КРИТИЧЕН АНАЛИЗ НА СТАТИЯТА "РАЗМИСЛИ ВЪРХУ КНИГАТА "ВЕЛИКИЯ ДИЗАЙН" 1 ЧАСТ, ОТ ВАЛЕНТИН ВЕЛЧЕВ. ПРОДЪЛЖЕНИЕ 2

ЦВЕТАН ПАВЛОВ ИВАНОВ

Това са точките, по които е необходимо логично обосноваване с доказано научно познание за истината, а не с празнословието на Валентин Велчев: 
1. Определение на Бог и догматичната вяра в него, или сляпата вяра без доказателство.
2. Разкриване участието на случайността във формирането от неразумната еволюция на материалните структури и форми.
3. Ползването на казаното от авторитети като доказателство за истината е недопустимо.
4. Приемайки сътворението, без да се докаже разум, вън, от човешкия, е неприемливо.
5. Използването на текстове от свещените религиозни книги, които не съдържат доказателство за истина, освен мъгляви исторически събития, е недопустимо.
6. Използването на неизчистени, неопределени и неверни понятия и категории изкривяват истината.
7. Използване на схоластиката, която позволява чрез празнословие и тълкуване да се нагажда истината за заблуждение на невежите и сляпо вярващите.

Ще продължа с точка 2:
2 . Разкриване участието на случайността във формирането от неразумната еволюция на материалните структури и форми.

След като изяснихме аргументирано и логично същността на Бог като съдържание на думата Бог и неговата невъзможност за съвършено съществуване, ще преминем към втора точка, изясняване на случайността, с която най-много се злоупотребвява.
Към казаното до тук може да добавим, че мигновените процеси в Природата са взривоопасни и разрушителни, което е аксиоматична истина, и са забрана за мигновено сътворение на каквото и да е. Такъв мигновено творец, е разрушител, и го има в индуизма (Шива) като Бог с три лица (тримурти): Брахма – творец, Шива – разрушител и Вишну – съхранител, което е по-близо до истината за съществуването и развитието на света от християнския Бог с три лица Бог Дух, Бог Отец и Бог Син.
Науката е овладяла отдавна мигновените процеси и е разбрала, че те са разрушителни и трудно контролируеми поради многото мигновени случайности в тях, и никъде в тези процеси не е открила намесата на „интелигентен дизайн“ или съзидание, а напротив - само разрушителен взрив. Причината за тази невъзможност е случайността.
Съзиданието настъпва след мигновените неразумни разрушителни процеси в материята и обществото (Големият взрив, взривяване на звезда, разрушителни катаклизми и войни и др.) и продължава дълго време, което се нарича еволюционно развитие и причината за него е взаимодействиего на относителната случайност с относителната закономерност.
Затова относителната случайност носи, разрушителното, което е атрибут на мига във времето, а протяжеността във времето определя целостта на системата, която е атрибут на геометричното пространство като закономерни структури и форми на материята с определено време на живот. Така относителната случайност е ограничена от относителната закономерност или те взаимно се ограничават с противопожните си свойства.
Случайността ограничава закономерната цялост на материята като я разрушава, а закономерната цялост ограничава случайността като я намалява създавайки цялостта, което не премахва детерминима, а само се променя причината определяща съответното следствие. С взаимното си ограничение закономерност и случайност стават относителни и не могат да се превърнат в едностранчив абсолют, който да обезсмисля тяхното съществуане и съществуването и развитието на света, което прави Велчев със случайността.
Защото Абсолютната случайност ще бъде Абсолютен хаос като Абсолютно движение и в него не може да съществуват цялостни системи, а без тях съществуването на света, такъв какъвто е, е невъзможно.
Абсолютната закономерност ще е замръзнала във вечно равновесие система като Абсолютен покой, без движение, а без движение няма развитие, защото развитието като физическо и еволюционно движение и съществуването на света също е невъзможно.
