Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03 22:45 - ПЕРИОДИЧЕН ЗАКОН НА ОРГАНИЧНИТЕ ХИМИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ
Автор: begetron426 Категория: Технологии   
Прочетен: 243 Коментари: 4 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

ПЕРИОДИЧЕН ЗАКОН НА ОРГАНИЧНИТЕ ХИМИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ (ПЗОХС) И ПЕРИОДИЧНА ТАБЛИЦА НА ОРГАНИЧНИТЕ ХИМИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ (ПТОХС)

ЦВЕТАН ПАВЛОВ ИВАНОВ

Периодичен закон на органчните химични съединения (ПЗОХС) и Периодичната таблица на органичните химични съединения (ПТОХС), са свързани с фундаменталната първична микропериодичност и цикличност на материята и с Периодичния химичен закон (ПХЗ). Всички те са отражение на Геометричния периодичен еталон за еволюция на формата (ПГЕЕФ). ПЗОХС и ПТОХС са продължение като отражение на периодичните и циклични принципи на Периодичен химичен закон (ПХЗ) и съответната Периодична химична таблица (ПХТ).
Възможността за построяване на ПТОХС, изразяваща съответния ПЗОХС е заключена в закономерните периодични принципи, на които се подчиняват всички основни периодични таблици и основни периодични закони, включително и ПГЕЕФ. Тези закономерни периодични принципи се предполагат от Тетралектичността на съществуването, развитието и управление на материята, като са снети директно при системния анализа на Менделеевата периодична таблица и приложени при постраението на ПГЕЕФ, който ги съдържа в нагледна, леснодостъпна еталонна форма поради своята завършеност и аксиоматичност.
Откриване на Периодичния химичен закон (ПХЗ) и съответната периодична системна таблица, е възможност за анализ и първоразкриване на периодичните принципи стоящи в основата на всички периодични закони. Защото ние живеем и контактуваме леснодостъпно с химичния обективен, електромагнитен и веществен макросвят, който ни заобикаля отвсякъде. Затова вероятността за намиране на периодичен закон първо в химията е най-голяма, и е възможност да предположим и се досетим за съществуването и на други периодични закони като периодичните и циклични принципи на химичния закон.
Химичният закон е открит през 1869 год., от Д. Менделеев и най-добре изучен от съвременното ниво на познанието и може да послужи за търсене, откриване, сравняване с новоокритите периодични закони . На първо място приложен за разкриване на ПГЕЕФ като еталон, който предполага съществуването на всички основни периодични закони, в това число на самия ПХЗ и на Периодичен закон на елементарните частици (ПЗЕЧ), ПЗОХС и ПТОХС като негово отражение.
Геометрията като първа, най-стара и считана за изчерпана вече наука, се оказа че съдържа най-основния периодичен закон за еволюция на формата, но без възможност да бъде разкрит преди натрупване на научно познание и развитие на химията. Ето защо Менделеевия периодичен закон е предпоставка за откриване на ПГЕЕФ, който като еталон определя да съществува и самия ПХЗ и съответната ПХТ, както определя и съществуването на ПЗОХС и ПТОХС и на другите основни периодични закони.
Закономерните периодични принципи са: 1. Всяка периодична таблица ще започва с най-простия елемент в горния ляв ъгъл и ще завършва с най-сложния в долния десен ъгъл на таблицата или ще се приближава до него; 2. Всички периодични таблици ще бъдат разделени на две противоположни половини; 3. Периодичните таблици ще имат седем периода по хоризонтал и девет групи по вертикал като деветата е нулева. Те ще съдържат и отразяват истинския смисъл, ролята и мястото на всичките числа от деситичната бройна аритметична система в периодчността и цикличността на света; 4. Всеки период ще започва с най-простия елемент като всеки следващ елемент ще се изгражда върху основата на предшестващия и периода ще завършва с най-сложния и завършен виш елемент, след което следва периодичен скок към новия период, който отново започва с най-простия елемент; 5. Периодите ще бъдат изградени от две противоположни системи, циклични тетради образуващи единна октада, и една девета нулева група, което принципно определя броя на групите и противоположните половини на периодичната таблица; 6. Първи период ще съдържа само два елемента, най-простия в първа група и най-сложния за периода в девета нулева група, който е изграден от първият като най-завършен и висш за периода; 7. Първите три периода са близки по свойства, както и последните три са сроднии, но противоположни на първите три, а четвъртият е различен от тях, и е граница на симетрия между тях, което определя броят на периодите на седем; 8. Седемте периода носят различието на свойствата на елементите, при своето еволюционно изграждане, които подредени един над друг като развитие и усложняване на периодичните свойства, по хоризонтал, образуват девет определени групи и във всяка група свойствата са сродни; 9. Определението на броя на групите на девет идва от двете циклични противоположни тетради образуващи октадата на периода, която не съдържа завършеност, за да има предпоставка за периодичен скок. Затова се появява необходимостта от девета нулева група, с която да завършва всеки период с най-висши завършени и занулени свойства, което е предпоставка за периодичен скок.
