Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2023 06:04 - Как се заражда крепостното право в Московската сатрапия
Автор: narodovazpitatel Категория: История   
Прочетен: 3176 Коментари: 2 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Крепостното право се формира в края на XVI век, когато на селяните окончателно е забранено да преминават от един земевладелец към друг. През 1592 г. в Московското княжество е било отменено правилото на Юриевия ден — на този ден селяните са можели да отидат при друг помешчик (земевладелец - б.р.). Казват, че оттам идва поговорката "ето ти, бабо, Юриев ден". Дотогава селяните са били относително свободни и са били задължени само да отработват "барщина" (принудителен безвъзмезден труд, при който селяните са работили с личния си инвентар в стопанството н
а земевладелеца - б.р.) или да плащат оброк (данък, представляващ процент от произведената продукция, събраната реколта и т.н.).



После е ставало все по-лошо — от средата на XVII век е въведен неограничен срок за издирване и залавяне на избягали крепостни селяни. Помешчикът е имал право не само да върне в имението си самия селянин, но и да се разпорежда с цялото му семейство, включително потомците му. Личното стопанство на крепостните селяни вече се третира като собственост на помешчика. При това през XVII век все още не е имало явна и масова търговия с крепостни — дори в един от законите е записано, че "никой няма право да продава кръстени хора".


През XVIII век законите започват да се променят — вече може свободно да се продават крепостни. Фактически това, което започва като система от повинности за селяните (данъчни задължения плюс забрана да сменят господаря си), се превръща в пълно лишаване от граждански права — започва истинско робство.

    През XVIII век и през цялата първа половина на XIX век процъфтява свободната търговия с крепостни селяни. Съществували са някои ограничения като забрана да се разделят семействата на селяните, но те далеч не са се спазвали винаги, селянинът е смятан за лична собственост на помешчика и ако загине при "телесни наказания", господарят му не е носел законова отговорност - все едно е убил кокошка или теле...



Как са живеели и работели крепостните   Крепостните са представлявали значителна част от населението на големите градове в Руската империя. Пред 30-те години на XIX век населението на Петербург е наброявало 450 000 души от които 200 000 са били "господарски роби".


    Крепостните са били държани в постоянен страх, според предписанията те трябвало "да живеят тихо, мирно и в постоянен страх от наказание". За да се предотвратят бягствата на крепостни, не са им били издавани паспорти — съвсем същото е направено със селяните десетилетия по-късно, в Съветския съюз.




В градовете крепостните са работели на големите строежи — точно те са построили повечето монументални сгради в Петербург, който в средата на XIX век впрочем е бил малоетажно градче, повечето къщи са били от дърво, а не от камък. На големите строежи работниците са били следени от надзиратели и десетници - те често са били свободни хора и чужденци "от немците".



  Както и в сталинския СССР, крепостните са живеели в големи бараки на групи или са наемали големи помещения, също групово. Едно от общежитията - на Сенния площад, се е състояло от големи стаи с по няколко прозореца, с руска печка в ъгъла, а край стените са се простирали нарове на етажи, на които са спели крепостните. В стая с площ 30-40 квадратни метра са живеели от 40 до 60 души — мъже, жени и деца.

    Петербургските крепостни са се хранели много лошо — всекидневната храна е бил черен хляб, който са взимали със себе си на работа. В най-добрия случай към хляба е имало парченце масло или лук. Вечерта на печката в общежитието са се готвели някакви зеленчукови супи — най-често само от разрязан на 4 части кочан зеле, сварен в осолена вода.


на крепостното право изобщо не е издигането на някакъв хуманизъм (той е се е изповядвал от шепа интелектуалци, четящи книги и пишещи статии във вестниците), а банален недостиг на пари — няколко години преди 1861 г., когато се провежда знаменитата Селска реформа, отменяща крепостното право, Русия хлътва в Кримската война, която губи по унизителен начин.

    Войната причинява пълно опустошение на руската хазна и води практически до разрушаване на руската финансова система. Русия е принудена да прибегне до печатането на необезпечени облигации и рублата се обезценява двойно (това ми напомня нещо). Крепостното право се превръща в тежко бреме за тялото на толкова хилава икономика — и решават да го отменят.

    Разбира се, никой не казва на крепостните селяни, че цялата работа опира до икономиката, че и до Крим. Всичко е представено като височайша царска милост — един вид, събудил се царят сутринта и решил от душевна доброта да пусне всички на свобода. Манифестът (за отмяна на крепостното право - б.р.) така и е наречен — "За всемилостивото даряване на крепостните хора с права на свободни селски жители". В превод от царски на руски език това означава, че несвободните селяни вече са приравнени към свободните.

    При това тази "свобода" не е много по-различна от предишната несвобода — да, престанали са да продават хората, но сега те са били задължени да плащат на помешчика данък за използването на неговата земя или да полагат безвъзмезден труд. Изобщо, дори "окончателното придобиване на Крим" не направило крепостните щастливи...



Сенките на миналото - вместо епилог

  Крепостното право е отменено едва преди малко повече от 150 години, а дошлите на власт през 1917 г. болшевики са били първо-второ поколение потомци на крепостни. Дали това е било добро или лошо? От една страна, хората са се стараели да се освободят от вековен гнет, за който са знаели от разказите на бащите/дедите си, а от друга страна — без сами да разбират, напълно са попили семейните навици и мисленето на бившите крепостни.


  По същността си наложената в СССР стопанска система по нищо не се различава от крепостничеството, а в някои отношения дори е по-лоша - както и преди, хората не са имали никакви права, не е имало реални профсъюзи за защита на правата им, а селяните до 70-те години на ХХ век дори не са имали паспорти и съветският колхоз не е бил много различен от крепостното общество. Във времената на крепостничеството се е смятало, че помешчикът има "висша власт" над крепостните, в СССР такава власт има абстрактната "държава", която третира жителите на страната не като свободни граждани, а като свои поданици.

    И което е интересно — много руски публицисти и сега продължават да смятат крепостното право за нещо добро, пишейки бисери като "крепостничеството е било органична и необходима съставна част на руската действителност".   Такива ми ти работи.   Максим Мирович

 



Гласувай:
3



1. petgrig - Браво!
28.01.2023 09:58
Ставаш любим:)
цитирай
2. leonleonovpom2 - Малка справка за отмяната на крепостното право!
02.02.2023 18:21
Flag of Schleswig-Holstein Шлезвиг-Холщайн (в състава на Flag of Denmark Дания): 19 декември 1804
Померания (в състава на Flag of Sweden Швеция): 4 юли 1806
Варшавско херцогство Варшавско херцогство: 22 юли 1807
Кралство Прусия Кралство Прусия: 9 октомври 1807 (1-ви стадий, 2-ри стадий – 1811 – 1823)
Кралство Вестфалия: 1807
Кралство Бавария Кралство Бавария: 31 август 1808
Херцогство Насау: 1 септември 1812
Кралство Вюртемберг Кралство Вюртемберг: 18 ноември 1817
Велико херцогство Хесен: 1820
Велико херцогство Мекленбург-Шверин: 1820
Кралство Хановер Кралство Хановер: 1831
Хесен-Касел: 1831
Кралство Саксония Кралство Саксония: 17 март 1832

Е, вижда се ,че в Германия то е отменено, малко преди обединението , и! За крепостното право става дума и средно, около четвърт век преди Русия! Не е минала метър, без него!
Това в полза на обективността, да не излезе ,че сте опортюнист и слединте посоката на вятъра!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: narodovazpitatel
Категория: Политика
Прочетен: 215782
Постинги: 92
Коментари: 113
Гласове: 139
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031