Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.04.2019 12:52 - ПЕРИОДИЧЕН ГЕОМЕТРИЧЕН ЗАКОН ЗА ЕВОЛЮЦИЯ НА ФОРМАТА
Автор: begetron426 Категория: Технологии   
Прочетен: 666 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Периодичен геометричен закон за еволюция на формата (ПГЗЕФ) и Периодична геометрична таблица за еволюция на формата (ПГТЕФ.

  image Цветан Иванов 7 март

ПЕРИОДИЧЕН ГЕОМЕТРИЧЕН ЗАКОН ЗА ЕВОЛЮЦИЯ НА ФОРМАТА (ПГЗЕФ) И ПЕРИОДИЧНА ГЕОМЕТРИЧНА ТАБЛИЦА ЗА ЕВОЛЮЦИЯ НА ФОРМАТА

ЦВЕТАН ПАВЛОВ ИВАНОВ

Периодичен геометричен закон за еволюция на формата (ПГЗЕФ) и Периодична геометрична таблица за еволюция на формата (ПГТЕФ, са абстрактен еталон, отражение на всички етапи от еволюционното материално съществуване и развитие на геометричната форма. Еталон, защото е напълно завършена периодична система, която предполага да има периодични закони във всички основни еволюционни етапи на материята и всички основни етапи на научното познанието. Защото няма материя без форма и форма без материя в етапите на съществуване и развитие на материалните структури и форми.
ПГЗЕФ и ПГТЕФ са открити и построени чрез прилагане на верния анализ на периодичните принципи на Периодичния химичен закон на Менделеев и Периодичната химична таблица. Тези периодични принципи са: 1. Всяка перодична таблица ще започва с най-простия елемент в горния ляв ъгъл и ще завършва с най-сложния в долния десен ъгъл на таблицата; 2. Всички периодични таблици ще бъдат разделени на две противоположни половини; 3. Перодичните таблици ще имат седем периода по хоризонтал и девет групи по вертикал като деветата е нулева. Те ще съдържат и отразяват истинския смисъл, ролята и мястото на числата от деситичната бройна аритметична система; 4. Всеки период ще започва с най-простия елемент като всеки елемент ще се изгражда върху основата на предшестващия и периода ще завършва с най-сложния и виш елемент, след което следва периодичен скок към следващия период; 5. Периодите ще бъдат изградени от две противоположни системи, циклични тетради в единна октада, и една девета нулева група, което принципно определя броя на групите и противоположните половини на периодичната таблица; 6. Първи период ще съдържа само два елемента, най-простия в първа група и най-сложния за периода в девета нулева група, който е изграден от първият; 7. Първите три периода са близки по свойства, както и последните три са близки, но противоположни на първите три, а четвъртият е различен от тях, и е граница на симетрия между тях, което определя броят на периодит на седем; 8. Седемте периода носят различието на свойствата на елементите при своето изграждане, които подредени един над друг като развитие и усложняване на периодичните свойства, по хоризонтал, образуват девет групи по вертикал, всяка с едни и същи свойства; 9. Определението на броя на групите на девет идва от двете циклични противоположни тетради образуващи октадата, която не съдържа предпоставката за периодичен скок, или в осма група периода е незавършен. Затова се появява необходимостта от девета група, с която да завършва всеки период с най-висши свойства, което превръща възможностите за развитието на периода в нула, и се появява предпоставка за периодичен скок и започване на нов период. 
Така се постига крайния брой на групите девет, а деветата едновременно се нарича нулева, която в Менделеевата периодична таблица е със завършен електронен слой предполагащ нулева валентност и инертност на химичните елементи. Поради тая причина Менделеев първончално поставя нулевата група на първо място във всеки период, заради реда на броенето, а по-късно я поставя на точното и място определено от нулевите свойства, където завършва периода и се прави периодичен скок към следващея период, като нулата и деветката заедно носят характеристиката на групата. 
