Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.11 19:43 - ГЕОМЕТРИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО СЕ РАЗШИРЯВА В ПРАЗНОТО ПРОСТРАНСТВО, А ВРЕМЕТО Е МЯРКА ЗА ТОВА РАЗШИРЯВАНЕ
Автор: begetron426 Категория: Технологии   
Прочетен: 186 Коментари: 1 Гласове:
18



 

ГЕОМЕТРИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО СЕ РАЗШИРЯВА В ПРАЗНОТО ПРОСТРАНСТВО, А ВРЕМЕТО Е МЯРКА ЗА УСКОРЕНИЕТО НА ТОВА РАЗШИРЯВАНЕ

ЦВЕТАН ПАВЛОВ ИВАНОВ

Неудачна е предложената хипотеза от физиците, че Ускоряването на Вселената е предизвикано от колебанията на пространство-време.Защото решението е много по-просто, класически просто. При обикновен взрив парчетата от взрива се разлитат на определено разстояние във всички посоки на тримерното пространство и падат поради гравитацията и недостатъчната енергийност на взрива. Една ракета изстреляна от Земята, преодолява гравитацията с определена скорост (първа космическа) и се превръща в спътник, който лети по инерция и след известно време пада на Земята. При втора космическа скорост преодолява гравитацията на Земята и лети към планетите от Слънчевата система. Ако енергията е достатъчно силна, за да постигне трета космическа скорост при подхранване от двигателите на ракетата, тя може да напусне Слънчевата система и като свърши енергията (горивото) ще продължи по инерция. Извън Слънчевата система ще лети дълго по инерция, докато бъде привлечена от някоя звездна система в галактиката. Но ако пространството е празно ракетата ще лети вечно с постоянна скорост, защото няма какво да и намали или да и увеличи скоростта. Изводът, е че ускорението на разширяването на Вселената не зависи от колебанието на пространството и времето, а зависи от силата на гравитацията и скоростта след Големият взрив на развиващата се вселенска материя. Спирането на разширяване на Вселената и свиването и също зависи от взаимодействието между скоростта и гравитацията при инволюцията на вселенската веществена материя. 
При Големият взрив не се разширява цялоно пространство-време на света, а геометричното пространствот на разлитащата се материя, първоначално във вид на частици в празното пространство, а след това на еволюционно развиваща се звездна материя. Колапсиралата материя е с почти замряло време и занулено пространство, поради колапса следствие от ОТО на Алберт Айнщайн, но съдържаща потенциал за развитие след взрива, при което времето започва да тече като сменя посоката си, а геометричното пространство се разширява. Понеже извън колапса пространството е празно и няма гравитация в него, то парчетата материя във вид на частиците от колапса, свободно се разлитат, след този най-грандиозен взрив, преодолявайки с огромна скорост гравитацията на колапсиралата материя. Липсата на гравитация в празното пространство извън разлитащата се материя е възможност за разширяване на Вселената с огромна инерционна скорост в празното пространство, защо няма, какво да и пречи. Въпреки това, тази скорост не е постоянна, както при самотната ракета в празното пространство, а е променлива поради взаимодействащите си фактори на развитие вътре в разширяващата се Вселена. На определен първоначален етап на развитието се структурират всички основни частици и античастици необходими за структуриране на нуклоните и атомът, с което завършва физическата еволюция и се стига до обясняване на съществуването на античастици в нашата Вселена. На този етап се появяват античастиците необходими за структуриране на неутроните, а след него се синтезира водородния атом и започва химическата веществена еволюция на материята, при което се ражда гравитацията, звездите, звездните системи, образуването на галактиките и черните дупки, а не на антиводород и антивещество, което обяснява липсата на антивещество в нашата Вселена. При Антивселената процеса е огледално обратен, ражда се антиводород и антинеутрон в структурата, на който има материални частици. В нуклоните и антинуклоните е най-великата загадка на света. Чрез тях се осъществява връзката на материята и антимаетерията и се забранява връзката между веществото и антивеществото. Те са главната причина за еволюцията на Вселените и Антивселените в безкрайното Космическо пространство. Не случайно при смъртта на звездите в нашата Вселена се преминава през етапа на неотронни звезди, след който следва образуването на черните дупки. В Антивселените се преминава през огледалните процеси и се формира етапът на антинеутронните звезди. Така в края на краищата се осъществява връзката между материя и антиматерия и ние ще знаем, че съществува антиматерия, а учените от антисвета ще узная, че съществува материя. В противен случай е невъзможно да узнаем за съществуването на антиматерия, а учените от антисвета няма да знаят за съществуването на материята. Остава да открием законите, които осъществяват тези преходи.
