Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.03.2008 00:02 - Тетралектика на природата - резюме
Автор: begetron426 Категория: Технологии   
Прочетен: 2286 Коментари: 5 Гласове:
2



       Тетралектиката на природата е продължение на диалектиката, за да се превърне тя във Всеобщ закон на съществуването и развитието. Продължение на диалектиката се налага поради това, че тя не можа да обхване всички процеси и явления в природата. Например приалотропията и видовете изомерия в химията. Няма промяна в количеството, а се стига до ново качество. Това означава, че количественият диалектичен закон не е всеобхватен, а диалектиката e непълна.        Диалектиката не можe също така да обясни и количествените натрупвания, които не водят до качествени изменения няма развитие. Такива процеси има при гъбите. Диалектиката има и много проблеми със своите основни категории: противоположност, противоречие и равновесие, които нямаха пълно определение, а равновесието беше пренебрегнато като мимолетно нещо, което е почти ненужно.        Друга проблематичност, която внася противоречия в диалектиката е въведената триада от Хегел: теза антитеза и синтеза. Тя не беше разработена и си остана на ниво изказано от Хегел. Не бяха разбрани антипротивоположностите и не бе изяснена тяхната същност. С това неразбиране на антипротивоположностите се пропусна определянето на точния брой на противоположностите, който не е 2, а е 4. Това се оказа изходната основа за продължаването на диалектиката и превръщането и в Тетралектика на природата. Оказа се, че има и други закономерни обективни и субективни системи подобни на триадата: тетради, хексади, октади и метамерни системи, за които диалектиката не само, че не намери обяснение, но дори и не ги забеляза. Също така не бяха изяснени и обяснени от диалектиците: отражението /особено протоотражението/, симетрията, асиметрията, свободата, диктатурата и мн. др.        Ще направим логичния извод , че не може нещо, което не е единно да играе ролята на Всеобхватен закон на съществуването и развитието на материята. Целостта на диалектиката е разединена, защото тя съществува като три закона: Единство и борба на противоположностите; Количествените изменения водят до поява на ново качество и Отрицание на отрицанието. Така разделената диалектика не може да представлява Всеобщ закон на съществуването и развитието на материята. Повдигнатите въпроси за противоречията в диалектиката не я прави невярна, но само показва, че тя е непълна и трябва да претърпи развитие, за да стигне до Тетралектика на природата и да се превърне в всеобхватен закон на света. Тази необходимост се появява, защото познанието е целокупен продукт и всяко следвощо познание трябва да има за основа предхождащото го знание. За това Нютон е казал:" Аз виждам надалече, защото стоя върху гърбовете на гиганти".        Днес се появяват прекалено много теории, които отричат предишното познание, за да строят своите системи, които обявяват за истина. Това е основния показател, че такива теории са неверни. Една теория може да бъде вярна само тогава, когато обяснява противоречията в предхождащото я познание и на тази основа предлага новото познание, което доказва. Друго важно условие за верността та новата теория, е тя да предсказва бъдещо развитие като издига обосновани научни хипотези и прогнози. Разрабатването на Тетралектиката на природата отговаря на всички тези изисквания.        Цялото търсене на Всеобщ закон за съществуването и развитието на света е било проблематично. Защото философите са започнали неговото търсене и построяване без да имат основа, на каквото и да систематизирано познание. Затова всеки философ е издигал своя идея и концепция за всеобщ закон и е провъзгласявал, че това е самата истина за съществуването, устройството и развитието на света. Така зараждането на философията е невъзможна без съпътстване на невярно знание, мистика и религия, но нейното раждане е основната предпоставката за поява на естествените науки, които по-късно се отделили от нея. Този път на развитие на философията е минал през много противоречия, а отделилото се от нея естествознание е било призвано да събира знание в дълбочина и ширина на материята като доказва неговото закономерно обективно съществуване. Със своята частнонаучна методология естествените науки са проникнали в такива дълбини и ширини на материята, където само с думи не може да се