са под ядрото, в неговата дълбочина. Там е истинската основна ядрена сила, за която нищо не знаем и мн. др неща свързани с нея. Няма да има единна квантова теория на гравитацията, докато не разберем структурата под нивото на атомното ядро, а това е структурата на нуклоните и антинуклоните или дълбочината на микросвета. Там е тайната и на пулсиращата Вселената, Големият взрив и черните дупки, там е тайната на връзката между световете микро, макро и мега, там е тайната на истинския носител на ядрената сила и мн. др.
Проблемът не е, че никой не работи за "математика без безкрайност", а е, че никой не работи за разбирането на безкрайността, при положение, че тя съществува.
5.Топлинната смърт на Вселената:
С тази обобщена хипотеза Топлинната смърт на Вселената физиците продължават да издигат фантастични налудничави, кухи хипотези, които нямат никакво научно основание. Например "Голямото разкъсване", "Големия сриф", "Големия подскок", "Голямото всмукване", а Уеб ги класифицира към забавленията. Физиците са потънали до гуша в нерешени проблеми на космологията, квантовата физика и смисъла на съществуването на голямата част от елементарните частици... Тръгнали са да решават с детински хипотези извън тези проблеми, но не са пропуснали да ги величаят като всички започват с "Голямото, Г...мия", за да предадат грандиозност на глупостта си. Може да им подскажем една чисто българска хипотеза в тази насока -"Голямото Българско хоро", която с художествен финес ще накара всички галактики да се хванат за ръчичките и да тръгнат към "Големия студ", към своето самоубийство с един ритуален смъртоносен свръх студен Нестинарски танц, накъсал на парчета Голямото Българско хоро от галактики, а после ги всмуква. Смехът ще згрее Вселената...Тези хипотези са толкова "големи", че са с претенции на Големия взрив, но с тази разлика, че той е следствие на една велика теория (ОТО), а те на една велика физическа глупост.
Много от тези не научни хипотези получават Нобелова награда. Такава е Нобеловата награда по физика за 2011, за ускореното разбягване на галактиките, което е следствие от съществуването на Тъмната енергия. Наскоро при наблюдение на вселенски процеси се появи опровержение на ускореното разбягване, но ненаучната инерция продължава. Защото глупотевините продължават като ненаучните хипотези и се свързват помежду си, което се превръща в научно затъмнение насочено против науката. Така Тъмната енергия получава нов ненаучен картбланш за създаване на друга налудничава ненаучна хипотеза – Топлинната смърт на Вселената.
Защо след като има толкова огромно натрупване на неразбран фактологически материал, математиците и физиците не строят хипотезите си върху него, а се скриват в мъглата на лъже науката и компютърните симулации. Дори не са спестили и мрачното име като са избрали Тъмна материя и Тъмна енергия, а можеше да няма такова научно затъмнение като изберат малко по-топли и светли имена. Защото не се ли усетиха как тази толкова Тъмна енергия ще ни доведе до Топлинната смърт вместо да се върви към създаване условия за живот и разум, и разкриване на материалните закони, което е същността на науката. Има и нещо положително в Студената смърт, тя е неусетна и безболезнена. Инквизицията отдавна е разбрала за безболезността и безсмислието на тази смърт и е отхвърлила като инквизиторски метод. Друго е да гориш на кладата и да пищиш от болка... Физиците може би за това ни предлагат Студената смърт от хуманност, за да ни спестят болката.
Време е да изоставим хумористичната критика към несъстоятелните хипотези на физиците и да преминем към сериозното обяснение, защо Топлинната смърт на Вселената е невъзможна. На физиците може да им препоръчам да издигат своите хипотези с достатъчна обективност за научно обосноваване и основание, а не да чакат щом нещо кацне на върха на езика им и веднага започват да го дъвчат. Защото както всичко, което хвърчи не се яде, така и не всичко, което каца на езика, става за научна хипотеза.
Хипотезата за Топлинната смърт на Вселената е свързана с термодинамиката, което има връзка с енергията и ентропията. Така че тези термодинамични процеси се прилагат от физиците към хипотезата за Топлинната смърт на Вселена. Следствие от това прилагане, е че Вселената единствено се е родила, за да изчезне за винаги в един момент. Абсолютно безсмислено и ненужно раждане, съществуване и развитие на Вселената, особено ако е издание само в един екземпляр, а по мнение на физиците e само една. Защото така се обезсмисля всичко, поради причината, че преди Големия взрив е имало една безкрайна вечност на времето през което време Големия взрив е бил в своя зимен сън. В един момент се събужда, гръмва и се ражда Вселената, която започва да се разширява, за да постигне своята топлинна смърт и да изчезне за винаги. При това положение се явява въпроса, откъде се е пръкнала топката колапсирала материя, която е предизвикала Големия взрив и раждането на Вселената. Една вечност светът го е нямало, една вечност потенциалната колапсирала материя я е нямало и изведнъж от тази вечност на времето се появява колапс, от който светът се ражда и умира, за да го няма никога повече. Този сценарии на раждане и умиране на Вселената през каквато и вечност да е преминал, отдавна трябва да е завършил и светът да го няма повече, погълнат от вечността. Въпреки вечността и този студен сценарий света съществува. Защо...?
