ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО СА НЕУНИЩОЖИМИ И НЕСЪТВОРИМИ

ЦВЕТАН ПАВЛОВ ИВАНОВ

Времето и пространството са неунищожими, защото са вечни и безкрайни. С унищожаване на времето изчезват процесите на развитието като еволюционно движение, а с унищожаване на пространството изчезва мястото за обективното физическо движение на материалните структури и форми. Без вечността на времето и безкрайността на пространството, светът е невъзможно да съществува и се развива.
Времето като вечност е абсолютно и неунищожимо, а като относително е ограничено и унищожимо като Минало - Настояще и Бъдеще. Пространството като безкрайност е абсолютно и неунищожимо, а като относително, е крайно и ограничено и унищожимо като конкретни материални Структури, Форми и Процесите за тяхното формиране.
Иводът, е че предишните възгледи на физиците са погрешни, защото приемаха, че преди Големия взрив, цялото пространство и време на света, са в една сингулярна топка, и извън нея несъществува нито пространство, нито време и Вселената е само една. Грешни са такива изводи, защото е невъзможно да бъде унищожено както вечността на времето, така и безкрайността на пространството, за да бъдат затворени в една крайна сингулярност. А съществуването на вечността на времето и безкрайността на пространството прадполага множественост на Вселените. 
Затова е логично в това сингулярно състояние на Вселената да са унищожени относителните материални структури, форми и процеси и тяхното определено време на живот в старата Вселена. Така че двете съвременни течения водещи до сингулярното състояние и Големия взрив, са верни, но само като обединение. Защото първата група физици няма откъде да вземат материята за сингулярната топка, необходима за Големия взрив. А втората не обяснява, че смъртта на прародителката на нашата Вселена, е започнала със смъртта на звездите, или свиване на нейното вещество, за да постигне сингулярното състояние необходимо за Големия взрив, а не с него. 
Големият взрив е границата, между смъртта на старата Вселена и начало на нашата Вселена, което значи край на времето и пространството на предната Вселена и начало на времето и пространството на новата. Всичко това е възможно, ако в старата Вселена е имало определена относителна маса, която се уплътнява, а новата има свободно пространство, в което да се развива след Големия взрив, което Айнщайновите закони допускат. 
Защото отдавна Айнщайн е провъзгласил съществуването на Вакуумния контиум, с който замества етера на Аристотел, а П. Дирак доказа съществуването на Вакуума. Изводите на ОТО допускат, че времето при свръхмаси клони към нула, каквато е сингулярната топка преди Големия взрив, което се връзва с модела на Слоун, който неотрича ОТО. Така че времето на живот на старата Вселена спира преди Големия взрив, а пространството се свива, но след него се слага началото на времето, на новата, като обръща посоката си и Вселената се разширява.
Постигнатият модел от Д. Слоун с определяне на точка на Янус е прекалено верен, защото от нея става смяна на посоката на времето, което няма нищо общо с вечността на външното време и безкрайността на Космическото пространството както извън старата, така и в новата Вселена. Тази смяна изглежда е определена от микро законите преминаващи в закони на сингулярността на прародителката, които в определен момент - точката на Янус, предизвикват Големия взрив и смяна посоката на времето. 
"Нашите изчисления сочат, че Големият взрив не е бил начало на времето; в този момент просто се е променила ориентацията на пространството. С други думи, „счупила“ се е не е физиката, а картата на света“, обяснява Дейвид Слоун от Оксфордския университет.
Тук може само да допълним Д. Слоун, че Големият взрив не е бил начало на Космическото време, а само началото на вселенското време с промяна на ориентацията на пространството. При тази промяна на ориентацията, се е счупило именно физическото пространство, което е сменило своя знак, противоположен на знака на старата Вселена. Въпросът е, какво може да смени знака на старата Вселена с противопололожния знак на новата. Отговорът на въпроса го има отдавна и е само един. Старата Вселена е била със същите структури и форми, само че антивеществени, което означава с противоположен огледален, Антисиметричен знак и обяснява, защо в нашата Вселена има антиматерия, но няма антивещество. "Това на свой ред може да обясни липсата на антиматерия във Вселената и някои други нейни странности, за които учените спорят и до днес, отбелязват в Оксфорд."