Основният извод е, че случайността определя развитието, а закономерността съществуването на света. Затова случайността е трън в очите на религията, защото в първичното издание на сътворението на света, тя не съществува, а създадените структури и форми от Бог са неизменни, което ги определя като неразрушими. Затова божествената постановка е погрешна, защото такива структури са вечни, но ги няма никъде в Природата. Това се потвърждава от заобикалящата ни действителност като всичко около нас е разрушимо и променливо и то с участието на случайносттта. Кой и защо го разрушава и как и защо се променя и сътворява целостта, за да съществува и се развива света? Намирането на подробните отговор от науката на тези въпроси ще изясни много неща, което няма да бъде в полза на „интелигентния дизайн“, а ще съдържа научни доказателства за съществуването и развитието на света, в което участват противоположностите Случайност и Закономернос .
Неизбежната аксиоматична същност на съществуване и развитие на света е невъзможно да бъде пренебрегната и заобиколена, което кара защитниците на религията да търсят отпор, но неразбирайки както случайността, така и закономерността те поднасят наивни опровержения, от които дори схоластиката се плаши. Велчев също го прави като поднася за пример хвърленото парче метал и чака случайността да го превърне в сложен механизъм, което звучи като приказката за лисица, която ходела след овена и чакала…,но никога няма да дочака невъзможното.
Неразбирането на случайността от защитниците на религията, приемайки я не само за невъзможен еволюционен аргумент, но и като несъществуваща в Природата, за което най-много са виновни философите. Защото случайността не е изчистена като философска категория и философите винаги я разглеждат заедно с необходимостта, а не с нейната истинска, полярна противоположност – Закономерността. Необходимостта може да бъде привилегия на всяка полярна противоположност, а не само на случайността, защото нейната полярна противоположност е не необходимостта. 
Затова в книгата ми „Тетралектика на природата“, излязла от печат през 2007 год., са обяснени много от неразбраните свойства на противоположностите, тяхната същност, видовете и е уточнен техния брой.
"Тетралектика на природата“ е продължени на „Диалектика на природата“ на Ф. Енгелс като изяснява и премахва всички противоречия в Диалектиката, с което се превръща в всеобхватен закон. Краткото определение на Тетралектиката е: Всичко е противоположности, които се раздвояват, за да се удвоят. Всички Тетралектични изводи, които правя, не само са логични, но са изведени закономерно от обективната материална реалност, разкрита и обяснена от естествените науки. Това предполага превръщането на философията в доказателствена наука и нейните изводи да не са само ителигиблени, а да подлежат на обективна опитна проверка за пълно доказателство.
След като изяснихме случайността като полярна противоположност на закономерността, може да се възползваме от нейното действие в съществуването, развитието и обяснението на света без участието на Бог.
Случайността е неразделна част от обективното, закономерно съществуване и развитие на материята и е навсякъде, както навсякъде има закономерност. Тя определя случващите се и неслучващите се събития като процеси във времето, а самите процеси протичат между материалните структури и форми или между цялостните материални системи и вътре в тях. Затова случайност, не може да има в Абсолютното празно пространство или Абсолютното нищо, защото там няма време и материални обекти, за да се прояви случайността.
Закономерността по същите причини е невъзможна в Абсолютното нищо, което го определя като Абсолютна неактивност или Нематериална неактивна празнина. В тази Абсолютна неактивна среда се случват процесите и структурите на закономерното относително съществуваща и развиваща се материя. Така Абсолютната неактивност на Абсолютната нематериална празнина е предпоставка за протичане на безкраен брой процеси и съществуване на безкраен брой разнообразни структури и форми на материята като безкрайно развитие и познание обвързано с безкраен брой относителни случайности и закономерности.
Неактивността на Нематериалната абсолютна празнина е единствената възможност за съществуването и развитието на света, защото не пречи на протичащите процеси и на съществуването на стабилнт материални структури и форми, които я изпълват като им дава възможност за безкрайно разнообразие и развитие. Изпълнената Нематериалната Абсолютна празнина от безкраен брой закономерни процеси с безброй случайности и безкраен брой закономерни материални структури и форми, е възможност те да бъдат само относително сътворими и унищожими. 
Защото никой не може да унищожи и сътвори вечността на времето и безкрайността на пространството като материя и празнината като нематерия, което е отрицание на Бог. Бог както доказах по-горе, че не може да бъде материален, така не може да бъде и нематериален, поради неактивността на Абсолютната нематериална празнина, в която е потопено всичко съществуващо и развиващо се. Защото той ще се превърне в абсолютно неактивен Бог, а абсурдно е да бъде другата крайност, относително активното материално несъвършенство.
