Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.01.2008 20:49 - Тегралектични предпоставки за раждането и развитието на философията 2 /продължение 34/
Автор: begetron426 Категория: Технологии   
Прочетен: 930 Коментари: 0 Гласове:
1



Хегел: “Всяка част на философията е философско цяло…но всяка от тези части съдържа философската идея като особена определеност или като особен момент на цялото”. По принцип без съществуването на целостта, не би съществувал света, а без нейното разграждане не би съществувало развитието му. Затова по необходимост не може да съществува абсолютна цялост, както не може да съществува и абсолютно разграждане. Целостта и разграждането, разрушаването в материалната действителност на света могат да бъдат само относителни и няма такава действителност на съществуването и развитието, която да пренебрегне този велик принцип на относителността разрешаващ съществуването и развитието на света. Самата философия, която е призвана да разкрива и изучава всеобщите принципи, също се подчинява на тях. Ако за философията не важи относителността, тя също не можеше да съществува и се развива, защото абсолютна философия няма, но вярна и истинска може да има. Хегел е доловил и изразил точно тази особеност на философията, защото всяка част по принцип също е цяло и затова то носи определен, особен момент на цялото, но си остава като част на философското цяло. Щом този момент на философската част е определен и особен той няма холографската способност да съдържа целостта на философската идея, а си остава особен момент като движение към философското цяло. Точно множество от такива моменти са частите на философията изграждащи нейното философско цяло. Този особени моменти са цялостни, защото са определени. В противен случай те ще получат неопределеност и няма да имат възможността да изграждат философското цяло като цялостна философия. Такава определеност по необходимост има първичната безструктурна, неделима субстанция на материята. Необходимостта при материалната субстанция се появява като ограничение за структурност, което е ограничение за съществуване на части в нея. Защото тя е единствената цялост без части, която има само определени потенциални свойства, за да не се превърне в безформена неопределеност, която ще загуби правото си на съществуване и развитие. Така безформието получава определеност, която е цялост с възможности да бъде цялостна част, която изгражда цялостни структури и форми, за да върви развитието от простото към сложното. От единното безструктурно еднообразие на материалната субстанция, към безкрайното многообразие на структурите и формите на материята. Тези процеси на цялост на единната част образуваща единството на сложното цяло са пренесени като отражение от материалната субстанция към философията, които Хегел е забелязал при философията и частите и като философско цяло, но не е намерил обяснението им.



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: begetron426
Категория: Технологии
Прочетен: 2898835
Постинги: 370
Коментари: 4166
Гласове: 87745
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031