Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.03.2008 00:54 - За смисъла 2
Автор: begetron426 Категория: Технологии   
Прочетен: 1071 Коментари: 0 Гласове:
0



Смисъл може да има само ако нещо съществува и се развива, и тогава ние можем да го търсим като съществуваме и се развиваме. Това търсене не може да бъде чисто без да намесваме вечните въпроси за съществуването, за развитието, за първопричината, за нищото, за нещото, за относителното, за абсолютното, за вечността , за безрайността, за средното, за равновесието, за противоречията и мн. др. Те са взаимноса свързани, взаимно се определят, зависят един от друг и взаимно се отричат. Така че смесването им е неизбежно. Гледни точки може да има много, и те непременно се разделят на положителни и отрицателни. Например, гледната точка и смисъла за крадеца е в кражбата, на съдистът е в убийството, на лъжецът е в лъжата и т. н., а положителни са добродетелите, да помагаш на другите хора, да защитаваш слабият, да си на страната на истината, да обичаш и пазиш природата, да обичаш животните и мн. др. Така че гледните точки за смисъла могат да бъдат много, но има и един общ смисъл, който търсим. Той е може би най-важен, защото е за всички. Тук може да отворим скоба, за различното и за единното, защо съществуват, какво изразяват и до какво водят? Нека скобата остане отворена за размисъл, за да не се отклоняваме от темата. Знанието за света, който ни заобикаля първо идва от сетивата/аксиоматично/, след което човекът е създал терминология, която му е послужила да се ориентира в заобикалящата го среда, което се превръща във възможност за общуването със себеподобните си. Целия процес е предпоставка за определяне на обективната реалност като действително съществуваща. Първият сблъсък на обективното със субективното. Обектите стават адекватни на терминологията, което осмисля разбирането. Следващата крачка е със същата тази обективизирана терминология, с която разумният човек осмислял обективната действителност и започнал да си задава въпроси, които ги нямало като аксиоматично познание. До тук разумът боравел с информация за заобикалящата го среда, която пораждала и определени усещания. Но задавайки въпросите си човекът започнал да създава фантастични образи, със съответната терминология, които не се съдържали в обективната действителност. Вече имаме сблъсък на субективно със субективно. В човешката глава обективно - субективните категории се срещнали със субективно -субективните и той започнал да размишлява като създавал и смесени образи. Родила се философията и в зависимост на предпочитанията на създадените образи се зарадили и три главни направления чрез които философите започнали да търсят истната и смисъла на съществуването и развитието. Първите клонящи към обяснение на обективната дейсвителност; вторите чисто субективни и смесени. Ето един логичен път за придобиване на познание от човекът, който води до реално съществуващо, до несъществуващо и до съществуващо-несъществуващо познание. Така тези три етапа на познание винаги започват с отправна идея като утопия, красива приказка хипотеза, коята се разделя на доказуема научна хипотеза и недоказуема догма. Първата става обект на научното познание за съществуването на обективната материална действителност, а втората на догматичната вяра подържана от мистиката и религията. Научните истини съществуват реално и са доказуеми, а догматичното, религиозно и мистично познание е без доказателство за своето съществуване, не му остава нищо друго освен да постави ударението само на вярата без доказателство за съществуване и така то си остава в сферата на несъществуващото, при което е излишно да търсим смисъл. Има и четвърти вид познание аксиоматичното, което съществува без доказателство, защото е нагледно и при него нещата са най-ясни. Така в опознаването на света опираме до обвързването на съществуване, истина, вяра, доказателство и смисъл. За да съществува нещо то е истина, а, за да е истина то съществува. Щом като нещо съществува и е доказана истина, то вече съдържа някакъв смисъл, който трябва да търсим. Съществуването и истината подлежат на доказателство, към което се тръгва винаги с вяра. Всяко друго познание, при което няма тази обвързаност е неистина, което означава несъществуване и безсмислие. От изложеното до тук може да си извадим извод, че щом нещо съществува и се развива то определено е свързано със смисъл, който се явява в своята частна форма. Но оня всеобщ смисъл, който определено е свързан с разума е много важен. Него трябва да намерим и определим, защото осъзнавайки света ние трябва да намерим отговора, защо и за къкво всичко е устроено така, за да съществува и се развива смислено.



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: begetron426
Категория: Технологии
Прочетен: 2898570
Постинги: 370
Коментари: 4166
Гласове: 87745
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031