КРИТИЧЕН АНАЛИЗ НА СТАТИЯТА "РАЗМИСЛИ ВЪРХУ КНИГАТА "ВЕЛИКИЯ ДИЗАЙН, 1 ЧАСТ, ОТ ВАЛЕНТИН ВЕЛЧЕВ. ПРОДЪЛЖЕНИЕ 3

ЦВЕТАН ПАВЛОВ ИВАНОВ

Това са точките, по които е необходимо логично обосноваване с доказано научно познание за истината, а не с празнословието на Валентин Велчев: 
1. Определение на Бог и догматичната вяра в него, или сляпата вяра без доказателство.
2. Разкриване участието на случайността във формирането от неразумната еволюция на материалните структури и форми.
3. Ползването на казаното от авторитети като доказателство за истината е недопустимо.
4. Приемайки сътворението, без да се докаже разум вън от човешкия е неприемливо.
5. Използването на текстове от свещенните религиозни книги, които не съдържат доказателство за истина, освен мъгляви исторически събития, е неприемливо.
6. Използването на неизчистени, не добре определени и неверни понятия и категории изкривяват истината.
7. Използване на схоластиката, която позволява чрез и тълкуване да се нагажда истината за заблуждение на невежите и сляпо вярващите.

Ще продължа с точка 4:
4. . Приемането на сътворението без да се докаже разум, вън от човешкия, е неприемливо.

Приемането на божественото сътворение за истина от В. Велчев, без да има и най-дребното доказателство за съществуване на разум извън човешкия мозък, или логично определение за разум е прекалено пошло и заблуждаващо.
Затова едно приемливо логично определение за същността на Човешкия разум, може да ни послужи като модел за търсене на разумна същност извън човека.
Човешки разум: Еволюционен продукт на неразумното развитие на материя, като единство на физично, химично, биологично и психично на човешкия мозък с асиметрична мисловна функционалналност, чрез информация (памет), чувство (емоционално образно мислене), въображение (фантазия) и логично мислене - аналитично и синтетично.
Това оределение предполага еволюционно развитие от по-простото към по-сложното, а не обратното, при раждане на човешкия мозък в този област на нашата галактика, наречена Слънчева система, като разумен венец на еволюцията. 
Ако се огледаме наоколо и потърсим разум в обективната материална действителност със сигурност няма да намерим, или ще го намерим само при човека. Затова ще го потърсим в обратния път на еволюцията - инволюцията.
Слизаме на нивото на бозайниците - няма го. продължаваме надолу по инволюционната стълба на живота и живото става все по-примитивно: влечуги, земноводни, риби, безгръбначни и стигаме до едноклетъчното. като се отдалечаваме все повече от човешкия разум. Продължаваме нататък към неорганичното, химичната молекула и химичния атом, където структурите и формите на материя стават все по-прости, и все по-далеч от човешкия разум. Материалната реалност става все по-простта и примитивна като постепенно, първо се губи визиалността, след което се губи усещането на живата материя. 
Слизаме още по-надолу: физическото състояние на материята - елементарните частици и визията не само се губи, но микросвета става относително неопределен. 
Целият този физичен свят става невидим и никой не е срещал и доказъл съществуването на разумна елементарна частица. 
Ако продължим към първичното, най-просто дъно на материята, логично ще стигнем до точковидната, безструктурна елементарна частица с най-простия набор от свойства с потенциал за неразумно развитие. Ако това състояние на неделимата Материална субстанция приемем за Бог. Той ще се окаже толкова прост и неразумен, че ще се отврати от собствената си простотия и ще забрави, че е творец като се скрие в мишата дупка на точковидната неделима елементарна частица.
Следващото инволюционно стъпало е Абсолютното празно пространство, или Абсолютното нищо, където не само Бог се е покрил напълно, но липса и неразумната материя. Защото Абсолютното нищо има само едно наматериално свойство, да бъде безкрайна и вечна празнина, която може да бъде запълнена от също така безкрайна и вечна, несътворма и неунищожима Материя и Антиматерия.
Абсолютно нищо няма в чист вид, както ги няма информацията енергията, полето и математичните уравненияв чист вид без материя. Няма ги защото те винаги са обвързани с материята. Затова материята не може да съществува без тях и те без нея. Това е единствената възможвост света не само да съществува и се развива, но да съществува без свръхестествени сили и Бог.
