Постинг
11.09.2007 21:34 -
Тетралектични предпоставки за раждането и развитието на философията 2 /продължение 10/
Автор: begetron426
Категория: Технологии
Прочетен: 1238 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.09.2007 21:44
Прочетен: 1238 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 11.09.2007 21:44
Карл Маркс:
“Недоволен от абстрактното мислене, Фойербах апелира към сетивно съзерцание, но той разглежда сетивността не като практическа, не като човешка сетивна дейност."
С разглеждането на абстрактното мислене само като сетивно съзерцание, от Фойербах, не се стига до неговата пълнота и същност. Така поднесено, то може да се използва само за обяснение на отделната абстрактна личност или гражданското общество като така не се постига неговото предназначение. Абстрактното мислене отделено от сетивната практическа дейност на човека губи възможността да се превърне в познание, а оттам и в практическа сетивна дейност на човека, с която той да преобразува заобикалящата го среда, за задоволяване на собствените нужди. Този процес е пълен само, когато имаме: първо, субективно отражение на обективната материална действителност; второ, субективен, абстрактен мисловен процес като теория; трето, доказване на теорията чрез опита и четвърто натрупване на познание за закономерната материална действителност. След натрупване на определено познание, то се превръща в практическа сетивна дейност на човека за преобразуването на Природата от него, от което преобразуване човек извлича полза, която прилага за собственото си преобразуване и развитие. Оттук нататък тези два етапа се повтарят, само че вече започват от ново качествено ниво на познанието, което води до ново ниво на мисленето с революционен скок в практиката. Това цялостно разглеждане на мисловната и практическата дейност на човека Фойербах е пропуснал. Защото едното, мисленето е предпоставка за другото - за практическата дейност, а другото, практическата дейност е предпоставка за едното - за ново мислене. Критическата дейност е субективна мисловна дейност, особено като философия, и не може да се разбира като революционна практика. Изобретението може да се разбира като критическа дейност спрямо старата технология, което може да доведе до революционната нова технология. Всякакъв друг род субективна критика, особено като философия ще се превърне само в идеология, която може да спре както мисленето, така и практиката, защото всяка идеология най-често се насажда с диктатура и се превръща в спирачка на развитието.
“Недоволен от абстрактното мислене, Фойербах апелира към сетивно съзерцание, но той разглежда сетивността не като практическа, не като човешка сетивна дейност."
С разглеждането на абстрактното мислене само като сетивно съзерцание, от Фойербах, не се стига до неговата пълнота и същност. Така поднесено, то може да се използва само за обяснение на отделната абстрактна личност или гражданското общество като така не се постига неговото предназначение. Абстрактното мислене отделено от сетивната практическа дейност на човека губи възможността да се превърне в познание, а оттам и в практическа сетивна дейност на човека, с която той да преобразува заобикалящата го среда, за задоволяване на собствените нужди. Този процес е пълен само, когато имаме: първо, субективно отражение на обективната материална действителност; второ, субективен, абстрактен мисловен процес като теория; трето, доказване на теорията чрез опита и четвърто натрупване на познание за закономерната материална действителност. След натрупване на определено познание, то се превръща в практическа сетивна дейност на човека за преобразуването на Природата от него, от което преобразуване човек извлича полза, която прилага за собственото си преобразуване и развитие. Оттук нататък тези два етапа се повтарят, само че вече започват от ново качествено ниво на познанието, което води до ново ниво на мисленето с революционен скок в практиката. Това цялостно разглеждане на мисловната и практическата дейност на човека Фойербах е пропуснал. Защото едното, мисленето е предпоставка за другото - за практическата дейност, а другото, практическата дейност е предпоставка за едното - за ново мислене. Критическата дейност е субективна мисловна дейност, особено като философия, и не може да се разбира като революционна практика. Изобретението може да се разбира като критическа дейност спрямо старата технология, което може да доведе до революционната нова технология. Всякакъв друг род субективна критика, особено като философия ще се превърне само в идеология, която може да спре както мисленето, така и практиката, защото всяка идеология най-често се насажда с диктатура и се превръща в спирачка на развитието.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 87748
