Постинг
02.10.2007 18:28 -
Принципите на тетралектичната философия
Неправомерното цитиране и използване на казаното от знаменитостите е без значение, но когато е в подкрепа на казаното и доказаното от тоя който ги цитира е съществения смисъл в спора. В науката задължително се цитира, но си има строги правила за това. Без да имаме подкрепата на казаното и постигнатото от предшествениците в разкриване на обективната действителност, ние можем да стигнем само да абстракцията на въздушните замъци. Обръщам внимание на нещата свързани с цитирането, защото има весъзнателни хора, които забраняват на другите да цитират, а те го правят и то недобросъвестно. Мисля, че всеки има право да цитира, но то да бъде логично, точно и обвързано с идеята, спора и т.н. В идеалогия може да се превърне всичко онова, което не е обвързано с предшестващото го познание и най вече всичко онова, което няма доказателства. Точно това ни подчертава казаното от Декарт за философията. Нашето казано, за да не попадне в класификацията на Декарт, трябва да има доказателство. Проблемът на философията не е много прост, защото тя е първоводещата в човешкото познание като хранология, но не е разрешила своите проблеми, а е стигнала само до възможността да бъде отречена. Уместно е да попитаме, защо се е стигнало до това положение във философията и като намерим отговора вече можем да се ориентираме, какво трябва да направим, за да стане философията наука. Главното, което трябва да съдържа новата, истинска философия е тя да строи своите логически системи, които да получат доказателство във всички нива на материалното съществуване и развитие. Това не може да го разреши само практическата дейност на човека, защото не само тази дейност можем да наречем действителност. Тя е една малка част от съществуващата и развиващата се материална действителност. Такъв подход е ограничен в много тесни граници, което го изключва като всеобхващаща философия, дори той да бъде обвързан с човешките преживявания и взаимоотношения в обществото . Извън този подход ще остане почти цалата Вселена, цялата материална действителност. И въпреки това да допуснем, че такава възможност има. Необходимите изисквания, на които трябва да отговаря такава философия, е че нейните системи трябва да са всеобхватни и най-важното трябва да съдържат обективно доказателство. Жалка ще бъде философия, която иска да постигне всеобхватността без естествознанието и още по-жалка ще бъде тя без доказателство, което се съдържа в обективната действителност, която е отразена от естествознанието. И въпреки това, който намери такава философска законова всеобхватност извън естествознанието и я докаже може да има претенциите, че е направил философията наука. Мисля, че такъв опит дори е невъзможен и в сферата на фантастиката. Това е възможно само като догматично мистично и религиозно познание. Но уви то заобикаля главното изискване за истиност – доказателството.
Затова можем да кажем, че Тетраликтиката спазва всички необходими изисквания за всеобхватност, за системност, за обвързване с естествознанието и преди всичко обективно доказателство. Така тетралектичното продължение на диалектиката вече може да има претенциите, че е направило философията наука, която включва и човека и негоното общество към останалите основни етапи на материалното съществуване и развитие.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 87749
