Постинг
27.11.2007 19:35 -
Тетралектика, сетивност, мислене, практика - разум и интелект
Автор: begetron426
Категория: Технологии
Прочетен: 1583 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.11.2007 19:51
Прочетен: 1583 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 27.11.2007 19:51
Интелектът е способност на разумния човек. Той е комплекс от основните атрибутивни тетралектични качества на разума: информация, чувство, фантазия и мисъл. Има две много верни определения за интелект.
1. Бързо ориентиране в непознатото, за да се стигне до истината.
2. Най-късият път до истината.
Истината е онази важна същност на съществуването, която се достига от интелекта и се доказва от опита, за да се приложи в практиката. Първият сблъсък на разума с истината на материалната действителност идва чрез сетивата. Затова практиката без сетивността е невъзможна, а сетивността е невъзможна без сетива. Като пример можем да вземем опита на детето чрез пробата и грешката, който е предшествуван от сетивата. То вижда предмета на своята проба и грешка и прави опита, с който стига до доказателството, което следващият път изключва пробата и грешката. Детето няма още добре развити сетива, а има празен от информация мозък. Чрез пробата и грешката то развива своите сетива и запълва празния си мозък с информация. Така че начална отправна точка са сетивата, а не практиката. Подобно на детето примитивният разумен човек е изработил първоначалните термини и категориите за определяне на обектите на реалната, материална действителност като постоянно ги е усъвършенствал. Основата на познание е сетивността, която отразява обективната действителност, а не практиката, чрез която се преобразува обективната материална действителност.
Сетивността е била основата на примитивното съзнание на човека, от което е тръгнал към познанието за света, за да го преобразува практически, а детето е само идеалния модел на това примитивно човешко съзнание.
Така възникнал въпроса, какво стои в основите на човешкото познание води до въпроса как се постига новото познание? Сетивността мисленето или практиката са основата на познанието при неговото развитие.
На определено стъпало на развитие на категоралния апарат се появява логическото мислене. Категориите се изработват в направлението сетиво, опит категория. Заредени с минимум категории наблюдаваме звездите без практика, а със сетивата както са правили древните философи. След което започнали да размишляват и да раждат идеи, които нямат доказателство. Минават хилядолетия и тогава много от идеите на древните философи се доказват от опита, след което доказаните като закономерни истини идеи се прилагат в практиката като технологично развитие днес. Това е пътят на науката минал през търбуха на философията.
Никъде по този път нямахме за първооснова практиката. Въпреки това може да възникне заблуждение, че тя е първоосновата. Защото можем да вземем определени практически постижения в които изобщо не сме участвали за отправна точка, но пак започваме със сетивата, мисленето, опитното доказателство на новото знание и достигаме до нова технологична практика, с която завършва процеса. Практиката се явява като завършващата фаза на процеса на познание. След което започва нов цикъл, но той не започва с практическа дейност, въпреки че се опираме на постигнатото познание до този момент.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 87748