стигне до разкриването и обясняването на закономерното материално съществуване. Частнонаучната методология на естествознанието чрез анализ на материалните структури и форми е разкривало частните природни закони, като с това предоставя фактически материал за обобщаващия синтез на философията. Чрез тази синтетична методология философията е призвана да разкриe общите материалните закони, за да стигне в края на краищата до Всеобщия материален закон на съществуването и развитието. Така тя ще разреши много от своите проблеми и ще стигне до решение на основния философски въпрос за първичността на материята и съзнанието. С това философията ще премахне много от своите противоречия и ще се превърне в истинска обобщаваща и всеобхватна наука, която доказва своите изводи.        Ще започнем представянето на тетралектичното изложение, което води до реално съществуващите в Природата противоположности, за да определим техния истински и окончателен брой, който не е 2, а е 4. Този брой може да бъде верен и окончателен само тогава, когато докажем, че има четири противоположности с различни качества. Тогава изходната ни гледна точка ще бъде вярна. За съществуването на двете противоположности всички сме наясно, но неясни са другите две противоположности, които ще предложим, за да стане общия им брой 4.        Основание за обективното съществуване на четири реални противоположности с различни качества можем да намерим при атома, където имаме противоположностите/е-/ и /Р+/ и неутралната частица неутрон. На лице са двете противоположности, но физиците са открили, че всички елементарни частици имат антидвойници. Така те са успели да построят антиатома, където антиелектрона и антипротона имат обратни електични заряди, а антинеутронът се върти в обратна посока. От физика на елементарните частици е извесно, че всяка частица има антидвойник. Така че другите две противоположности, с които общия брой на противоположностите става четири, са антипротивоположностите.        Качествата на антипротивоположностите спрямо противоположностите са толкова различни, че при среща със своите антидвойници се стига до пълно унищожение на противоположните свойства /анихелация/. Получават се неутралните частици фотони. В химията има също антипротивоположности: леви и десни молекули, които въртят поляризованата светлина на ляво и на дясно, а при неутрализацията и естерификацията вземат участие четири електролитно дисоциирани противоположности, които при свързването си водят до неутрални химически продукти. В биологията картината е прекалено богата на антипротивоположности. Целият жив свят е структуриран само от леви аминокиселини, но съществуват и десни, които не вземат участие при формиране на белтъчната основа на биологичните системи. ДНК е хексада, две вериги свързани с четири бази. Да погледнем лицето си. Двете очи и носа са триадата, двете уши и устата са антитриадата. Триадата и антитриадата съдържат четирите противоположности. Всичко това е подобно на атома и на антиатома. Цялото тяло като система и системите на вътрешните органи са в хексадно състояние. Хексадата от своя страна съдържа и изразява голям брой от тетралектични системи. За съществуването на това четворно състояние на противоположностите едопринесла антисиметрията. Това е така, защото тетралектиката е изяснила основните видове симетрия и е разкрила ,че антисиметрията управлява първосоществуването на материята, където съществува частица и античастица. На това първично ниво няма количествени изменения, а има качествени различия подвластни на антисиметрията, което диалектиката не намери и не можа да обясни, а тетралектиката го изяснява.        От тези четири противоположности се образуват всички тетралектични системи: диади, триади, тетради /и техните антидвойници/, хексади, октади и метамерия. За отбелязване е, че елементите на всяка тетралектична система не надхвърля броя на основните числа /десетичната система/. Този брой определя името на всяка тетралектична система. Изключение от това правило правят метамерните системи, които поради големия брой на елементите си /които са тетралектични/ са получили името си.        Важна особеност на тетралектиката, е че тя съдържа две основни системи: противоречива и равновесна, които са системи на развитието и се превръщат една в друга без посредник.        