Така се постига крайния брой на групите девет, а деветата едновременно се явява като нулева, която в Менделеевата периодична таблица е със завършен електронен слой от осем електрона, предполагащ нулева валентност и инертност на химичните елементи в тази група. Поради тая причина Менделеев първончално поставя нулевата група на първо място във всеки период, поради реда на броенето започващо от нула. По-късно я премества на точното и място, определено от нулевите завршени свойства, където прави завършеност на периода с предпоставка за периодичен скок, като нулата и деветката заедно носят характеристиката на групата.
През 1901 година Менделеев и Рамзей, откривателя на хелия в спектъра на слънчевото излъчване, предлагат да има 9 нулева група на инертните химични елементи. Така се изучаваше Менделеевия периодичен закон до средата на 60 години, след което 9 нулева група е премахната и обединена с 8 група като две 8 групи А и В, което е невярна постановка на закона, поради това, че има несъвместими различия в свойствата между двете осми групи. С това се подхранва съвременното мистифициране на Менделеевия периодичен закон и съответната периодична таблица. Затова разкриване съществуването на ПГЗЕФ и ПГТЕФ, както и останалите нови периодични закони и таблици, ще съдействат за точната и правилна истинска подредба и разбиране на ПХЗ и ПХТ.
Неразумната еволюция е утвърдила и наложила десетичната бройна система в своето закономрно еволюционно движение, а основните периодични закони са нейн еволюционен продукт, който се подчинява на тази бройна система. Това е предпоставка с десетичната числова система, чрез математичния анализ, науката да разкрива същността на структурите и формите на материята, или нейните частни закони. Така че тази числова система е обективно съществуваща система на материята. Тя закономерно служи на частния математичен анализ за създаване и означаване на определен периодичния еволюционен ред с десетичната бройна система. Затова в Периодичните таблици всяко число от десетичната аритметична система, заема точното място, което има определено значение и служба, характеразирайки цикличността и периодичността при систематизиране на закономерния периодичен ред.
Следователно с посочените периодични принципи може лесно да се построят периодични системи на основните еволюционни етапи на съществуване и развитие на материята, отразени в частните науки, без математичен апарат, което съм направил и обяснил с предложените системни Периодични закони и съответните системни Периодични таблици.
Предпоставка за съществуването на периодичността и цикличността в Природата, като Периодични закони и съответните Периодични таблици и видовете системи, които ги изграждат, е Тетралектичноста на Природата.
От друга страна Тетралектичността на Природата предполага съществуването на Всеобщ системен тетрасиметричен (Тетралектичен) закон като механизъм на еволюцията за съществуванета и развитието на материалните структури и форми.
Ще направя кратко преставяне и обяснени на ПЗОХС и съответната ПТОХС, които се подчиняват на Тетралектичността на Природата и на аналогичните принципи на Менделеевия периодичен закон и ГПЕЕФ.
След откриването през 1869 год. ПХЗ и съответната системна ПХТ, Н. А. Морозов, ярък привърженик и защитник на Менделеевия периодичен закон, през 1884 год, създава собствена периодична закономерна таблица на въглеводородите и техните радикали със 7 хоризонтални и 8 вертикални реда. Предложената от Н. Морозов периодична таблица на въглеводородите не включва цялата органична химия, по-простата причина, че тя по това време е била в своя зародиш. Все пак това негово гениално прозрение става основа, която спомага за откриване на инертната група, приложена към Менделеевия периодичен закон.
Следователно предложената от А. Морозов периодична таблица на въглеводородите и техните радикали е вярна, но не обхваща цялата органична химия като общ закон на органичните химични съединения. Защо е незавършена във вида, който Морозов я предлага, но вярна като възможност за разкриване, съществуване и систематизиране на пълна ПТОХС.
След откриването на ПХЗ и съответната ПХТ, и предложената от Н. Морозов Периодична таблица на въглеводородите, съществуват и на съвременния етап са разкрити, на хипотетично ниво, още два периодични закони и съответните периодични таблици, които ги изразяват. Това са: Периодичен геометричен еталон за еволюция на формата (ПГЕЕФ) и Периодичен закон на елементарните частици (ПЗЕЧ) и съответната Периодична таблица на елементарните частици (ПТЕЧ).
Тези хипотетични периодични закони и периодични таблици съдържат всеобщите периодични и циклични принципи, изложени по-горе, като са построени съобразно с тях. Всички така предложени и разгледани периодични закони и периодични таблици ще допринесат за вярното и точно построение на на ПЗОХС и съответната таблица ПТОХС, която ще предложа.
Начало на ПТОХС в първи период е най-простото органично съединение, метанът който изразява и общите свойства на първа група. Метанът, аналогично на изграждането на хелия от по-предния елемент при ПХТ и отсечката при ПГЕЕФ, изгражда етана в 9 нулева група на първи период, като свързва в линейна връзка два метанови радикала. В 9 група влизат и органичните съединеиня с двойна и тройна връзка: етилена и ацителена.
