Постинг
02.09.2007 18:09 -
Тетралектичните предпоставки за раждането и развитието на философията 2 /продължение 1/
Автор: begetron426
Категория: Технологии
Прочетен: 685 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.09.2007 21:08
Прочетен: 685 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 05.09.2007 21:08
Хегел: “Философията е лишена от това преимущество, което притежават другите науки.Тя не може да изхожда от предпоставките, че нейните предмети са непосредствено признати от представата и че нейният метод на познанието предварително е определен по отношение на изходния пунк и по-нататъшното развитие.”
Точно това разбиране на Хегел за философията го довежда до субективния идеализъм, който съдържа само част от истината свързана с мисленето, което насажда като обективна истина водещо до идеалогия
1. В идеалогия може да се превърне всяко предложено познание без доказателство. Дори частните науки са били идеалогизирани по тази причина. Така се налага самозараждането и лисенковщината в биологията, алхимията в химията, геоцентричната система и етера във физиката и мн. др. Философията най-лесно се е превръщала в идеалогия, защото не е доказвала нещата изказани от нея. Но тя не е идеалогия. Поради посочения недостатък философията лесно се е извръщавала и е ставала идеалогия на определени личности или група хора, които именно са натрапвали своето виждане за истина. Това най-често е ставало с груб диктат.
Научната философия се различава от другите науки по своята обобщаваща методология като синтетично познание, а за да си прилича с тях трябва да доказва своите изводи. Хегел е пропуснал точно приликата на философията с естествените науки. Затова научната философия е възникнала след него.
2. Главна предпоставка за раждането на философията е възникване на разума, който е започнал да си задава въпроси и да търси отговори. Тъй като не е имало никакво структурирано познание, философията е тръгнала от общото към частното и е построявала своите общи субективни, абстрактни системи без доказателства. Така е възникнала предпоставката за раждане и отделяне от нея на частните науки, което на по-късен етап ще се окаже предпоставка за раждането на научната философия, която ще има възможността да доказва своите истини чрез частните науки.
3. Не само, че може да има емпирични предпоставки, но това се превръща в необходимост за съществуването и развитието на философията като наука.
4. Подходът на философското познание е да се обвърже с естествознанието, но не, за да се превърне в естествознание, а за да има обективно основание за построяване на своите системи и обективно тяхното доказване като истина.
5. Подходът за намиране на логичната връзка между философия и естествознание, ще бъде синтетичната методология на философията. Всичко това е невъзможно без изследване, като голямото изследване го е направило естествознанието, което чрез дедукцията, философията ще му го върне с лихвите.
6. Разлика между изследване и изложение има при всяко познание, не само при философското. Защото изследването предхожда винаги изложението, което предлага в цялостен вид определено познание като обобщение от изследването. Изследването определя изложението, а доказателството го прави истина.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 87749