Като заключение може да кажа, че единствено съвършена е Абсолютната нематериална неактивна празнина, която е съвършена в своето несъвършенство и място за съществуването и развитие на света, без Бог, като несътворим и неунищожим. Защото при Абсолютната нематериална празнина (Абсолютното нищо) несъществуват процеси и обекти, поради което не може нито да се сътворява, нито да се разрушава, а е само безкрайно и вечно неактивно място за съществуване и развитие на Материята и Антиматерията.
Затова нематериалното Абсолютно нищо може да му припишем ролята на неактивния нематериален етер.
С перифразирането на класическия пример на У. Пейли с часовника като елементарна, крайно опростена заблуда. Велчев не търси правомерно доказателство за ролята на случайния фактор, а целенасочено вкарва в заблуждение читателя като приема два възможни отговора, които целенасочено са против случайността:
1. „Вие сте открили това нещо (часовника) в природата, следователно тя го е създала. Този предмет е възникнал като продукт на една продължителна и сложна еволюция на медта.“
В предложеното, първото изречение съдържа изкривена и неправомерна алогична хипотезата за реалността, защото след раждане на живота и разума на Земята, не всичко се създава от неразумнта Прирадата. А преди да се появи Разумния човек на Земята няма да има кой да захвърли часовника в Природата, нито да има кой да го намери, защото създателят на часовника още не се е родил. 
Второто изречение е някаква мимикрия за постигане на истината, която не само е далеч от доказателството, но съдържаща 100% заблуда за еволюция на медта. Защото самата мед е възникнала от безброй случайни и закономерни процеси на развитие. 
Така че в създаванеото на часовника не взема участие само метала мед, а развитието продължава с още безбройни случайни и закономерни процеси, докато се получат всички необходими неща и накрая да се роди създателя, който да изработи първия часовник . За целия този процес на развитие и съществуване е необходимо време и първична материя за да се сътвори часовника. Време и материя е имало в изобилие, от Големия взрив до възникване на човека. 
Примерът със захвърления часовник е неправомерен и наивен и целенасочено води до неверен заблуждаващ отговор за невазможността чистата, абсолютна случайност да сътвори сложен механизъм като часовника. Да чистата случайност не може да го сътвори, но безбройните еволюционни процеси на закономерната неразумна еволюция, в които взема участие и случайността, могат. 
2. „Възможността да се образува случайно този предмет в природата е пренебрежимо малка. Защо да не допуснем тогава, че той е бил измайсторен от разумен създател“? Допускането за разумен създател е вярно, но Велчев умишлено не е обяснил, кой и каъв е разумния създател, за да припише разум на неразумната, но божествена Природа.
Със заключението си Велчев потвърждава целенасочеността на схоластичното заблуждение на примера с часовника: „Ако критерият за научност е да се намерят естествени причини за произхода на всичко, тогава първото обяснение е научно, но не е вярно. Второто е вярно, но не е научно“.
Това заключително обяснение на Велчев и в двете положения е напълно невярно и целенасочена алогична заблуда. Защото първото обяснение не може да бъде научно след като не е вярно, а само мимкрия поради това, че няма логично и емпирично доказателство. Второто изречение не може да бъде вярно щом не е научно, по същата причина, която Велчев е пропуснал да забележи . 
Само с примитивно, невежо и схоластично допускане както за случайността, така и за разумния създател не може да се постигне истината. Защото случайността е пренебрежително малка в предварително целенасочено избрания пример за еволюция на медта, която може да се развие до следващия химичен елемент (атом) или до химически съединения, но вече с участието и на други химични атоми, но не и до сложен механизъм.
Ако Велчев действително искаше да установи истината, трябваше да допусне и проследи дълъг период от човешката еволюция свързана с разкриване и преработка на металите и изобретяваването на часовникавия механизъм, в които не участва само случайността, а и закономерностите открити от Разумния човек, а те са толкова много... Затова може би няма да му стигне един живот само да изброи бозбройните случайности и закономерности. 