С така изградения, закономерно, първи период на ПТОХС, спазих разкритите периодични закономерни принципи, периодът да започва с най-простото органично съединение и да завършва в 9 група с второто органично съединение, което е изградено от първото. След завършеността на 9 група на първи период, следва периодичен скок към втори период на ПТОХС, както е при всички други периодични таблици и закони.
Втори период започва в първа група със следващия след етана въглеводород в хомоложния ред, пропана с три въглеродни атома. Следва бутана във втора група с четири въглеродни атома и вече възможност за верижна изомерия. В трета група влиза пентана, като в нея се намират всички останали хомолози с близки и сродни химични свойства. Аналогично отражение на многоъгълните свойства в трета и седма многоъгълна група на ПГЕЕФ, лантаноидите от трета група на шести период и актиноидити от трета група на седми пеирод на ПХТ. В трите група влизат и сродните за всяка група органичните химични съединения с двойна и тройна връзка.
Първите три групи със сродните си свойства образуват триада, което е предпоставка с четвърта група да завърши цикълът на лявата половина на периода като тетрасистема. Така в четвърта група на тетрасистемата във 2 период се прави съществен качествен скок, без прекъсване на генетичната връзка с триадата, с което завършва лявата половина на периода. С най-подходящи свойства за качествения скок и място в четвърта група са полимерите, високомолекулните органични съединения, след което се преминава към противоположната половина на периода в периодичната таблица. Включване на полимерите в ПТОХС е съществен момент за пълно разкриване на периодичността, която Н. Морозов не е могъл да предвиди, защото полимерите не са били открити по неговото време. Полимерите произхождащи от химичните съединения влезещи в триадата, осъществяват непрекъснатата връзка с тях.
До полимерната четвърта група на 2 период се включват само химични съединения с отворени въглеводородни вериги, а след нея се преминава към противоположната половина на периода. Най-подхоящи с логични противоположни свойства, които спазват издигнатите периодични принципи, имат цикличните въглеводороди със затворен пръстен.
Най-простият член на пръстенните (циклични) въглеводороди, е циклопропана, който изгражда пета група, с която започва противоположната дясна половина на втори период. Тривъглеродният пръстен отразява триъгълното състояние на първа и пета група в ПГЕЕФ. От друга страна тривъглеродното състояние в пета група на 2 период на ПТОХС, е отражение на тривъглеродното състояние на пропана от първа група на периода.
В шеста група на втори период, представител е циклобутана. Цикличен въглеводород с четири въглеродни атома в пръстена. В седма група влиза циклолентана, с пет въглеродни атома в пръстена, и всичките следващи членове на хомоложния ред с близки химчн свйства. Излишно е да се подчертава очевидната прилика със симетричната половина на двумерния четвърти период от ПГЕЕФ. Защото много добре се знае, че циклопропана е със затворена триъгълна структура, циклобутана с четириъгълна, циклопентана с петоъгълна, а останалите хомоложни членове със затворени многоъгълни структура и с близки свойства изграждат седма група на втори период.
В осма група на 2 период се прави качествения скок с полимерите на цикличните съединения, аналогично на полимерната група с отворената верига от лявата половина на органичната таблица.
Деветата нулева група при ПТОХС ще се различава с по-голямата си активност от същата група на ПХТ. Защото органичната химична еволюция е планетна еволюция, протекла изцяло само на Земята (макросвета) като продължение на химичната, която е започнала в мегасвета и е родила химичните елементи. Поради това по-необходимост органичното съединение в нулевата групана ПТОХС, ще има по-малка инертност от инертните газове при ПХТ, но с потчертаната стабилност ще приличат на тях.
Най-подходящи циклични въглеводороди за това място, са хекса съединенията, което е отражение на шестоъгълното състояние при правилните геометрични мозайки. Защото еволюционното развитие на геометричната форма при цикличните въглеводороди заема двумерна позиция. Шестоъгълната форма е най-висшата правилна форма на двумерното геометрично пространство като има само три вида правилни мозайки: триъгълни, четириъгълни и шестоъгълни. За разлика от тримерните правилни геометрични тела, където е невъзможен правилен шестоъгълен многостен. При тях шестоъгълното състояние е заместено от правилния петоъгълен многостен - додокаедъра на третото измерение. Интересна загадка за разрешавание. Правилните форми както при правилните мозаики, така и при правилните многостени също са три вида: триъгълна, четириъгъла и мноъгълна, които определят трите групи на ПГЕЕФ.
Друга съществена подкрепа за основна и важна роля на хексаформата е разкритото от Тетралектиката на нейната преходната същност. Последната фазаза на новото еволюционно качество към завършено стабилно системно състояние преминава през Тетралектичната хаксасистема, след което започва развитие на ново по-високо качествено ниво. Следователно достигане на хексасистемното състояние като еволюционно развитие е предпоставка за преходен качествен скок.
