Почти във всичко написано за любовта и обичта както във форумите на интернет, така и навсякъде по света, се съдържа определена истина за тях, но цялата я няма.  Ще бъдем прави като разграничаваме любовта от  обичта и любимите неща. Точно това, че сме прави, като е разграничил любовта от обичта и любимите неща чрез думи е вече философия. Защото ставаш истински философ, когато стигнеш до правилно решение чрез логиката на думите. Всичко останало изказано с думи също е философия, но по-некачествена, защото логиката е най-късия път до истината и при разкъсването и се отдалечаваме от истината. Противоположно на философията, математиката чрез логиката на символите стига до истината. Между двете /философия и математика/ има още една съществена разлика. Математиката е призвана да открие и формулира частните закони на материята /структурите и формите/, а философията да открие и формулира общите закони и всеобщият закон на материята. Затова математиката е строга наука, а философията може да разтега с думи локуми от всякакъв вид. Точно това е причината за любовта да няма строга математическа формула като определение, но може да получи относително определение, което да е най-близо до истината чрез логиката на думите /философията/. Любов – това е секс между двуполови, разумни същества /мъж и жена/, които взаимно се обичат. Можем да потърсим логично, защо има разлика между любов обич и любими неща. Ще започнем с обичта, защото е по-широкоспектърна и всеобхватна. Може да имаме обич към много неща:към близки хора, към определен предмет, към животно, към красива картина или пейзаж и т.н. , но с това обичта не се превръща в  любов. Ще приведем един красноречив пример. Обичаме определена храна, но ако храната знаеше, какво следва от това, със сигурност ще избяга от чинията. Същото е и с любимите неща. Въпреки че те са по-близки по произход до любовта, но по смисъл стоят най-близо до обичта, защото обичта е влечението към любимите неща, които са предмета на нашата обич. Между обичта и любимите неща няма двустранната връзка, защото предмета, който обичаме може дори да не знае за това.
Друго нещо е любовта! И то любовта между разумни същества /мъж и жена/. Еволюцията тук е развила удоволствието /секса/ като първопричина за любовта, който го има и при животните, със зачатъци от програмирана любов и обич / животинския инстинкт/, заради продължение на рода. Това всичко се предава и при човекът, но тук инстинкта има развитие, продължение, одухотворяване чрез разума. Точно всичко това вече можем да наречем Любов. Инстинкта /удоволствието от секса/ облечен в човешка дреха. Това означава, че любов може да съществува само между мъжът и жената, които взаимно се привличат и се обичат, а всичко останало може да наречем обич. Изводът е, че обич може да има без любов, но любов без обич не съществува. Истинската, голямата любов е голяма човещина. Без човещината увеличаваме страданието и намаляваме любовта. Генезисът на българската дума любов е свързан с либенето /секса/, а либето е предмета на нашата обич. Сексът не е любов, но любов без секс не съществува.

hEntBN <a href="http://pnqrqvnfnbxw.com/">pnqrqvnfnbxw</a>

skvcNo , [url=http://berikeshaywt.com/]berikeshaywt[/url], [link=http://qyvaiitfblur.com/]qyvaiitfblur[/link], http://jdqcsftodejj.com/

BwHv41 <a href="http://xunwqnxxxsqj.com/">xunwqnxxxsqj</a>

lMfsgO , [url=http://jgomhxtewvra.com/]jgomhxtewvra[/url], [link=http://xzcalbrladvz.com/]xzcalbrladvz[/link], http://cbrldqrtdssg.com/