Хегел: “…нейното съдържание(на философията – б. м.) не е нещо друго освен това съдържание, което първоначално е породено и продължава да се поражда в областта на живия дух, образувайки света, външният и вътрешният свят на съзнанието или друго яче казано, нейно съдържание е действителността.” Чрез живият дух /човешкия разум/ не само се стига до съдържанието на философията, но разума създава това съдържание. Само че нито живия дух, нито философията образуват света. Еволюционният човешки разум разкрива и изучава света, което определя в какви граници може да го преобразува, положително и отрицателно. Тази граница днесе прекалено тясна, поради незнанието, което не ни позволява все още да управляваме процесите добре, а по времето на Хегел е било съвсем нищожно това управление. Незнанието е причината за поява на отрицателните преобразувания на средата, в която живее човека. Да допуснем, че човек не се намесва в изменението на заобикалящата го среда, то той пак ще бъде застрашен от унищожение, което не може да избегне, защото естествените процеси ще се изменят и без неговата помощ катастрофално за него, а той няма да е достигнал до съответното развитие, за да се спаси. Ето защо развитието на разума ще допуска и отрицателна намеса, която човек ще може да отстрани само със знанията и средствата на развитието. Съдържанието на философията не е действителността на външния свят на съзнанието, защото тогава излиза, че има и съзнание извън човека, което хегеловия обективен идеализъм го допуска като тъждество на вътрешното ивъншното съзнание. Защото за него “...битието е мислене”, а ”На диалектиката сме длъжни да гледаме не като привнесена отвън в определеността на мислите, а като присъщи на самите тях”. И накрая обобщава “...идеята, притежаваща битие е природа”. Такова тъждество, на външнои вътрешно съ знание е невярно, защото то прави външната природа разумна, а това не е така. За съдържание на външния свят можем да говорим при естествознанието, което открива и изучава законите на структурите и формите от реалната действителност, а философията не прави това, за да бъде нейното съдържание тъждествено с действителността. Дори породеното философско познание не е директно изведено от обективната действителност, за да бъде то тъждествено на нея, а първоначалното философско познание е било съзърцателно. Класическата диалектиката постави на дневен план обективизацията на философията, но нейното тетралектическо продължение ще приведе в действие обективизацията на философията като я обвърже с естествознанието. Тази обективизация пак няма да бъде тъждествена с естествознанието /обективната действителност/, а ще бъде само методология, която ще даде възможност на философията не само да се обективизира, но и да определи Всеобщия закон на съществуването и развитието на материята.

And I thought I was the sebnslie one. Thanks for setting me straight.

Haahahha. IВ’m not too bright today. Great post!

7fjcdp <a href="http://vgwdefjniwkm.com/">vgwdefjniwkm</a>

bVfRsY , [url=http://hwnsnbayrklp.com/]hwnsnbayrklp[/url], [link=http://hmmzajwykfsq.com/]hmmzajwykfsq[/link], http://gznqgmurwnfb.com/

JJfzhL <a href="http://kurkaquytkny.com/">kurkaquytkny</a>

gz3m13 , [url=http://ypnjaqyfwloo.com/]ypnjaqyfwloo[/url], [link=http://xudzclgydepu.com/]xudzclgydepu[/link], http://osrfkakoowya.com/