През 1901 година Менделеев и Рамзей, откривателя на хелия, предлагат да има 9 нулева група за инертните химични елементи. Така се изучаваше Менделеевия периодичен закон до средата на 60 години, след което 9 нулева група е премахната и обединена с 8 група като две 8 групи А и В, което е невярна постановка на закона, поради това, че има несъвместими различия в свойствата. Разкриване съществуването на ПГЗЕФ и ПГТЕФ ще съдействат за точната правилна подредба на Периодичния химичен закон. 
Поради това, че всички периодични таблици са еволюционни, а неразумната еволюция е утвърдила и използвала деситичната бройна система като най-правилната основна числова аритметична система на материята, за означаване на периодичния ред. Затова в периодичните системи всяко число от деситичната аритметична система, заема определено, точното място, значение и служба характеразирайки периодичността.
Следователно с посочените периодични принципи може лесно да се построят периодични системи на основните еволюционни етапи на съществуване и развитие на материята без математически апарат, което съм направил и обяснил с предложените Периодични закони и съответните Периодични таблици.
Определението за съществуването на периодичността и цикличността в Природата, като Периодични закони и съответните Периодични таблици и видовете системи, които ги изграждат, е Тетралектичноста на Природата. Тетралектичността на природата предполага съществуването на Всеобщ системен тетрасиметричен (Тетралектичен) закон като механизъм на еволюцията за съществуванета и развитието на материята.
Накратко ще обясня периодичната взаимовръзка и системност между основните геометрични елементи в ПГЗЕФ и ПГТЕФ, подчияващи се на изложените принципи, чрез периодичността на техните основни геометрични свойства: мерност, симетрия, ъгловост и кривина.
Строежът на Периодичната геометрична система (ПГС) в 1 група на 1 период спазва периодичните принципи изложени по-горе. Започва с най-простия геометричен елемент с нулева ъгловост, нулеве мерност и нулева симтрия и завършва с отсечката (изправения ъгъл от 180 градуса) изградена от точки в 9 група на периода. Периодът съдържа само две групи, несиметрична и симетрична, с по един геометричен елемент (точката и отсечката като ограничена линия) отразено в ПГС. 
Появява се нов геометричен принцип, че границата на Огледално-равна симетрия е винаги геометричния елемент с преходната по-ниска мерност. В случая, границата на Огледално-равна симетрия при отсечката в 9 нулева група се явява точката. При двумерното пространство границата на симетрия е едномерната линия или лъч на симетрия, а при тримерното геометрично пространство тази граница е двумерната плоскост на симетрия. 
В първа група се намира точката, с ъгъл от 0 градуса, 0 мерност и 0 симетрия като периода в 9 група завършва с едномерно геометрично пространство с най-висша Огледално-равна симетрия и ъгъл от 180 гградуса, което е предпоставка за периодичен скок и еволюция на линията в следващия период. Двете ъглови стойности (0 и 180 градуса) са основни и нулеви, като с първата започват всички периоди и се развиват към останалите три основни стойности на ъгловоста от 90, 180 и 360 градуса. 
След завършването на първи период се прави периодичен скок и продължава развитието на ъгъла и линията във втори период като начупена линия. предполага раждането на трите вида геометрични ъгли заключени между две отсечки един от друг: остър, преминащ в прав, който преминава в тъп, определящи функцията и името на групте.
Първа група на втори период е изградена от острия несиметричен ъгъл, заключен между две отсечки като неравномерни рамена. Това е възможност при свързването на ъглите да се образува неравномерна, несиметрична начупена остроъгълна линия, което наблюдаваме в Периодичната геометрична таблица (ПГТ). Острият ъгъл нараства от 0 до 90 градуса и оформя остроъгълната група. Следващата втора група на периода е правоъгълната с абсолютна стойност на правия ъгъла само от 90 градуса. Правият ъгъл е несиметричен с неравни рамена с предпоставка при свързване на ъглите да се образува несиметричната, неравномерна правоъгълна начупена линия. В трета група тпия ъгъл също е несиметричен с неравни рамена и нараства от 90 до !80 като се превръща с предпоставка за образуване на неравномерната, несиметрична тъпоъгълна линия. 
