Абсолютното по отношение на всеобщото е най-добре приложимо, но спрямо конкретното, относителното, обективно частно /материалните структури и форми/, то губи своята конкретна приложимост. Така двежещата се материя не е обусловена от нищо, не е ограничена от нищо /не е конкретна/. Тя е вечна и неизчерпаема т. е. абсолютна. Така че по отношение на всеобщото тя е най-релативна, но въпреки това тя е относително релативна. Обратно е отношението на относителното: то е частно, ограничено във времето и пространството като крайно и преходно, но конкретно, което позволява постоянна смяна на формата като относително движение, развитие. То съдържа частица абсолютност, само защото е част от общото, но като конкретна част то е относително и строго определено. Тук е уместна намесата на тетралектиката. Абсолютното има доза относителност, а относителното доза абсолютност. Например Менделеевият закон като общност е само субективна, закономерна абстракция, но нейният пълнеж е от реално, обективно съществуващи елементи, които в обективната действителност съществува като строго определени, конкретни, но относителни елементи, което позволява да има развообразни химически съединения. Ако допуснем, че само един химичен елемент е абсолютен, то той става вечен и безкраен, което ще бъде съдържание на целия свят, но светът съществува като огромно химично разнообразие. Причината е конкретната, но относителна определеност на химичните елементи. Движението като всеобщо свойство на материята е абсоилютно, но като определена конкретност, то е относително, което изисква необходимостта веднага да се появи противоположното на движението – покоя. Всичко тава е възможно поради относителността, която позволява да се конкретизират и двете действия. Например: колата се движи спрямо пътя, но той е в покой спрямо колата, Земята се движи спрямо Слънцето, но то е в покой спрямо Земята, Слънцено се движи спрямо Млечния път, но той е в покой спрямо Слънцено. Ето как относителността дава конкретното определение на движението и покоя. Ако едно от тях има абсолютност в конкретното си съществуване ще стане същото както при абсолютния химичен елемент. Ето защо абсолюта се отдалечава от относителната конкретност на нещата. Той е забранен при обективно съществуваща вторична материя и е разрешен при първичната материална субстанция, за да съществува и се развива света. При частните закони това конкретно определение е най-голямо, защото те като отвосителни са най- далече от абсолютното. Така че относителното ни приближава до конкретното, а абсолютното ни отдалечава от него. Общите закони се придвижват към абсолютното, защото са субективна абстракция с пълнеж от реално съществуващи елементи. Всеобщият тетралектичен закон е най близт до абсолютното, защото е израз на всеобщото, но в своята приложима конкретна системност той е относителен. Затова неговите системни противоположности са разделени пъро на противоположности и антипротивоположности и второ на абстрактни, субективни, които определят действията и обективни противоположности, които са реални участници в действията или обектите на действията.

Great comomn sense here. Wish IВ’d thought of that.

wuSSM9 <a href="http://suzrkurvvzah.com/">suzrkurvvzah</a>

t3tWHB , [url=http://fzajwiealkyt.com/]fzajwiealkyt[/url], [link=http://lbuvejeazshl.com/]lbuvejeazshl[/link], http://bplyvtfbrnlv.com/

JdWYLw <a href="http://dbhmnxmkxkbz.com/">dbhmnxmkxkbz</a>

dyM16u , [url=http://ykxvkdowrfhf.com/]ykxvkdowrfhf[/url], [link=http://ibwztfphahky.com/]ibwztfphahky[/link], http://mbebcdwabwyr.com/