Противоречива система – е такава система, при която противоположностите имат относителна свобода, което поражда противоречия. Тази система подготвя противоположностите чрез тяхната свобода да вървят към новото качество.        Равновесна система – е такава система, при която противоположностите са свързани в относително равновесие, което ограничава противоречивостта им, за да се запази целостта на новото качество. Равновесното състояние на системата можем да определим още като нулево, защото имаме относително зануляване на параметрите на системата, което ограничава действието на противоположностите. Системата се превръща в противоречива при разваляне на равновесието и чрез свободата на противоположностите върви към нови структури и форми.        Равновесната система е противоположна на противоречивата. Тя ограничава свободата на противоположностите в себе си като намаля противоречивостта им, с което постига целостта на системата. Това предполага съществуването на цялостни системи /структури и форми/, без което е невъзможно съществуването на света.        Класиците на диалектиката са отбелязали, че всяка система ражда своя гробокопач, но не са намерили обяснението за това. Обяснението е много просто. Всяка от двете основни системи, заражда в недрата си противоположната система като отрицание, в която се превръща без посредник. Това е така, защото вътре в основната система са назрели противоположните условия за това превръщане на тези системи една в друга.        Всеобщият закон на съществуването и развитието на материята съдържа тетралектичната същност на Природата, поради съществуването не на две, а на четири противоположности, които стоят в основата на съществуваенето на света и във всички негови еволюциони нива. Основни атрибути на Тетралектичния закон, чрез които се проявяват тетралектичните системи, образувани от четири противоположности са: симетрията и отражението. Поради това, че самия Всеобщ закон, е закон на симетрията и водещо в съществуването и преобразуването на четирите противоположности е тетралектичната системна същност, той формира своето име като: Всеобщ тетрасиметричен /тетралектичен/ закон на съществуването и развитието на материята.        Основните противоречиви системи изразяват най-добре тетралектичната си същност като диади и тетради, образувани от две или четири свободни противоположности. Основните равновесни /нулеви/ системи също получават най-доброто си тетралектично определение като диади /динула/ и тетради/тетранула/, образувани от две или четири свързани противоположности. Останали тетралектични системи/триади, хексади, октади и метамерията/ са от смесен тип. Смесен тип системи имаме също и при цикличнитe тетради, които отразяват един тетралектичен цикъл, минаващ през равновесната и противоречевата система, което може да се проследи нагледно на Тетралектичната схема. Всички така определени системи съществуват в материалната субективна и обективна действителност.        Диадата е най-простата тетралектична система образувана само от две противоположности в свободно състояние /противоречива система/ и свързано състояние /равновесна, нулева система/. Същността на триадата се определя от смесен тип системи /противоречива и равновесна/. Не е изяснена нейната същност. Най-спорен е въпроса свързан с третото, средно състояние на триадата. Другите са ясни. Това са двете противоположности. Имаме триадата на Хегел: теза, антитеза и синтеза. Двете противоположности са: тезата и антитезата, а синтезата е третия елемент на триадата. Логично е тогава третият член на триадата да бъде синтез от другите две противоположности. Такава триада е атома. Физиците са открили, че при неутронната звезда става точно този процес. Електроните под въздействието на гравитационния колапс се свързват с протоните от ядрото, които се превръщат в неутрони. Така звездата получава своето име, а атома престава да съществува. Превръщанията в ядрото на атома, между протона и неутрона, е възможно поради същата причина.        Всъщност триадата е тетрада, защото е образувана от четири противоположности: две свободни и две свързани в равновесие.        