Диалектиката не можа също така да обясни и количествените натрупвания, които не водят до качествени изменения, няма развитие. Такива  процеси има при гъбите. Диалектиката има и много проблеми със своите основни категории: противоположност, противоречие и равновесие, които нямаха пълно определение, а равновесието беше пренебрегнато като мимолетно нещо, което е почти ненужно. Друга проблематичност, която внася противоречия в диалектиката е въведената триада от Хегел: теза антитеза и синтеза. Тя не беше разработена и си остана на нива изказано от  Хегел. Не бяха разбрани антипротивоположностите, не бе изяснена тяхната същност. С това неразбиране на антипротивоположностите се пропусна определянето на точния брой на противоположностите, който  не е 2, а е 4. Това се оказа изходната основа за продължаването на диалектиката и превръщането и в Тетралектика на природата. Има и други обективни и субективни  системи подобни на триадата: тетради, хексади, октади и метамерни, които диалектиката не само, че не обясни, но дори не забеляза. Също така не бяха обяснени от диалектиците: отражението /особено протоотражението/, симетрията, асиметрията, свободата, диктатурата и мн. др. Ще завършим с тово, че не може нещо, което не е единно да играе ролята на Всеобхватен закон на съществуването и развитието на материята. Целостта на диалектиката е разединена, защото тя съществува кото три  закона: Единство и борба на противоположностите; Количествените изменения водят до поява на ново качество и Отрицавие на отрицанието. Така разделената диалектика не може да представлява Всеобщ  закон на съществуването и развитието на материята. Повдигнатите въпроси за противоречията в диалектиката не я прави невярно, но само показва, че тя е непълна и трябва да претърпи развитие, за да стигне до Тетралектика на природата и да се превърне в всеобхватен закон на света. Тази необходимост се появява, защото познанието е целокупен продукт и всяко следвощо познание трябва да има за основа предхождащото го знание. За това Нютон е казал:" Аз виждам надалече, защото стоя върху гърбовете на гиганти". Днес се появяват прекалено много теории, които отричат  предишното познание, за да строят своите системи. Това е основния показател, че такива теории са неверни. Една теория може да бъде вярна само тогава, когато обяснява протиноречията в предхождащото я познание и на тази основа строи новата теория, която доказва. Друго важно условие за верността та новата теория, е тя да маже да предсказва бъдеще развитие. Разрабатването на Тетралектиката на природата отговаря на всички тези изисквания.