От така предложените безструктурни противоположни частица и античастица, като различни качества, може да построим структурата на вакуума, само ако частицата и античастицата изразяват определени свойства, които може да бъдат всеобщи за цялата материя. Друго логично изискване, е тези първични свойства да са съдържание на всички тетралектични системи, които описахме. На пръв поглед, задачата, която сме си поставили изглежда неизпълнима. Но природата е намерила не само най-простото решение, но и единственото възможно решение, което е тетралектично. Логично е тези свойства, за да се спазват принципите на тетралектиката, да бъдат четири на брой. Електромагнетизмът е такова свойство, което е всеобщо, защото го има във всичк материални обекти: в микрообектите, в макрообектите и в мегаобектите. Дори един цял свят макрасвета/ се управлява от електромагнитните взаимодействия носени от фотона. Този първичен електромагнетизъм е различен от електромагнетизма, който управлява нашия, среден химически свят. Понеже е първичен той изразява единица електричен заряд и едница магнитен заряд /монопола на Дирак/. И двата заряда са загадка за науката. Единицата електрически заряд е известен на науката, но загадка е неговия произход, а единицата магнитен заряд /елементарен магнитен полюс/ съществува като теоретично математическо стройно построение на Дирак, от което носи името „монопола на Дирак”. Този монопол на Дирак е търсен от учените, но не е намерен, с което не е доказано неговото съществуване. И двата елементарни заряда са си останали загадка, защото те се намират в този елементарен вид, там в началото на материалното съществуване и развитие, откоето начало земната наука е все още много далеч. Затова можем да ги предположим само за две от свойствата на проточстицата и античастицата. Третото свойство е спина, което е всеобщо също за цялата материя. Последното свойство е масата, коята е най нагледния пример за всеобщност. С това предположение се стига до четирите тетралектични свойства: единица електричен заряд, елементарен магнитен полюс, спин 1/2 и маса, които всъщност са свойства на субставцията. Понеже частиците са две и подлежат на антисиметрия то античастицата ще има противоположен електричен заряд, противоположен магнитен полюс, обратно въртене на спина и антимаса. Поради това, че частицата и античастицита /субстанцията/ не са произлезли от някакво развитие, при което да има количиствени изменения, но са получили различие на качеството на това субстанционално ниво, което различие е определено от антисиметрията. Една логична хипотеза, която се потвърждава от титралектиката и от други общи закономерни построения на автора.