До тук наблюдаваме раждането и осъществеването на трите непроменливи ъглови стойности (0, 90 и 180), които осъществяват периодичните и цикличните преходи между групите. След ъгъла от 180 градуса линията се закривява и оформя четвърта група на закривяване изградена от неравномерната, неправилна и несиметрична линия. До пета група несиметричните ъгли формиращи групите като неправилни и несиметрични определя лявата половина на периода и таблицата като асиметрична, противоположно на дясната сметрична половина. 
Острият ъгълъ в 5 група прави симетричен преход като става с равни рамена и възможност за образуване на равномерна, симетрична начупена остроъгълна линия. В 6 и 7 група правия и тъпия ъгъл, също са симетрични с равни рамена и възможност за получаване на съответните симетрични равномерни начупени линии. В 8 група кривата линия също става равномерна. В 9 група периода завършва със симетрична полудъга от 180 градуса, което я определя да бъде в същата група на по-горния период с предпоставка за периодичен скок.
Същественото, което наблюдаваме след прехода в 5 група, е че започва противоположната половина на ПГТ като геометричните елементи стават равномерни и симетричен. Противоположната половина ПГТ е определена от симетрията на равномерните геометрични елементи, което ги прави правилни. Така групите в периода след четвъртата, повтарят свойствата от първите 4 групи, само че геометричните елементи се развиват и се превръщат в симитрични, правилни. Девета нулева група на периода, е построена от най-симетричния и правилен геометричен елемент на втори период, полудъгата от 180 градуса с предпоставка за периодичен скок.
В трети период продължава развитието на едномерното геометрично пространство, линията като започва отново с остроълното геометрично свойство, което се преминава в другите ъглови свойства на следващите групи, адекватни на свойствата от по-горния период. В първа група на този период ъглите не съществуват самостоятелно, а начупената линия се завива и образува неправилните остроъгълни спирали с неравни ъгли, неравни ракави и неравни растояния между ръкавите.
Спазва се закономерния принцип, новия 3 период не само да започва с геометричен елемент с най-простото остроъгълно свойство, но в него да продължава развитието на едномерното геометрично пространство, линията подчертаващо близките свойства на първите три периода на ПГТ. Новите спирални свойства, формирани в периода, имат за основа геометричните свойства и системността от по-предния период и образуват две циклични тетради със съответните групи: остроъгълна, правоъгълна, тъпоъгълна и група на закривяване. 
Особеното на спиралния период, е че той целия е асиметричен като в противоположната дясна половина, спиралите са правилни поради равните ъгли между ръкавите и равните разтояния между тях, но несиметрични поради неравните си рамена. Затова периодът е асиметричен и се подчинява на Антисиметрията като по-нисък порядък на симетрия от най.висшата Огледално равната симетрия, което има определено фундаментално място в обективната еволюция на материята и антиматерията. Девета група на периода завършва с най-висша спирална форма правилната несиметрична кръгова спирала, предпоставка за периодичен скок към новия четвърти период.
При периодичния скок от трети към четвърти период се променя мерността на геометричното пространство, като завършва развитието на едномерното геометрично пространство, линията и се преминава към двмерното. Четвърти период е единствения, който е двумерен, като така изпълнява общия периодичен принцип да бъде граничен между първите три едномерни периоди и следващите три тримерни периода. С това се определя крайния брой на периодите на таблицата на седем.
Непрекъснатостта на еволюционното развитие на геометричноно пространство продължава като отвореното едномерно спирално пространство се затваря и преминва в двумерно с ограничаване броя на ъглите и ръкавите, които се превръщат в страни.
Периодът започва в първа група, по периодичната традиция, с най-прост и несиметричен геометричен елемент стоящ под групата с адкватни свойства на предния период. Така в първа група на 4 период, остроъгълното свойство на неправилния ъгъл с неравни рамена на остроъгълната спирала, се превръща в несиметричен разностранен триъгълник с три неравни страни и ъгли, който се намира под групата на остроъгълната неправилна спирала. 