Науката се развива прекалено ускорено и вече е близо до пълното обяснение, защо е така устроен света. Защото науката не само се стреми а това е нейната същност да разкрива природните закони, да ги докаже и обясни, за да разбере материалния и антиматериалния свят, кото ги приложи за технологичното развитие в името на човека, не на илюзорни богове.
Велчев най-наивно и невежо задава въпроса, че като не може да докажем съществуването на божествения разум как ще докажем съществуването на човешкия разум. С този въпрос Велчев се оказа на много ниско интелектуално ниво. Защото разумът на човека е аксиоматичен, нагледен, и той лесно може да установи като го сравни с първото срещнато животно и го попита знае ли таблицата за умножение...
Така че истинския, големия интелект работи винаги за науката, а ниския със сляпата вяра, винаги за догматичната илюзия Бог, против науката и против човекът. Затова винаги ще звучат божествено думите на истината от кладата, "И все пак тя се върти..."

5. Използване на текстове от свещенните религиозни книги, които не съдържат доказателство за истина, освен магляви исторически събития, е неприемливо.

Още в началото на сътворението в Библията,
отразено в Битие, Бог започва невежо и невярно да твори: "В начало Бог сътвори небето и земята". Не е ясно, за кое небе и за коя земя става въпрос. Небето и земята на Космоса, на Вселената, на милиардите звезди и планети или само за нашата планета става въпрос. Излиза, че Бог не знае за съществуването на милиардите звездни системи и сам се дискредитира с невежото сътворение. Защото религията до последно защитаваше версията, че нашата Слънчева система е единствена в Космоса до откриването на първата планета извън Слънчевата система, през 1994 год. Много невеж Бог. При това положение невежото творчество на божествения дизайн продължава и в точка 2 и 3 на Битие: "...и Дух Божий се носеше над водата. Рече Бог: Да бъде светлина." 
Науката е разкрила, че не може да има вода преди светлината и топлината на звездата, която е родила планетата Земя. Земята е била някалко милиарда години газово-магмено кълбо, а водата е много късен продукт на химичната еволюция на истиващата Земя.
Следователно на всяка следваща страница на Библията има такива противоречиви, наивни и невежи грешки. Защитниците на религията веднага ще кажат, че Бог е искал да каже... и ще предложат различни тълкувания, а истината не се тълкува, тълкува се само неистината. Безсмислено е по-нататък да анализираме грешните постановки на Бог, които са прекалено много описани в Библията. Защото само една грешка да е допуснал Бог, той вече не може да бъде Бог, понеже така сам се дискредитира, а би трябвало да бъде безпогрешен.
Защото Библията е писана преди хиляди години и описва невежеството на времето, от което идва и го поднеся наивно. Пример за това невежество, е че в Библията никаде не е споменато нещо за динозаврите. Защото тяхното съществуване, е открито хиляди години след нейното най-старо издание. И с такова погрешно и невежо съдържание тя не може да бъде книгата на истината, а може да бъде само книгата на целенасочените заблуждения. Това е причината нейните текстове да не могат да се използват за доказателство на божествената истина.
Ще цитирам едно сравнение за противоречията между науката и Библията, което е взето от 249 страница на книгата "Научен креационизъм" на Хенри Морис, българското издание. Тази книга е с огромни претенции за научно доказателство на сътворението, по-големи от претенцийте ва Велчев. Създадена е през 1974 год. като служи за учебник на научното сътворение на света от Бог. Изучава се във всички училища и университети в САЩ. В създаването и вземат участие 23 учени от всички области на познанието, като само 3-4 от тях са богослови, но авторитетната им тежест без доказателство се превръща в невеж отрицателен резултат, което личи от цитираното. Със сравнението вместо да изпишат вежди на сътворението са му изболи очите.
"Според униформитаризма Според Библията 
1. Материята е съществувала 1.Материята е създадена
отначало. в началото от Бог.
2. Слънцето и звездите са 2. Земята е по-стара от
по стари от Земята. Слънцето и звездите. 
3. Сушата е възникнала 3. Океаните са възникнали 
преди океаните. преди сушата.