Логичният извод, е че най-подходящ за това нулево място в 9 група, е циклохексана като хексасистема, която определя необходимостта от периодичен качествен скок. В поткрепа на циклохексана, са и съвпаденията на ъгловите му стойности с ъловите стойности на равнозначните валенции при въглеродния атом. Голямото разпространение на хекса съединенията и огромната роля, която играят в органичния свят, също е в поткрепа на особеното им привелигерованото положение. Много важна предпоставка, е че циклохексана извън седма група, взет като самостоятелен член в девета група не нарушава периодичиния закономерен пълнеж и ред на седма група.
Във всички групи на втори период, влизат и ненаситените циклични въглеводороди с двойна и тройна връзка, което е отразено в ПТОХС.
След завършване на втори период с хексана се прави периодичен скок към трети период, който започва отново с верижно въглеводородно съединение с 3 въглеродни атома. Така мястото в първа група на 3 период, ще заеме въглеводородът с най-близки свойства до свойствота на органичното съединение от същата група на 2 период. Веригата от трите въглеродни атома ще отразява триъгълното състояние от ПГЕЕФ. Най-подходящо просто органично съединение, ще бъде от следващия разряд, с най-близки свойства производни на метановите съединения. Това са кетоните, където въглеводородната верига е обогатена функционално с участитето на кислороден атом.
Логично е първа група на трети период да започва с най-простия кетон, пропанона (ацетона), с едиствената структурна възможност да бъде само с три въглеродни атома. С тази си възможност и невъзможността кетоните да съществуват, с по-малко от три въглерода, поради участието на двувалентния кислороен атом във функционалната група, те подчертават близостта си с химичнити съединениея от 2 период и различието си от следващите периоди. Друго характерно само за ацетона, е че това е единствения въглеводород, който няма двойна и тройна ненаситена връзка, поради кислородното участие в него.
В органичната химия след метановите въглеводороди винаги се изучават техните хидроксилно производни, което е погрешно, защото се губи генетичната връзка на периодичната приемственост. Затова изграждането на трети период от кетоните, закономерно определя и подчертава тази генетична връзка на приемственост между 2 и трети период на ПТОХС.
Във втора група се намира бутанона, в трета пентанона и цялата останала хомоложна редица след него с близки химични свойства, по аналогия с трета група от по-горния период и трета група на същия период на ПГЕЕФ. Четвърта група вече е закономерно определена като Полимерна високомолекулна група.и в нея влизат високомолекулните полимерни кетони. Полимерната група ще бъде закономерна необходимост за всички останали периоди на верижните въглеводороди.
С пета група на 3 период започва противоположната циклична системна половина на ПТОХС, със затваряне на въглеводородната верига на цикличните органични съединения. Представител на пета група е циклопропонона, на шеста циклобутанона, на седма циклопентанона и всички циклохомолози след него с близки химични свойства, по аналогия със седма група на същия период на ПГЕЕФ и същата група на по-горния период. Изключение прави само циклохексанона, с който закономерно завършва трети период в девета група.
Осма група е полимерна, стояща под сродната осма група от предния период, а в девета група закономерно е циклохексанона с предпоставка за периодичен скок.
В периода под основните циклосъединения се намират две редици циклосъединения с ненаситени двойна и тройна връзка, както при верижните кетони.
Четвърти период е с предпоставка за нов качествен скок с появата на хидроксилен радикал (-ОН). При ПХТ този качествен преход при четвърти период се определя от започването на нов електронен слой и по-голямата дължини на периода, където изграждането на електронните слоеве не е така плавно както при предните къси периоди. Защото едновременно с изграждане на външния електронен N- слой при четвърти период се доизгражда и вътрешния електронен М-слой, който го различава от първите три периода и последните три, като отражение на същия период при ПГЕЕФ. Такъв преход се прави при четвърти период на ПГЕЕФ, като се преминава от едномерното геометрично пространство към двумерното, което е граница на симетрия между едномерните три периода и следващите три тримерни периода.
Така че четвърти период при ПХТ се различава от първите три, защото е по-дълъг и се доизгражда (d) електронния вътрешен слой. От следващите три периода (5, 6 и 7), четвъртият се различава, че подслоя и целия период се изграждат по-плавно и равномерно от тях. Другата съществена разлика, е че в пети дълъг период се появява един радиоктивен елемент от седма В група - технеций (Те). В шести радиоктивните елементи са два: полоний (Ро) и прометий (Рm) от лантаноидите, и единствения течен метал (Hg). В седми дълъг периот на ПХТ, всички елементи са радиоктивни.
Ето защо при посочените разлики, на четвърти период както при ПГЕЕФ и ПХТ, така и при ПТОХС този период ще заеме средно гранично положение между първите три периода и последните три. Най-подходящи свойства, които да удовлетворят това средно гранично положение на четвърти период в органичната таблица, имат хидрооксипроизводните (алкохолите) на въглеводородите с хидроксилен радикал (-ОН).
Друго различие на четвърти период от по-предните периоди, е че в състава на първа група при него влизат няколко алкохола: метилов (метанол), етилов (етанол) и пропилов (пропанол), и се стигне до алкохолна верига с три въглеродни атома. Различава се още, че в първа група се намира и един двуваглероден алкохол с ненаситена двойна връзка. С това се увеличава още повече различието на периода както от първите три, така и от следващите три, което води до определението му като среден, граничен период на ПТОХС.