Триадата има своя антидвойник /антитриадата/, заедно с която образуват хексадата, която е другата важна система на тетралектиката. Така става възможно взаимодейстнието между триадата и антитриадата като обединение и разединение. Хексасистемата съдържа почти всички видове тетралектични системи: пративоречива и равновесна, като диади, триади, тетради и техните антидвойници. Извън хексадата остават октадата и метамерията. Друга също много важна система на тетралектиката, която дефинира името „Тетралектика на природата” е тетрадата. В нея влизат две диади /четири противоположности/. Единият път като свободни четири противоположности /противоречива система/, а другият път като четири свързани противоположности /равновесна, нулева система/. Тетрадата съществува и като циклична. Защото определя един еволюционен цикъл на тетралектиката, който тръгва от тетранулата /равновесната система/, която се разпада и продължава развитието като противоречива система и в края на своето развитие четирите свободни противоположности отново се обединяват в тетранула, коята вече е антитетранула, от която започва нов цикъл. Тази противоречива система минава през три етапа на развитие /триада/. Тук е мястото да отбележим, че смяната на равновесната система с противоречива е възможен поради действието на механизма на отражението. Този всеобщ механизъм е много опрастена система, която осъществява развитието на материята чрез преобразуването на противоположностите. Това е свойството на числото две и четири да се преобразуват едно в друго чрез основните аритметични дейсвия. Две, чрез обобщаване: събиране, умножение и степенуване се превръща в четири, а четири чрез обратните действия, разлагане /изваждане, деление и коренуване/ се разлага на две. От всички основни числа в десетичната система, това свойство е присъщо само на числото две и четири. Така този прост механизъм дава възможност четирите противоположности в тетранулата да се разпаднат на две динули, които при своето развитие раждат четирите свободни противоположности, които в края на цикъла отново се обединяват в тетранула с обратен знак, но вече на ново качествено ниво, от което развитието продължа като нов тетралектичен цикъл. Този процес може нагледно да се проследи в приложената в книгата „Тетралектика на природата”, Тетралектична схема на всеобщия закон.        Друга тетралектична система е октадата, която определя периодичността на развитието на материалните структури и форми в съответните периодични закони. Тя е образувана от две циклични системи: тетрада и антитетрада, което е също добре отразено в Тетралектичната схема е е същността на всички периодични закони.        Остана неизяснена само последната тетралектична система – метамерията, която е най разпространена в Природата и отговаря за нейното многообразие. Метамерията е системно построение, което съдържа едни и същи елементи като неподредени и подредени тетралектични системи. Тези елементи са тетралектичните системи, които описахме/диади, триади, тетради, хексади и октади/. Метамерията винаги взема участие при началния стадий на еволюцията. С изясняването на метамерията отпада въпроса, защо има такова огромно многообразие от системи в Природата. Всички те /метамерните системи/ са съставени от посочените тетралектични системи, което определя и огромните възможности за разнообразие на тетралектиката за съществуване и развитие на Природата: като единство от многообразие и еднообразие, което е атакувано най-много от мистиката и религията. Но с намиране на същността на метамерията и нейното обяснение се изяснява това единство и многообразие. В науката метамерията е една от системите, която има най-много бели петна. Забелязана е от биолозите, но не изяснена.        Метамерни системи са: хомоложните редове в органичната химия; полимерите; веригата на ДНК и РНК; белтъците; ензимите; водораслите; гъбите; листата при растенията и тяхната листна петура; многоножките; нервната и костната система при животните и човека; млечната система при животните; звездните образувания  и мн.др. В книгата „Тетралектика на природата” са дадени като нагледни приложения на някой от посочените метамерни систем.        За да обясним как метамерията е свързана с тетралектичните системи ще разгледаме многоножките. Биолозите са установили, че се разделят на два основни вида: диплоподи ихилоподи. Диплоподити на всяко членче имат по две двойки крайници /тетрада/, хилоподите са с по една двойка крака на сегмент /диада/. Членчето е третия елемент на триадата, което определя триадата при хилоподите и хексадата при диплоподите. Ето така влизат в структурата на метамерията останалите тетралектични системи като еднакви елементи. Биолозите са определили при влечугите и бозайниците също две разновидности тетраподи и двуподи животни, но те не са метамерни системи, а вече са в процес на развитие основните тетралектични системи.        