Цялата хипотеза както и следствието от Топлинната смърт на Вселената, не съдържа истината за Вселената, защото са извън всякакви принципи на научна смисленост и логика за достигане на истината извън материалистичния принцип за несътворимостта и не унищожимостта на материята. Този материален принцип е невъзможен, ако Космическото пространството и времето не са безкрайни и вечни. Затова той забранява съществуването на една единствена и крайна Вселена, защото възможността на безкрайността, е че всичко в нея има същата безкрайна възможност, а извън нея е невъзможно да има нещо, което да я сътвори.
Настъпва Топлинната смърт на Вселената, при която свободната енергията е нула, при което спират всякакви процеси и движение, а ентропията става максимална. Създателят на хипотезата за Топлинната смърт на Вселената, У. Томсън, не се съобразил с противоречивостта на крайния резултат на системата Вселена, след смъртта и, тя изпада в две противоположни взаимно изключващи се състояния – нула свободна енергия, изключваща движението и настъпване на абсолютна ентропия изискваща движение и свободна енергия. Съвременните физици и математици поемат по инерция хипотезата, без също да се съобразят, че противоречивия краен резултат, който определя невъзможност за съществуването на такава система, за което математическите уравнения останаха слепи. Защо е невъзможно съществуването на такава система? Защото система без движение, означава абсолютен покой, при който има абсолютна забрана за съществуване не само на свободно енергия, а на всичко, което е несъвместимо с максималната ентропия в същата система, която изисква максимално движение и максимална свободна енергия. Защото Абсолютен покой е възможен само при Абсолютно празно пространство или Абсолютно нищо, а Максималната ентропия означава Абсолютно безредие, Абсолютна свобода, Абсолютен хаос или Абсолютно движение, при което има Абсолютно свободна енергия. Двете системи се изключват помежду си, защото за безредието на ентропията трябва да има нещо, което го причинява, а абсолютното нищо е лишено от това нещо. Финалът на Топлинната смърт ги изисква и двете, което означава, че такъв край за Вселената е невъзможен.
В последно време са открити вселенски процеси опровергаващо ускореното разбягване на галактиките и истинската еволюционна същност на ентропията, което отрича разбирането на ентропията като еднопосочна "стрела на времето". В определението на ентропията като еднопосочна „стрела на времето“ е заложен смисъла, че тя определя посоката на самопроизволните процеси и такива процеси не протичат самопроизволно в обратна посока – те са необратими във времето.
Неразбирането на Ентропията, което е следствие от разкритите закони на Термодинамиката, и Клаузиус през 1859 год. въвежда термина ентропия. В последствие учените открива много противоречия в извода, че ентропията /*е само разрушителен процес и върви винаги към нарастване в една затворена система. Те разкриват, че много системи,особено сложните, най-вече живите, не се подчиняват на този извод за ентропията, а и се противопоставят. В края на краищата се стигат до идеята, че ентропията има много важно значение за самозараждащите се нови еволюционни системи като подготвя условията за това. При това положение възниква въпроса, какво става с ентропията и системата след като тя не преминава в абсолютен хаос, а според новите изследвания на учените допринася за самоорганизацията на материалните системи? За да се постигне задоволително решение, трябва да се отговори на най-трудния и важен въпрос, защо разрушителните ентропийни процеси се превръщат в градивни в системата, в която проявяват разрушителното хаотично действие? Верният логичен отговор на този въпрос се съдържа от казаното от П. Петровв в статията, "Що е ентропия и как да се борим с нея?" в Мегавселена: "Случайните изменения и естественият отбор не могат да дадат никакъв резултат, ако няма условия за образуване на нова структура, а тези условия възникват само в силно не равновесен поток от вещества и енергия."
Много верен и силен логичен извод, който определя ролята на случайността да създава условия в неравновесна среда при получаване на усложнени нови структури и форми на материята, които са равновесни цялостни системи. Този извод важи за всички еволюционни етапи на материята. Щом има случайност, има безредие, хаос, неопределеност..., а всички тези процеси са ентропийни.
