Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.07.2013 00:28 - МАНАСТИРЪТ "СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ" ДО С. ШУМА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 7124 Коментари: 4 Гласове:
15


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    

МАНАСТИРЪТ  „СВЕТИ  АРХАНГЕЛ  МИХАИЛ”  ДО   СЕЛО ШУМА

 

     Този манастир не е между известните, но пък районът му е много интересен. Построен е в живописен въртоп в подножието на Чепън планина под махала Рекето на с. Шума. Еднакво отдалечено от манастира е и с. Лопушня. Сегашният манастир е построен на местото на древен, изгорен в миналото манастир, вероятно след турското нашествие у нас. По време на турското иго овчарче попадайки на мястото на манастира казва, че тук има нещо. Беят казал на момчето, че ако има наистина нещо той ще даде пари за манастир, ако няма, ще го убие. Намерени са останки от манастир, беят дава пари за възстановяването му. На касата на вратата, която е изцяло от камък има знак в камъка от шестолъча звезда и под нея полумесец, който означава, че манастирът се покровителства от валията и башибозуците или каквито и да се турци не могат да го рушат.

   Напомням, че концентрацията на манастирите в този район – планините Чепън, Въртоп и Манастирище и Видлич – е много голяма. В центъра на тази група от планини в с. Гинци е била каменоделската работилница за кръстове.

   Когато напиша по-подробно писание за Чепън ще опиша туристическите маршрути от манастира, но преходи, при които да се прехвърля билото на планината вече почти не могат да се осъществяват. Хората напускат този район  и в него се настаняват цигани, защото където и да са те, помощите ги съпътстват. Няма защо да търсят работа – те по професия безработни и социално слаби - тррябва им само къща, където да се самонастанят и банкомат наблизо. Позапуснатото село, което са си избрали скоро се превръща в леш и следва преместване в друго. Цигани вече са се установили и в с. Шума, където има вила бившият министър на полицията, Цветанов. Ще го ошушкат и него.

   Чепън е планина с въртопи и няма закономерност при движението по нея. От юг тя е гола и стръмна, но от север е истинска плетеница от ридове, въртопи и долини, в голямата си част непроходими от подраста след сечта на горите. Но гори останали в Чепън има още доста и то дъбови. Някога тук – в Годечко – е бил голям животновъден район, днес той се обезлюдява. Казах, в обезлюдяващите се села прииждат ромове, в изсечените гори прииждат диви свини. Престъпността в този регион прогонва и наследниците на тези, които ползват къщата на родителите си през лятото. Давам пример с адвокатката Даниела Доковска. Направили си вила със сестра си, обзавели я страхотно. Отиват да се порадват на къщата си но:

  Преди да я достигнат, видяли че котлето от нея е изхвърлено някъде по пътя, после видяли останки и от други техни вещи, от които вероятно е била извлечена суровина за Отпадъци, видяли и къщата – и повече не отишли. Ако Цветанов прочете постинга ми, нека се сезира на този факт. Защото по негова време се утвърди този бизнес, зачечнат след 1989 г. -  да си живее от кражби по селата и вилните зони.  И защото и той има вила там. Тя е в началото на пътя като се влиза в с. Шума.

   До манастира има аязмо. Районът е безводен и се ползват извори, а хората си имат кладенци по дворовете.. Сега само ще спомена двата туристически маршрута от манастира, които са най-красиви:

   Първият изкачва един рид източно от манастира, който е много голям, горе преминава  в голямо плато и вместо да се съедини този рид с главното било, той хлътва в един въртоп. Изсякоха горите във въртопа и той стана свинарник, който е опасен, защото дивата свиня майка е агрисивна към всеки, който според нея заплашва малките й. Едно разстояние от около 500 м. пречи да се премине от този красив рид на билото и да се продължа към въртопа със селата Мало и Големо Малово, Василовци, Цръклевци и другите.  През въртопа преминава римски път от с. Прекръсте за с. Бучин проход. И той стана много трудно проходим, защото обрастна с борови дръвчета.

    Вторият маршрут започва малко след манастира от долината, която води към с. Лопушня. Широкият някога междуселски път, свързващ селата от Годечкото и Драгоманското корито е изоставен и обрасъл с подраст. По него преминават само тунели в храстите, през които се провират свините. Седловината горе се нарича Илиевски кръст.

    Каква дейност се развива в момента по Чепън? Ловци избиват свините, но ги достигат доста трудно в тръните, контрабандисти секат гора – тук държавата я няма – блуждаещи ромове претарашват временно обитаваните къщиза скрап и нещо потребно за тях и... се пие. В ловните фургони, в заслоните за ловците, навсякъде се е пило като за световно, а също и в кръчмите пиени по селата. Когато хората ме срещат винаги ме питат, с каква цел съм в планината или в селото им, защото се боят от крадци и преминаващи преди това разузнавачки. В такива моменти ми  е трудно, защото по същество те изискват мотиви от мен, че не съм престъпник. Не само тук хората са подозрителни към непознатите, по цялата Софийска планина е така, защото тя е една от водещите по престъпност. Това е така, защото тя предлага много прелести – пътища през планината без контрол, свързващи Софийското и Ботевградското поле, други пътища отиват в Западните покрайнини, а и по тях кьорав граничен полицай вече няма. Тези прелести привличат крадците по Софийската планина така, както прелестите безплатен градски транспорт, вода, място за гето и пазари за контрабандна дейност привличат ромовете от България да мигрират в София. Там банкомати за помощитеи им – бол.