Преходът от едноклетъчни организми към многокленъчни организми също е станал с посредничеството на метамерната система. Имаме натрупване на еднакви клетки като неподредени и подредени системи при едноклетъчните колониални водорасли. Неподредената метамерия не води към прогрес /при гъбите/, ако не премине в подредена метамерия. Подредената метамерия е тази система, която прави прехода от едноклетъчните организми към многоклетъчните възможен. Защото тя /подредената метамерия/ дава възможност на организираната система да придаде частна специализация на еднаквите клетки като ги превърне в другите, диференцирани тралектични системи и организма се превръща от едноклетъчен в многоклетъчен.        Ще разгледаме последният най-важен елемент на тетралектиката – симетрията – преди да формулираме всеобщия закон на съществуването и развитието. Симетрията която е най- важния тетралектичен елемент е определена от много автори също като такава. Н. Кесаровски я приема за управляваща света и пише за нея: „Природните закони управляват природните явления; симетрията пък управлява природните закони...”. С. Уайбърг, един от големите физици на нашето време го поткрепя: „Принципите на симетрия са известни отдавна. Те са много важни, защото диктуват формата на природните закони”. В. Келер прозира също голямата важност на симетрията: ”Изследванията на симетрията на елементарните частици довежда мисълта за всеобща симетрия, съществуваща в природата”. От казаното можем да си извадим изводи, че самият Всеобщ закон на същеиствуването и развитието на материята е симетричен закон. Това предполага намиране на една всеобща законова форма на симетрията, която В. Келер прозира, че съществува. Но имайки хилядите видове симетрия в Природата: в математиката; във физиката; в химията; в биологията; в творчеството на художници, поети и музиканти; в народното творчество и мн.др., което обхваща всички области на съществуването и развитието на света. Така посочената разнообразна многобройност на симетрията е голямата трудност, която не е позволила тя да се приведе в единна, всеобхватна законова форма, която да управлява всичко съществуващо и развиващо се.        Методологията за всеобхватност стои в основата на обвързване на естествознанието с философията. Затова обвързване е необходимо всеобщност на категориите, които с еднаква сила да са важни както за естествознанието, така и за философията. Такива всеобщи категории са: качеството, количеството, формата и посоката. Обвързвайки тези категории на познанието със симетрията можем да сведем цялото многообразие от симетрии до няколко основни вида. Това са шест основни вида симетрия, които включват и асиметрията. Защото движението от симетрия към асиметрия и обратното движение от асиметрия към симетрия, определя съществуването и развитието на структурните форми на материята.        Видовете симетрия са: 1. Огледално-равна, 2. Антисиметрия, 3. Преходна, 4. Огледално-неравна, 5. Междинна и 6. Дисиметрия.        Огледално-равна симетрия, е такава симетрия, при която качеството, количеството и формата са симетрични, а посоката е асиметрична.        Антисиметрия, е така симетрия, при която качеството е асиметрично, а количеството, формата и посоката са симетрични.        Преходна симетрия, е такава симетрия, при която качеството и количеството са асиметрични, а формата и посоката са симетрични.        Огледално-неравна симетрия, е такава симетрия, при която качеството и посоката са симетрични, а количеството и формата са асиметрични.        Междинна симетрия, е такава симетрия, при която качеството и формата са асиметрични, а количеството и посоката са симетрични.        Дисиметрия, е такава симетрия, при която качеството, количеството и формата са асиметрични, а посоката е симетрична.        Съществуването на шестте основни вида симетрия е забрана за съществуването както на абсолютната симетрия, така и на обсолютната асиметрия. Тези основни видове симетрия са гръбнака на тетралектиката, защото придават обективируемост на тетралектичните системи и обедининяват естествознанието с философията.        