Велчев знае, че само с така изработения и подбран пример може да заблуди невежите и сляпо вярващите, но логиката трудно се заблуждава. Защо той не изчисли вероятността на милиардния времеви път до изобретяването на часовника, който е извървяла еволюцията с участието на огромен брой закономерности и случайности и тогава сам ще се убеди, че е възможно, а дори ще установи, че еволюцията е трябвало да постигне часовника много по-бързо. Тогава да зададе вопроса, Защо? - еволюцията е вървяла толкова бавно до създаване на часовника, и да търси...
Велчев захвърля парче мед някъде в Природата и чака да се превърне в часовник - смешник. Това и Бог не може да го направи, защото в Природата има разхвърляни хиляди пърчета мед и нито едно не се е превърнало в часовник с помоща на Бог, а би трябвало да стане мигновено, но такова действие не се е случило никога и никаде. Другата, еволюционната причина я обясних, защо е невъзможно!
Изводът за науката, който прави Велчев, е прекалено невеж и заблуждаващ, защото няма такава наука, която не е вярна и вярна доказана истина, която да не е научна. Зомбиращата схоластика за невежото вярващо съзнание, която използва Велчев е неправомерната догматична методология на религията, с която той се мъчи да даде отпор срещу науката, с произволни и схоластични примера с часовника и ученият измислил новия двигател. 
Колко много вреда и извращения може да получи невежото човешко съзнание, приемайки такива примери за истина, но те са полезни за религията. Защото може лесно да ексллоатира невежеството с тях, за да управляват и да създават религиозния фанатизъм.
Затова в примерите трябва задължетелно да доминира логиката обвързана с доказани истини, които се базират на постигнатото от науката познание, а не свободно съчинение с определена манипулационна религиозна насоченост, което по същество съдържат и свещените религиозни книги.
Айзък Азимов предлага много опростен, но логичен пример за обяснението и разбирането на взаимодействието между случайност и закономерност. 
Напълваме съд със смес от водод и кислород, атомите на които са номерирани с поредни числа. Процесът за свързване на водорода и кислорода започва много бавно и при внасяне на катализатор платина се ускорява многократно, но с катализатор, а не с магическата пръчка на Бог, процеса става мигновенно. Закономерността се изразява със своето постоянство и ред като винаги при това взаимодействие между кислорода и водорода ще се получи молекулата на съединението вода със структура от 1 кислороден атом, свързан винаги с 2 водородни атома.
Проявата на случайността при опита, се определя от нейното непостоянство, хаотичност и безредие, което става при движението и срещата на водородните и кислородни атоми. Защото безпорядъка на срещата определя, че няма да има точно определен ред срещи и водни молекули като комбинации образувани с поредно белязяни атоми (1–1,2; 2–3,4; 3–5,6; 4–7,8; 5–9,10 и т. н.), но всяка молекула извадена от съда, ще бъде молекула на водата. С поредното номериране на кислородните и водородните атоми в опита, лесно се установява действието на случайността в процеса.
Така протича действието на случайността и закономерността при получаване на прости нови продукти от изходните, показани в примера. Какво ще бъде действието и взаимодействието на случайността и закономерността, за да стигне еволюцията до сложен часовников механизъм и сложен двигател от примерите на Велчев. Затова ще е необходимо много дълъг период от време и огромно разнообразие на качествено различни продукти и неизброимите случайности на неразумната еволюция. Не може да хвърлим парче метал и да чакаме случайността да го превърне в часовников механизъм или случайно да изобрети двигател. Тази възможност е присъща само на лудия и Бог.
За да се появят сложните мехинизми сътворени от разума е необходимо взаимодействието на случайността и закономерността във времето и пространството, което се нарича еволюционно развитие. Необходимото време за да стане изобретяване на часовника и двигателя е около 14 милиарда години, а необходимите материални закономерни ресурси са развитието на Вселената след Големия взрив до тяхното изобретяване. 
