Постинг
15.02.2008 23:57 -
За художествено-образното и логичното мислене в изкуството, литературата, науката и философията 8
Автор: begetron426
Категория: Технологии
Прочетен: 1398 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.02.2008 00:15
Прочетен: 1398 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 16.02.2008 00:15
Философия и мислене 1
Размиването на истината при философията много пъти е довеждало самите философи до съмнението за възможността философията даможе, да разреши повдигнатите от нея въпроси. Дори на съвременния етап на познание вече има призиви да се откажем от философията като ненужна, ненаучна дисциплина, особено като от нея се отделиха основните частни науки и стотиците научни разклонения. В края на краищата за философията не остана предмет на нейната дейност, чрез който да открива, изучава и доказва своите истини, а същевременно научното знание залива света с фактологически доказателствен материал за реалната материална действителност. Съществуването на тези две противоположни тенденции: невъзможността философията да намери предмета на своята дейност от една страна и изобилието на фактологически материал бълван от естествознанието за обективната материална действителност от друга страна, стоят не само в основите на противоречията заливащи света, но в тези противоположни тенденции е заключена възможността за разрешаване на противоречията в нашия свят. Това предполага обвързване на философията с естествознанието, при което обвързване тя ще запълни празнината, в която е изпаднала, а обективните доказателства за истинската закономерна материална същност на структурите и формите ще разшири тяхното приложение. Така естествознанието ще предостави на философията обективен материл, от който тя ще извлече своите обобщаващи, системи, чрез които ще намери всеобхватната взаимовръзка между нещата и ще разреши проблемите си като доказва своите изводи. Налице са всички предпоставки философията да си върне достойството на царица на науките, но тази възможност тя ще получи след като намерим вярното определение за философия, която има стотици определения, които съдържат по-малко истина, но самата философска същност я няма. Другото важно нещо е нейните изводи, въпреки че се опират на естествознанието, трябва да са логични и синтетични или философската логика е необходимо да бъде синтетична. Тази синтетична логика ще бъде противоположно на математическата аналитична логика на символите, което ще определи истинската същност на философията. Философия.-.това е синтетична наука, която чрез логика на думите постига обобщаващи изводи, изведени от обективното знание на материалната действителност и ги доказа чрез него като истини. Това определение на философията съдържа нейната същност като принцип и метод, чрез които тя може да доказва своите изводи като истини, с което се превръща в наука. Нито един философ от древността до днес не е постигнал истинското определение за философия, което да съдържа нейната същност. Оттук нататък вече е ясно, защо философията не е разрешила своите проблеми и не е постигнала истините, за които претендира. Като прибавим и не съобразяване на философите с обективното знание за материалната действителност, което в по-голям период от развитието на философията е липсало и е довело до разминаване с истината за съществуването и развитието на света. Дори при философите материалисти изказаните изводи в повечето случай се разминават с истината поради липса на логика в техните изводи и ниско ниво на развитие на естествознанието. Какво можем да кажем за философите идеалисти, за които обективната материална действителност не съществува, а логиката са заместили с догма. Философската истина при тях е така изкривена, че дори и лъжата се срамува от това. Затова философията в нашето време е в най-голямата си криза, но пък това време на научно-технически прогрес е натрупало необходимото знание, което ще помогне тя да преодолее кризисното си състояние и да разреши основния философски въпрос като разкрие Всеобщия закон на съществуването и развитието на света. Класиците на диалектиката поставиха основите на научната философия, като изхождаха само от противоположната двойственост на света, която по-нататък изискваше развитие, което на съвременния етап стана възможно като Тетралектика на природата, защото изходните противоположности се указаха не две, четири, а естествознанието даваше изобилен фактологически материал. Така философията чрез логичния синтез на думите може не само да изказва определени истини, но чрез естествознанието да ги доказва. Този логичен синтез на думите изреченията и философските произведения липсваше при всички философи от древността до днес. Затова философията е изказала повече неистини, отколкото истини. Ако построим логични изречения, които съдържат определена мисъл, афоризъм ще се убедим, че поради логичното построение те съдържат определена истина. Но ако съставим философско произведение дори само от логични афоризми съдържащи истина, но без логична връзка между тях, то няма да има целостта на логичния извод, без която цялост не може да има философска истина. За достигането на истината при едно философско произведение е необходимо цялостна логична връзка, чрез която се изказва определена истина, а нейното доказателство може да бъде постигната само съобразявайки се с обективната материална действителност. Вземем ли под внимание и съществуването не на две, а на четири противоположности синтетичната логика става тетралектична.