Появява се и една вътрешно групова триадна периодичност, отражение на еволюцията на въглеводородите от един до три въглеродни атома (метан, етан, пропан) в една група. Тази вътрешна циклична периодичност е отражение и от ПГЕЕФ, където в една и съща група се появяват периодично трите свойства: (остроъгълно, правоъгълно и тъпоъгълно) определящи както първите три групи, така и пета шеста и седма на периодичната таблица. Такава вътрешно-групова циклична периодичност се наблюдава и при Менделеевия периодичен закон.
В следващите групи на четвърти период, броя на въглеродните атоми съвпада с броя на въглеродните атоми от съответната група на по-предните периоди. Затова във втора група влиза бутанолът с четири въглерода, в трета пентанолът с пет и следващите хомолози с повече от пет въглеродни атоми с близки свойства. Четвърта група е високомулекулна като при по-горните периоди.
След високомулекулната група на верижните алкохоли се прави цикличен скок към новото качество със затваряне на веригата. Така пета група на четвърти период е изградена от циклопропанола, шеста от циклобутанола, седма от циклопентанола и всички останали хомолози с повече от пет въглеродни атома и сродни свойства. Осма група е полимерна високомолекулна.
В девета нулев група като следваме логиката за изграждането и до сега в по-предните периоди се намира циклохексанола, което е предпоставка за периодичен скок към започване на нов период.
В четвърти период се образуват втора и трета редица, от ненаситени алкохоли с двойна и тройна връзка както при всички периоди до сега.
Другото, което прави периода различен от първите три, е че в неговата първа група влиза алкохол с два въглеродни атома, който има ненаситена връзка за разлика от първа група на по-предния период, където изобщо липсва ненаситено органично съединение. Всичко това подчертава неговото особено положение за граница на симетрия между първите три периода преди него и следващите три периода след него.
Периодична повтаряемост в ПТОХС имаме, не само при нарастване броя на групите, вътре в отделната група, но и при нарастване броя на периодите, което подчертава Тетралектичната природа на периодичноста и цикличността. В случая това е отражение от ПГЕЕФ и ПХТ като се наблюдава сродство както между първите три периода, така и между послединте три (пети, шести и седми) на ПТОХС. Последните три периода на ПТОХС са: пети - алдехиден, шести - киселинен и седми - глициден, като се върви към усложняване на функционлния радикал и при захарите има алдехиден, кетонен и хидроксилен.
Първа група на пети период е алдехидна с функционален радикал (-СОН). В състава и влизат три алдехида с един, два и три въглеродни атома: мравчен - метанал, оцетен - етанал и пропанал като се наблюдава проявата на вътрешно-груповата периодичност. Във втора група влиза бутанала, в трета пентанала и всички останали алдехидни верижни хомолози с близки свойства. Четвърта група е полимерна, изградена от високомулекулни верижни полимери, аналогично на изграждането на по-горните периоди на ПТОХС.
От пета група започва цикличната половина на пети период. В нея влиза циклопропанала, в шеста - циклобутанала, в седма група циклопентанала и всички останали хомолози на цикличните съединения с близки свойства, без циклохексанала. Осма група е циклополимерна и в девета нулева се намира циклохексанала.
В пети период, също така, се образуват две редици от ненаситени верижни и циклични ненаситени алдехиди с двойна и тройна връзка, както при изграждането на всички периоди до сега в ПТОХС.
С циклохексанала завършва пети алдехиден период и се прави периодичен скок като се започва нов шести киселинен период с киселиннен функционален радикал (-СООН). Аналогично на по-предния период в първа група на първо място се намира най-простата киселина с един въглероден атом мравчената - метанова, следвана от оцетна киселина - етанова и пропионова киселина - пропанова Във втора група влиза бутановата киселина, в трета пентановата и всички останали киселинни верижни хомалози поради сродните си свойства.
Четвърта група на шести период е полимерна като отражение на по-предните четвърти групи с високомолекулни свойства. Следващите групи до края на периода са циклични. В пета влиза циклопропановата киселина, в шеста циклобутановата и в седма циклопентановата киселина и всички останали хомолози поради сродните си свойства. Осма група както при всички предни периоди е полимерна с високомолекулни свойства. Девета група завършва с циклохексановата киселина и предпоставка за периодичен скок и започване на нов седми, глициден период.
Шести период съдържа, както всички останали периоди, две редици от верижни и циклични съединения с двойна и тройна ненаситена връзка.
Последният седми незавършен период е изграден от въглехидрати (глициди). Отражението и в този период е пренесло атрибутите от ГПЕЕФ, изразено от двуредното съществуване като алдо и кето глицди.
Първата редица на периода е алдозна. В първа група на редицата влизат алдо-биозата и алдо-триозата. Втора група е изградена от алдо-тетрозата. В трета алдо-пентозата и всички следващи хомолози поради близките си свойства. В редицата влизат и ненаситените глициди с двойна и тройна връзка.