Да определим, колко е броят и разнообразието на случайностите и закономерностите от Големия взрив до поява на часовника и двигателя, е невъзможно. Защото еволюцията е преминала през безкраен брой и безкрайно разнообразие на случайности и закономерности и никъде не е срещнала Бог с часовник и мерцедес, а на нашата планета е пълно с мерцедеси и часовници и дори много Богове, изобретени от „интелигентния дизайн“ - човекът. Въпросът не е от къде са се появили те, а как са се появили те?
В края на крайщата светът след около 14 милиарда години се напълни с часовници и коли, но никъде по тоя дълъг еволюционен път от елементарните частици, атомите молекулите, живата клетка и неврона, до раждането на Разумния човек, не срещнаме „интелигентен дизайн“ който може да ги създаде и не намерихме захвърлени от него часовници и случайни двигатели. 
Лично за мен предпочитам да намеря неговия философски камък и магическата му пръчка и не съм се отказал, защото един мой приятел ме посъветва да отида до Кремиковци, където е пълно с железа и мога да намеря нещо ценно, я философски камък, я магическа пръчка. Не ме задовалява вече някой часовник с колесник, защото вече си имам на джиасема и то без пружини и колела и няма да ми цъка.
Бих отишъл до Кремиковци, но е опасно, не знае човек колко случайности ще срещне при толкова пътища, коли и железни отломки и демократична анархия. Така че случайността е опасна, затова управляващите се движат по ръба на законите, като са му намерили цаката за взаимодействие между относителните закономерност и случайност като създават ръбовати закони, които поръ(о)биха народите.
От цялата тази последна и почти хумористична, но вярна тирада за случайност и закономерност може да извлечем заключение за случайността и закономерността:
Случайността е неизмерима и е подвласна на времето и се проявява всеки миг, а кой може да преброи миговете в нашия свят, за да я управлява и да намали нейното вредно и разрушително действие в света – никой? Понеже тя не е абсолютна, може да и противопаставим познанието или закономерността, за да няма вечно замръзнала закономерност и абсолютно разрушителна случайност. По думите на един учен, разумът ще започне разумното управление на света, намалявайки случайността чрез закономерното познание, но никога няма да бъде премахната.

3. Ползване на казаното от авторитети като доказателство за съществуващата истина е недопустимо

Особено когато авторитетите се подбират и казаното от тях се провъзгласява чрез нагаждане против науката в полза на мистиката и религията. Зтове казаното от авторитети, че Бог съществува, няма никаква доказателствета стойност, а съдържа най-голямото маниполационно заблуждение за сляпо вярващите. Това е така, защо същото казано от клошар или луд, се приема за неистина, а от авторитети за истина без доказателсво. Авторитетният учен, или се самозаблуждава, или целенасочен заблуждава и работи против науката. Защото не може едно и също, казано от лудия и авторитетния учен, да бъде едновременно вярно и невярно. 
Авторитетната тежест на един Нобелист има стойност само за това, което е доказал като закономерна истина и за което е нобелиран. Всичко друго казано от него няма никаква доказатевствена стойност, а само се превръща в най-опасното заблуждение против научната истина в полза на религията. 
Теолозите имено затова използват за доказателство казаното от авторитети, но истинския учен няма право да провъзгласява за истина нещо, за което няма доказателства. От това се възползва В. Велчев и то прекалено невежо и наивно.
Оксфордският философ Ричард Суинбърн е пределно откровен в така казаното в подкрепа на религията: „Да се постулират трилион трилиони други вселени вместо един Бог, с цел да се обясни подредеността на нашата Вселена, изглежда върхът на ирационалността.“
Върхът на ирационалността, е че при съществуване на безкрайното Космическо пространство в него има само една единствена крайна Вселена. Това е най-безсмисления абсурд, с който Р. Суинбърн иска да обясни съществуването на един единствен Бог. Защото най-рационалното запълване на безкрайния Космос е с безкраен брой Вселени и Антивселени. Това е така, защото в безкрайността има място за всичко, което предполага в нея всичко да бъде безкрайно по брой. 
Така че физиците също не са прави със съществуването на "трилион трилиони" мултивселени, защото този брой е по-малък от съществуването на безкраен брой. Тогава Бог, толкова много ще се размножи, че единствения Бог се превръща в най-ирационалното нещо. То си губи смисъла да го размножаваме из целия Космос, защото и тук на Земята си има хиляди божества. Кой тагава е едиствения...? - невъзможно е определението, защото неистината, лъжата няма единствено определение, тя е неопределено множество.