От това определение на основните видове симетрия става ясно, защо в материалното съществуване и развитие на света не може да съществуват абсолютни и съвършенни системи. Това ограничение е детерминирано от посоката. Посоката е особена материалта категория, чиято симетрия е винаги противоположна на симетрията на другите категори. Защото когата останалите категории са симетрични, тя е несиметрична/няма определение на ляво и дясто/, а когато само една от останалите категории е несиметричта, посока става симетрична /има определение като ляво и дясно/. Точно в тази особеност на посоката, когато нейните страни имат различие, тя става симетрична, което я отличава от другите три категории. Защо те стават симетрични, точно когато техните половинки са еднакви, а при различие са асиметрични. В тази особеност на посоката да изразява ново качество, когато е симетрична, се намира корена на съществуването ина друг закон, който води до ново качество без количествени изменения. Такива са: частиците и античастиците, атома и антиатома, асиметричните химични молекули, които въртят поляризованата светлина в различни посоки и мн.др. Закона гласи, че: промяна на посоката също води до получаване на ново качество. Този закон е закон на Антисиметрията. С него се обяснява появата на ново качество без да има, каквито и да е други промени, а има само промяна в посоката. За което количественият диалектичен закон не беше достатъчен и диалектиката не намери обяснение за появата на новото качество без да има количествени промени. Това е така, защото и самият количествен закон е закон на симетрията, която стои над диалектиката. Количественият закон се определя от Преходната симетриа, която управлява процесите свързани с количествените промени водещи до ново качество. Симетричната картина на законите водещи до ново качество ще бъде пълна, само като намерим обяснението за появата на ново качество без да има нито количествени промени, нито промяна в посоката. До такава промяна за поява на ново качество води изменението на формата, която е последната категория определяща основните видове симетрия. Това определение го носи Междинната симетрия. Такива процеси имаме при верижната изомерия на органичните химични съединения, при алотропията и мн. др. Стигаме до дефиницията на третия симетричен закон, който определя появата на ново качество чрез промяната на формата. Промяната на формата на материалните обекти води до тяхното ново качество.        Останалите три вида симетрия не са активни към появата на новото качество, защото то си остава симетрично, което разделя и основните симетрични закони на две противоположни половини /триади/. Едните водят до качествени промени свързани с асиметрия на качеството, а другите три са пасивни спрямо качествените промени и са свързани със симетрията. Отдавна учени и философи са забелязали, че асиметрията носи движението, а симетрията е задържащия фактор, но не са намерили обяснението за това. Това обяснение са намира в изводите за съществуването на основните видове симетрия, които направихме и които изводи са отразени добре в „Тетралектика на природата”.        В кратка форма всеобщият закон гласи: ТЕТРАСИМЕТРИЧНО ЕДИНСТВО И РАЗЕДИНЕНИЕ НА ТЕТРАЛЕКТИЧНИТЕ ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ.        В „Тетралектика на природата” тетралектичните противоположносте и получените от тях системи са категоризирани и според тяхното обективно и субективно съществуване, което довежда обяснението на съществуването на видовете противоположности до пълнота.        Така вече същността и ролята на противоположностите получава своята пълнота чрез ВСЕОБЩИЯ ТЕТРАСИМЕТРИЧЕН /ТЕТРАЛЕКТИЧЕН/ ЗАКОН НА МАТЕРИАЛНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ И РАЗВИТИЕ, който фактически се явява МЕХАНИЗЪМ НА ЕВОЛЮЦИЯТА и е продължение на диалектиката.        С тетралектичният подход стигаме до много същностни определения:        МАТЕРИЯтова е първична неделима, безформена, относителна и неразумна субстанция, съдържаща протоинформация като определени тетралектични свойства, с потенциал на тетралектична еволюция за достигане на разум.        Информациятатова е същността на съществуването, а разумът е вторичен продукт на тази информационна същност.        Съществуването на четирите функционални същности: информация /памет/, чувство, въображение /фантазия/ и мисъл в единна структура /главния мозък на човека/ се нарича РАЗУМ.        Противоречивата система развива обществото към общото чрез частната собственост като преминава през три степенни на развитие.        