   Преди да съм постнал писанието си за Чепън в аванс ще кажа, че този район е изключително интересен и през пролетта е много красив. Годечкото корито, Драгоманското корито, трите части на Понор планина, те са много интересна туристическа дестинация. За жалост с обезлюдяването им транспортът към тях вече не е редовен. Хора почти няма по селата, но пък по пътищата е пълно с хвърчащи коли трета употреба, пълни с блуждаещи ромове. От къде пари за бензин и застраховки, как се справят само с парите от помощите за децата си и защо толкова много пътуват– в България никой не иска да знай.

     Ще приложа няколко снимки от Шумския манастир.


image

     Във въртопа между тези два рида до карстов извор е построен манастирът.

image

                                                  Манастирската църква

image



image

                                      Годината на построяването на църквата

image

Символ от времето на турското иго, че тази църква е узаконена пред тогавашния
ДНСК, валията на областта. Църкви с такъв символ са били пазени от местната власт.

image



image



image

      Оброчният кръст на мястото на унищожената църква. 

image

             Надпис на името на иерея на манастира, на чиито гроб е този кръст.
На следващите снимки са кръстовете на иереите на манастира и на съпругите им.
               В този манастир е имало и монаси, но те са били сърби.

image



image



image

                   Този кръст е направен за починала жена.

image



image



image



image



image

Този кръст е направен за починал мъж. Каменното сандъче под кръста привлича иманяри, които със сила влизат в манастира през деня и го почупват, за да откраднат ако има нещо ценно в него.

image

        Пострадал от иманяри кръст хна починала жена.

image

              Кръстът от оброка "Св. Георги" до манастира.

image

                                      Оброкът "Свети Георги"

image

Коминистически символ два броя и християнски заедно! Такава е била заявката.

image

                           Кръст на починала жена

image

                         Кръст на починала жена

image

Кръстът на оброка между с. Шума и махала Рекето.
Никой не знае на кой Светец носи името. 

image

     Част от въртопа, където е манастирът. Вижда се петостепенния път за нето.

image

                             Около манастира

image

                                                      Около манастира

image



image

                   Вместо трева животните тук по това време пасат Енювче.

image

                                                       Манастирската кобила

image

Манастирската коза. Тя е неразделна от кобилата - живеят в един обор, хранят се от обща хранилка през зимата, винаги са заедно.

image

                                    Манастирско цвете

image
 
                                                 Манастирско птиче 



Гласувай:
15



1. mt46 - Поздрав, Коста -
22.07.2013 00:49
за богатия постинг!...
цитирай
2. syrmaepon - Както винаги - красива природа, а ...
22.07.2013 09:18
Както винаги - красива природа, а където я има /все още/ и птичките пеят....дано все пак хората се върнат
цитирай
3. hadzapi - Ходихме есента до там, едва открихме пътя до манастира,
22.07.2013 15:07
но в махала Рекето поне имаше хора да ни упътят откъде е черният път до него и си направихме хубава разходка. Свещеника го нямаше тогава и само отвън гледахме, видяхме един чакал или лисица. Кобилата и още една или кон имаше край манастира на паша. Две Кучета пазеха вътре.

На връщане по пътя срещнахме свещеника и той ни каза за ловците, че са много опасни и по каквото видят, стрелят и да се пазим.

После ходихме отново до Годечкия манастир, приятен, имат гугутки, току-що беше родила, още слепи кученца една мамаша добра, въртеше опашка и с гордост ги показа малките, бяха сложени в една плевня до кокошките и тя влизаше да си ги наглежда. :)

После и до манастира с 5-те черкви бяхме, в района до там имаше голямо стадо с овце и крави. В района на Разбошще все още има хора, които постоянно си живеят там.

На края по тъмно почти вече слезнахме и до Разбоишкия манастир и там ни беше приятна срещата с вече бившия игумен от Лопушанския манастир, махнали го от Лопушанския ман. заради интереси в църквата на желаещи да се настанят на готово на разработен и поддържан манастир, после ходил човека и на друго място и там го разработил, започнали да го посещават хора и да дават дарения и... отново го взели близки на един дядо владика и оттам... в Разбоище, човека ни даде ключовете от черквата и се качихме сами до нея, после като му ги оставихме от дума на дума разговорка и се връщахме вече на тъмно на фенерче. Този човек е много гостоприемен и който и да е дошъл винаги го е канил отново да посети мястото, където се намира - и сега беше така.
цитирай
4. sande - Поздрави, Коста!
27.07.2013 13:29
Много живописно си описал пътуването си, местностите и манастира. Кръстовете са уникални. По нашия край няма такива. Друга е била модата и стила. А тук кръстовете са изкуство от висша класа.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12183014
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031