Във втора група се извършва подобна групова метаморфоза като неправилната правоъгълна спирала, от същата група на горния период, при затваряне на геометричното пространство се превръща в несиметричен, неправилен разностранен четириъгълнк с 4 нервни страни и ъгли. В трета група на четвърти период тъпоъгълното спирално свойсво на неправилната тъпоъгълна спирала от същата група на горния период се превръща в несиметричен неправилен моогоъгълник с неравни страни и ъгли. В четвърта група несиметричната закривена спирала при затваряне на геометричното пространство се превръща в двумерно несиметрично криво елипсоидно пространство с многообразни несиметрични, неправилни закривени форми.
С оформяне на несиметричните групи като триъгълна, четириъгълна, тъпоъгълна и група на закривяване завършва изграждането на несиметричната половина на 4 период и ПГТ. След което се преминава в пета група към противоположната симетрична правилна половина като се спазва периодичния принцип за двете противоположни половини на ПГТ.
С появата на двумерното геометрично пространство в 4 период, то става по-осезаемо и нагледно за разбиране. Така от 5 група на периода започва противоположната симетрична подредена половина с влизащите в нея равнобедрен и равностранен триъгълник. Започва с по-нисшото триъгълно свойство, полуправилния равнобедрен триъгълник, през който може да се прокара само един едномерен лъч, линия на симетрия, минаващ през върха и основата като го разделя на две равни части. Видът на симетрия е най-висшата Огледално-равна симетрия, която разделя равнобедреня триъгълник на две равни половини. При равностранния триъгълник с равни ъгли симетрията нараства като лъчите на симетрия стават три, максимално за групата. 
В следващата 6 правоъгълна група, симетрията нараства като при полуправилния четириъгълник, 
правоъгълника лъчите на Огледално-равна симетрия са два, а половините само две по две са еднакви. При квадрата лъчте на Огледално-равна симетрия са четири и получените еднакви половинки са по четири, което удостоверява периодичното нарастване на симетрията.
В следващата 7 многоъгълна група на периода симетрията продължава да нараства плавно: при правилния петоъгълник лъчите стават 5, при правилния шестоъгълник 6, при седмоъгълника 7, при осмоъгълника 8 и т. н. Осма група е изградена от полуправилните и правилни елипси като лъчите на Огледално-равна симетрия при полуправилните е минимален, а при правилните елипси нараства.
В 9 нулевата група на 4 период геометричното прстронство при окръжността получава абсолютно закривяване и симетрия на двумерното геометрично пространстов. Лъчите на Оглдално-равна симетри при кръга, окръжността са безкрайни по-брой, а четвъртия основен нулеви ъгъл придобива стойност от 360 градуса. 
Следователно, окръжността се превръща в абсолютно правилен геометричен елемент, геометрична фигура на 4 период, което е предпоставка за периодичен скок към тримерното геометрично пространство в 5 период.
С поява на третото измерение геометричното пространство става все по-осезаемо, нагледно и разбираемо, а границата на симетрия вече е двумерна плоскост. Пети период започва с остроъгълност на третото измерение и се развива върху двумерната основа диференцираща групите от несиметричната половина на ПГТ. Групите се детерминират от несиметричните триъгълни, четириъгълни, многоъгълни и елипсоидни основи, а третото измерени от несиметрични триъгълни стени, стъпили с една страна върху основата образуващ пирамидални върхове. Целият период е пирамидален като първата половина на ПГТ е изградена от неправилните, несиметрични пирамиди, а втората от симетричните правилни пирамиди.
Правилната симетрична половина на 5 период започва от 5 група като водещото нарастване на симетрията е само по вертикал, определено от геометричните елементи изграждащи групите на по-горния период, служещи за основа на полуправилните и правилни пирамиди и полуправилните и правилни конусовидни тела. По хоризонтал целия 5 период е асиметричен. Периодът завършва с правилния симетричен конус с кръгова основа определяща абсолютната симетрия по вертикал. Конусът е с най-висшо закривяване за пeриода и абсолютна симетрия по вертикал с асиметрия по хоризонтал, което е предпоставка за периодичен скок към шести тримерен период.