В подкрепа са съвременните изследвания, на учените от мичиганския университет, които установяват, че ентропията участва в процесите на самоорганизация на материята. Това ще накара учените да преразгледат ролята на ентропията в самоорганизиращите се структури или изобщо ролята на ентропията в съществуването и развитието на света, което води и до преразглеждане на законите на Термодинамиката. Защото ентропията не е само разрушителна, а подготвя условията за самоорганизацията на цялостни закономерни нови системи, с което фактически се обяснява ролята на случайността в противоречивата Тетралектична система на еволюционното закономерното развитие на материята. Хаосът създаден от ентропията в противоречивата система, при развитието си, върви към равновесие чрез случайните срещи и свързване на елементите чрез свободната енергия, а редът създаден от противоположната на ентропията – негентропия, която върви при развитието си, към обратния процес на хаос. От хаоса се ражда реда, а от реда хаос като взаимно се ограничават и остават относителни, без възможност да се превърнат в абсолютни. Така ентропията осъществява развитието, а негентропията целостта на съществуването на системите. Това относително ограничение, забранява ентропията като, еднопосочен само нарастващ разрушителен процес и я превръща в обратим процес. Стигаме до обяснението, че Топлинната смърт на Вселената е невъзможна, поради забрана на абсолютно необратимите процеси и абсолютното разсейване на енергията. Защото съществуването на основните закономерни противоположни системи на Тетралектиката: противоречива и равновесна, забраняват необратимите процеси като ги превръщат в циклични. При натрупване на противоположни равновесни свойства в противоречивата система, спират ентропийните процеси и се ограничават свободните противоположности в нея, което я превръща в равновесна. Обратно е в равновесната система, която натрупва противоположни свойство, които увеличават ентропията, което нарушава равновесието и подготвят системата чрез увеличаване на свободните противоположности да създават условия за образуване на нови структури и форми на материята.
Не разбирането на ентропията и нейното едностранчиво действие идва от това, че изказаната хипотеза за съществуване на нейната противоположност – негентропията никой не развива и не изяснява. Защото краткото определение на Тетралектиката гласи: Всичко е противоположности, които се раздвояват, за да се удвоят. Несъществув нещо в света, което няма противоположност.
За разкриване на истината за съществуването, развитието, управлението и разбирането на света се изисква нова обединителна методология между естествознанието и философията. Защото поотделно, нито естествознанието, нито философия могат да постигнат решението.
Необходимостта от философия за решение на повдигнатия въпрос за самоорганизацията на системите свързано с ентропията е подкрепена от двама големи физици на 20 век: Е. Шрьодингер и Н. Бор. Н. Бор е бил убеден за тясното обвързване на физическите с философските закони като формулира Принципът за допълнителност и поставя началото на обединителната методология между естествознание и философия. Е. Шрьодингер продължава да развива това виждане на Н. Бор в книгата си „Какво е животът“, издадена през 1943 год., и въвежда термина за „отрицателна ентропия“ или негентропия. Той искал да развие върху Принципа на допълнителността, универсално знание, с което да се постигне просто разбиране за единството на света и прави крачка към това като въвежда термина „отрицателната ентропия“ – негентропия.
Негентропията се явява противоположност на ентропията. Остава да уточним, коя е положителната и коя отрицателната противоположност, за да стигнем до смисленото обяснение . Защото така приемането на ентропията като положителна противоположност противоречи на нейната отрицателна разрушаваща същност, което погрешно е прието, след като се въвежда негентропията като „отрицателна ентропия“, защото тя намалява ентропията и по подходящо е противоположна ентропия. Защото противоположностите не се определят от количественото намаляване или увеличаване на противоположното им действие, което е свойство и на двете противоположни страни, а зависят от своята качествена противоположна същност. Затова е правилно да определим ентропията за отрицателна, разрушителна противоположност, а негентропията като положителна градивна противоположност.
След разглеждане на закономерните факти и не толкова закономерните хипотези, ще се върнем пак към студения край на Вселената, за да я спасим от смърт като я направим циклична.
Големият взрив при раждането на Вселената е върхът на ентропията, създала хаоса, от който започват негентропийните процеси към химическия веществен живот на Вселената и завършва със смъртта на звездите, от където започва ентропията на Вселената и завършва с нов Голям взрив. Силата на гравитацията е в основата на тези процеси. Гравитацията няма да позволи топлинна смърт на Вселената при увеличаване на скоростта на раздалечаващите се галактики, ако това е истина, а ще увеличава прогресивно своята сила, като следствие от СТО за движение на телата с до светлинна скорост. Тази сила ще стигне до такава величина, която ще спре процесът на разширяване на Вселената, а другата възможност за нейното свиване чрез сливане на черните дупки и отново вървене към Голям взрив. Принципно погледнато гравитацията е в основата на двата противоположни процеса, което прави Вселената циклична да се разширява чрез еволюция и да се свива чрез инволюция.
Цветан Иванов сподели връзка във вашия Дневник.
31 юли ·
Пет трудни за преглъщане идеи във физиката (видео)
Физиката не е просто трудна - тя може да бъде и неприятна. Ричард Уеб (Richard Webb) от NewScientist представя...
NAUKA.OFFNEWS.BG
Тагове:
Танц в тъмното, или в търсене на "л...
Тъмната материя е още по-необикновена, о...
ХОРАТА ВЪСТАВАТ, А ПРАВИТЕЛСТВАТА ПАДАТ...
Да се върнем на Переслегин, че го забрав...