Друг подбран авторитет, Рудигер Ваас пише: „Разбира се, винаги може да се твърди, че съществуват други вселени, причинно строго отделени една от друга, но те нямат никаква обяснителна стойност и твърденията за тяхното съществуване не могат да бъдат мотивирани с каквато и да било научна полза.”
Научна полза винаги има, защото Р. Ваас е пропуснал да знае, че законите на материята са единни във Космическото пространството и различни във времето при тяхното формиране. При това положение е достатъчно да разкрием законите на Големия взрив, разширяване и свиване, или раждането, еволюцията и инволюцията на нашата Вселена и ще го приложим за всички останали. 
Защото процесите формиращи законите във безкрайния брой Вселени и Антивселени, са различни във времето, в зависимост на етапа от тяхното развитие, а формираните законите са единни в пространството като определени структури и форми на материята. Това означава, че в тях след Големия взрив също ще има физическа еволюци на елементарните частици, химическа на атомите и химичните съединения, биологична на раждане на живота и етап на раждане на разума наука и научно познание. На примитивните разумни цивилизаци няма да им липсват множеството на боговете което сме го имали в миналото и продължава да го има и днес.
Всичко това е така, защото съществуваенто на света се управлява не от един Бог, а от един неразумен субективен системен закон на симетрията, Тетралектика на природата. Неговите системи съществуват неизменни във всичко и могат да се разкрият и докажат във всичко и да се приложат във всички области на научното познание, без този закон да е божествен. Защото това е неразумния механизъм на еволюцията, от което се страхуваха мистиката и религията най-много, защото това предвещава краят им..
Такстън пък прилага методът на аналогията, който е съществен в научното познание, но той консттатира, че с аналогията може да се регистрира и открие обща интелигентност, а не специално човешката интелигентност. Такстън е в груба грешка, защото аналогията трябва да я вземем от нещо и да я приложим при друго нещо. Така че аналогията не може да се приложи при регистриране на обща интелигентност, защото творецът е единен и единствен съвършен Бог и няма откъде преди него да я снемем за да я приложим. Защото преди него може да има само несъвършено нещо и дъното на несъвършенството Абсолютното нищо. А след него нещата също са несъвършени, понеже материалното еволюционно развитие върви от по-простото към по-сложното, при което е възможно прилагане на аналогията от науката за разкриване на системното закономерно изграждане на структурите и формите на материята.
Следователно аналогията е рожба на Тетралектичността на света, защото Тетралектиката съдържа всички системи като отражение в обективната реалност на материалните структури и форми. Това предполага да съществува аналогията като циклично и периодично проявление както при еволюционото развитие и съществуването, така и при инволюционното. 
Затова аналогията носена от системите на Тетралектиката, може да се прилага и при обратния инволюционен път за търсене на "ителигентен дизайн", от най-сложната структура и форма на материята - човешкия разум, към Материалната субстанция. Това е най-логичното рационално търсене с приложение на аналогията. По този инволюционен път с вървене от сложнто към простото е абсурдно да срещнем общата интелигентност на Такстън, защото системите вървят към по-опростените частни структури и форми на материята, а по-общото остава на върха зад гърба им, където е отправната аналогична точка, човешкия интелект. 
Йен Барбър също не е прав, че взаимодействието между обектите определя тяхното съществване.Защото за да има взаимодействие между обектите, те първо трябва да бъдат създадени, за да съществуват. Така че съществуването на обектите не се определя от взаимодействието между тях, а се отределя от относителното равновесие между елементите на тяхната структура, за да могат да съществуват като цялостни визуални системи. В противен случай съществуването на света е невъзможно.
В. Гит също не е прав за информацията. Защото той първо я приравнява с граматическите категории, а след това приема тези категории са нематериални. Груба грешка или невежество, защото няма немтериални категори. Понеже всичко е противоположности, които се разделят на два основни вида: обективни и субективни, а Гит в своето невежество приема субективните противпложности за нематериални. Другата негова грешка, е че принизява информацията до граматиката, а тя е неоделима идеално част на материята, поради което няма материя без информация, както няма информация без мотерия.
