Постинг
03.01.2008 19:42 -
Тетралектични предпоставки за раждането и развитието на философията 2 /продължение 32/
Хегел: “Развитието на мисленето, което се изобразява в историята на философията, се изобразява също така и в самата философия, но тук то е освободено от външните исторически обстоятелства и се дава чрез стихията на чистота на мислене.”
„Развитието на мисленето, което се изобразява в историята на философията”, всъщност са етапи на развитие и на самата философията. Това развитие както на мисленето, така и на философията си остана непълно, неизяснено и не довършено и до днес. Защото нито една философия не успя да изясни процесите свързани както със същността на мисленето, така да определи и същността на философията. Споровете тук са многобройни като са пораждали и пораждат нови философски учения, които вместо да разрешат проблемите свързани със същността на мисленето и същността на философията, потопиха яснотата за тях в многообразното тресавище на различните мнения. Поради това и Хегел е отделил „стихията на чистотата на мисленето” от историческия процес, и го е предписал само за философията, което е невъзможен процес.
Отделянето както на мисленето, така и на философията от историческия процес е немислимо както е немислимо отделянето им едно от друго. Затова достигането на определен етап на мисленето е определен етап и на философията, което означава развитие, а развитието вече е исторически процес. Защото история може да има само процес, който чрез развитието си има бъдеще, за да остане в историята. В противен случай процес няма, защото процеса е движение и то съществено е движението напред, а връщането назад, инволюцията изтрива историята като спира развитието. Това е особено важно за съществуването и развитието на нашата човешка цивилизация.
На съвременният етап на съществуване и развитие се появява необходимостта както за определяне на същността на философията, така и за определяне същността на мисленето, за да се стигне да разрешаване на натрупаните многобройни противоречия, които застрашават нашето съществуване и развитие. Тук е мястото да опонираме виждането на Хегел като не отделяме мисленето и философията от историята, както не можем да ги отделим и едно от друго. Така че е дошло историческото време, което е изпъстрено с противоречия и същевременно сме заляти от информационен потоп, което е предпоставка за определянето както същността на мисленето, така и на философията. Ето как историческия етап определя намиране на необходимите решения и за мисленето, и за философията. Етап, в който те са неразделни едно от друго, както са неразделни от историческия етап. Изводът, е че е невъзможно историческите обстоятелства да са валидни за историята на философията, а да не се отнасят за актуалната философия. Днес актуалната философия е научната, която може да докаже обективността на своите изводи, защото до сега нито една философия не га е направила.
Тези въпроси са възникнали с появата на цивилизованото човечество преди около 12000 години. Пътя е достатъчно дълъг, за да натрупаме противоречия, които ще ни накарат да търсим решението, а натрупаните научно-технически факти ще ни доведат до решението, което научната философия ще синтезира. В противен случай научно-техническия потоп ще ни доведе до противоречивия потоп, от който спасението е само разкриването на Всеобщият закон на съществуването и развитието на света, след което ще можем да определим и управляваме много необходими неща, които са свързани със съществуването ни и развитието ни.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 87749