4. Слънцето е първият 4. Светлина огрява Земята 
източник на светлина на преди да възникне 
Земята. Слънцето.
5. Атмосферата лежи 5. Атмосферата лежи между 
над хидросферата. две хидросфери.
6. Морските организми са 6. Земните растения са
първите форми на живот. първите създадени
форми на живот.
7. Рибите са се появили 7. Плодните дървета са
преди плодните дървета се появили преди рибите
8. Насекомите са се 8. Птиците са се появили 
появили преди птиците. преди насекомите. 
("пълзящи животни")
9. Слънцето свети преди 9. Земната растителност
появата на земната съществува преди да 
растителност. възникне Слънцето.
10. Земноводните са се 10. Птиците са се появили
появили преди птиците. преди влечугите.
11. Жената се е появила 11. Мъжът се е появил 
преди мъжа (генетично). преди жената
(чрез сътворението).
12. Дъждът съществува 12. Човекът съществува
преди появата на човека. преди да е имало дъжд.
13. "Творческите процеси 13. Завършено сътворение.
продължават и днес. 
14. Борбата и смъртта 14. Човекът е причина за 
по необходимост борбата и смъртта." 
предшестват човека.
Наука и сътворение не само имат противоречия по между си, но те са несъвместими и взаимно се изключват, което показва сравнението. Авторитетите които са създали сравнението са толкова невежи, колкото и глупави като сами дискредитират каузата си на сътворението. Още със заглавието на книгата са сглупили, защото е невъзможно да има Научно сътворение, понеже Бог сътворява мигновенно, без възможност за доказателство. 
Затова само едната половина на цитираните противоречия е вярна. Тя има съответните научни логични доказателства, а другата е прекалено невежа глупост, съдържаща се в Библията и представена от научните авторитети по възможно най-невежи начин. Всеки нормален човек може лесно да прецени, без да има съответните авторитетни титли, кое е невежа глупост и кое е истината. При сравняването на лявата научна половина с наивните извадки от Библията, се вижда, че няма нито една вярна точка в дясната библейска половина. 
Първата точка за изначалната материя, е с предимство пред първата точка според Библията, защото отпада вечния впрос кой, кой...създаде създателя. Изначалната материя има възможност да се потърси и намери логичното и обосноваване като несътворима и неунищожима. Докато, ако предположим, че някой е сътворил Бог, то той е по-съвършен от него, с което го дискредитира, а по-несъвършен създтел е невъзможно да създаде съвършения Бог.
Подобно неадекватно сравнение между предсказателните способности на Еволюционния научен модел и Модела на сътворението има на стр. 29 на същата книга.
Още в заглавието на сравнението има наивна грешка спрямо истината в Модела на сътворението.
Еволюционен модел Модел на Сътворението
Естествен произход. Свръестествен произход. 
Продължаващ процес. Завършен акт. 
Настоящо увеличаване Настоящо намаляване 
на сложността. на сложността.
Грубата наивна грешка в модела на сътворението, е че намаляване на сложността е разрушителен процес, който забранява сътворението. Защо само прогресивно увеличаване на сложността е истиски градивен творчески процес. Другите сравнения в Модела на Сътворението също са неверни.
По-нататък има цяла таблица с такива не сържащи истината сравнения между двата модела, които са неудачни за сътворениеот. Ще предложа някой от тях за размисъл.
Съдържанието на Метагалактиката при Еволюционния модел е от променящи се галактики, а от другия модел е от непроменливи галактики. Строеж на звездите при Модела на сътворението е непроменлив, а при другия модел звездите промнят типа си. Наивно невежество от подръжниците на сътворението. Защото науката е разкрила, че звздите се раждат, живея и умират като минават през различни процеси на промени, прогресивин и регресивни. Знае се, че галактите са изградени от променливи звезди, които логично ги превръщат в променливи галактики.
Сравнение на предвижданията на моделите за мутацията при живите системи в постановката си е полувярна. Защото казаното от защитниците на сътворението, че науката предвижда само благоприятни мутации, а сътворението предвижда само вредни, регресивни мутации. Науката предвижда, разкрива, доказва и изучава и двата вида мутации. Благоприятните в процес на еволюцията са прогресиращи и се предават на следващите поколенията като положителен фактор, а отрицателните също се предават на следващите поколения, но като регресиращ, вреден болестворен фактор. Пример е сърповидната анемия при кралете, получена при роднински полови връзки, убийствена за поколението.