Новото на шести период, е че основите стават две неправилни, различни в несметричната половина на ПГТ и две подобни симетрични или две еднакви симетрични в правилната повинане таблицата, което определя поява на една хоризонтална плоскост на симетрия. Двете основи са предпоставка третото измерение да формира четириъгълни стени или отражението пренася свойствата детерминиращи групите като призматично продължение и развитие.
Шести период започва с две основи, 2 неравностранни, несимитрични триъгълника, като отражение на триъгълната несиметрична основа на пирамидалния период. Формиране на останалите групи и в двете противоположни половини на шести период ,също е отражение на пирамидалния период. Разликата, е че основите стават две, авсички стени са четириъгълни и при симетричните правилни призми имат и една хоризонтална двумерна плоскост за граница на Огледално-равна симетрия. 
Огледално-равната симетрия нараства в правилната половина на ПГТ. В 9 нулева група, при цилиндъра с две кръгови основи, плоскостите на симетрия по вертикал стават безкрайни по брой и само една хоризонтална. Цилиндърът е най-съвършенното геометричното тяло в 9 група на шести тримерен период с най-висша симетрия и закривяване, което определя периодичния скок към седми период.
Със 7 тримерен период на таблицата, който е напълно завършен, ПГТ става напълно завършена периодична система, което я определя като периодичен еталон за еволюция на материалните форми.
Седми тримерен период също се спазват всички изложени периодични принципи за изграждене и формиране на групите. Започва с най-нисшето геометрично свойство неправилни, несиметрични триъгълници и формира двете противоположни половини несиметрична и симетрична със същите групи: триъгълна, четириъгълна, многоъгълна и група на закривяване. 
Различното от другите два тримерни периода, е че нарастват броя на основите и всяка страна на многостените може да служи за основа. В първа група многостена, който я изгражда е несиметричен с четири неправилни триъгълин основи. Най-важното, което си заслужава да отбележим, е че в същата група се формират редици от неправилни многостени, при които броя на тръъгълните основи нараства безкрайно, като в редиците също са отразени груповите геометрични свойства. 
В пета симетрична група на 7 период добре са определени тези многобройни редици с многобойни полуправилни изпъкнали многостени включващи в първата и втората редица трите правлни изпъкнали многостена изградени само от триъгълни стени: тетраедър, октаедър и икосаедър. 
Многостените в тези редици се подчиняват на теоремата на Ойлер за взаимоотношенията между страните, ръбовете и върховете им. При пълната разработка на ПГЗЕФ и ПГТЕФ е разкрита още по обобщаваща теорема за многостените в редиците и взаимоотношеинята между редиците, от която теоремата на Ойлер е частев случай. Редиците съдържат безкраен брой полуправилни изпъкнали многостени, докато геометрята познава само 14 полупрвилни многостена (архимедови тела). 
В шестта група се нмире само правилния хексаедър (куб), а в 7 група само правилния додокоедър, защото всички полуправилни многостена са в пета група. Ако каквито и други промени настъпят при тези два правилни многостени в 6 и 7 група, ще променят коренно свойствата им и ще се получат различни тела, които не могат да бъдат класифицирани в съответните групи на периода.
В 8 група са полуправилните и правилни овали със съответното симетрия, а в 9 група е най-съвършеното геометрично тяло, кълбото, с безкраен брой плоскости на симетрия във всички посоки на тримерното геометрично пространство. 
Така 7 период завършва с най-съвършената положителна геометрична кривина кълбото, сферата, с което се постига и пълно завършванена ПГТЕФ. ПГТЕФ започнала с най-несъвършения геометричен елемент с отрцателна нулева кривина и завършва с най-съвършения геометричен елемент с положителна кривина, кълбото. ПГТЕФ е съставена от всички основни геометрични елементи като не може да се добавят или изхвърлят от нея, каквито и да е други геометрични елементи.





Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: begetron426
Категория: Технологии
Прочетен: 2222258
Постинги: 353
Коментари: 4118
Гласове: 86553
Архив
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31