Гит продължава с невежите си определения за информацията, което проличава в неговото допълнително определение:
„Информацията винаги е нещо установено и възниква само в резултат на волеви акт (намерение, интуиция, планиране). Или иначе казано: в началото на всяка информация стои нейното планиране от духовен източник (предавател).”
Наивното обяснение, че информацията е нещо винаги установено, а после възниква като намерение, интуиция и за това се планира от духовен предавател. Гит при това определеине прави алогична причинно следствената връзка като слага следствието преди причината. Информацията първо я има, а после възниква.
Измислицата духовен предавател на Гит, колкото и да го търсим го няма никъде, а информацията я има във всичко и навсякъде. Един най-разбираем ежедневен пример: Събуждам се сутринта и надниквам през прозореца и се информирам, че е паднал първия сняг. Сещам се за духовния предавател на Гит, търся го под възглавницата, но го няма...
Има два основни вида информация: едната е в покой, поради която съществува целостта на материалните структури и форма, за да съществува света, а другата е в движение, като предаване и приемане, поради която света се развива.
Така че какво се оказа, че по принцип авторитета не е гарация за съществуването на определена истина. Подбраните пък от Велчев невежи авторитети с цел защита на религията, с празнословието си, се превръщат в лъже учени, без да постигнат целта си. Само могат да заблудят прекалено много хора, което все пак е пъзел от релегиозната догматична цел.
Всяко ново качествено ниво е скок на еволюционното развитие, което е свързано със старата система, но не като механичен сбор от нейните елементи, а като постоянна обвързаност на информацията с материята. Без да е съществувала предходна система на старото качествено ниво е невъзможно формирането на новата качествена система. От разпадане на старата система на свободни елементи и свободна енергия се създава новата. Затов старта систма я няма след формиране на новата, защо тя се превръща в нова, а това превръщане затруднява доказването на еволюционното развитие.
Съвременни американски учени са разкрили опитна постановка, с която доказват саморазвитието на системата с участие на случайността и са стигнали до извода:
"Случайните изменения и естественият отбор не могат да дадат никакъв резултат, ако няма условия за образуване на нова структура, а тези условия възникват само в силно не равновесен поток от вещества и енергия." 
Може само да допълним, че не равновесен поток от вещества и свободна енергия са свободните елементи и свободната енергия са от разрушената стара система, от които се формира новата структура. За да стигне до истината Велчев трябве да прилага новите доказени истини и логично да ги обоснове, а не да подбира неверни, заблуждаващи божествени цитати от също така подбрани фалшиви авторитети.
Аристотел е прав: "Цялото е по голямо от своите части", защото това показва, йерархичния принцип на Природата, който именно определя взаимовръзката между системите при тяхното неразумно еволюционно възникване от по-простото към по-сложното. Атомът е съставен от елементарни частици: протон, неутрон и електрон. Химичната молекула от атоми, високомолекулнти органичното съединение от повтарящи се полимерни химични звена. 
Биологичната клетка от високомолекулни химични съединения:неуклеинови, киселини, белтъци и ензими. ДНК е съставена от четири химични бази, а веригата и от петосновна захар и фосфорни остатъци. Генетичният код не прави изключение, който е общ за цялата жива материя: той е триплет (три химични бази кодират определен брой триплети от основнит бази) от веригата на ДНК, които кодират както видът, така и органите съставени от белтъци. А всеки вид съществува като определен набор от гени като геном на вида, който е взаимосвързан с всички други видоиве. 
Като продължим по-нататък ще стигнем да мозъчната жива клетка - неврон. Човешкият мозък е съставен 100 милиарда неврони и още толкова живи клетки като бяло вещество, изграждащи междуневронните връзки. Емоционалните и психически процеси, отдавна е установено, че са съсредоточени в различни центрове и се управляват от химични съединения и електрически импулси. Логичното мислене става възможно чрез функционалната асиметрия на човешкия мозък при формиране от обективнате материална действителност на симвали, понятия и терми като думи, с които мисли лявото полукълбо и се ражда човешкия разум без участието на Бог.