Втората глицидна редица е кетозна. Особеното в тази редица, е че в първа група влиза само кето-триозата, което е отражение на самотното съществуване на ацетона в първа група на трети период. Във втора група влиза кето-тетрозата, в трета група на редицата влиза кето-пентозата и всички останали хомолози поради близките си свойсва. Четвърта група е полимирна. Във втората глицидна редица също влизат ненаситени глициди с двойна и тройна връзка.
Последният, седми глициден период на ПТОХС е незавършен и няма циклична половина. При глицидите не може отделно да има само верижни или само пръстенни органични съединения, а двете форми са обединени. Защото ацикличната и циклична форма при тях са в динамично равновесие (оксоциклотевтамерия), и формите се сменяват като преминават една в друга чрез динамичното равновесие.
Следавателно със събирането на двете форми (ациклична и циклична) в единство при ПЗОХС, се ограничава периодичността в определен еволюционен етап, или определена наука. Това огранчение за незавършване на седми период показва необходимостта, от следващо стъпало на развитие.на материалните еволюционни системи. При Менделеевия закон това ограничение, за съществуване на естествени химични елементи на Земята, го прави радиоктивността като седми период е с една група по-къс от същия период при ПТОХС.
Само при Периодичния геометричен закон за еволюция на формата (ПГЗЕФ) и съответната Периодична геометрична таблица за еволюция на формата (ПГТЕФ), седми период е напълно завършен, защото геометричния закон е еталон (ПГЕЕФ), предполагащ другите периодични закони. Всички тези периодични закони, изразяващи и отразяващи етапите и подетапите на еволюционното съществуване и развитие на материята са незавършени системи. Периодичната системна незавършеност е възможност за генетичната връзка между тях, за да има смисъл като безкрайно развитие, осъществяващо многообразието на структурите и формите на материята и познанието за тях, като отражение на ПГЕЕФ. Тази системна периочичност ще бъде по-незавършена, при първичните периодични закономерни таблици, което отразява еволюционното движение от по-простото към по-сложното.
Следователно само ПГЗЕФ изразяваща ПГТЕФ, ще бъде завършена еталонна абстрактна субективна система, която отразява обективната еволюция на структурите и формите в етапите на материалното развитие и познанието за тях.
Така че всичко описано за ПЗОХС и съответната ПТОХС, може да се проследи нагледно в първата половина на приложената таблица за верижните органични химични съединения, и във втората половина на таблицата за цикличните органични съединения
Периодични закони и съответните периодични таблици съществуват при аминопроизводните на въглеводородите, при многоосновните органични химични съединения, при многоядрените органични съединения с некондезирани ядра, при многоядрените органични съединения с кондезирани ядра, при алициклените органични съединения, при хетероцилените органични съединения, при бензолопроизводните и при по-нататъшното усложняване на органичните съединеиня, подобни на хемоглобина, при високомолекулните съединения, което ни приближава до ръзбиране на прехода към живата материя.
Така че от милионното многообразие на органични химични съединения могат да се строят огромен брой периодични таблици изразяващи периодични закони производни на ПЗОХС и ПТОХС. Това е обекивно реална възможност да се откриват нови непознати органични съединения подобно на предсказаните от Менделеев химични елементи, без математичен апарат и сложни лаборатории.
Тези периодични закони и таблици ще се подчиняват на основните закономерни принципи разкрити при изграждането на ПЗОХС и съответната ПТОХС. Например при аминопроизводните на въглеводородите:
Таблицата ще бъде разделена също на две противоположни половини съдържаща девет групи, като четвъртата и осма група са полимерни. Периодите ще бъдат седем: 1 и 2. аминовъглеводороди, 3. аминокетони, 4. аминоалкохоли, 5. аминоалдехиди, 6. аминокиселини и 7. аминозахари. Началото на таблицата ще започва с най-простия амин, амонякът.
Преходите в ПТОХС от свойствата на трета верижна група и седма циклична група към новите свойствата на високомолекулната полимерна група, са скоковидни и коренно различни от тези на посочените в по-предните групи, но с генетична връзка между тях. Това е пренесено като отражение на прехода на многообразието при многоъгълното геометрично пространство към по-различната група на закривяването при ПГЕЕФ.
Полимерите са нов вид органични съединения, които получават новите си свойства при увеличаване на дължината на високомолекулната верига. От друга страна полимерите са изградени от различни по дължина вериги и молекулното им тегло е средна величина. Така тези вериги се различават по броя на мономерните си звена, с едно или няколко елементарни звена. По тази причина при високомолекулните полимери съществува вътрешна полимерхомология, която има прилика с хомологията на органичните химични съединения. Така че може да ги определим като метамерни системи. С това се подчертава периодичната приемственост и отражението на еволюционното развитие на материалните структури и форми при движението от по-ниско към по-високо и сложно ниво без свръхестествен посредник.