Това са фактически етапи на раждане, живот и смърт на звездите, при което се ражда гравитацията, вземаща най-дейно участие в тези процеси, особено при образуването на черните дупки, които ще спрат разширението на Вселената. След Големият взрив Вселената се разширява като се развива, а потенциалът на това развитие ражда процеси, които на определен етап спират разширението и започва обратния процес на свиване и вървене чрез колапсиране на материята към нов Голям взрив. Във всички тези процеси гравитацията взема най-дейно участие и най-вече в мегапроцесите при колапса на материята след смъртта на звездите, при което нараства нейната сила. Възможността гравитацията да се изявява и управлява процесите на разширението и свиването на Вселената е обективното съществуването на атомната, химическа веществена материя, която има геометрична структура и форма. Затова не се свива и разширява цялото пространство-време на света, нито ускорението зависи от колебанието на пространство-времето, а тези процеси зависят от силата на гравитацията, която ражда геометричните структури и форми на веществената материя при разширението на Вселената и ги унищожава при нейното свиване. Следователно гравитацията и геометричните структури и форми на материята са обвързани помежду си. Гравитацията ги ражда и унищожава, а те я раждат и увеличават нейната сила при натрупване и преобразуване при разширяване и свиване на Вселената. 
Гравитацията се появява само там, където има натрупване на атомна, веществена химическа материя (маса), а не при натрупване на елементарни частици с микромаса. Нютон открива закона за действие на гравитацията, определен от това натрупване: Силата на гравитацията е правопропорционална на масата и обратно пропорционална на разстоянието. Къде тогава ще търсим гравитона и гравитационните вълни, хипотетично и обективно...? Там където има натрупване на атома веществена материя, а нейната основна маса е съсредоточена в ядрото на атома изградено от протони и неутрони. В тяхната структура е скрита загадката на гравитацията и много други основни закономерности, защото те са границата за раждането на Вселената при разширение и за нейната смърт при свиването и.
Силата на Големия взрив е била толкова голяма, че разширяването продължава вече около 14 милиарда години в празното пространство и може да се изчисли относителната маса преди взрива - работа за математиците. С разширяването на Вселената протича еволюционното развитие, при което отново на определен етап се ражда гравитацията унищожена при взрива. Етапите на разширение определени от развитието на процесите вътре във Вселената са неравномерни, и с раждането на гравитацията се формират все по-масивни и по масивни звездни обекти. Нарастването силата на гравитацията върви в посока от раждането на звездите към техния живот и смърт като черни дупки. Уедряването на черните дупки при тяхното сливане води до огромна величина на гравитационните сили. На определен етап от развитието, е логично гравитационните сили да достигнат такава величина и съответната дължина на гравитационното вълна, че да спрат разширението и да започне обратния процес на свиване на Вселената. 
Следователно преди Големият взрив геометричното пространство и неговото време са относително занулени, а не цялото пространство и време на света, и гравитацията е най-силна. След Големият взрив гравитацията изчезва и започва разширението на Вселената в празното пространство и раждането на геометричното пространство и неговото време на живот, което преминава през физичен и химичен етап на еволюционно развитие. При това развитие отново се ражда гравитацията и нараства нейната сила при колапса на звездите, докато постигне величината необходима за нов Голям взрив. Така се ражда и умира пулсиращата Вселена като се разширява и свива.
Всички приети или хипотетични теории в космологията и физика на елементарните частици нямат връзка помежду си или си противоречат една на друга и не могат да постигнат обяснението на света. При това положение без непрекъсната връзка между теориите е невъзможно да се постигне единен верен модел и мироглед на света. Необходимо е първо подходящи логични научни хипотези като модели, и второ намиране на оная законова обединителна същност и методология, с която да се постигне обединяващата връзка между естествознание и философия. С хвърчащи ненаучни и мистични хипотези и модели, не може да се постигне обединяваща истина и разбиране на света, в който живеем. Не може да се постигне цялостно обединение на човешката ни цивилизация.

image Ускоряването на Вселената е предизвикано от колебания на пространство-времето (видео) Физици от Университета на Британска Колумбия (UBC) може би решиха една от най-големите загадки на природата -... NAUKA.OFFNEWS.BG



Гласувай:
18
0



1. zaw12929 - без непрекъсната връзка между т...
16.11 03:19
без непрекъсната връзка между теориите е невъзможно да се постигне единен верен модел и мироглед на света
Сериозна работа! Поздрави! Успешен ден!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: begetron426
Категория: Технологии
Прочетен: 1638097
Постинги: 311
Коментари: 4028
Гласове: 83657
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930