Свърших почти всички епитети за невежеството и алогичността, които унизяват всичи авторитети, взели участие в написването на "Научнен креационизъм". Защото творческия акт на сътворението е мигновен, без възможност за доказателство, но изведнъж се оказа, че невежите авторитети предвиждат регресивните мутации. Какво може да кажем на това, глупост, невежество, целенасочено заблуждение или нещо още по-грозно. Защото те би трябвало да знаят, че мутация означава видоизменение или промяна, а тяхното "научно сътворение" не допуска промяна и сътворява само непроменливи неща. Може само да попитам какво може да каже един нормален човек за тази ненормална метаморфоза на сътворението...
Ще представя още една последна налудничава, невежа и заблуждаваща предсказателна постановка свързана с поява на цивилизацията, защитавана от Модела на сътворението. Науката определя появата на цивилизацията като бавен и постепенен процес, а сътворението я определя като веднага възникнала след сътовряване на човека от кал и ребро. Прекрасна "истина" за възникване и съществуването на божествената цивилизацията, от която науката открива следи в пещерите на планетата Земя, живяла десетки хиляди години в тъмнина на пещерите. След което се раждат първите цивилизации извън пещерите.
Мисля, предоставените факти са достатъчни за изобилстването на нелепостите както в Библията, така и в Научното сътворени на Х. Морис и в цялата лавина от религозна и мистична литература адресирана към невежите, сляпо вярващи, от която се възползва Велчев. По-нататък всякакъв анализ е безсмислен след толкова невежество, глупост и груби грешки. Защото защитниците на сътворението не спазват никакви логични и доказателствени правила, а искат от науката цялата истина с всички подробнисти. Материалната действителност се развива, а науката също се развива и при определено натрупване на научното познание ще предостави необходимия отговор по определен въпрос.
Какъв отговор може да предостави "научното" сътворение като при опит да покаже развитие си остава на място, без да може да обясни елементарни положения, като няма очи и за аксиоматичната истина. Защото цялата постройка на сътворението е непроменлива, но въпреки това върви към промените с намаляване на сложността, но това е вървеш не към сътворение, а към разрушение и е против непроменливостта. 
Привържениците на такива парадоксални и илюзорни идеи не осъзнават, че единствено непроменливо нещо може да бъде само Абсолютното нищо и Съвършеното нещо. При Абсолютното нищо, няма какво да се променя, а при Съвършеното нещо, също няма какво да се променя, но в противоположната посока, защото всичко е променено. Само когата опровергаят с логично доказателство казаното по-горе ще е възможно сътворение, но трябва да се изчака и раждането на
твореца, защото и той подлежи на сътворение.

6. Използването на неизчистени, не добре определени, неразбрани и неверни понятия и категории, изкривяват истината.

Ще посоча накратко някой от най-важните за философията и науката понятия и категории, които нямат точно определена и разбрана същност. Това пречи на философията и науката при разкриването и разбирането на същността на света и облагодетелвуват мистиката, религията и Велчев, за да изопъчават науката.
Философите и до ден днешен разглеждат, една много важна категория - Случайността като противположност на Необходимостта, което е груба грешка. Защото противоположността на Необходимостта е Не необходимостта, а самата Необходимост и нейната противоположност се отнася за всички неща. Учителя на Демокрит, Левкип е оставил единствената мисъл, която подчертава верността на по-горе казаното: "Всичко се появява по необходимост".
Затова истинската противоположност на Случайността не е Необходимостта, а е Закономерността, което веднага довежда до бързо и добро разбиране на нещата. Случайноста е отрицателната разрушителна противоположност, а Закономерността е положителвна, градивна противоположност. Закономерността изгражда равновесната цялост на материалните структури и форми, а случайността разрушава тази равновесна цялост.
Другата най-важна противоположност от всички противоположности е Антипротивоположността, която е възникнала по-късно и се използва неправилно в няколко значения. Анти се ползва най-често като отрицание, невъзможност, против и няма правилно и верно определение, кое е противоположно на Антипротивоположността. Защото всичко е противоположности, които се раздвояват, за да се удвоят. Това е краткото определение на Тетралектиката.
