Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.12.2007 01:43 - Тетралектични предпоставки за раждането и развитието на философията 2 /продължение 30/
Автор: begetron426 Категория: Технологии   
Прочетен: 963 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 30.12.2007 02:00


Хегел: “Последното по време философско учение е резултат на всички предшестващи философски учения и затова е длъжно да съдържа в себе си техните принципи. Ето защо то, ако наистина е философско учение, е най-развито, най-богато и най-конкретно.” Последното философско учение по време, ако съдържа истинската същност на философията, би трябвало да е резултат от цялото научно-техническо познание и човешка практика, а не само на философските учения. Тогава то ще бъде най-развито, най-богато и най-конкретно ще изразява философската същност. Ако бъде само резултат от предходните философски учения, то ще си остане непълно и невярно, както са непълни и с недоказани истини философските учения преди него. Затова то не е длъжно да съдържа в себе си техните принципи, но е длъжно да се придържа към общофилософските принципи, които определят истинската същност на философията, особено ако това философско познание постигне тази същност. Хегел грубо е сгрешил, защото последното по време философско учение е невъзможно да съдържа принципите на ученията преди него, защото то не би се различавало от тях.То може да се придържа към принципите на определено философско учение, само ако е неоучение на дадена философия. Защото това последно по време учение ще си има собствени принципи, които ще го различават от ученията преди него и върху, които ще строи своите изводи. Би било правилно, ако се каже, че едно такова философско учение ще допълни многообразието на философските учения като обогати не себе си, а самата философия. Точно поради това разнообразно богатство от философски учения, синтетичната философска истина за съществуването и развитието на света не е постигната от нито една философия и не са разрешени много философски проблеми. Всичко това доведе философията до най-голямата и криза. В последно време има огромно разнообразие на философски учения, повечето, от които не само, че не се придържат към общофилософските принципи, но не спазват, каквито и да е принципи на философията. Много от тях са с религиозна и мистична насоченост: „Физика на бога” от Б.Палюшев; „Физика на вярата” от Тихоплав; „Философия на бъдещето”от Капишев и Колчагин; „Науката за бога и неговите съвременни изисквания” от Енев и мн.др. Други са с общофилософска насоченост: „Философия на вселената”; „Контактът”; „Философия на живота”; „Универсалният закон”; „Единство на вселената”; „Резомално-изоморфният принцип”; „ Тетралектика на природата”; „Философия на времето”; „Бъдещето на философията” и мн.др. Най-интересното и важно нещо, че в търсене на тази всеобща същност на съществуването и развитието на света, българските автори са водещи и най-активни, което предполага намирането на тази всеобща същност от български автор.
От тези последни различни философски учения е ясно, че те не могат да съдържат принципите на предходните философски учения. Защото те помежду си принципно много се различават.



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: begetron426
Категория: Технологии
Прочетен: 2414871
Постинги: 359
Коментари: 4127
Гласове: 87259
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930