Постинг
02.10.2007 01:26 -
Тетралектичните противоположности - същност и видове
Основните положения в диалектиката като преминаването на противоположностите една в друга; имат ли противоположностите структурообразуваща функция и мн.др., не са обяснени от диалектиците и не са доведени до завършен вид, а си остават само празни думи. Един от големите съветски философи П.Федосеев е дал да се разбере, че едно също така основно положение свързано с определението на противоречията е неразработено и неразбрано добре от диалектиците. „Тълкуването на противоречията от нас, философите не получи развитие и признание може би, защото ние не доведохме работата до разкриване на проблемите стоящи зад противоречията”. Този голям философ е отбелязал eдин съществен недостатък на диалектиката във времето, когато диалектиката се защитаваше от голяма част от философите. А днес, когато тя е изпаднала в немилост и положението и е плачевно, от раздиращите я противоречия, не може да бъде защитена с догматични празнословия, а може да се превърне във вярно познание само с логични и обективни доказателства, които ще определят посоката на нейното научно развитие. В подкрепа на изложеното Декарт е казал: ” За философията ще кажа само едно:...макар тя да е била разработвана в продължение на много векове от най-превъзходните умове, в нея все още няма нищо, което да не е спорно и следователно съмнително...”.
Единственият начин философията да не е спорна ида стане научна, е обвързването и с естествознанието, което открива материалната действителност, изучава я, и я превръща в познание полезно за човека. Това е методологията като подход на тетралектиката , което ще определи продължението на диалектиката в посока към нейната научност. За тази цел е необходимо да бъде определен точния брой, същността на противоположностите и тяхната разновидност, което пък определя видовете тетралектични системи съставени от противоположностите.
Основните видове противоположности са: противоположности и антипротивоположности, което определя техния брой /4/. От друга страна противоположностите и антипротивоположностите могат да бъдат обективни и субективни. Друго тетралектично подразделение на противоположностите е: противоположности, които могат да образуват триада и да се преобразуват чрез нея и такива, които не могат да образуват триада, а се преобразуват директно едни в други.
Всички посочени разновидности диалектиката не само е подминала, но изобщо не ги е забелязала с изключение на триадата като система, която не е разработена и си е останала на ниво изказано от Хегел. Така тя не само, че не може да изясни прехода между противоположностите, но и много други свои недостатъци, които я доведоха до тресавището на противоречията, от което ще я извади само нейното удвояване като тетралектика.
Неразбиране на съществуването на обективни и субективни противоположности води до невъзможността за обективизация на философията. Защото това разделяне на противоположностите е грешно да се вижда само с познавателна цел, без това деление да е отражение на обективната материална действителност, която е предмет на познанието. Ако обективните и субективните противоположности са извън реалната действителност, те губят смисъл, а материалната реалност престава да съществува. Това е така, защото обективните противоположности са елементарни противоположности на структурите и формите на материята, а субективните са противоположности на процесите извършващи се при образуването и разлагането на структурите и формите на материята. Така че субективните противоположности са фактора на процесите извършващи се между обективните противоположности. Затова субективни противоположности нямат обективната характеристика на структурите и формите на материята. Тези законови процеси се управляват от РИП /Резумално-изоморфният принцип/ на К. Томов.
Спорен беше и въпроса за структурообразуващата роля на противоположностите, която диалектиците отричаха. Например А. Кътов в „Ядрото на диалектиката пише: „”Не може да се съгласим с таково разбиране на противоречието – по повод определенията направени от някой диалектици – и на структурообразуващата функция на диалектическите противоположности.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 87751