Затова Антипротивоположно в истински смисъл и значение, означава Противоположно на Противоположностите, което ги удвоява и определя техния брой на 4 противоположни, различни полярни същности обвързани с Антисиметрията, или това са огледалните противоположности. Това е най-важната противоположна същност на всичко съществуващо и развиващо се, която като най-неразбрана се изкривява по всевъзможни начини. Нейното разбиране води до Тетралектика на природата като Всеобщ симетричен закон продължение на Диалектиката и премахване на диалектичните противоречия. Рзбирането на четворната противоположна и симетрична същност на материята и света ще доведе до разкриване на първопричината на съществуването и развитието на света на материята и антиматерията, които са потенциалното начало на всичко.
Има още много неизяснени противоположни категории, но показаните са най-важни при оборването на Божественото сътворение.

7. Използване на схоластиката, която позволява чрез празнословие и тълкуване, без доказателства да се нагажда истината за заблуждение на сляпо вярващите и невежите.

Ще покажа някой схоластични расъждения и заключения на В. Велчев изкриваващи научната истина и нейното омалоуважаване в полза на религията, което е насочено срещу науката.
Използване на класическия пример на У. Кейли от Велчев с часовника за доказване на разумен творец, е не само елементарен, но това е и класически пример за схоластика. Диалогът между двамата учени си е изяшно празнословие, особено на защитника на еволюцията на метала мед. Изводите от крайния резултат на класическия пример и диалога между учените е върхът на концентрирано празнословие. Защото заключението, е че първият случай е научен, но не е верен, а втория е верен, но не е научен, което ги класифицира към невежо празнословие или изтънчена схоластика изопъчаваща истината.
Схоластичното изврщение на истината, е че не може да съществува такава наука, която не е вярна и друга, която е вярна, но не е научна. Тези неверни изводи превръщат Велчев в класик на заблжденията, който дори признава 100 % съществуване на Бог. Той не осъзнава, че 100 % означава абсолютно доказателство, такъв абсолютен процент в Природата е забранен, и е невъзможно някой да го докаже и покаже. За съществуването на Бог или интелигентен дизайн, доказателството за сега си остава 0.0000...%. Затова
той се моли на науката, ако го срещне да го покаже, но науката не е срещала и не познава съществуването на разум извън човешкия. Цялата невежа и целенасочена защитна тирада на религията от Велчев е невярна без логични доказателства и е насочена срещу научната истина.
Велчев, за да отрече случайността продължава с изящната си схоластика като диалог между учения изобретател и комисията, която непризнава неговото изобретение, поради възможност от съществуването на минимална случайна причина да не е той твореца на двигателя. Понеже комисията постановява, че докато съществува и минимален процент изобретението да е сътворено от случайността, не може да признае авторството на изобретателя. Може да попитам Велчев, защо не приложи същия метод на комисията в полза на еволюцията, а избирателно избира невежото изкривяване. 
Защото случайността не взема сама участие в еволюцията, а заедно със закономерността. Тогава процента нараства до такава степен, че възниква въпроса, защо еволюцията е вървяла толкова бавно. А. Азимов изведе научно логична доказателство, а науката и предстои да разкрие какво е забавило еволюцията което е на доказателствения праг вече.
Велчев приема божественост на уравнения в материалните структури, като се опира на поткрепата на М. Ливио. Нито Ливио, нито Велчев разбират, че математиката е аналитична наука и нейните уравнения има много малък, частен обсег, извън този обсег има по-общи закони, които са недостъпни за математиката. Такъв е Менделеевият периодичен химичен закон и много други обобщаващи закони в определена наука, а има и обединяващи закони и между науките. В тези закони няма божия промисъл, нито божествени уравнения, божествени планове и чертежи, а са плод само на човешкото мислене и научно познание за реалната материална действителност. Защото Менделеев не е открил божествения чертеж на Периодичната химична таблица, а тя е субективно закономерно творение на неговата мисъл, което, което дори Бог не успя да начертае.
Велчев продължава с нихилистичните си извръщението срещу науката като отделя материализма от науката. Понеже научния материализъм е възникнал в религиозните институции, и затова той е обвърза уж изкуствено с науката като по-късно придобива знака на равенство с нея. След като по това време не е имало други научни инстанции, затова научния материализъм е възникнал в религиозните среди. Велчев не осъзнава, че главната причина, за да възникне научния материализъм в тези среди, са догматичните неистини, които са катализирали бунта на истинските мислители, срещу лъжите на религията. 