Следователно човека е последната най- обща матрьошка съдържща всички останали матрьошки, включително и първичната Материална субстанция като непрекъсната връзка със сложни взимоотношения и ограничения. Така на най-ниско субмикро и микро ниво поради огромната енергийност, съществуват закони на ограничението, за да предпазяят от рарушителната енергийна сила следващото еволюционно ниво. На по късен етап ограниченията са поразхлабени и се превръщат във взаимопомощ. Това е така между живата клетка и разумната мозъчна клетка като системи и органи, които се допълват.
Като обобщаваща константация мога да кажа, колко малко все още знаем въпреки постиженията на науката и колко много ни предстои да открием като подробности включващи взаимодействието между закономерност и случайност, а Велчев с невежа ръка ги отхвърля и ги замества с илюзията на сътворението. 
"Ричард Левонтин, генетик от Харвардския университет, признава, че в науката натурализмът е наложен неправомерно: „Не че методите и институциите на науката по някакъв начин ни принуждават да приемаме материално обяснение на феноменалния свят, напротив – тъй като ние априори държим на материалните причини, сме принудени да създадем изследователски апарат и понятия, които произвеждат материални обяснения…”
Как Левотин може да каже без да изясни: "...признава, че в науката натурализмът е наложен неправомерно:" - като се пригаждат понятията към материалните причини, което е невярно. Защото е точно обратното символите, термините и понятията като думи, са отражение на материалнота реалност, което поражда човешкия разум чрез функционалната асиметрия на мозъка му. Така лявото полукълбо на първобитния човек започва да ги използва като мисли с тях, за да стигне по нататък до научните категарии.
Следователно причината за появата на понятията е естественото съществуване на материалната реалност, а не понятията да я създават принудително като провеждат материални обяснения. Това е така, защото човек няма, откъде другаде да ги вземе преди да започне да мисли, освен от материалната реалност и ги прилага за ракриването, доказването и обяснеинето и. По-нататък появата на категоралния научен апарат е преминал първоначално дори през примитивна и мистична форма, а не е пригоден специално за материални обяснения. Така се появяват дори имената на видовете науки: метафизика - физика, алхимия - химия самозараждането в биологията и парапсихохогията - психотроника и др. Категориите числа, вселена, космос и мн. др. са се появили много преди раждането на науката. 
След толкова схоластични неверни изводи, не нутарализмът, а теизмът пригажда нещата против науката в името на съществуването на Бог. На Велчев не му остава нищо друго освен да се моли на науката да признае, че има Бог, което се съдържа в цитата му.
"Затова не е ли по-добре да приемем, че всъщност задачата на науката е да открие обективната истина? Така всичко си идва на мястото. Тоест там, където действат природните явления и закони, нещата да бъдат обяснени чрез тях, а щом някъде е имало интелигентна намеса, това да бъде признато." - и продължава. "Но тук ще се осмеля да отбележа, че задачата на науката е по-скоро не толкова да намери естествените причини на явленията, колкото да открие обективната истина за нещата от действителността."
Казаното от него е пълен абсурд като истина и разбиране. Защото естествените причини на явленията са в пряка връзка с обективната истина на материалната действителност. Науката откривайки закономерните истини на материалната обективна действителност, стига до естествените причини и обяснения на явленията. Така че Велчев неудачно, изкуствено разделя естествените прродни явления и обективни закони на материятаята, но още по-неудачно иска да се прилагат за обяснени на нещата само там къдто действат. Той не осъзнава, каква безсмислица съдържа неговото искане. Защото естествените причини на явленията и обективните закони са навсякъде, къде тогава ще срещнам "интелигентна намеса" извън тях. 
Пардон, извинявай Велчев, не се сетих, за тази велика интелигентност на сътворението от нищото...Бог маха с магическата пръчка и се ражда света или още по-интелигентно "Божий дух се носи над водната стихия и изведнъж блесва светлина..." Страшна интелигентност на Бог, но по-проста от неразумните природни явления и закони. Защото науката е установила, че светлината в тъмния Космос е продукт на звездите, а водата е прекалено късен продукт от планетната еволюция. Втори път извинявай, не осъзнах, че Бог може всичко, но още от дете зная, че в приказките всичко е възможно...