Може да подложим на анализ и една друга зависимост на свойствата на нормалните органични химични съединения с високомолекулните полимери. С увеличаване на молекулното тегло, все по-малка става зависимостта на свойствата от него. при високомолекулните полимири. Също така безкрайното увеличаване броя на хомолозите при хомоложните редови на органичните химични съединения, води до все по-малка разлика на свойствата между тях.
Тази зависимост при ПЗОХС може да се обясни с ПГЕЕФ, където се наблюдават нагледно резки и големи различия на свойствата между първите три групи (остроъгълна, правоъгълна и тъпоъгълна), както и в пета шестта и седма от втората половина на ПТЕЕФ и уеднаквяване на тази разлика на свойствата между геометричните елементи в трета и седма група.
Ако разгледаме свойствата на многоъгълните елементи в трета и седма група на четвърти период на ПГЕЕФ, ще наблюдаваме, че нарастване на броя на страните и съответно на броя на ъглите в мнгоъгълниците води до уеднаквяване на свойствата. Точно това уеднаквяване на свойствата при многоъгълниците, е пренесено като отражение както при хомоложните редове на органичните химични съединения, така и при високомолекулните полимери и ги прави метамерни.
При проследяване на физичните и химични свойства от първи към седми период на ПТОХС ще наблюдаваме, че първоначчално агрегатно газово състояние на органичните химични съединения, прави преход през течно и в последния седми период захарите са само в твърдо състояние. Температурата на топене, кипене и плътността от първи към седми период, също нараства с малки изключения определени от вътрешно-групавата периодичност. Химическата активност също нараства при движението от метановите въглеводороди към глицидите, където активността е най-голяма и лесно ферментират. Възможността за полимеризация също нараства в посока към глицидите, защото още в четвърти и пети период заповат. да се получават полимери при обикновени условия и то при наситените органични съединения. Затова неразумната еволюция е избрала монопентозите: рибоза и дезоксорибоза да участват в изграждането на високомолекулните вериги на РНК и ДНК, което е предпоставка за прехода към живата материя.
Еволюцията на органчните химични съединения на Земята е протекла като закономерна периодичност изразена от ПЗОХС. Това означава, че неорганичните химични съединения при определени условия, са претърпели периодични изменения, които са довели до качествен скок и поява на най-простите метанови въглеводороди. Това ни дава основание да потвърдим, неорганичната хипотеза на Менделеев за произхода на нефта и газа.
Съветски учени са доказали, че почти всички органични съединения в твърдо състояние, при високо налягане и приплъзване могат да полимеризират. Други изследвания са довели до получаване на полимери от ацетона, който трудно се подава на полимеризация. Това показва основанието за съществуване на полимерна високомолкулна група при ПТОХС.
При растенията синтезирането на органични съединения е еволюционен процес преминаващ през съответни периодични етапи отражение на ПЗОХС, и в края на крайщата висшите растения синтезират високомулекулни смоли, което също потвърждава логичната необходимост от полимерна група.
Описаните примери на някой основни свойства на полимерите са в подкрепата, че те имат необходимата всеобхватност, за да изграждат същността на четвърта и осма група на ПТОХС. Целулозата е гръбнакът на растителния свят.
Разпространението на органичните химични съединения стига кулминационната точка при шест въглеродните пръстенни съединения, след което има спад. Това е едно предполащо основание за изграждането на нулевата група на ПТОХС от органчните пръстенни хексасъединения, но главното основание си остават ней-висшия вид геометрична мозайка и Тетралектичната хексасистема, която определя качествените скокове.
Еволюцията на органичната материя на Земята е продължила с усложняването на въглводородите и техните производни до постигане на следващата по-висша форма, живот и разум на материята.
Формула на откритието: Устаноновена е периодична закономерност (ПЗОХС) и построена съответната периодична таблица (ПТОХС), основна и обща за цялата органична химия, утвърждаваща еволюционното възникване и превръщане на органичните химични съединения. Построената ПТОХС е аналогична на Менделеевата химична таблица със седем периода и девет групи, като деветата е нулева.

Литература
1. Агофошин Н. П. 1982. Периодический закон и периодическая система елементов Менделеев Д. И. Москва:
2. Гановски С.1978. Кратка история на философията.