Скривайки много от научните истини Велчев само подхвърля повърхностни изречения без каквито и да е обяснения. Нима с такива повърхностни расъждения може да даде някакъв отпор срещу науката, защото и срещу нея и за нея са необходими логични доказателства и обяснениня. Защото тя не приема за истина такива волантуристчни доводи като контиуума на времето и пространството е божествено сътворение от нищото. Остава открит въпросът, тогава Бог откъде се е пръкнал...? 
Друго негово изкривено и безсмислено расъждение, е че щом нямаме възможност да докажем божествения разум, няма да можем да докажем и съществуването на човешкия разум. Тава изречение е толкова безсмислено, че граничи не само с глупостта, а си е чиста лудост. Защото Велчев е заобиколен отвсякъде с разумни човеци, а иска доказателство за човешкия разум. Друго е положението с Бог, защото него го няма аксиоматично като човешкия разум. Затова съществуването на Бог се нуждае от доказателсто, а сляпата вяра в него не е достатъчна, защото тя е само догматично изискване за заблуда на невежите. 
Много от съвременните физични теории също не са верни, в това число влиза и Теорията на мултивселените, но физиката се развива и броят на вселените също има възможност да бъде ограмен, но не като мултивселени. Хокинг в много от нещата си също е непоследователен както е непоследователен и спрямо Бог, защото в "Теория на всичко" приемаше възможността за съществуване на Бог, а във "Великият дизайн" отхвърля неговото съществуване Затова и не е категоричен, че Бог не съществува, а казва, че няма необходимост от него, което е все пак отричане на неговото съществуване.
В друг пример представен от Велчев, казаното от Р. Краус също е грешна постановка в отричането на Бог. Защото Краус е казал "Звездите умряха, за да се родим ние", но то е невярно, защото със смъртта на звездите ние също умираме, а не се раждаме. Правилното, е че звездите живеят, за да се родим и съществуваме ние. 
С показанете на двете погрешни научни постанавки от мен се подчертава, че съществуващата истина независимо, за какво се отнася, винаги изисква точно познание и логично доказателство, което Велчев никъде не използва.
С казаното от Велчев, ще завърша критиката срещу неговите размисли върху "Великият дизайн". Защото те са прекалено празнословни, безсмислени и невежи, за да имат тежестта на научно доказателство. А той в следващите две части на размислите има претенцийте, че ще предостави физико-математично доказателство, което принцилно е невъзможно.
Това са "гениалните" претенции на Велчев:
"В началото ще разгледаме въпроси, свързани с философията на науката, по-нататък ще предложим емпирична проверка на библейския модел на Сътворението, нещо което не е правено досега, а накрая ще се опитаме да изведем един нов, да го наречем физико-математичен, аргумент за съществуването на Бога." 
Вилчев не осъзнава, че като прочете това, което съм написал са точно неговите претенции, но в обратна посока, отричане съществуването на Бог.
С такива произволни, безсмилени и невежи расъждения, които ще прочетем по-долу трябва да си луд, за да имаш горните физико-математически претенции. Той не е първият, а много преди него са опитали тези претенции, но не успяват да ги постигнат. Такъв е случая с Б. Палюшев, атомен физик, написал 7 книги "Физика на Бога", и продължава да пише, но без да постигне целта.
Велчев пише: 
"Но тук ще се осмеля да отбележа, че задачата на науката е по-скоро не толкова да намери естествените причини на явленията, колкото да открие обективната истина за нещата от действителността."
Как Велчев ще постигне налудничавите си претенции, след като не може да разбере елементарни и взаимосвързани неща. Защото науката без да е намерила причината не може никога да разкрие обективната истина на действителността, която е следствие на тази причина като естество на явленията. Явленията не само са взаимосвързани с действителността, а те са променящата част от нея. Друг е въпросът те дали са разумни или неразумни. 
Дастатъчно научни и логични аргументи съм предоставил против Сътворението, и е безсмислено по-нататък да критикувам изложените нелепости в прекалено дългите и празнословни 2 и 3 част на Велчев.