Размиването на истината при философията много пъти е довеждало самите философи до съмнението за възможността философията даможе, да разреши повдигнатите от нея въпроси. Дори на съвременния етап на познание вече има призиви да се откажем от философията като ненужна, ненаучна дисциплина, особено като от нея се отделиха основните частни науки и стотиците научни разклонения. В края на краищата за философията не остана предмет на нейната дейност, чрез който да открива, изучава и доказва своите истини, а същевременно научното знание залива света с фактологически доказателствен материал за реалната материална действителност. Съществуването на тези две противоположни тенденции: невъзможността философията да намери предмета на своята дейност от една страна и изобилието на фактологически материал бълван от естествознанието за обективната материална действителност от друга страна, стоят не само в основите на противоречията заливащи света, но в тези противоположни тенденции е заключена възможността за разрешаване на противоречията в нашия свят. Това предполага обвързване на философията с естествознанието, при което обвързване тя ще запълни празнината, в която е изпаднала, а обективните доказателства за истинската закономерна материална същност на структурите и формите ще разшири тяхното приложение. Така естествознанието ще предостави на философията обективен материл, от който тя ще извлече своите обобщаващи, системи, чрез които ще намери всеобхватната взаимовръзка между нещата и ще разреши проблемите си като доказва своите изводи. Налице са всички предпоставки философията да си върне достойството на царица на науките, но тази възможност тя ще получи след като намерим вярното определение за философия, която има стотици определения, които съдържат по-малко истина, но самата философска същност я няма. Другото важно нещо е нейните изводи, въпреки че се опират на естествознанието, трябва да са логични и синтетични или философската логика е необходимо да бъде синтетична. Тази синтетична логика ще бъде противоположно на математическата аналитична логика на символите, което ще определи истинската същност на философията. Философия.-.това е синтетична наука, която чрез логика на думите постига обобщаващи изводи, изведени от обективното знание на материалната действителност и ги доказа чрез него като истини. Това определение на философията съдържа нейната същност като принцип и метод, чрез които тя може да доказва своите изводи като истини, с което се превръща в наука. Нито един философ от древността до днес не е постигнал истинското определение за философия, което да съдържа нейната същност. Оттук нататък вече е ясно, защо философията не е разрешила своите проблеми и не е постигнала истините, за които претендира. Като прибавим и не съобразяване на философите с обективното знание за материалната действителност, което в по-голям период от развитието на философията е липсало и е довело до разминаване с истината за съществуването и развитието на света. Дори при философите материалисти изказаните изводи в повечето случай се разминават с истината поради липса на логика в техните изводи и ниско ниво на развитие на естествознанието. Какво можем да кажем за философите идеалисти, за които обективната материална действителност не съществува, а логиката са заместили с догма. Философската истина при тях е така изкривена, че дори и лъжата се срамува от това. Затова философията в нашето време е в най-голямата си криза, но пък това време на научно-технически прогрес е натрупало необходимото знание, което ще помогне тя да преодолее кризисното си състояние и да разреши основния философски въпрос като разкрие Всеобщия закон на съществуването и развитието на света. Класиците на диалектиката поставиха основите на научната философия, като изхождаха само от противоположната двойственост на света, която по-нататък изискваше развитие, което на съвременния етап стана възможно като Тетралектика на природата, защото изходните противоположности се указаха не две, четири, а естествознанието даваше изобилен фактологически материал. Така философията чрез логичния синтез на думите може не само да изказва определени истини, но чрез естествознанието да ги доказва. Този логичен синтез на думите изреченията и философските произведения липсваше при всички философи от древността до днес. Затова философията е изказала повече неистини, отколкото истини. Ако построим логични изречения, които съдържат определена мисъл, афоризъм ще се убедим, че поради логичното построение те съдържат определена истина. Но ако съставим философско произведение дори само от логични афоризми съдържащи истина, но без логична връзка между тях, то няма да има целостта на логичния извод, без която цялост не може да има философска истина. За достигането на истината при едно философско произведение е необходимо цялостна логична връзка, чрез която се изказва определена истина, а нейното доказателство може да бъде постигната само съобразявайки се с обективната материална действителност. Вземем ли под внимание и съществуването не на две, а на четири противоположности синтетичната логика става тетралектична.
За художествено-образното и логичното ми...
За художествено-образното и логичното ми...
За художествено-образното и логичното ми...
За художествено-образното и логичното ми...
За художествено-образното и логичното ми...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 87748