Ако групата на Д. Слоун продължи със симулацията на моделите, но вече прибави антиматерията и антивеществото ще стигне до много положителни отговори. Защото това са обективно доказани закони, а не Тъмна материя, Струнни теории, Квантови примки и пр.
Слоун стига до относителния характер на всички феномени вътре във Вселената, което е най-правилния извод, който потвърждава, че Вселената е крайна или относителна. Като такави нито новата наша Вселена, нито старата Антивселена не може при колапс да побере цялото време и пространство на света, или вечността на времето и безкрайността на пространството, но ентропията смачква структурите и формите на Антивселената, а негентропията ги създава в нашата, като веществена форма на материята . 
Много от космолозите, включително и Стиван Хокинг допускат груба грешка, че времето в сингулярната топка преди Големия взрив не съществува, а Хокинг отрича и съществуването на законите в нея. Грешката е груба, защото сингулярната топка както и старата и новата Вселена са относителни, крайни, а не абсолютни и навсякъде съществуват и действат материалните относителни закони. Хокинг се отдалечава още повече от истината като приема абсурда, че Вселената в своята граничност няма граници. С такива изкривени хипотеза, не само уравненията не могат да се отърват от безкрайностите, но е невъзможно да се стигне до истината.
Ентропийните процеси на всяка Вселена и Антивселена започват със смъртта на звездите и свиването им като завършват в сингулярното състояние преди Големия взрив. Големият взрив е точката на Янус, стояща между Вселената и Антивселената, където се обръща посоката на времето и пространство, което преминава в своя антидвойник. Главният въпрос, е какви микро закономерни превръщания стават при сингулярното състояние с най-силна гравиация, за да настъпи Големия взрив след който гравитацията изчезва. Мисля, че тези процеси се предполагат от микроструктурите на атомното състояние на Вселената или от антиатомното на Антивселената в обратния случай, което в един момент спира свиването на материята чрез Големия взрив (точката на Янус), поради разрушаването на една предпоследна микроструктура.Точката на Янус на Големия взрив определя изчезването на гравитацията след взрива.
След Големия`взрив нашата Вселена се разширява като формира елементарните частици, без участието на гравитацията или структурите на микросвета. Тези частици са необходими за атомната структура на водорода водещ до химическата еволюция на макросвета с образуване на звездите и поява отново на гравитацията. Процесите, са градивни негентропийни под диригенството на гравитацията, която продължава да управлява и при свиването на Вселената до Големия взрив. Така че определен период след Големия взрив е липсала гравитация, а преди него тя е било в най-връхната си точка на сингулярното състояние. Изводът, е че гравитацията играе фундаментална роля за раждането и смъртта на микросвета, макросвета и мегасвета.
"Това на свой ред може да обясни липсата на антиматерия във Вселената и някои други нейни странности, за които учените спорят и до днес, отбелязват в Оксфорд."
Следователно извода на оксфордските учени е верен, но няма обяснението, защо има античастици, а няма антивещество в нашата Велена. "За разлика от „обичайния“ Голям взрив, тъканта на пространство-времето не престава да съществува отвъд точката на неговото рождение. Тя просто става „огледална“. 
От описаното до тук и звода на физиците, отговора се набива в очите, че преходът между старата Вселена и нашата Вселена, е преход от антивеществена Вселена към нашата веществена Вселена, управляван от Антисиметрията. Този преход на антивещественото състояние на Антиселената към вещественото състояние на нашата Вселена, забранява съместното съществуване на веществото и антивеществото поради анихилация.
Като заключение ще направя хипотетичен отговор, защо вечността на Космическото времето и безкрайността на Космическото пространство, съществуват извън Вселената и Антивселената. Одговорът, е че във вечния и безкраен Космос има място за безкраен брой Вселени и Антивселени и тяхното вечно циклично преобразуване една в друга.

DREVNITE.COM   Време е имало още преди Големия взрив | Древните Изчисления на британски космолози сочат, че пространство-времето е съществувало още преди Големия взрив, породил Вселената.      

няма точна дефиниция що е то време и пространство, качество на материята било, но всяко качество е продиктувано от количество, значи че времето и пространството също са изфабрикувани и може без тях. Астралното поле например не се нуждае от понятия като време и пространство, там няма минало и бъзеще, няма тук и там.