Равновесната система също развива обществото, но върху равновесието /социалното равенство/ в обществото се развива най-частната единица на обществоточовекът.        Всяка от основните тетралектични системи върху своята основа развива качествата на другата, за да се превърне в нея. Така противоречивата система върху основата на частното развива общото, а равновесната система върху основата на общото развива частното.        Чрез тетралектиката ние можем да разберем същността и ролята на метамерията при преходите и от мономерност към метамерност и оттам да разберем функционалната диференциация на системите и органите при животните и човека, което еволюционната биология не може да обясни.        Този всеобщ материален закон ще ни даде възможност да стигнем до същността на протоматерията и да разберем причината на съществуването и развитието и, което ще доведе до единен материалистичен мироглед за съществуването и развитието на света, в който живеем. Така човечеството най-после ще намери своето място и смисъл в сградата на света е ще започне закономерно да го управлява и преобразува разумно.        Научното значение на Всеобщият тетрасиметричен /тетралектичен/ закон на съществуването и еволюцията на материята ще бъде всеобхватно. На първо време философията ще разреши своите проблеми като заеме своето значимо място в теория на познанието, което ще се отрази положително и на естествознанието.        Във физиката ще се стигне до обективната същност на протоматерията, което ще и даде възможност да определи основните видовете сили и тяхната същнос, подържащи съществуването и развитието на света. Ще се изясни същността на времето и вакуума, тяхното съществуване и развитие. При елементарните частици ще се стигне до систематизирането им в периодичен закон със съответната периодична таблица. Това ще доведе до разкриване на тяхната структура, роля, значение и мястото в сградата на света.        Тетралектиката е разрешение и за същността на симетрията и нейните основни видове, което ще бъде решаващо за всички области на познанието като се намери обяснението за асиметричността на света и живата материя. Ще се стигне до обяснението на същността на периодичността и смисълът от нейното съществуване; съответно придружено с разкриването на нови периодични закони. Пълното изясняване на тетралектичната същност на противоположностие ще доведе до построяване на завършена теория на системите.        Тетралектиката като всеобща закономерна същност ще ни даде възможност да разкрием и разберем точно етапите на съществуването и развитието на материята, нейния произход и субстанционална същност. Така ще стигнем и разберем неразумния произход на живота, разума, обществото и тяхната еволюция.        Науката при посочените тетралектични възможности ще разкрие и подреди цялата генетична верига на еволюцията от протоматерията до човека и неговото общество /ГЕНОМ НА МАТЕРИЯТА/. Най важното за човека е бъдещето на неговото обществено развитие, което философията и науката ще определят напълно и което ще се основава на единен материалистичен мироглед водещ до високо съзнание, хуманизъм и овладяване на Космоса и разселване на човечеството в него.        Основен извод е,че всичко е ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ, които се разделят, за да се удвоят.        След хилядолетната борба между идеализма и материализма в края на краищата истината ще победи, а тя е ТЕТРАЛЕКТИЧЕН МАТЕРИАЛИЗЪМ.



Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - hTMkktvXrRklk
24.05.2011 23:58
Hey, good to find someone who ageres with me. GMTA.
цитирай
2. анонимен - GefrdIEPsEcAcd
25.05.2011 13:47
TfCpN6 <a href="http://nlnugxxdtqan.com/">nlnugxxdtqan</a>
цитирай
3. анонимен - JhscUeELr
25.05.2011 19:14
vJh5hk , [url=http://mkraqawybvky.com/]mkraqawybvky[/url], [link=http://plskydxzbhpf.com/]plskydxzbhpf[/link], http://ovdepmoxbqrd.com/
цитирай
4. анонимен - jaDeJuhyBsGHDKt
28.05.2011 17:20
zN1YGQ <a href="http://rijhxxdhhzxs.com/">rijhxxdhhzxs</a>
цитирай
5. анонимен - hFYgNDwwPRnsi
31.05.2011 20:03
qxSZQE , [url=http://sfmokgeseuyn.com/]sfmokgeseuyn[/url], [link=http://qonjzohlmtpf.com/]qonjzohlmtpf[/link], http://iflflygptzcu.com/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: begetron426
Категория: Технологии
Прочетен: 2414944
Постинги: 359
Коментари: 4127
Гласове: 87259
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930