София: наука и изкуство
3. Герасимов М. 1971. Химия на нефта. София:
3. Иванов Ц. П. 2007. Тетралектика на природата. Противоположно на противоположностите. Механизъм на еволюцията. София: Рал Колобър
4. Консулов В. 1994. Високомолекулни съединения. София: Св. Климент Охридски
5. Красовицкая Т. И. !972. Електроные структуры атомов и химическая связь. Москва: Просвещение
6.Кръстева М., Далев П. 1981. Белтъци, структура и функция. София: Наука и изкуство
7. Люстерник Л. А. 1984. Изпъкнали фигури и многостени. София: Наука и изкуство
8. Медников Б. Еволюцията днес. София: Наука и изкуство
9. Михаилова П.1981. Генетика и еволюция. София:
10. Павлов Т. 1962 Теория на отражението. София: БАН
11. Петрянов Ив., Трифонов Д. Н.1982. Великият закон. София: Народна просвета
12. Поликаров А. 1977. Физиката на ХХ век. София: Партиздат
13. Райдер Л. 1983. Елементарни частци и симетрия. Москва:
14. Рузьвин Г. Н. `981. За природата на математическото знание. София:
15. Сивилов Л. 1980. Системното познание. София: Наука и изкуство
16. Скордев Г. 1978. Правилни многостени. София
17. Скордев Г., Стоянов И. 1981. Правилни мозайки. София:
18. Тодоров И. 1985. Физика, геометрия, симетрия. София:
19.Трифонов Д. Н. 1969. Структура и границы периодической системы. Москва: Атомиздат
20. Уилкинсън К. Ф. 1977, 1988. Съвременна неорганична химия част І и ІІ. София: Наука и изкуство
21.Шейков Н. 1980. Живот и симетрия. София: Народна младеж
22. Янков А., Месроб Б., Младенова-Орлинова Л., Иванов Ч. 1982. Органична химия 1 и 2 том. София: Техника
23. Проблеми на съвременната физика, сборник. 1976. София:
24. Система, симетрия, гармония, сборник. 1988. Москва

  image Цветан Иванов 7 март 2019 г.

Периодичен закон на органичните химични съединения (ПЗОХС) и Периодична таблица на органичните химични съединения (ПТОХС)

Коментар
  •  



Гласувай:
9
0



1. kvg55 - begetron426,
31.03 23:40
Статията е достойна за публикуване в списание. Блогът е малък за нея.
цитирай
2. born - Приемете моите почитания за този забележителен научен труд !
01.04 16:40
Бих казал - фундаментален ! И както колегата КВГ55 отбелязва , мястото му тук, в тази платформа , не е особено наясно. Изненадан съм, че редица "светила на науката", пребиваващи в този блог, все още не са разгромили тази стройна Ваша теория ! Това, разбира се, в кръга на майтапа, за което моля за извинение !
В мен като лаик, възникна един горе-долу резонен въпрос, който може би ще можете да осветлите от позицията си на безспорен специалист и капацитет. Стана дума по-горе за отражението на десетичната система върху системността на периодичните закони. Тъй като сега е модерна /пък и не само/ двоичната система, как би могло да се отрази върху структурната определеност на цитираните закони едно преструктуриране на базовите им постановки въз основа на промяна на десетичния подход към двоичния ?
Не съм сигурен дали се изразих съвсем разбираемо, но съм убеден, че ще схванете правилно смисъла на въпроса ми .
цитирай
3. begetron426 - 1. kvg55
02.04 15:31
Органичният перодичен закон е регистриран отдавна в ИНРА за откритие, но трябва да се натрупат определен брой публикации, за да се пристъпи към признаването му. А в блог бг. има много стойностни хора, отколкото в някой сериозни научни сайтове. В книгата ми Тетралектика на природата е отделено място за него и на мн. др. места. Поздрав!
цитирай
4. begetron426 - 2. born
02.04 16:47
Разпространявам го навсякъде, но в блог бг, задължително. Тук има много стойностни хора с българския широк спектър на възгледите, където не съм ги срещал и в най-напредначавите научни световни сайтове. "Светилата на науката" са го правили по най-невежия начин, но са срещали аргоментиран отпор и започват да подвиват опашка. За да разгромиш нещо, трябва да го познаваш мн. добре, а нещата, които публикувам са всеобхватни и е трудно да бъдат обхванати, защото и най-добрите учени се тясно специлизираха. Деситичната система не случайно е отразена във всички периодични закони, защото човечеството, когато е залочнало да брои, е минало през какви ли не системи, за да стигне до десетичната, която е най-вярна и е втъкана в законите на Природата, материята и света. Започнало се е с двоичната система за първи път при шумерите: мъжът се е приемал за 1, а жената 2. С двоичната система работят съвременните компютри, което ги опредаля на нивото на шумерите, защото двоичната система се съдържа в деситичната и когато роботите, които ще създадем, ще се доближат до човешкото мислене като започнат да работят с деситичната бройна система, деве числа и нулата. На тази система се подчинява подчиняват всички структури и форми на материята. Тетралектиката е обяснила чисто субективните системите, с които борави Природата: а те са моно, диада (двоичната), триада, тетрада, хексада и октада. Така че в периодичните закони се съдържат като Тетралектична същност на света, само че тези закони са изградени от обективно съществуващи елементи подчинявайки се на десетичната бройна системност, до която математичните уравнения нямат достъп. Следователно компютрите са модерното на нашето време, но работят с двоичната бр. систима и затова са далеч от системността на човешкото мислене и без него са безсилни. Защото те са само информационни машини програмирани от чавека. Следващия етапи през които ще минат, е чуственост, фантазия и логично мислене: аналитично (математично) и философско (синтетично). Поздрав!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: begetron426
Категория: Технологии
Прочетен: 2192561
Постинги: 351
Коментари: 4116
Гласове: 86332
Архив
Календар
«  Май, 2020  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031